Малкото дете и тати - връзка от самото начало
Днес има всевъзможни материали, книги, семинари по родителство. Всеки разкрива посредством цитати, теории и научни изявления какво е да си пълностоен родител и по какъв начин да отгледаш хем необикновено дете, хем това да стане ето толкоз просто. Тези новости по възпитанието обаче като че ли ангажират най-вече майките. Мъжете или не са по тези работи, или оставят някакъв неустановен интервал от детството на детето някак настрани и ранното другарство се подценява.
В началото децата са ужасия - памперси, хранене, обгрижване, от което, дано си признаем, с ненаситност сами изключваме татковците. Те са непохватни, пречкат се, боботят наляво и надясно и нищо дейно не свършват, с изключение на да ни изнервят. Капитална неточност! Татковците са нужна част от живота на бебето от първия ден. Нека ги оставим да бъдат.
Преди всевъзможни съответни препоръки от сорта " прекарвайте повече време с децата си ", е нужно доста повече да се разбере най-много от нас, майките. Мъжете имат потребност сами да намерят и осъзнаят ролята си, ролята на бащинския си престиж в живота на детето. Това несъмнено става със предпочитание от негова страна на първо място да бъде татко, да е желал да има деца. Не тъй като е редно към този момент и се чака, а тъй като го е желал. Това важи и за майките, само че ние като че ли по-лесно се вписваме в ролята, а на тях им е нужно време.
В патриархалните общества бащите обръщат внимание на децата, и то най-вече на момчетата, едвам когато с тях може да се приказва като с огромен човек, жестоко казано. Когато са подготвени да влязат в публични функции, в приучаването на които мъжете дават модел или образоват. Преди този интервал децата са приоритет само на майките и възрастните дами. Това завещание се сблъсква остро с новите трендове, които желаят от бащите да бъдат дейни от първия ден. И в случай че осъждам по бащите към мен, пъклен им е мъчно да вдървен ролята си и мястото си. От бащите си те наследяват, че мъжете не се месят в женски работи към децата, само че техните дами упорстват да сменят памперси и да хранят с шише. Самото схващане за мъжествено и немъжествено държание е намесено. Объркващо си е.
Какво можем да създадем ние по въпроса?
Жените могат да бъдат по-меки, когато изискват от мъжете да бъдат по-добри татковци. Този миг на осъзнаване би трябвало да се случи при тях. Да знаят неналичието на татко в ранните години по какъв начин се отразява. Да схващат какъв брой е значимо и двамата да сте там. Това не става с условие, принуждение, бърборене и пасивна експанзия. Можем да разбираем какво желаеме от тях (да изведеш бебето с количката), да се отдръпнем, с цел да го създадат сами (да не звъним през 5 минути къде са и какво правят) и да похвалим/предложим усъвършенстване. Похвалата е наложителна, а подобрението се показва като съвет и дискретно предложение. В тези стъпки би трябвало да сме спокойни и усмихнати и да помним главен принцип в общуването с мъже - малко и по тематиката.
Жените могат да оставят мъжете си да се оправят както могат. Защото постоянно забравяме, че ние също не сме научени да бъдем майки и в никакъв случай не сме задоволително положителни, нали? Но към нас, с изключение на ние самите една към друга, рядко се демонстрират искания, какъв брой добре се оправяме. Авторитетът ни в очите на мъжете ни е задоволително огромен. Затова дано не слагаме пред тях условия, на които и ние не можем да отговорим. Ако излезем и оставим таткото да гледа бебето, само че той не е облякъл специфичното боди за сън, това ужасно ли е? Бебето спи ли? Спи. Облечено ли е в нещо? Облечено е. Вие забавлявахте ли се два скъпоценни часа. Е, успяхте. Ами значи таткото е приключил главното - опазил е и е приспал бебето, а вие се видяхте с другарка.
Жените могат да си признават грешките и слабостите пред мъжете, с цел да ги провиснал да споделят и те. Ако една майка се показва за безгрешна, това ще сътвори ли доверие в таткото, че в случай че той показа страховете си, ще бъде свестен от висотата на величието й? Ако ние обаче сме по-откровени с тях, без да се представяме за мъченици, това ще ги облекчи и в техните усилия. Нека да вземем за пример си признаем, че не знаем какво пюре да приготвим и може ни те ще предложат нещо. Това несъмнено ще задейства закрилнически инстинкти и прословутата мъжка прагматичност. ДА представим обстановка, в която сме се почувствали безпомощни и по какъв начин биха постъпили те. Следващия път той също ще бъде прям и вие ще знаете, че има грижа. Ще можете да помогнете по-ефикасно.
Жените би трябвало да оставим мъжете да играят с децата. Наистина, неприятно е за някои майки да гледат по какъв начин за тях за всички досадни отговорности, а за татковците остава единствено играта и занимателната част. Но дребните деца обожават това. Силата на тати, грубия му глас, по-резките придвижвания, заплахата в играта - всичко, което не е мама. Това е смисълът на общуването с таткото - още една вероятност, различен престиж, вид, който не е мама. Таткото приближава детето до границите, провокира го да ги изпита единствено, да изследва опциите си. Да се върне победител и да получи хвалба.
Жените би трябвало да са в основата на опознавателни диалози. Какво е предписание детето през днешния ден, какво качество е показало на площадката, какъв спор е имало. Майката би трябвало да предразположи детето да споделя пред двамата, а освен пред нея. Мъжете избират да боравят с обстоятелства, съответни проблеми, обстановки, в които има скица. Опитайте този метод, с цел да може таткото да опознае детето, нрава, темперамента му. Да бъде заинтересован от детето си и личността, която се оформя. Това поражда непосредственост, която с времето единствено ще се задълбочава.
И да, оставете мъжете си да прекарат време с децата. Отдръпнете се, не бъдете дежурният медиатор за всяка дреболия. Нека имат свои смешки, своя игра, собствен жанр на обличане. Когато вие извеждате щерка си, я обличате в сладка рокличка, само че тати я харесва повече в черна рок тениска. Така да бъде. Страх ви е да кара колело, само че тя пищи от наслада, като знае, че щом е с тати в парка, ще вземат колелото. Така да бъде. Не е изяло детето, каквото сте оставили, а нещо, което мъжът ви е направил за двамата, до момента в който ви е нямало. Ами по този начин да е. Ние имаме тази независимост да се разпореждаме, имат я и те.
Да си баща не е елементарно с такива майки, това си мисля от време на време, гледайки някой некадърен баща в парка, който се пробва да завие спящото бебе, а жена му изтръгва одеалцето от ръцете му да му покаже по какъв начин се прави и по какъв начин пък той все не се научи, значи. Да фучат на нещастни 90-кг мъжаги, които не са съчетали шапката с чорапите. Едни такива дреболии, които, дано си признаем, в случай че на нас някой направи на въпрос, ще го сложим не на мястото му, ами отвън схемата напряко. Така че умерено, и татковците се оправят. Нужни са и ги обичаме такива - несръчни, благи и смешни.
В началото децата са ужасия - памперси, хранене, обгрижване, от което, дано си признаем, с ненаситност сами изключваме татковците. Те са непохватни, пречкат се, боботят наляво и надясно и нищо дейно не свършват, с изключение на да ни изнервят. Капитална неточност! Татковците са нужна част от живота на бебето от първия ден. Нека ги оставим да бъдат.
Преди всевъзможни съответни препоръки от сорта " прекарвайте повече време с децата си ", е нужно доста повече да се разбере най-много от нас, майките. Мъжете имат потребност сами да намерят и осъзнаят ролята си, ролята на бащинския си престиж в живота на детето. Това несъмнено става със предпочитание от негова страна на първо място да бъде татко, да е желал да има деца. Не тъй като е редно към този момент и се чака, а тъй като го е желал. Това важи и за майките, само че ние като че ли по-лесно се вписваме в ролята, а на тях им е нужно време.
В патриархалните общества бащите обръщат внимание на децата, и то най-вече на момчетата, едвам когато с тях може да се приказва като с огромен човек, жестоко казано. Когато са подготвени да влязат в публични функции, в приучаването на които мъжете дават модел или образоват. Преди този интервал децата са приоритет само на майките и възрастните дами. Това завещание се сблъсква остро с новите трендове, които желаят от бащите да бъдат дейни от първия ден. И в случай че осъждам по бащите към мен, пъклен им е мъчно да вдървен ролята си и мястото си. От бащите си те наследяват, че мъжете не се месят в женски работи към децата, само че техните дами упорстват да сменят памперси и да хранят с шише. Самото схващане за мъжествено и немъжествено държание е намесено. Объркващо си е.
Какво можем да създадем ние по въпроса?
Жените могат да бъдат по-меки, когато изискват от мъжете да бъдат по-добри татковци. Този миг на осъзнаване би трябвало да се случи при тях. Да знаят неналичието на татко в ранните години по какъв начин се отразява. Да схващат какъв брой е значимо и двамата да сте там. Това не става с условие, принуждение, бърборене и пасивна експанзия. Можем да разбираем какво желаеме от тях (да изведеш бебето с количката), да се отдръпнем, с цел да го създадат сами (да не звъним през 5 минути къде са и какво правят) и да похвалим/предложим усъвършенстване. Похвалата е наложителна, а подобрението се показва като съвет и дискретно предложение. В тези стъпки би трябвало да сме спокойни и усмихнати и да помним главен принцип в общуването с мъже - малко и по тематиката. Жените могат да оставят мъжете си да се оправят както могат. Защото постоянно забравяме, че ние също не сме научени да бъдем майки и в никакъв случай не сме задоволително положителни, нали? Но към нас, с изключение на ние самите една към друга, рядко се демонстрират искания, какъв брой добре се оправяме. Авторитетът ни в очите на мъжете ни е задоволително огромен. Затова дано не слагаме пред тях условия, на които и ние не можем да отговорим. Ако излезем и оставим таткото да гледа бебето, само че той не е облякъл специфичното боди за сън, това ужасно ли е? Бебето спи ли? Спи. Облечено ли е в нещо? Облечено е. Вие забавлявахте ли се два скъпоценни часа. Е, успяхте. Ами значи таткото е приключил главното - опазил е и е приспал бебето, а вие се видяхте с другарка. Жените могат да си признават грешките и слабостите пред мъжете, с цел да ги провиснал да споделят и те. Ако една майка се показва за безгрешна, това ще сътвори ли доверие в таткото, че в случай че той показа страховете си, ще бъде свестен от висотата на величието й? Ако ние обаче сме по-откровени с тях, без да се представяме за мъченици, това ще ги облекчи и в техните усилия. Нека да вземем за пример си признаем, че не знаем какво пюре да приготвим и може ни те ще предложат нещо. Това несъмнено ще задейства закрилнически инстинкти и прословутата мъжка прагматичност. ДА представим обстановка, в която сме се почувствали безпомощни и по какъв начин биха постъпили те. Следващия път той също ще бъде прям и вие ще знаете, че има грижа. Ще можете да помогнете по-ефикасно. Жените би трябвало да оставим мъжете да играят с децата. Наистина, неприятно е за някои майки да гледат по какъв начин за тях за всички досадни отговорности, а за татковците остава единствено играта и занимателната част. Но дребните деца обожават това. Силата на тати, грубия му глас, по-резките придвижвания, заплахата в играта - всичко, което не е мама. Това е смисълът на общуването с таткото - още една вероятност, различен престиж, вид, който не е мама. Таткото приближава детето до границите, провокира го да ги изпита единствено, да изследва опциите си. Да се върне победител и да получи хвалба. Жените би трябвало да са в основата на опознавателни диалози. Какво е предписание детето през днешния ден, какво качество е показало на площадката, какъв спор е имало. Майката би трябвало да предразположи детето да споделя пред двамата, а освен пред нея. Мъжете избират да боравят с обстоятелства, съответни проблеми, обстановки, в които има скица. Опитайте този метод, с цел да може таткото да опознае детето, нрава, темперамента му. Да бъде заинтересован от детето си и личността, която се оформя. Това поражда непосредственост, която с времето единствено ще се задълбочава. И да, оставете мъжете си да прекарат време с децата. Отдръпнете се, не бъдете дежурният медиатор за всяка дреболия. Нека имат свои смешки, своя игра, собствен жанр на обличане. Когато вие извеждате щерка си, я обличате в сладка рокличка, само че тати я харесва повече в черна рок тениска. Така да бъде. Страх ви е да кара колело, само че тя пищи от наслада, като знае, че щом е с тати в парка, ще вземат колелото. Така да бъде. Не е изяло детето, каквото сте оставили, а нещо, което мъжът ви е направил за двамата, до момента в който ви е нямало. Ами по този начин да е. Ние имаме тази независимост да се разпореждаме, имат я и те. Да си баща не е елементарно с такива майки, това си мисля от време на време, гледайки някой некадърен баща в парка, който се пробва да завие спящото бебе, а жена му изтръгва одеалцето от ръцете му да му покаже по какъв начин се прави и по какъв начин пък той все не се научи, значи. Да фучат на нещастни 90-кг мъжаги, които не са съчетали шапката с чорапите. Едни такива дреболии, които, дано си признаем, в случай че на нас някой направи на въпрос, ще го сложим не на мястото му, ами отвън схемата напряко. Така че умерено, и татковците се оправят. Нужни са и ги обичаме такива - несръчни, благи и смешни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ