Днес Конституционният съд допусна за разглеждане по същество делото, образувано

Днес Конституционният съд позволи за разглеждане всъщност делото, формирано по сложени от основния прокурор Иван Гешев въпроси, свързани с имунитета на президента. Решението е гласувано с девет гласа "за ". Трима съдии са били на изключително мнение. Това са Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова.

До питането на основния прокурор Иван Гешев се стигна след оповестени аудиозаписи от прокуратурата по отношение на следствие, в които се чува гласът на президента. Новини за допустимостта на тълкувателното искане обаче не се появиха месец и половина, което закъснение влиза в спор с Правилника за организацията на активността на Съда.

Според юриста Атанас Славов казусът не е превдварително решен. Трима конституционни съдии са дали своят вот с изключително мнение, т.е. те са били срещу въпросът да се гледа всъщност. "За мен е озадачаваща практиката с новото формулиране на въпросите и даването на опция на основния прокурор да ги редактира ", изясни мнението си Славов. По думите му това е нова процедура на Конституционния съд.

Борислав Цеков се съгласи, че следим нова процедура на Конституционен съд, която съгласно него не е неприемлива и изключи опцията да се мисли за предрешеност на проблема.

Атанас Славов изрази мнение, че по случая със заложените от основния прокурор въпроси не намира учредения за тълкувателно решение, защото, в случай че при един относително явен текст съдът се впусне в разсъждения, може да промени ясния му смисъл. "Считам, че докладчикът по делото Мариана Карагьозова, която е бележит български конституционалист, ще предложи съответно решение ", сподели той.

"Според мен решението, което ще вземе Конституционният съд, откакто е позволено за разглеждане тълкувателното искане, ще обогати практиката и ще даде един явен логаритъм, ясни контури на пълномощията и на прокуратурата, и на президентската институция от становище на имунитета ", уточни Борислав Цеков.

Той акцентира, че в практиката на Конституционния съд има ясни критерии по кое време едно тълкувателно искане следва да бъде позволено, а точно: когато има спорна правна теория - каквито в тази ситуация са налични във връзка с понятието "държавна измяна ".

Втората причина е да има на практика проблем, който поражда избрани неясноти - подобен беше посочен от прокуратурата. И третото - да има тълкувателен интерес. В случая прокуратурата, която сезира Конституционен съд, има подобен и явно съдът е приел, че тези предпоставки са налице, изясни Цеков.