Кинцуги: Как японското изкуство превръща счупеното в щастие и терапия в България
В края на всяка година вършим равносметка. Прибираме остарялото, изхвърляме счупеното, търсим метод да стартираме изначало. Една остаряла сентенция ни припомня, че точно счупеното носи благополучие. В Япония тази концепция съществува от XVI век. Тя е под формата на философия и изкуство, наречено Кинцуги.
През последните 25 години Кинцуги се употребява и като лечебен способ. Различни страни по света ползват тази процедура. В България методът намира своя актуален прочит. Това става посредством работата на Мария Петкова. Тя е терапевт, употребяващ Кинцуги като арт лечебен способ. Работи с възрастни и деца, предава Нова ТВ.
В японската традиция Кинцуги е техника за възобновяване на счупена керамика. Пукнатините не се прикриват, а се акцентират със злато. Вместо да бъде изхвърлен, счупеният съд се трансформира в неповторим обект. Той става по-красив и по-ценен точно поради белезите си.
Кинцуги навлиза в живота на Мария Петкова в интервал на персонална рецесия. В процеса на работа със счупената керамика тя открива, че възобновяване не е единствено поминък. То има и мощен лечебен резултат. Така практиката последователно се трансформира в основа за авторски метод. Чрез него философията на Кинцуги се ползва целеустремено в България. Използва се като способ за работа с контузии при възрастни и деца.
Днес Мария работи както с възрастни, по този начин и с деца. В авторския ѝ курс всяка фаза от възобновяване на керамичния предмет подхожда на стадиите. През тях минава човек, когато се оправя с контузия.
Историите, които минават през ателието ѝ, постоянно са тежки. Хора, носещи дълбоки загуби и болежка, от време на време считат, че са „ по-счупени “ от самите предмети, които държат в ръцете си. Именно в този миг философията на Кинцуги слага основен въпрос – дали човек е самата контузия, или наблюдаващият. Наблюдателят може да я види в профил. Това разграничаване постоянно се оказва първата крачка към продължение напред.
Все по-често методът намира приложение и при деца. В свят, в който експанзията и прочувствената неустойчивост измежду най-малките стават все по-видими, Кинцуги предлага щадяща среда. Тя е за изложение на усеща. Процесът учи, че отрицателните страсти не унищожават другите, а най-много нас самите. Това е обръщение, което децата схващат интуитивно.
В края на годината философията на Кинцуги звучи изключително настоящо. Вместо да изхвърляме счупеното – в предметите, в връзките или в самите себе си – можем да го забележим като запас. Като опция за промяна. За Мария новата година е като предмет, в който златната линия се слага там. Там, където остарялото към този момент не работи и би трябвало да бъде пропукано, с цел да се трансформира в нещо по-добро.
Бъдещето на Кинцуги у нас, съгласно нея, е обвързвано с все по-осъзнатото търсене на вътрешна работа и личностно развиване. Малките промени се случват постепенно, само че се случват. А от време на време точно пукнатините са мястото, през което влиза светлината.
Исторически, техниката кинцуги, известна още като „ злато заваряване “, поражда през XV век. Легенда споделя за шогун Ашикага Йошимаса. Той не харесал ремонта с стоманени скоби на китайски майстори. Затова поръчал японско решение. Философията на кинцуги е надълбоко обвързвана с понятия като уаби-саби (красота в несъвършенството), мушин (чист разум, непривързаност към вещите) и моно-но аварe (съчувствие към преходността на нещата).
В актуалната терапия кинцуги се употребява за посттравматичен напредък. Помага за превъзмогване на перфекционизъм, синдром на самозванеца и рецесии на еднаквост. Подобрява устойчивостта към стрес.
