Днес къщата на Ане Франк на Принсенграхт 263 в Амстердам

Нидерландия: защо толкова много хора омаловажават Холокоста

Днес къщата на Ане Франк на Принсенграхт 263 в Амстердам е поклонническо място, на което всеки ден се стичат хиляди хора от целия свят. Тук еврейското момиче, трансформирало се в знак на тихата опозиция против нацистките гонения, се криело, дружно със фамилията си, сред 1942 и 1944 година. В дома си тя написа и своя прочут дневник.

И въпреки един от всеки трима нидерландци да е посещавал въпросната къща, през днешния ден 12% от жителите на страната споделят, че се съмняват в формалната историография, показва немската обществено-правна медия. По-плашещото обаче е, че съвсем една четвърт от хората под 40 години слагат под подозрение Холокоста, демонстрира изследване на Конференцията за еврейските материални искания против Германия. Това са най-високите равнища, които в миналото са били регистрирани в Нидерландия, акцентира АРД.

Националният прокурист по въпросите на антисемитизма Едо Вердонер ненапълно има пояснение за това, което се случва. Според него то се дължи в това число и на обществените медии. Хората от ден на ден обитават в балони. Представят им се различни действителности. Освен това обществото става все по-поляризирано, а нацистката ера остава от ден на ден и повече в предишното. " Всичко това води до последователното избледняване на нашите публични полезности ", споделя Вердонер. Резултатът от всичко това е, че популацията е станало по-възприемчиво към тайните теории.

И въпреки методологията на изследването да е подложена на критика, резултатите от него не се оспорват. Впрочем те съответстват и с констатациите на държавното управление в Хага - нещо, което е трагично за самовъзприятието на страната, разяснява АРД. Дълго време Нидерландия се смяташе за изключително примерен образец за оправянето с тежките въпроси от предишното. Темата за Холокоста е наложителна в учебните заведения на страната. Изглежда обаче, че - макар това - тя доближава до все по-малко младежи.

Мемориалът на Холокоста в Амстердам с имената на депортираните и убитите евреи и роми от нацистките окупаториСнимка: Kees Hummel

Плашещите заключения са годни освен за Нидерландия, само че и за Европа, свидетелства проучването на Конференцията за еврейските материални искания против Германия. Особено по-младите генерации слагат под подозрение Холокоста и в други страни. Резултатът от всичко това е, че антисемитските модели на мислене още веднъж се популяризират. Нещо, което се удостоверява и от Агенцията на Европейски Съюз за главните права, която постоянно интервюира 16 000 евреи в цяла Европа. Резултатите са плашещи.

" Съвременна Европа губи смисъла си "

В изследването 90% от интервюираните евреи са декларирали, че се тормозят от разрастващия се антисемитизъм, написа по-нататък АРД. Около една трета са признали, че самите те са били обект на дискриминация. Тези трендове се утежняват от години, показват от европейската организация. Особено шокиращо за шефа ѝ Майкъл О'Флеърти е, че 38% обмислят да емигрират, най-много в Израел или Съединени американски щати.

Майкъл О'Флеърти акцентира, че в случай че Европа прогони еврейското си население, това би било доста повече от културна загуба. " Тогава модерна Европа губи смисъла си ", счита той. В последна сметка европейският план е построен върху опита от Холокоста, показва още той.

Какво може да се направи за всичко това? Агенцията на Европейски Съюз за главните права предлага нов метод към преподаването на история. Почти не са останали оживели, които да описват за претърпяното в лагерите. Затова би трябвало да се намерят нови способи историята да се съобщи и усети като персонална и осезаема.

Дългите опашки пред музея на Ане Франк в Амстердам не могат да скрият обстоятелството, че доста младежи в Нидерландия са склонни да омаловажават ХолокостаСнимка: Daniel Kalker/picture alliance

Как може историята да стане по-лична?

Нидерландският пълномощник за антисемитизма Едо Вердонер предлага тактика в три стъпки. Първата е еврейският живот да стане по-видим. Това включва да вземем за пример по-доброто информиране за обичаите на евреите. Така някои страхове биха намалели. Втората стъпка е нуждата да бъдат подхванати решителни ограничения против антисемитизма, по футболните игрища да вземем за пример. И на трето място - да бъдат обезпечени нови материали за преподаване в учебно заведение. Те могат да бъдат в цифрови формати, само че да оферират на учениците и директна непосредственост до събитията от онзи ужасен исторически интервал.

Вердонер предлага учебните заведения да употребяват бази данни, с цел да открият мемориалните места, които са покрай тях. Личният миг на осъзнаване и емпатия е доста значим. " Така хората ще могат да схванат - всичко това се е случило и в моя град, и в моето село. " Това оказва помощ за разбирането и съставлява ефикасен метод против тайните теории.

В къщата на Ане Франк също опитват с нови способи на преподаване, а дневникът ѝ към този момент е наличен в Инстаграм, показва АРД. От къщата-музей обаче твърдят, че е най-добре хората да посетят персонално това място. Когато учебните класове изкачат стълбите на постройката откъм гърба и пристъпят през скритата врата в скривалището, където са се решавали осем еврейски ориси, доста гости си потеглят с доста по-различна визия за историята, акцентират те.

Още по тематиката вижте тук: