Кирил Петков пред МИА: Вместо декларации и политическо говорене, да запретнем ръкави и да работим заедно
Днес осведомителната организация на Република Северна Македония МИА популяризира изявление с българския министър председател в навечерието на утрешното му посещаване в Скопие, заяви Българска телеграфна агенция.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 87
Ето цялото изявление:
Въпрос: Г-н Петков, благодаря ви за първото изявление за МИА, това е и първото премиерско изявление за македонските медии. Тези дни се навършиха 30 години, откогато България първа призна независимостта на Република Македония. След 30 години в този момент имаме една напълно друга обстановка, какво се случи в това време?
Кирил Петков: Първо желая да кажа, че съм доста благополучен, че България беше първата страна, която призна Република Северна Македония и нейната самостоятелност като самостоятелна страна и да, в тези 30 години аз персонално бих се радвал да имахме още по-добър напредък от това, което имаме, само че в този момент нещата зависят от всички нас и се надявам, че вместо да се гледа къде са били грешките в последните 30 години, ще подходим с един градивен, диалогичен метод отсега нататък, тъй като за мен добросъседството с Република Северна Македония е от голяма значимост - за България, за Република Северна Македония и за задачите Балкани. Наистина аз имам вяра, че колкото повече работим дружно, колкото по-голяма съгласуваност имаме, колкото повече нашите хора поддържат връзка, вършат бизнес, толкоз по-добре.
Въпрос: Тази връзка сред жителите, мисля, че въобще не е противоречива и тя, мисля, че не е била прекъсвана - непрекъснато вървим в София, идвате в Скопие, няма никакъв проблем, само че какво наруши това доверие сред хората, от кое място толкоз боязън? Защо?
Кирил Петков: Това, което виждам като един проблем, което се е случвало, е, че не сме правили задоволително работа дружно, а единствено повече политиците са се изказвали и са давали от двете страни на границата някакви заявления, някакви приказки, а действително работата, която е трябвало да свършим, не сме я свършили. И каква е тя? Според мен не е обикновено аз като министър председател на България да би трябвало да хвърча, в случай че желая да употребявам комерсиалните авиолинии, да хвърча през Виена, с цел да стигна до Скопие или до Истанбул - това просто е..., в случай че помислите, отиваме обратно и напред - доста по-нормално е да имахме към този момент такава авиолиния. Не е обикновено да нямаме жп линия, която към този момент да движи комерсиалния продан сред София и Скопие. Не е обикновено да нямаме общ културен календар. Така че, вместо заявления и политическо говорене, в този момент е време да запретнем ръкави и да кажем - би трябвало да свършим доста работа дружно. Трябва да го свършим с ясната концепция, че единствено когато успеем действително да свършим тази работа, ние ще подсигуряваме същинско добросъседство, което ще се подсигурява от самите наши нации, а не толкоз от политиците, които са на деня в този миг.
Въпрос: Политиците, както казвате, гледат единствено своята лична полза, за мен гледайки в профил, от Македония, бе неясно да кажем, че българският президент Радев привиква Съвет за сигурност, не знам дали имаше Съвет за сигурност за пандемията, за руско-украинските връзки, за отдалечената работа... тъй като се получава усещането, че Македония е най-силното нещо, което може да наруши сигурността на България, а въпреки всичко сме съдружници в НАТО?
Кирил Петков: Аз по принцип не желая да влизам в мнения на..., аз съм сигурен в действителност, че всички виновни политици, в това число и президентът Радев, в действителност в последна сметка целят добросъседство. Въпросът е по какъв начин това да се реализира по най-истинския и най-възможния метод. Моят метод е малко по-различен, както виждате, аз изчаках, изчаквам Димитър Ковачевски да влезе в своята нова роля и не се бавя нито ден, преди да дойда на посещаване в Република Северна Македония и с този акт аз да отида при него - желая да покажа две неща: нали първо ни е ред, само че второ, че оттук насетне разговорът, връзката, свързаността не би трябвало да бъде толкоз фрагментирана. Ние би трябвало непрестанно да поддържаме връзка, да напредваме, а моята вяра е в идващите месеци, действително и това се пробвам да договоря в нашето посещаване като дойда, е да създадем тези пет работни групи, само че тези пет работни групи и те са стопанска система, просвета, инфраструктура, евроинтеграция, история - не желая просто едни политици да идват и да си приказват. Искам, когато приказваме за стопанска система - да забележим всички наши компании, които желаят и имат интерес за Република Северна Македония, всичките компании от ваша страна, които имат интерес в България, да ги съберем. В тази среща политици не трябват, в тази среща трябват хора, които желаят да работят, да вършат бизнес дружно. След това да срещнем нашите министри за инфраструктурата и в случай че наредим тези пет групи да се срещат по веднъж на месец, да ги наредим всяка седмица да има една група да се среща, друга група, действително ние ще създадем една стратегия от ежеседмични срещи, които да напредват по всичките тези въпроси, които 30 години очевидно до този миг не сме съумели да решим.
Въпрос: Това значи, че тези групи, комисии, няма да наподобяват на това, което се случваше с историческата комисия - ще стигнем ненапълно, ще стоим, а в противен случай - това ще бъде друга динамичност, защото македонските политици Ковачевски и Маричич споделят, че това ще бъде нещо доста по-различно и доста по-динамично?
Кирил Петков: Много по-динамично с действителни резултати. Аз примерно желая да видя още в първите няколко срещи да пуснем авиолиния да лети сред София и Скопие - в смисъл, не желая да напиша: аз давам обещание, че един ден ще пусна линия, желая да се кача на самолета и да мога да хвърча от София до Скопие. Не желая да приказваме - заявявам, че един ден ще има... Искам да знам какъв е планът, какъв брой бързо може да се случи, че примерно влаковата линия да се случи София - Скопие. Да си създадем точни календари по кое време да се случи. Това, което видях апропо и съм доста окуражен е - Димитър Ковачевски, като говорихме по телефона, той звучи също доста удобен. В нашия диалог той беше... имахме доста добър и прекрасен диалог и той звучеше, че би трябвало да свършим тази работа. И идвайки той, този човек - доколкото знам и от бизнеса преди този момент, нали е имал много опит, ние желаеме резултати. Това с декларациите и обещанията би трябвало да е зад нас, оттук насетне броим резултатите, които свършваме дружно.
Въпрос: С оглед на това, че доста пъти е имало декларативни изказвания, можем, желаеме би трябвало, и малко съмнение, защото подобен е до момента добросъседският климат, това докара до разпъване на периодите. Това може да се преглежда и положително, може да е и по-малко от шест месеца, може да е повече от шест месеца. Какво значи срокът, за какъв брой можем?
Кирил Петков: Всъщност можем за времето, за което си свършим работата. Аз това желая да кажа - значи, в случай че в този момент кажем един период 6 месеца, почваме същите заявления - не, би трябвало да забележим какви са въпросите, по какъв начин ги решаваме... срокът зависи единствено и само от готовността всяка една от страните да си подаде ръка и да си свършим дружно работата. Така че аз това се надявам да видя. И в този момент има проблеми, по които, да, нали... има неща, които са доста ясни - в смисъл, аз не мисля, че има човек в Република Северна Македония или в България, който да не мисли, че е добре да имаме влакова линия сред двете страни. Те са лесните неща, само че са значими. Аз съм сигурен, че доста от предприемачите, като се срещнат, единственото, което ще гледат, е по какъв начин техните пазари да пораснат или от кое място да вземат най-хубавия снабдител. Сега има някои проблеми, на които би трябвало да обърнем малко повече внимание, които са по-чувствителни по отношение на нали..., примерно това, което и Консултативният съвет сподели за правата на българите в Македония, те са тематики, които са малко с нараснала компликация, ние би трябвало да ги адресираме. Аз мисля, че един другарски градивен метод би трябвало да може да взема решение и лесните, и по-трудните тематики. Но по тази причина най-важното е да си имаме доверие и това доверие се надявам да го изградим и то да го изградим отново не с едно идване, с тази работа, която вършим дружно.
Въпрос: Осъзнаваме, че има сложни и лесни въпроси, безусловно сме съгласни, само че до каква степен тези " сложни въпроси " са в действителност сложни, до каква степен тези " сложни въпроси " са някакво оттегляне или връщане на процеса обратно, защото има и лесни, и сложни. Да, с компромис се вземат решение доста въпроси, само че дали те не са някаква " форма ", с цел да стоим на място, или в действителност са сложни въпроси?
Кирил Петков: Аз мисля, че с градивен разговор всички тези въпроси са решими. Аз не мисля, че имаме нерешим въпрос. Единственото, което би трябвало да създадем, е това доверие сред нашите държавни управления би трябвало да се построи и другото е да вкараме по-големия подтекст, по-големият подтекст е какъв брой в действителност можем да спечелим и Република Северна Македония, и България от тази обща работа. Така че, когато го сложим в подтекста, тъй като в случай че приказваме единствено за сложните проблеми и забравяме за всичко друго, някак си всички се наострят и всички се нагласят, че леле, какъв огромен проблем. Но когато приказваме какъв брой общо имаме да спечелим от едно добросъседство, тогава към този момент тези проблеми, които наподобяват ужким сложни, доста сложни, в действителност тяхното място в общите връзки става по-малко.
Въпрос: Със сигурност. Неотдавна приказвах с някои македонски водачи в същия подтекст и техните изказвания бяха, че има доста деструктивни сили, които въздействат на процесите. Опитахме се да дефинираме дали те са от вътрешната страна или извън, на коя страна са... Просто блокират процесите и в случай че прибавим съдружните потенциали и на българското държавно управление, и на македонското държавно управление, по-късно политическите дивиденти, които всички се пробват да получат от този пакет... Ще има ли мощ да отидем в насоката, която казвате, че е: хайде да забележим хубавите неща?
Кирил Петков: Аз се надявам, че в действителност толкоз доста имаме да спечелим дружно от това добросъседство, че даже обособени групи от хора и в двете страни, които мислят, че това добросъседство не е добре за тях - политически, някакви други аргументи..., в случай че ги качим в целия подтекст, те се надявам да станат дребен глас в общата концепция, че би трябвало да работим дружно. И има неща, които са чисто..., аз мисля, че дори и сложните въпроси, в случай че ги погледнем по най-разумния метод - примерно аз съм сигурен, че никой в България, никой в Република Северна Македония не мисли, че примерно дискриминирането или езикът на омразата е нещо хубаво. Никой не може да го мисли. И по този начин, в случай че успеем да дефинираме тъкмо какви са тези проблеми и от кое място идват, тогава техните решения стават по-лесни. Другото, което мисля, че и двете страни имаме като проблем и аз мисля, че ще можем да помогнем от нашия опит в евроинтеграцията и за Република Северна Македония, примерно знаете моето държавно управление влезе с концепцията за нулева корупция. Значи, ние би трябвало да почистим, аз имам вяра и в България, и в Република Северна Македония, става известно, че не е местен проблем. Ние би трябвало да почистим тази... всички, които печелят на гърбовете на нашите нации. Защото има една група малко хора, които през корупция печелят за сметка на всички останали. И аз мисля, че част от деструктивните детайли, които са свързани, даже подават под въпрос дали е добре или не е добре добросъседство сред двете страни, доста от тези същите групи са свързани с вътрешната корупция в страните. И си мисля, че в случай че ние дружно успеем да кажем " не " на корупцията, " не " на дискриминирането, " не " на неспазването на човешките права - " да " на добросъседството, " да " на общите връзки, " да " на общата стопанска система и ги сложим в тези рамки, разговорът ще бъде доста по-бърз и хората, които са ни избрали на тези позиции, ще ни схванат доста по-добре. Така че в случай че това успеем да го създадем дружно, аз мисля, че и за двете ни страни ще е доста ползотворно и е нещо, което... Честно да ви кажа ме обиди едно време - преди няколко години бях в Харвард - моя университет, и един от професорите по стопанска система говореше за Централна Америка и вика: в Централна Америка, там едни от страните имат детайла на балканизация. И аз крещя: що е това балканизация и той вика - ми това е икономическият термин за дискоординация - когато две групи близки страни не се координират добре. Ей, хвана ме позор. Викам си не може нашия регион, нашите Балкани да ги дават за образец за дискоординация. И то дори думичката, която я употребяват в Харвард, да е с името на Балканите. Така че време е да сменим какво значи балканизация. Бих се надявал след някакво време, като се каже за балканизация - се приказва за промяна на метода по какъв начин едни страни могат да стартират да работят дружно. И това като цяло, в случай че помислим - Балканите са 65 милиона индивида, това ти е една Франция. Представете си, в случай че имаме отворени пазари, работим дружно, почитаме се, има нулева дискриминация, махнали сме корупцията - по какъв начин Балканите биха изглеждали. Имаме толкоз доста работа и толкоз доста можем да спечелим от една такава визия, че просто е време да запретваме ръкави и да почваме да действаме.
Въпрос: В този подтекст са и тези девет милиарда евро, които би трябвало да дойдат от Европейски Съюз за интеграция на Балканите, а не за дезинтеграция. Какво би означавало това, тази инвестиция за Балканите като цяло?
Кирил Петков: Аз мисля, че това е другото, което е реалност. Ние имаме всички предпоставки да сме богат регион, но в действителност богат регион. Близко сме до най-големия пазар на света - европейския пазар, имаме достъп до умни хора. Аз имам вяра, че и хората на Балканите, има доста умни хора, не инцидентно сме положителни по математика, по физика, имаме плодородна земя на Балканите, имаме положително място за туризъм, само че за какво, по дяволите, сме на едно от най-ниските равнища в Европа като икономическо развиване. Ами, тъкмо две неща - единият ни проблем е, че на Балканите корупцията е нещо, което някак си е възможно и всички надали не споделяме: " това е част от района ". Другият проблем е, че не се координираме задоволително на Балканите.
Въпрос: Може би поради това, в случай че можем най-общо да дефинираме балканските гласоподаватели, те нормално постоянно гласоподават " срещу ", а не " за ", тъй като са срещу елита, няма значение кой различен ще пристигна, единствено да не са тези?
Кирил Петков: Да, и това е правилно, а в действителност доста забавно е - едно изследване гледах, където в Европейски Съюз питат хората какъв брой си самокритичен и какъв брой си сериозен към всички останали. И във Финландия беше номер 1, където са най-самокритични и минимум сериозни към всички останали. Тука при нас, на нашия регион, сме доста сериозни към сите останали, както вие викате, а сме минимум самокритични. И в действителност, с цел да създадем смяната, всеки един от нас би трябвало да стартира да бъде самокритичен преди да бъде по-критичен към останалите. Така че уповавам се този вид метод ще може да го използваме в нашите диалози в този момент, да сме сигурни, че всеки един от нас си е направил първо домашното, преди да сочи с пръст към другия и да каже - за какво ти не направи това? Така че, уповавам се, че ще имаме този градивен разговор. Аз имам вяра, че Балканите имат доста по-голям капацитет, а пък сред нашите две страни още повече.
Въпрос: Имаме да вземем за пример газификация, енергийни пакети (...), за какво този целият пакет не мине през Струмица, единствено на няколко километра от Петрич?
Кирил Петков: Да, тъкмо по този начин. Ами фактът, че си приказваме сега и се разбираме, без да би трябвало да има преводач сред нас? Ами, факт е, че несъмнено усетите и ползите на хората са ни доста общи. Имаме, вие знаете един от нашите депутати е Христо Петров - той е рапър, той споделя: ами, аз с моя сътрудник от Република Северна Македония може да създадем общ концерт, доста се почитаме. Смисъл, на всевъзможни равнища предпоставките са да има огромно добросъседство. Сега въпросът е и политиците да си свършат работата.
Въпрос: Как?
Кирил Петков: И това ще го създадем. Като се стартира от работните групи, през разговор по главните неща с пряк фокус върху действителните резултати.
Въпрос: Има ли напън върху България, тъй като има изказвания, че " България не е толкоз срещу и може би употребява момента, само че някои европейски страни се крият зад разширението на Балканите ". От друга страна споделят: " Не, България само и единствено тя е тази, която стопира тези процеси, никой различен ". Албания, да кажем, целия този пакет, Рама сподели, че " за шест месеца, в случай че не бъде решен, ще отидем сами ". Днес имаме обръщение от Съединени американски щати, че няма да е допустимо това да се случва настрана и че ще би трябвало да вървим дружно, както и всички старания, които се поставят, френското председателство на Европейски Съюз, Макрон... цялата тази атмосфера, ще помогне ли или ще попречи? Дали това е напън или в действителност е отговор на всичко, което се случва?
Кирил Петков: Аз това, което имам вяра, е, че в последна сметка, без значение кои други сили и кои други страни имат интерес за едно или друго нещо да се случи, опира до нас си. Истината е, че ние сме си съседи, нашите връзки си зависят от нас. Аз персонално знам, аз съм сигурен, че и при вас, и Димитър Ковачевски, без значение кой какво приказва, всеки един от нас има личната си отговорност да се свърши тази работа. С други думи, за мен персонално няма значение кой ще ми вдигне телефона и ще ми каже направи това, направи това. За мен е значимо да сме сигурни, че вършим верните неща по верния метод и да, светът е световен, има най-различни ползи, само че мисля, че и това е другото нещо на Балканите - ние би трябвало да си кажем, абе нашата орис си зависи от нас. Не би трябвало все да упрекваме или да чакаме, или някой да ни избави, или някой да ни помогне. Стига толкоз с това. Трябва ние да си свършим работата. Това го приказвам и за България, като приказваме примерно за корупцията. Едно време чакахме какво ще каже Европа, но какво значи какво ще каже Европа? Ние би трябвало да спрем корупцията поради българските жители, не тъй като някакъв отчет в Европа ще се напише. Даже имахме доста забавен диалог - в този момент имаме едни огромни средства по програмата за възобновяване и си приказвам с Европейската комисия и те споделят - част от скоростта, с която ви отпускаме парите, ще бъде функционалност на какъв брой бързо ще извършите напредък против корупцията в България. И аз се усмихнах и споделих - вижте, целият пакет от Европейски Съюз по този проект е 10% от нашата стопанска система. Аз би трябвало да се оправя с корупцията не за тези 10%, аз би трябвало да се оправя за 100-те %. И за външната политика е по този начин - имам вяра, че всевъзможни ползи има, обаче отговорността си е наша - би трябвало да си свършим работата.
Въпрос: С какво обръщение ще отидете, ще отнесете ли документ на Ковачевски? В Македония доста се спекулира, че има някакъв анекс-споразумение, някакво съглашение във връзка със съществуващото.
Кирил Петков: Не, не, отивам просто с градивен звук, с подготвеност да почнем да работим дружно. Нямам документ подготвен, нещо, тъй като всичките тези документи нямат смисъл, в случай че не им дадем същинска мотивация, че би трябвало да свършим работата. Аз предлагам документите да ги оставим като втори, откакто първата част почнем (...) да има нещо, за което да напишем идващия документ, тъй като другояче заплахата е пишем едни документи и след това какво от това. Така че тука задачката е да създадем стратегия, да създадем групите, да стартираме разговора, да имаме възприятието, че си имаме доверие, че от двете страни има доброжелателност и да си сложим задачите, които желаеме да реализираме за оптимално къс интервал.
Въпрос: Близо ли е еврозоната до България?
Кирил Петков: Надявам се, че ще влезем 2024 година - това нашето държавно управление си го е заложило като цел. Нещото, което би трябвало да създадем, е да споделяме с българския народ, да не се опасяват от тази смяна, да схванат какво в действителност значи, тъй като това, което виждам ето в този момент за имунизациите, и за еврозоната - има групи от хора, които употребяват страховете на естествените хора, с цел да вършат политически придвижвания. Има хора, които споделят: " Не, това е най-ужасното нещо да се влезе в еврото ". Има хора, които споделят: " Не би трябвало да се ваксинираш ". А то е и добре за България да бъде е част от еврото, и е добре да качим равнището на имунизация. Така че въпросът обаче това не може да се споделя просто добре - би трябвало да се комуникира за какво. Хората би трябвало да схванат и това е другата огромна мощ в нашите разговори - ние би трябвало на първо място да убедим и двата си народа какъв брой е значимо да имаме добросъседство, тъй като да не позволяваме тези обособени групи от хора да вършат програмата за всички ни, които са срещу. Така, че и в случай че фокусираме върху тези рамки - добросъседство, права на индивида, липса на дискриминация, икономическо развиване, компромис и диалогичност, когато приказваме за история - тогава ще напреднем бързо.
Въпрос: Не инцидентно започнах изявлението с тези 30 години, тъй че да забележим в този момент какво ще стане след 30 години. Очевидно за тези 30 години не е свършено доста, т.е. нищо не е направено и тъкмо в този подтекст ми беше въпросът. Ако в този момент отново забуксуваме, ето имаме комисия, тази комисия ще бъде оценена от някой различен, а по-късно ще прави оценка някой трети, прогрес ли е, декаданс ли е... тогава мисля, че ще ни трябват още 30 години. Разблокирането на целия развой, началото на договарянията и откритото превъзмогване на разликите, мисля, че това е посоката, в която би трябвало да се движим.
Кирил Петков: Светът се движи прекомерно бързо, с цел да губим интервали по 30 години. Нито Република Северна Македония, нито България можем да си позволим да губим такива интервали. Със страдание - в действителност. Истината е, че сме ги изгубили. Големи пропуски имаме в последните 30 години. Не единствено външнополитически, и вътрешнополитически. Много неща е можело да се създадат по-добре. Хубаво е след някоя друга година, когато погледнем обратно, когато ние сме отговаряли, да си кажем: ей, направихме смяна.
Очаквайте онлайн в и на всичко най-интересно от визитата на премиера Петков в Република Северна Македония!
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 87 
Премиерът Петков отпътува на еднодневно публично посещаване в Северна Македония 
Вашингтон отговори дали обмисля наказания против България поради С. Македония 
Кирил Петков пред македонска медия: Не пристигам с анекс към контракта, а с подготвеност за ново начало
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 87
Ето цялото изявление:
Въпрос: Г-н Петков, благодаря ви за първото изявление за МИА, това е и първото премиерско изявление за македонските медии. Тези дни се навършиха 30 години, откогато България първа призна независимостта на Република Македония. След 30 години в този момент имаме една напълно друга обстановка, какво се случи в това време?
Кирил Петков: Първо желая да кажа, че съм доста благополучен, че България беше първата страна, която призна Република Северна Македония и нейната самостоятелност като самостоятелна страна и да, в тези 30 години аз персонално бих се радвал да имахме още по-добър напредък от това, което имаме, само че в този момент нещата зависят от всички нас и се надявам, че вместо да се гледа къде са били грешките в последните 30 години, ще подходим с един градивен, диалогичен метод отсега нататък, тъй като за мен добросъседството с Република Северна Македония е от голяма значимост - за България, за Република Северна Македония и за задачите Балкани. Наистина аз имам вяра, че колкото повече работим дружно, колкото по-голяма съгласуваност имаме, колкото повече нашите хора поддържат връзка, вършат бизнес, толкоз по-добре.
Въпрос: Тази връзка сред жителите, мисля, че въобще не е противоречива и тя, мисля, че не е била прекъсвана - непрекъснато вървим в София, идвате в Скопие, няма никакъв проблем, само че какво наруши това доверие сред хората, от кое място толкоз боязън? Защо?
Кирил Петков: Това, което виждам като един проблем, което се е случвало, е, че не сме правили задоволително работа дружно, а единствено повече политиците са се изказвали и са давали от двете страни на границата някакви заявления, някакви приказки, а действително работата, която е трябвало да свършим, не сме я свършили. И каква е тя? Според мен не е обикновено аз като министър председател на България да би трябвало да хвърча, в случай че желая да употребявам комерсиалните авиолинии, да хвърча през Виена, с цел да стигна до Скопие или до Истанбул - това просто е..., в случай че помислите, отиваме обратно и напред - доста по-нормално е да имахме към този момент такава авиолиния. Не е обикновено да нямаме жп линия, която към този момент да движи комерсиалния продан сред София и Скопие. Не е обикновено да нямаме общ културен календар. Така че, вместо заявления и политическо говорене, в този момент е време да запретнем ръкави и да кажем - би трябвало да свършим доста работа дружно. Трябва да го свършим с ясната концепция, че единствено когато успеем действително да свършим тази работа, ние ще подсигуряваме същинско добросъседство, което ще се подсигурява от самите наши нации, а не толкоз от политиците, които са на деня в този миг.
Въпрос: Политиците, както казвате, гледат единствено своята лична полза, за мен гледайки в профил, от Македония, бе неясно да кажем, че българският президент Радев привиква Съвет за сигурност, не знам дали имаше Съвет за сигурност за пандемията, за руско-украинските връзки, за отдалечената работа... тъй като се получава усещането, че Македония е най-силното нещо, което може да наруши сигурността на България, а въпреки всичко сме съдружници в НАТО?
Кирил Петков: Аз по принцип не желая да влизам в мнения на..., аз съм сигурен в действителност, че всички виновни политици, в това число и президентът Радев, в действителност в последна сметка целят добросъседство. Въпросът е по какъв начин това да се реализира по най-истинския и най-възможния метод. Моят метод е малко по-различен, както виждате, аз изчаках, изчаквам Димитър Ковачевски да влезе в своята нова роля и не се бавя нито ден, преди да дойда на посещаване в Република Северна Македония и с този акт аз да отида при него - желая да покажа две неща: нали първо ни е ред, само че второ, че оттук насетне разговорът, връзката, свързаността не би трябвало да бъде толкоз фрагментирана. Ние би трябвало непрестанно да поддържаме връзка, да напредваме, а моята вяра е в идващите месеци, действително и това се пробвам да договоря в нашето посещаване като дойда, е да създадем тези пет работни групи, само че тези пет работни групи и те са стопанска система, просвета, инфраструктура, евроинтеграция, история - не желая просто едни политици да идват и да си приказват. Искам, когато приказваме за стопанска система - да забележим всички наши компании, които желаят и имат интерес за Република Северна Македония, всичките компании от ваша страна, които имат интерес в България, да ги съберем. В тази среща политици не трябват, в тази среща трябват хора, които желаят да работят, да вършат бизнес дружно. След това да срещнем нашите министри за инфраструктурата и в случай че наредим тези пет групи да се срещат по веднъж на месец, да ги наредим всяка седмица да има една група да се среща, друга група, действително ние ще създадем една стратегия от ежеседмични срещи, които да напредват по всичките тези въпроси, които 30 години очевидно до този миг не сме съумели да решим.
Въпрос: Това значи, че тези групи, комисии, няма да наподобяват на това, което се случваше с историческата комисия - ще стигнем ненапълно, ще стоим, а в противен случай - това ще бъде друга динамичност, защото македонските политици Ковачевски и Маричич споделят, че това ще бъде нещо доста по-различно и доста по-динамично?
Кирил Петков: Много по-динамично с действителни резултати. Аз примерно желая да видя още в първите няколко срещи да пуснем авиолиния да лети сред София и Скопие - в смисъл, не желая да напиша: аз давам обещание, че един ден ще пусна линия, желая да се кача на самолета и да мога да хвърча от София до Скопие. Не желая да приказваме - заявявам, че един ден ще има... Искам да знам какъв е планът, какъв брой бързо може да се случи, че примерно влаковата линия да се случи София - Скопие. Да си създадем точни календари по кое време да се случи. Това, което видях апропо и съм доста окуражен е - Димитър Ковачевски, като говорихме по телефона, той звучи също доста удобен. В нашия диалог той беше... имахме доста добър и прекрасен диалог и той звучеше, че би трябвало да свършим тази работа. И идвайки той, този човек - доколкото знам и от бизнеса преди този момент, нали е имал много опит, ние желаеме резултати. Това с декларациите и обещанията би трябвало да е зад нас, оттук насетне броим резултатите, които свършваме дружно.
Въпрос: С оглед на това, че доста пъти е имало декларативни изказвания, можем, желаеме би трябвало, и малко съмнение, защото подобен е до момента добросъседският климат, това докара до разпъване на периодите. Това може да се преглежда и положително, може да е и по-малко от шест месеца, може да е повече от шест месеца. Какво значи срокът, за какъв брой можем?
Кирил Петков: Всъщност можем за времето, за което си свършим работата. Аз това желая да кажа - значи, в случай че в този момент кажем един период 6 месеца, почваме същите заявления - не, би трябвало да забележим какви са въпросите, по какъв начин ги решаваме... срокът зависи единствено и само от готовността всяка една от страните да си подаде ръка и да си свършим дружно работата. Така че аз това се надявам да видя. И в този момент има проблеми, по които, да, нали... има неща, които са доста ясни - в смисъл, аз не мисля, че има човек в Република Северна Македония или в България, който да не мисли, че е добре да имаме влакова линия сред двете страни. Те са лесните неща, само че са значими. Аз съм сигурен, че доста от предприемачите, като се срещнат, единственото, което ще гледат, е по какъв начин техните пазари да пораснат или от кое място да вземат най-хубавия снабдител. Сега има някои проблеми, на които би трябвало да обърнем малко повече внимание, които са по-чувствителни по отношение на нали..., примерно това, което и Консултативният съвет сподели за правата на българите в Македония, те са тематики, които са малко с нараснала компликация, ние би трябвало да ги адресираме. Аз мисля, че един другарски градивен метод би трябвало да може да взема решение и лесните, и по-трудните тематики. Но по тази причина най-важното е да си имаме доверие и това доверие се надявам да го изградим и то да го изградим отново не с едно идване, с тази работа, която вършим дружно.
Въпрос: Осъзнаваме, че има сложни и лесни въпроси, безусловно сме съгласни, само че до каква степен тези " сложни въпроси " са в действителност сложни, до каква степен тези " сложни въпроси " са някакво оттегляне или връщане на процеса обратно, защото има и лесни, и сложни. Да, с компромис се вземат решение доста въпроси, само че дали те не са някаква " форма ", с цел да стоим на място, или в действителност са сложни въпроси?
Кирил Петков: Аз мисля, че с градивен разговор всички тези въпроси са решими. Аз не мисля, че имаме нерешим въпрос. Единственото, което би трябвало да създадем, е това доверие сред нашите държавни управления би трябвало да се построи и другото е да вкараме по-големия подтекст, по-големият подтекст е какъв брой в действителност можем да спечелим и Република Северна Македония, и България от тази обща работа. Така че, когато го сложим в подтекста, тъй като в случай че приказваме единствено за сложните проблеми и забравяме за всичко друго, някак си всички се наострят и всички се нагласят, че леле, какъв огромен проблем. Но когато приказваме какъв брой общо имаме да спечелим от едно добросъседство, тогава към този момент тези проблеми, които наподобяват ужким сложни, доста сложни, в действителност тяхното място в общите връзки става по-малко.
Въпрос: Със сигурност. Неотдавна приказвах с някои македонски водачи в същия подтекст и техните изказвания бяха, че има доста деструктивни сили, които въздействат на процесите. Опитахме се да дефинираме дали те са от вътрешната страна или извън, на коя страна са... Просто блокират процесите и в случай че прибавим съдружните потенциали и на българското държавно управление, и на македонското държавно управление, по-късно политическите дивиденти, които всички се пробват да получат от този пакет... Ще има ли мощ да отидем в насоката, която казвате, че е: хайде да забележим хубавите неща?
Кирил Петков: Аз се надявам, че в действителност толкоз доста имаме да спечелим дружно от това добросъседство, че даже обособени групи от хора и в двете страни, които мислят, че това добросъседство не е добре за тях - политически, някакви други аргументи..., в случай че ги качим в целия подтекст, те се надявам да станат дребен глас в общата концепция, че би трябвало да работим дружно. И има неща, които са чисто..., аз мисля, че дори и сложните въпроси, в случай че ги погледнем по най-разумния метод - примерно аз съм сигурен, че никой в България, никой в Република Северна Македония не мисли, че примерно дискриминирането или езикът на омразата е нещо хубаво. Никой не може да го мисли. И по този начин, в случай че успеем да дефинираме тъкмо какви са тези проблеми и от кое място идват, тогава техните решения стават по-лесни. Другото, което мисля, че и двете страни имаме като проблем и аз мисля, че ще можем да помогнем от нашия опит в евроинтеграцията и за Република Северна Македония, примерно знаете моето държавно управление влезе с концепцията за нулева корупция. Значи, ние би трябвало да почистим, аз имам вяра и в България, и в Република Северна Македония, става известно, че не е местен проблем. Ние би трябвало да почистим тази... всички, които печелят на гърбовете на нашите нации. Защото има една група малко хора, които през корупция печелят за сметка на всички останали. И аз мисля, че част от деструктивните детайли, които са свързани, даже подават под въпрос дали е добре или не е добре добросъседство сред двете страни, доста от тези същите групи са свързани с вътрешната корупция в страните. И си мисля, че в случай че ние дружно успеем да кажем " не " на корупцията, " не " на дискриминирането, " не " на неспазването на човешките права - " да " на добросъседството, " да " на общите връзки, " да " на общата стопанска система и ги сложим в тези рамки, разговорът ще бъде доста по-бърз и хората, които са ни избрали на тези позиции, ще ни схванат доста по-добре. Така че в случай че това успеем да го създадем дружно, аз мисля, че и за двете ни страни ще е доста ползотворно и е нещо, което... Честно да ви кажа ме обиди едно време - преди няколко години бях в Харвард - моя университет, и един от професорите по стопанска система говореше за Централна Америка и вика: в Централна Америка, там едни от страните имат детайла на балканизация. И аз крещя: що е това балканизация и той вика - ми това е икономическият термин за дискоординация - когато две групи близки страни не се координират добре. Ей, хвана ме позор. Викам си не може нашия регион, нашите Балкани да ги дават за образец за дискоординация. И то дори думичката, която я употребяват в Харвард, да е с името на Балканите. Така че време е да сменим какво значи балканизация. Бих се надявал след някакво време, като се каже за балканизация - се приказва за промяна на метода по какъв начин едни страни могат да стартират да работят дружно. И това като цяло, в случай че помислим - Балканите са 65 милиона индивида, това ти е една Франция. Представете си, в случай че имаме отворени пазари, работим дружно, почитаме се, има нулева дискриминация, махнали сме корупцията - по какъв начин Балканите биха изглеждали. Имаме толкоз доста работа и толкоз доста можем да спечелим от една такава визия, че просто е време да запретваме ръкави и да почваме да действаме.
Въпрос: В този подтекст са и тези девет милиарда евро, които би трябвало да дойдат от Европейски Съюз за интеграция на Балканите, а не за дезинтеграция. Какво би означавало това, тази инвестиция за Балканите като цяло?
Кирил Петков: Аз мисля, че това е другото, което е реалност. Ние имаме всички предпоставки да сме богат регион, но в действителност богат регион. Близко сме до най-големия пазар на света - европейския пазар, имаме достъп до умни хора. Аз имам вяра, че и хората на Балканите, има доста умни хора, не инцидентно сме положителни по математика, по физика, имаме плодородна земя на Балканите, имаме положително място за туризъм, само че за какво, по дяволите, сме на едно от най-ниските равнища в Европа като икономическо развиване. Ами, тъкмо две неща - единият ни проблем е, че на Балканите корупцията е нещо, което някак си е възможно и всички надали не споделяме: " това е част от района ". Другият проблем е, че не се координираме задоволително на Балканите.
Въпрос: Може би поради това, в случай че можем най-общо да дефинираме балканските гласоподаватели, те нормално постоянно гласоподават " срещу ", а не " за ", тъй като са срещу елита, няма значение кой различен ще пристигна, единствено да не са тези?
Кирил Петков: Да, и това е правилно, а в действителност доста забавно е - едно изследване гледах, където в Европейски Съюз питат хората какъв брой си самокритичен и какъв брой си сериозен към всички останали. И във Финландия беше номер 1, където са най-самокритични и минимум сериозни към всички останали. Тука при нас, на нашия регион, сме доста сериозни към сите останали, както вие викате, а сме минимум самокритични. И в действителност, с цел да създадем смяната, всеки един от нас би трябвало да стартира да бъде самокритичен преди да бъде по-критичен към останалите. Така че уповавам се този вид метод ще може да го използваме в нашите диалози в този момент, да сме сигурни, че всеки един от нас си е направил първо домашното, преди да сочи с пръст към другия и да каже - за какво ти не направи това? Така че, уповавам се, че ще имаме този градивен разговор. Аз имам вяра, че Балканите имат доста по-голям капацитет, а пък сред нашите две страни още повече.
Въпрос: Имаме да вземем за пример газификация, енергийни пакети (...), за какво този целият пакет не мине през Струмица, единствено на няколко километра от Петрич?
Кирил Петков: Да, тъкмо по този начин. Ами фактът, че си приказваме сега и се разбираме, без да би трябвало да има преводач сред нас? Ами, факт е, че несъмнено усетите и ползите на хората са ни доста общи. Имаме, вие знаете един от нашите депутати е Христо Петров - той е рапър, той споделя: ами, аз с моя сътрудник от Република Северна Македония може да създадем общ концерт, доста се почитаме. Смисъл, на всевъзможни равнища предпоставките са да има огромно добросъседство. Сега въпросът е и политиците да си свършат работата.
Въпрос: Как?
Кирил Петков: И това ще го създадем. Като се стартира от работните групи, през разговор по главните неща с пряк фокус върху действителните резултати.
Въпрос: Има ли напън върху България, тъй като има изказвания, че " България не е толкоз срещу и може би употребява момента, само че някои европейски страни се крият зад разширението на Балканите ". От друга страна споделят: " Не, България само и единствено тя е тази, която стопира тези процеси, никой различен ". Албания, да кажем, целия този пакет, Рама сподели, че " за шест месеца, в случай че не бъде решен, ще отидем сами ". Днес имаме обръщение от Съединени американски щати, че няма да е допустимо това да се случва настрана и че ще би трябвало да вървим дружно, както и всички старания, които се поставят, френското председателство на Европейски Съюз, Макрон... цялата тази атмосфера, ще помогне ли или ще попречи? Дали това е напън или в действителност е отговор на всичко, което се случва?
Кирил Петков: Аз това, което имам вяра, е, че в последна сметка, без значение кои други сили и кои други страни имат интерес за едно или друго нещо да се случи, опира до нас си. Истината е, че ние сме си съседи, нашите връзки си зависят от нас. Аз персонално знам, аз съм сигурен, че и при вас, и Димитър Ковачевски, без значение кой какво приказва, всеки един от нас има личната си отговорност да се свърши тази работа. С други думи, за мен персонално няма значение кой ще ми вдигне телефона и ще ми каже направи това, направи това. За мен е значимо да сме сигурни, че вършим верните неща по верния метод и да, светът е световен, има най-различни ползи, само че мисля, че и това е другото нещо на Балканите - ние би трябвало да си кажем, абе нашата орис си зависи от нас. Не би трябвало все да упрекваме или да чакаме, или някой да ни избави, или някой да ни помогне. Стига толкоз с това. Трябва ние да си свършим работата. Това го приказвам и за България, като приказваме примерно за корупцията. Едно време чакахме какво ще каже Европа, но какво значи какво ще каже Европа? Ние би трябвало да спрем корупцията поради българските жители, не тъй като някакъв отчет в Европа ще се напише. Даже имахме доста забавен диалог - в този момент имаме едни огромни средства по програмата за възобновяване и си приказвам с Европейската комисия и те споделят - част от скоростта, с която ви отпускаме парите, ще бъде функционалност на какъв брой бързо ще извършите напредък против корупцията в България. И аз се усмихнах и споделих - вижте, целият пакет от Европейски Съюз по този проект е 10% от нашата стопанска система. Аз би трябвало да се оправя с корупцията не за тези 10%, аз би трябвало да се оправя за 100-те %. И за външната политика е по този начин - имам вяра, че всевъзможни ползи има, обаче отговорността си е наша - би трябвало да си свършим работата.
Въпрос: С какво обръщение ще отидете, ще отнесете ли документ на Ковачевски? В Македония доста се спекулира, че има някакъв анекс-споразумение, някакво съглашение във връзка със съществуващото.
Кирил Петков: Не, не, отивам просто с градивен звук, с подготвеност да почнем да работим дружно. Нямам документ подготвен, нещо, тъй като всичките тези документи нямат смисъл, в случай че не им дадем същинска мотивация, че би трябвало да свършим работата. Аз предлагам документите да ги оставим като втори, откакто първата част почнем (...) да има нещо, за което да напишем идващия документ, тъй като другояче заплахата е пишем едни документи и след това какво от това. Така че тука задачката е да създадем стратегия, да създадем групите, да стартираме разговора, да имаме възприятието, че си имаме доверие, че от двете страни има доброжелателност и да си сложим задачите, които желаеме да реализираме за оптимално къс интервал.
Въпрос: Близо ли е еврозоната до България?
Кирил Петков: Надявам се, че ще влезем 2024 година - това нашето държавно управление си го е заложило като цел. Нещото, което би трябвало да създадем, е да споделяме с българския народ, да не се опасяват от тази смяна, да схванат какво в действителност значи, тъй като това, което виждам ето в този момент за имунизациите, и за еврозоната - има групи от хора, които употребяват страховете на естествените хора, с цел да вършат политически придвижвания. Има хора, които споделят: " Не, това е най-ужасното нещо да се влезе в еврото ". Има хора, които споделят: " Не би трябвало да се ваксинираш ". А то е и добре за България да бъде е част от еврото, и е добре да качим равнището на имунизация. Така че въпросът обаче това не може да се споделя просто добре - би трябвало да се комуникира за какво. Хората би трябвало да схванат и това е другата огромна мощ в нашите разговори - ние би трябвало на първо място да убедим и двата си народа какъв брой е значимо да имаме добросъседство, тъй като да не позволяваме тези обособени групи от хора да вършат програмата за всички ни, които са срещу. Така, че и в случай че фокусираме върху тези рамки - добросъседство, права на индивида, липса на дискриминация, икономическо развиване, компромис и диалогичност, когато приказваме за история - тогава ще напреднем бързо.
Въпрос: Не инцидентно започнах изявлението с тези 30 години, тъй че да забележим в този момент какво ще стане след 30 години. Очевидно за тези 30 години не е свършено доста, т.е. нищо не е направено и тъкмо в този подтекст ми беше въпросът. Ако в този момент отново забуксуваме, ето имаме комисия, тази комисия ще бъде оценена от някой различен, а по-късно ще прави оценка някой трети, прогрес ли е, декаданс ли е... тогава мисля, че ще ни трябват още 30 години. Разблокирането на целия развой, началото на договарянията и откритото превъзмогване на разликите, мисля, че това е посоката, в която би трябвало да се движим.
Кирил Петков: Светът се движи прекомерно бързо, с цел да губим интервали по 30 години. Нито Република Северна Македония, нито България можем да си позволим да губим такива интервали. Със страдание - в действителност. Истината е, че сме ги изгубили. Големи пропуски имаме в последните 30 години. Не единствено външнополитически, и вътрешнополитически. Много неща е можело да се създадат по-добре. Хубаво е след някоя друга година, когато погледнем обратно, когато ние сме отговаряли, да си кажем: ей, направихме смяна.
Очаквайте онлайн в и на всичко най-интересно от визитата на премиера Петков в Република Северна Македония!
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 87
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ