"Монд": Третата световна война започва през 2050 г.
Джордж Фридман постоянно припомня без намек за подигравка и със студена убеденост: в областта на геополитиката и прогнозирането би трябвало да можеш да поставиш всичко в ясни времеви граници. Няколко месеца преди излизането на неговата книга „ Следващите 100 години: прогнозите за XXI век “ през декември 2009 година банката " Лемън Брадърс " разгласи банкрут, поставяйки началото на рецесия, която раздруса основите на цялата международна финансова система. Това разяснява Самуел Блуменфелд,във в. „ Монд “, представен от БГНЕС. Т.е., априори това беше изцяло несъответствуващ миг за работа по отбраната на концепцията, че Съединени американски щати ще запазят преобладаващото си състояние през XXI век с помощта на икономическата и военната си мощност. „ Някои оцениха моята прогноза за мъртвородена, доколкото американската стопанска система се разрушаваше и не съумя да се оправи “, напомня Фридман.
Месеци след тази обява американската стопанска система към момента се държеше, а книгата на създателя на Стратфор се оказа на пето място в листата с бестселъри на „ Ню Йорк таймс “.
Център на тежестта в международната система
САЩ претърпяха най-тежката финансова рецесия, която прерасна в криза, само че напълно не доближи до същото равнище като по време на великата криза през 1930-те години. Освен това съгласно политолога тази криза напълно не стана по-лоша с края на Втората международна война. В най-хубавия случай тя още веднъж сподели, че Америка е центърът на тежестта в международната система: в случай че тя претърпява рецесия, под опасност се оказва целия свят.
При това рецесията се развихри къде по-свирепо отвън Съединени американски щати, в сравнение с тяхна територия. От всичко това Фридман прави следния извод: мирът може да се оправи, единствено откакто Америка се изправи на крайници. Той отбелязва и други променливи: скорошната пагубна интервенция в Ирак оказа по-малко влияние, в сравнение с можеше да си представим.
САЩ изпратиха там към 200 000 души и изгубиха по-малко от 5000, което съставлява 5-6% от загубите във Виетнам и единствено 1% от загубите по време на Втората международна война.
Безпрецедентни събития
Още един мотив в негова изгода се заключава в запазването на структурна геополитическа линия на Съединени американски щати: те към момента държат под надзор морето. Този надзор е основа освен на сигурността на Америка, само че и е нейна дарба да въздейства на интернационалната система.
В допълнение към вторичната симптоматика на финансовата рецесия Джордж Фридман акцентира нейното влияние върху възприемането на геополитиката: по неговите думи, той показва, че при съвсем при всички събития към този момент е имало прецеденти, и че опциите за наново разпределяне на картите на процедура не съществуват.
Така че геополитиката от негова позиция, се заключава в това, да си спомним за сходни видове държание и да разберем за какво те се повтарят. Неговите прогнози в книгата „ Следващите 100 години: прогнози за XXI век “ се оказаха задоволително смели. Те се базират на ясно избраният от създателя небосвод: един век. Този небосвод му разрешава да избегне отговорност за своите пророчества.
Два блока, две обединения
Политологът декларира, че разрастващите се страни отпред с Русия и Китай ги чака неотдавнашен крах. Освен това той предсказва към 2050 година трета международна война сред два блока. Първият ще бъде образуван от Съединени американски щати, Полша (тя ще стане водач на Централна Европа), Англия, Индия и Китай. Вторият ще бъде под формата на алианс сред Турция и Япония.
Начало на спора ще даде координирана офанзива на турци и японци. Те ще се стремят не към окупация или заличаване на Съединени американски щати, а към съглашение, което би им подсигурило сфери на въздействие: северозападния тихоокеански район за Япония и Близкия изток за Турция.
В по-далечна вероятност (някъде към 2080 г.) Джордж Фридман си показва спор сред Съединени американски щати и Мексико. Макар в този момент Съединени американски щати да затварят границите за мексикански мигранти, след 20 година тази динамичност може да се промени заради демографски аргументи: в блян да компенсират застаряващата работна мощ Съединени американски щати могат да вкарат омекотен режим за издаване на работни визи и даже финансови тласъци за всички, които ще бъдат подготвени да работят при тях (на първо място за мексиканците, с които те имат дълга взаимна граница).
Американоцентризъм
Към 2080 година тази страна ще стане мощна стопански страна с огромна диаспора в Съединени американски щати. Тя може да се трансформира в опасност за националните ползи на Америка. Което ще докара със себе си борба сред двете страни.
В момента на излизането на книгата се получиха редица позитивни мнения. В. „ Вашингтон пост “ счете, че прогнозите за опазване на преобладаващата свръхдържавност на Съединени американски щати през XXI в. Са оправдани, въпреки че останалата обосновка да се стори по-съмнителна на вестника. На собствен ред „ Ню Йорк таймс “ също се съгласи, че Съединени американски щати ще останат страната, чиито сили единствено ще нарастват.
„ Сан Франсиско кроникъл “ зае доста по-твърда позиция и излезе с рецензии към „ американоцентризма “ на книгата, сравнявайки нейната доктрина с логиката на „ уплашен и измъчен от бодърствуване човек, който не може да се отърве от „ Епохата на империите “, тъй като обезверено желае да победи, до момента в който не е изгряло слънцето “. Във Франция книгата беше преведена през 2011 година от неголямото издателство Zdl editions.
Европейски шовинизъм
Джордж Фридман счита, че неговия метод се основава на здравия разсъдък: „ При прогнозирането е доста значимо да се отделят очевидните неща. Нашият свят работи, опирайки се не на секрети, а на добре познати неща. Да разберем тези неща на нас ни пречи единствено инертността. Много е мъчно да се повярва, че съществуващите през днешния ден значими институции в миналото няма да ги има, или че светът го чакат радикални промени. Каквото и да се приказва, само че радикални промени се случват на всеки 20 години. “
Казано по различен метод належащо е деликатно да се следи каква може да бъде идната смяна. Той напомня, че през 1900 година европейските страни преобладаваха в света, а през 1920 година, след Първата международна война, бяха в руини. „ Всички смятаха, че с Германия е свършено, само че 20 година по-късно тя окупира Франция и стана първата континентална страна “, счита той. “След рухването на Берлинската стена геополитиката свърши, не би трябвало да има войни “. Но се случи 11 септември.
“Какво ни се коства явно след 20 година? “, продължава той. „ В книгата си пиша за неизбежността от напредък на национализма в Европа. Тогава бяхме в 2009 година и сходно нещо изглеждаше просто немислимо, доколкото Европейският съюз се основава на омаловажаване на границите, на концепцията за противопоставяне на национализма. Днес не виждам нищо, което да би могло да спре упадъка на Евросъюза “.
Упадък на Русия и Китай
Що се отнася до краткосрочните прогнози (за 2010-те години), Джордж Фридман е неудовлетворен единствено от това, че е пресметнал, че упадъкът на Русия и Китай ще стартира по-късно. Стоящият пред Китай проблем е в преместването на благосъстоянията от крайбрежните райони навътре в страната. А това е непостижима задача.
Някога демонстриращата небивало високи индикатори на напредък китайска стопанска система се забавя до нормалното равнище, както в предишното японската. Само в страната има един милиард небогати. Според политолога на Китай му пречи неговата география: той припомня остров, който е ограден не от вода, а от диви племена. Те го изолират от останалия свят и лимитират хегемонията му в Югоизточна Азия. Русия пък живее главно за сметка на износа на въглеводороди. След като цените им паднаха и не престават да падат, съветската страна я чака единствено спад.
Така или другояче, само че Фридман си признава за сериозна неточност: той не съумя да планува изостряне на близкоизточните спорове. В същото време той към момента не вижда изключително сериозна опасност от страна на исляма, както за Запада, по този начин и за арабските страни: „ Проблемът с исляма е в това, че той е разграничен на религиозни и етнически групи. Целта на „ Ислямска страна “ (ИД) е в това да бъде възобновен халифатът. За това е належащо придобиването на единение на територията от Мароко до Филипините, което няма да се случи през този век. “
Страстна увереност
Най-смелата и подробна прогноза се отнася до Третата международна война. По този въпрос Фридман буйно отстоява своята позиция: „ През всички епохи е имало техни си систематични войни. До тях се стига, защото едни страни набират мощ, а други претърпяват крах. По време на Втората международна война на напред във времето излязоха три страни: Германия, Съединени американски щати и Япония. Франция и Британската империя отстъпваха позиции. Би било необичайно, в случай че през XXI век не се случат систематични промени. “
На него му възразяват, че нов международен спор на процедура е невъобразим поради актуалните оръжия. Той дава отговор: „ Войните постоянно са невъзможни... до деня, в който стартират. “ „ Нарекох Япония и Турция набиращи сили страни. Япония още веднъж ще стане районна страна, чиито въздушни и военноморски сили ще изискват подсилване. Това ще значи конфликт с американската страна, която се стреми да господства над океаните. “
Турция съставлява различен индикативен случай. През последните 100 години се стигна до аномалии в страната, като се имат поради някогашните Византийска и Отоманска империи. „ По силата на логиката тази мощна страна би трябвало да утвърди своята надмощие в неустойчив район “, който ще престане да бъде подобен при преобладаващата позиция на Турция.
Правейки разбора на XXI век политологът отбелязва, какъв брой елементарно е било да допусне, че обединилите се през 1930-те години Германия и Италия, а също и тръгналата по пътя на индустриализацията Япония ще изискат да трансформират интернационалната система. Същото се отнася и до преобладаващото състояние на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през втората половина на века.
Месеци след тази обява американската стопанска система към момента се държеше, а книгата на създателя на Стратфор се оказа на пето място в листата с бестселъри на „ Ню Йорк таймс “.
Център на тежестта в международната система
САЩ претърпяха най-тежката финансова рецесия, която прерасна в криза, само че напълно не доближи до същото равнище като по време на великата криза през 1930-те години. Освен това съгласно политолога тази криза напълно не стана по-лоша с края на Втората международна война. В най-хубавия случай тя още веднъж сподели, че Америка е центърът на тежестта в международната система: в случай че тя претърпява рецесия, под опасност се оказва целия свят.
При това рецесията се развихри къде по-свирепо отвън Съединени американски щати, в сравнение с тяхна територия. От всичко това Фридман прави следния извод: мирът може да се оправи, единствено откакто Америка се изправи на крайници. Той отбелязва и други променливи: скорошната пагубна интервенция в Ирак оказа по-малко влияние, в сравнение с можеше да си представим.
САЩ изпратиха там към 200 000 души и изгубиха по-малко от 5000, което съставлява 5-6% от загубите във Виетнам и единствено 1% от загубите по време на Втората международна война.
Безпрецедентни събития
Още един мотив в негова изгода се заключава в запазването на структурна геополитическа линия на Съединени американски щати: те към момента държат под надзор морето. Този надзор е основа освен на сигурността на Америка, само че и е нейна дарба да въздейства на интернационалната система.
В допълнение към вторичната симптоматика на финансовата рецесия Джордж Фридман акцентира нейното влияние върху възприемането на геополитиката: по неговите думи, той показва, че при съвсем при всички събития към този момент е имало прецеденти, и че опциите за наново разпределяне на картите на процедура не съществуват.
Така че геополитиката от негова позиция, се заключава в това, да си спомним за сходни видове държание и да разберем за какво те се повтарят. Неговите прогнози в книгата „ Следващите 100 години: прогнози за XXI век “ се оказаха задоволително смели. Те се базират на ясно избраният от създателя небосвод: един век. Този небосвод му разрешава да избегне отговорност за своите пророчества.
Два блока, две обединения
Политологът декларира, че разрастващите се страни отпред с Русия и Китай ги чака неотдавнашен крах. Освен това той предсказва към 2050 година трета международна война сред два блока. Първият ще бъде образуван от Съединени американски щати, Полша (тя ще стане водач на Централна Европа), Англия, Индия и Китай. Вторият ще бъде под формата на алианс сред Турция и Япония.
Начало на спора ще даде координирана офанзива на турци и японци. Те ще се стремят не към окупация или заличаване на Съединени американски щати, а към съглашение, което би им подсигурило сфери на въздействие: северозападния тихоокеански район за Япония и Близкия изток за Турция.
В по-далечна вероятност (някъде към 2080 г.) Джордж Фридман си показва спор сред Съединени американски щати и Мексико. Макар в този момент Съединени американски щати да затварят границите за мексикански мигранти, след 20 година тази динамичност може да се промени заради демографски аргументи: в блян да компенсират застаряващата работна мощ Съединени американски щати могат да вкарат омекотен режим за издаване на работни визи и даже финансови тласъци за всички, които ще бъдат подготвени да работят при тях (на първо място за мексиканците, с които те имат дълга взаимна граница).
Американоцентризъм
Към 2080 година тази страна ще стане мощна стопански страна с огромна диаспора в Съединени американски щати. Тя може да се трансформира в опасност за националните ползи на Америка. Което ще докара със себе си борба сред двете страни.
В момента на излизането на книгата се получиха редица позитивни мнения. В. „ Вашингтон пост “ счете, че прогнозите за опазване на преобладаващата свръхдържавност на Съединени американски щати през XXI в. Са оправдани, въпреки че останалата обосновка да се стори по-съмнителна на вестника. На собствен ред „ Ню Йорк таймс “ също се съгласи, че Съединени американски щати ще останат страната, чиито сили единствено ще нарастват.
„ Сан Франсиско кроникъл “ зае доста по-твърда позиция и излезе с рецензии към „ американоцентризма “ на книгата, сравнявайки нейната доктрина с логиката на „ уплашен и измъчен от бодърствуване човек, който не може да се отърве от „ Епохата на империите “, тъй като обезверено желае да победи, до момента в който не е изгряло слънцето “. Във Франция книгата беше преведена през 2011 година от неголямото издателство Zdl editions.
Европейски шовинизъм
Джордж Фридман счита, че неговия метод се основава на здравия разсъдък: „ При прогнозирането е доста значимо да се отделят очевидните неща. Нашият свят работи, опирайки се не на секрети, а на добре познати неща. Да разберем тези неща на нас ни пречи единствено инертността. Много е мъчно да се повярва, че съществуващите през днешния ден значими институции в миналото няма да ги има, или че светът го чакат радикални промени. Каквото и да се приказва, само че радикални промени се случват на всеки 20 години. “
Казано по различен метод належащо е деликатно да се следи каква може да бъде идната смяна. Той напомня, че през 1900 година европейските страни преобладаваха в света, а през 1920 година, след Първата международна война, бяха в руини. „ Всички смятаха, че с Германия е свършено, само че 20 година по-късно тя окупира Франция и стана първата континентална страна “, счита той. “След рухването на Берлинската стена геополитиката свърши, не би трябвало да има войни “. Но се случи 11 септември.
“Какво ни се коства явно след 20 година? “, продължава той. „ В книгата си пиша за неизбежността от напредък на национализма в Европа. Тогава бяхме в 2009 година и сходно нещо изглеждаше просто немислимо, доколкото Европейският съюз се основава на омаловажаване на границите, на концепцията за противопоставяне на национализма. Днес не виждам нищо, което да би могло да спре упадъка на Евросъюза “.
Упадък на Русия и Китай
Що се отнася до краткосрочните прогнози (за 2010-те години), Джордж Фридман е неудовлетворен единствено от това, че е пресметнал, че упадъкът на Русия и Китай ще стартира по-късно. Стоящият пред Китай проблем е в преместването на благосъстоянията от крайбрежните райони навътре в страната. А това е непостижима задача.
Някога демонстриращата небивало високи индикатори на напредък китайска стопанска система се забавя до нормалното равнище, както в предишното японската. Само в страната има един милиард небогати. Според политолога на Китай му пречи неговата география: той припомня остров, който е ограден не от вода, а от диви племена. Те го изолират от останалия свят и лимитират хегемонията му в Югоизточна Азия. Русия пък живее главно за сметка на износа на въглеводороди. След като цените им паднаха и не престават да падат, съветската страна я чака единствено спад.
Така или другояче, само че Фридман си признава за сериозна неточност: той не съумя да планува изостряне на близкоизточните спорове. В същото време той към момента не вижда изключително сериозна опасност от страна на исляма, както за Запада, по този начин и за арабските страни: „ Проблемът с исляма е в това, че той е разграничен на религиозни и етнически групи. Целта на „ Ислямска страна “ (ИД) е в това да бъде възобновен халифатът. За това е належащо придобиването на единение на територията от Мароко до Филипините, което няма да се случи през този век. “
Страстна увереност
Най-смелата и подробна прогноза се отнася до Третата международна война. По този въпрос Фридман буйно отстоява своята позиция: „ През всички епохи е имало техни си систематични войни. До тях се стига, защото едни страни набират мощ, а други претърпяват крах. По време на Втората международна война на напред във времето излязоха три страни: Германия, Съединени американски щати и Япония. Франция и Британската империя отстъпваха позиции. Би било необичайно, в случай че през XXI век не се случат систематични промени. “
На него му възразяват, че нов международен спор на процедура е невъобразим поради актуалните оръжия. Той дава отговор: „ Войните постоянно са невъзможни... до деня, в който стартират. “ „ Нарекох Япония и Турция набиращи сили страни. Япония още веднъж ще стане районна страна, чиито въздушни и военноморски сили ще изискват подсилване. Това ще значи конфликт с американската страна, която се стреми да господства над океаните. “
Турция съставлява различен индикативен случай. През последните 100 години се стигна до аномалии в страната, като се имат поради някогашните Византийска и Отоманска империи. „ По силата на логиката тази мощна страна би трябвало да утвърди своята надмощие в неустойчив район “, който ще престане да бъде подобен при преобладаващата позиция на Турция.
Правейки разбора на XXI век политологът отбелязва, какъв брой елементарно е било да допусне, че обединилите се през 1930-те години Германия и Италия, а също и тръгналата по пътя на индустриализацията Япония ще изискат да трансформират интернационалната система. Същото се отнася и до преобладаващото състояние на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през втората половина на века.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ