Рабиндранат Тагор е първия неевропеец с Нобелова награда за литература
Днес можем да си спомним за Рабиндранат Тагор - индийският публицист, стихотворец, мъдрец, възпитател, композитор, държавник, трансформирал надълбоко бенгалската просвета в края на ХІХ и началото на ХХ век. Великият индийски публицист напуща този свят на 7 август 1941 година.
През 1913 година Тагор получава Нобелова премия за литература и става първия неевропеец, почетен с това отличие, което го подрежда измежду най-широко известните по света индийци наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съидейници в придвижването за самостоятелност на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма ( "велика душа ") от Тагор, а от своя страна той го назовава Гурудев ( "божествен преподавател ").
Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор стартира да написа стихове едвам 8-годишен, а на 16 години към този момент разгласява лирика под псевдонима Бханушинго и написа първите си разкази и пиеси. Най-важните си творби написа на бенгали, само че превежда огромна част от поезията си и на британски. Сред най-известните му творби са стихосбирките "Гитанджали " и "Градинарят ", романът "Го̀ра " (1910 г.) и сборникът с метафизичен есета "Са̀дхана ".
Рабиндранат Тагор е роден на 7 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни обичаи. На бенгалски език името му значи "Повелител на Слънцето ". От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият татко Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и уредници на религиозното общество Брахмо Самадж, което води битка с идолопоклонството, със старите обреди и предубеждения и с рестриктивните мерки на кастовата система. Бащата, изчерпателен в своето съзерцаване, прекарва по-голямата част от своето време като аскет в имението си Шантиникетан и подхваща дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и дребния Тагор, което оказва всестранно въздействие за оформянето на бъдещия знаменит стихотворец.
През 1912 година Рабиндранат Тагор прави огромна обиколка из Европа и Америка. По време на визитата си в Англия той се среща с видни интелектуалци и създатели. Възхитен от интензивната нематериалност на поезията му, изразена в сетивни облици, ирландският стихотворец Уилям Бътлър Йейтс написа популярния си увод към стихосбирката "Гитанджали ".
През 1913 година Рабиндранат Тагор е почетен с Нобелова премия за стихосбирката си "Гитанджали ", а скоро по-късно получава и британска благородническа купа. През 1919 година, в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отхвърля от тази купа, в символ на митинг против кърваво потушения кротичък митинг в Амритсар.
През 1926 година Тагор прави огромна обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 година великият хуманист посещава София и изнася две беседи.
В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на твореческия си талант.
Огромно е литературното завещание на Рабиндранат Тагор - 12 романа, над 100 описа, към 2000 песни, към 30 поеми и 50 стихосбирки и други.
Той е единствения стихотворец, почетен с достойнството да бъде създател на химните на две страни. Стихотворението му "жана Гана Мана " става химн на Индия, а стиховорението му "Амар Сонар Бангла " - химн на Бангладеш.
Първият пряк превод от бенгали на български е преводът на Писмо №13 от книгата на Рабиндранат Тагор "Писма за Русия ", превод на Николай Николаев, оповестен в сп. Пламък, 1992, бр. 1 - 2.
През 1913 година Тагор получава Нобелова премия за литература и става първия неевропеец, почетен с това отличие, което го подрежда измежду най-широко известните по света индийци наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съидейници в придвижването за самостоятелност на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма ( "велика душа ") от Тагор, а от своя страна той го назовава Гурудев ( "божествен преподавател ").
Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор стартира да написа стихове едвам 8-годишен, а на 16 години към този момент разгласява лирика под псевдонима Бханушинго и написа първите си разкази и пиеси. Най-важните си творби написа на бенгали, само че превежда огромна част от поезията си и на британски. Сред най-известните му творби са стихосбирките "Гитанджали " и "Градинарят ", романът "Го̀ра " (1910 г.) и сборникът с метафизичен есета "Са̀дхана ".
Рабиндранат Тагор е роден на 7 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни обичаи. На бенгалски език името му значи "Повелител на Слънцето ". От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият татко Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и уредници на религиозното общество Брахмо Самадж, което води битка с идолопоклонството, със старите обреди и предубеждения и с рестриктивните мерки на кастовата система. Бащата, изчерпателен в своето съзерцаване, прекарва по-голямата част от своето време като аскет в имението си Шантиникетан и подхваща дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и дребния Тагор, което оказва всестранно въздействие за оформянето на бъдещия знаменит стихотворец.
През 1912 година Рабиндранат Тагор прави огромна обиколка из Европа и Америка. По време на визитата си в Англия той се среща с видни интелектуалци и създатели. Възхитен от интензивната нематериалност на поезията му, изразена в сетивни облици, ирландският стихотворец Уилям Бътлър Йейтс написа популярния си увод към стихосбирката "Гитанджали ".
През 1913 година Рабиндранат Тагор е почетен с Нобелова премия за стихосбирката си "Гитанджали ", а скоро по-късно получава и британска благородническа купа. През 1919 година, в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отхвърля от тази купа, в символ на митинг против кърваво потушения кротичък митинг в Амритсар.
През 1926 година Тагор прави огромна обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 година великият хуманист посещава София и изнася две беседи.
В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на твореческия си талант.
Огромно е литературното завещание на Рабиндранат Тагор - 12 романа, над 100 описа, към 2000 песни, към 30 поеми и 50 стихосбирки и други.
Той е единствения стихотворец, почетен с достойнството да бъде създател на химните на две страни. Стихотворението му "жана Гана Мана " става химн на Индия, а стиховорението му "Амар Сонар Бангла " - химн на Бангладеш.
Първият пряк превод от бенгали на български е преводът на Писмо №13 от книгата на Рабиндранат Тагор "Писма за Русия ", превод на Николай Николаев, оповестен в сп. Пламък, 1992, бр. 1 - 2.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ