Днес, 24 декември, православният свят отбелязва Бъдни вечер – един

Днес, 24 декември, православният свят отбелязва Бъдни вечер – един от най-важните фамилни празници, предшестващ Рождество Христово. Денят, прочут още като Малка Коледа или Суха Коледа, е отдаден на подготовката на дома за раждането на Божия наследник. Традициите съчетават християнското примирение с антични национални вярвания за здраве и изобилие.

Символиката на Бъдника
Централно място в празничната нощ заема Бъдникът. Според обичая, младо дърво – нормално дъб или круша, се отсича и донася в дома, с цел да поддържа огъня в огнището през цялата нощ. Преди да се сложи в огъня, в дървото се пробива дупка, която се цялостни с масло, тамян и восък.

Огънят е знак на живота и на светлината, която Иисус Христос носи на човечеството. Народното поверие гласи, че до момента в който огънят гори, край него се събират умрелите предшественици и самата Божия майка. По искрите от пламъка стопаните гадаят за бъдещата годишна продукция – колкото повече са те, толкоз по-богата ще бъде годината.

Трапезата и нечетният брой ястия
Вечерята на Бъдни вечер е последната от Рождественския пост, по тази причина всички ястия на масата наложително са постни. Традицията повелява те да бъдат нечетен брой – най-често 7, 9 или 11. Числото 7 символизира дните от седмицата, 9 е продължителността на бременността, а 11 припомня за броя на апостолите без Юда Искариотски.

Задължително на трапезата участват:

Варен фасул и сарми с ориз;

Ошав от сушени плодове;

Мед, орехи и чесън;

Пълнени чушки и баница с тиква.

Орехите имат особено значение – след вечеря всеки член на фамилията разчупва по един. Ако ядката е здрава и бяла, годината за индивида ще бъде сполучлива и изпълнена със здраве.

Обредната питка е най-важният знак на масата. Тя се замесва рано сутринта, като в някои райони към момента се съблюдава традицията за потребление на „ мълчана вода “ – вода, донесена от девойки, които не са промълвили дума по пътя. Хлябът е кръговиден, изобразяващ цикличността на живота, и постоянно е декориран с форми от тесто, символизиращи ралото, житните класове или къщата.

В питката се слага сребърна пара. Този, на който се падне парата, се счита за блажен с най-вече шанс през идната година. Първото парче от хляба постоянно се отделя за Богородица и умрелите членове на фамилията.

Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж, с цел да се прогонят злите сили. Според традицията, масата не се раздига след края на вечерята, с цел да може „ Божията майка да се нахрани “.