„Сандитън“ – недовършеният последен роман на Джейн Остин
Джейн Остин се усеща зле повече от година, когато стартира да написа още един разказ на 27 януари 1817 година Тази творба, която по този начин и не е приключена, е озаглавена в началото „ Братята “, защото двата съществени мъжки персонажа са братя и сестри, само че по-късно фамилията на Джейн го назовава „ Сандитън “ – на мястото, на което се развива сюжета. Остин разисква героите с племенницата си Ана Лефрой (1793 – 1872), която също се пробва сама да напише разказ, само че не разисква сюжета или по какъв начин ще приключи историята. Остин евентуално също чете готовите глави на сестра си Касандра, която постоянно е взела участие в писането й и е била извънредно горда от литературните достижения Джейн.
Работата по „ Сандитън “ е била сложна за Остин заради влошеното й здравословно положение, само че е и послужила за похищение на вниманието от нейното заболяване, което се счита, че е било или заболяването на Адисън (нарушение на надбъбречната система), или някакъв тип лимфом. Остин споделя на племенницата си, че към момента намира „ наслаждение в композицията “. Последната част от ръкописа е написана с молив, защото Остин е прекомерно слаба, с цел да държи писалка, а на 18 март заболяването й я принуждава да изостави романа напълно. Завършени са 11 глави и 9 страници от дванадесета. Авторката обаче почива 4 месеца по-късно, на 41-годишна възраст.
Ръкописът е завещан от Касандра, която го чете и разисква с други членове на фамилията. Когато и Касандра умира през 1845 година, ръкописът е завещан от Анна Лефрой, която безрезултатно се пробва да го приключи. След това е предаден на семейство Лефрой до 1930 година, когато е предаден на Кингс Колидж, Кеймбридж, където племенникът на Анна Август Остин-Лий е бил ректор от 1889 до 1905 година Друго копие на ръкописа, направено от Касандра Остин, е наследено от брат й Франциск и излъчено в фамилията му. Сега се намира в музея на Джейн в Чаутън, Хемпшир.
За пръв път „ Сандитън “ е видяна от обществеността през 1871 година във второто издание на „ Memoir of Jane Austen and Other Family Recollections “ – първата биография на Остин, написана от нейния племенник Джеймс Едуард Остин-Лий. Той включва обобщение на творбата и някои цитата. След това романът се появява в щемпел през 1925 година със заглавието „ Fragment of a Novel “. Друго издание също излиза през 1974 година с встъпление от Маргарет Драбъл.
Последното произведение на Остин демонстрира, че заболяването й не е повлияла на умствените й качества и че креативната муза не я е изоставила. То съдържа същия комизъм, духовитост, ирония и брилянтно развиване на персонажите като в другите й произведения. Както те, по този начин и „ Сандитън “ споделя за живота на няколко фамилии, само че вместо нормалната селска обстановка действието се развива в бързо разрастващ се морски курорт на южното крайбрежие. Някои читатели смятат, че въпросният град Сандитън е Уъртинг, където Остин прекарва няколко седмици през лятото и есента на 1805 година
Места в романите й в никакъв случай не се основават на действителни места, а са компилация от характеристики на редица разнообразни такива. Както тя декларира, желанието на създателя е „ да основава, а не да възпроизвежда “. Телевизионният сериал, основан на „ Сандитън “, е сниман в северния град Съмърсет Кливдон и на близкия плаж в Бриън.
Главната героиня в романа е Шарлот Хейууд, щерка на селски благородник от Уилингдън, Съсекс, и цялото деяние се споделя през нейните очи. Тя отсяда с господин Паркър и брачната половинка му в дома им в Сандитън, който е разказан като „ ново място за къпане “. Г-н Паркър открива комерсиалните благоприятни условия на града и напусна дома си, който от генерации принадлежи на фамилията му, и построява къща с аспект към новия курорт – влизайки в партньорство с богатата вдовица лейди Денъм, с цел да се възползва от разкрилия се капацитет. Превръщането на Сандитън в морски курорт, който е страховит източник на пари, се трансформира в фикс идея за него и той не приказва за нищо друго.
В края на 18 век ваканциите по морето стават доста известни поради вярата в лечебните свойства на морския въздух и вода. Джейн Остин не е единствената разтревожена от въздействието на разрастващите се курорти, като Брайтън и Ийстбърн, върху красивото крайбрежие на Англия. Тя показва тази угриженост в романа.
Скоро след идването си в Сандитън, героинята среща някои от локалните поданици. Сред тях е лейди Денъм, която е разказана като „ страхотна дама “, само че скоро става явно, че тя в действителност е подла и неприятна жена. Проницателната Шарлот вижда през маската на лейди Денъм и останалите герои и разбира мотивациите им. Нищо не е както наподобява на повърхността.
Племенникът и племенницата на лейди Денъм, сър Едуард Денъм и сестра му Естер, които наблюдават положението на вуйна си, са идващите показани на Шарлот. Едуард е суетлив, скучен и смешен персонаж със привлекателен сексапил. Обича да чете сантиментални романи и да цитира известни поети. Въпреки очевидните му дефекти, Шарлот го намира за прелестен. Лейди Денъм бърза да уточни, че племенникът й би трябвало да се ожени за богата наследница, с цел да предизвести Шарлот да не си пада по него. Клара Бреретън, която живее с лейди Денъм, е другата й племенница. Тя е красива и сладка, само че страда от сериозния минус, че е бедна и зависи от вуйна си.
Шарлот среща още персонажи, само че бъдещето на всички тях, както и на нея самата, ще остане вечно незнайно. Въпреки че редица създатели – като Мари Добс през 70-те години – приключват този незавършен разказ, можем единствено да допускаме по какъв начин биха се развили героите и историята, в случай че Остин доживява, с цел да го приключи сама.
Какви спънки би трябвало да преодолее Шарлот и кои противници би трябвало да пребори? Дали Едуард Денъм щеше да се оженил за красивата, само че обедняла Клара Бреретън, срещу волята на вуйна си и по този метод да се раздели с възможността да наследи нейното благосъстояние? Дали господин Паркър щеше да успее в фантазията си да трансформира Сандитън в преуспяващ и рентабилен морски курорт, или той и лейди Денъм щяха да загубят парите, които влагат в своето спекулативно начинание? Никога няма да разберем.
Едно нещо, в което можем да сме сигурни обаче, е, че в случай че Джейн Остин беше приключила, преработила и полирала „ Сандитън “ до нормалните си високи стандарти, това щеше да добави към нейния статут на публицист и да донесе доста наслаждение на генерации читатели.
