Днес поставяме началото на Великденския пост – най-дългият пост, който

Днес слагаме началото на Великденския пост – най-дългият пост, който продължава до Възкресение. Той е и най-строгият. Според православния календар, Великият пост е преносим - той стартира тъкмо седем седмици преди Великден и приключва след Страстната седмица, в която се почитат последните мъченически дни от земния живот на Христос.

Седмицата преди постите, известна още като подготвителна, се назовава Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Всяка една от седмиците, която включва Великия пост, има свое значение и е отдадена на прочут светец или събитие от последните дни на Исус на земята. Това са така наречен Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Цветница и Страстната седмица, завършваща с Възкресение Христово.

Какво в действителност е Великият пост?

Тъжно е, че доста хора го възприемат като метод да отслабнат, отдалечавайки се от смисъла на поста.

В основата си православният пост е смирение за грешките и ликвидиране на душата посредством самоограничение от храна. Но в реалност той е, или най-малко би трябвало да е, цялост от положителни каузи и самоограничение от прояви на недобронамереност, злоба, ненавист, зломислие, блян да се очистиш от отрицателните мисли и страсти. Дали ще бъде непоколебим или не, в края на краищата, смисълът на поста е дружно с телесното, реализиране и на духовно филтриране.

Какво би трябвало да знаят хората, които са решили да постят

Именно тъй като става въпрос за един в действителност аскетичен героизъм, значимо е да се знае, че той изисква известна подготовка и последователност. Ето за какво в традициите постите след Месопустната неделя стартират с разрешението да се храним с мляко и млечни артикули, яйца, риба, изключвайки само месото.

Едва след неделята на Сирни заговезни стартира така наречен Велик пост. На трапезата на тези, които пристъпват към него, по традиция участват единствено ястия, които не са от скотски генезис – плодове, зеленчуци, зърнени култури. През целия пост риба се позволява два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Цветница.

Освен, че е било норма на държание, постенето, дали в избрани дни на седмицата, или за по-продължително време, е балансирало и метода на хранене. За жал през днешния ден огромна част от хората гледат на него като комфортен случай най-сетне да слагат старт на своята по този начин предстояща и дълго отлагана диета.

Ето по какъв начин наподобява менюто на Великия пост съгласно православния канон:

Първа седмица – От понеделник до събота в това число - непоколебим пост (растителна храна без олио и вино) – В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Втора седмица – Сряда и петък - непоколебим пост. – Събота и неделя - олио и вино. – На Благовещение се позволява и риба.

Трета седмица (Кръстопоклонна) – От понеделник до петък в това число - непоколебим пост. – Събота и неделя - олио и вино.

Четвърта седмица – Както втората.

Пета седмица – Както втората.

Шеста седмица – Както втората – В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.

Страстна седмица – От понеделник до събота в това число - непоколебим пост. – Ако здравето разрешава, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

Запомнете! Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.

И най-после, дано не забравяме, че Великият пост е метод да осъзнаеш грешките си, да се замислиш над тях и да не ги повтаряш, да простиш или да потърсиш амнистия, да протегнеш ръка и да тръгнеш по пътя на християнските добродетели. Защото постът в същността и концепцията си е обич. Любов към живота, към природата, към индивида, към всичко, което ни дава сили да бъдем по-добри, състрадателни и човечни.