Кои са финикийците?
Днес назоваваме парите финикийски знаци по името на народа, който ни е оставил в завещание това средство за разплащане. На същия народ изискуем и още едно велико откритие - писмеността. Всички познати модерни писмености водят началото си от финикийската писменост. Държава Финикия и народ, наричащ себе си финикийци, към този момент няма, само че тяхното завещание продължава да се употребява от човечеството. Кои са финикийците? Къде са живели и по кое време са изчезнали? Какво знаем през днешния ден за тях?
Сведения за финикийците в историческите извори
Сведенията за финикийците през днешния ден получаваме не от техни писмени монументи, а от други нации, оставили свои свидетелства за този античен народ. Сведения за тях се срещат и в Библията.
Според историческите извори и библейските разкази финикийците са част от ханаанските племена, които са живеели на териториите на днешната страна Ливан, без земята на Ханаан да е имала твърдо открити граници.
Територията им е била плаваща. За първи път за тях се загатва пред ХV век преди новата епоха. Древните гърци първи ги назовават финикийци. Името е обещано от жанр багрило в ален цвят, цветът на императорите в древността. То било доста скъпо и го набавяли финикийските търговци.
В територията на антична Финикия влизали обособени градове, най-важните от които били Сидон, Тир и Библос. Територията, която заемали, била дребна, не изключително богата на първични материали, само че народът на Финикия съумял да сътвори там блестяща цивилизация, която колонизирала цялото крайбрежие на Средиземно море.
Началото на тази просвета може да се наблюдава до 1200 години преди Христа, когато пред народа на Финикия се разкрила нова ера. Те се освободили от зависимостта на могъщите си съседи - Египет и Хетската империя и получили своята автономност. Това им разрешило да развият пазарите си. Финикийците били умели търговци и бързо натрупали облаги, основали нови градове в региона на Средиземноморието.
Разрушаването на Картаген, който доминирал Финикия, от античен Рим поставило начало на залеза на финикийците. В римско време Финикия е била част от римската провинция Сирия.
Търговски умения, държавно устройство и вяра на финикийците
Невероятните финикийски триумфи се дължали на изумителните им търговски качества. Освен с пурпур, те умеели да търгуват със слонова кост, кедрово дърво, ела и всевъзможни стъклени, сребърни и медни предмети. Техният търговски продан бил същинско изобретение в древността.
Те спирали с корабите си на брега, стоварвали всичките си артикули и ги подреждали една до друга, след това се прибирали на кораба и запалвали огън, с цел да привлекат вниманието на локалното население. Хората отивали, разглеждали стоките им и оставяли злато, колкото считали, че би трябвало да дадат за стоката, и си отивали.
Търговците слизали от корабите и в случай че сметнели, че златото не е задоволително се прибирали отново, без да отплават. Хората оставяли още злато, до момента в който се доближи желаното от финикийците. Тази тактичност се оказала доста сполучлива, финикийците постоянно успявали да наложат цените си и бързо натрупали огромни облаги. Освен отлични търговци, те били положителни мореплаватели, както и умели занаятчии.
Държавното им устройство не е добре проучено, заради липса на сведения. Най-вероятно мощната комерсиална класа е движила държавните каузи на обособените градове-държави, които се управлявали от династии.
Религиозните им вярвания са взети от тези на ханаанските племена, където всеки обособен град си имал собствен настойник. Те продължавали да правят антични ритуали, в това число детско жертвоприношение на първородното дете от мъжки пол.
Наследството на финикийците
Най-значителното завещание на народа на Финикия е културно, това е писмеността. Тя се явява прототип на всички съществуващи през днешния ден писмености по света. Този прототип на писмеността е бил фонетичен и са отбелязвани със знак единствено съгласните звуци. Пишело се е от ляво на дясно. Финикийските търговци разпостранили писмеността, гърците я преработили, добавяйки знаци и за гласните, а след това е заимствана и от останалите нации.
Другото завещание, останало ни от този античен народ, са монетите. Те били включени в послание, с цел да улеснят комерсиалните контакти. Било е належащо общо средство за замяна за всички нации и финикийците измислили частите от разнообразни скъпи метали, с които се означавала цената на стоките. Стойността на монетите се определяла от типа на метала, размера и тежестта му.
