Герои и дейци на Руско-турската война – Макгахан защитил България пред света
Дженюариъс Алойшиъс Макгахан е американски публицист от ирландски генезис, дописник на британския вестник “Дейли нюз ”, на американския “Ню Йорк хералд ” и други.
В тях той отразил Френско-пруската война, Парижката комуна и походите на ген. Скобелев. Във вестник “Дейли нюз ” той по извънредно въздействащ (и предопределен за България начин) отразил турските зверства и нещастието на Априлското въстание в България през 1876 година.
Руско-турската война от 1877-1878 година и подписването на мирния контракт в Сан Стефано са едни от най-значимите събития освен в българската, само че и в европейската история през последните десетилетия на XIX век. Те освен трансформират съотношенията на силите в Югоизтока, само че и притеглят вниманието на международните политически кръгове. За това принос имат освен военните дейности, само че и десетките другари на страната, които се пробват да провокират публичния интерес в интерес на България, изключително в интервала след Априлското въстание.
Сред първите чужденци, които разкрили на света кървавите изстъпления, бил американският публицист Джанюариъс Макгахан. По времето, когато дошъл в страната, той към този момент бил обиколил света, описвайки десетки политически драми. Но нищо не можело да се съпостави с изумлението му, когато видял изпепелена България през 1876 година Неговите кореспонденции от този интервал са своебразен връх в международната публицистика. Макгахан извършил задачата си ослепително. Всъщност животът му е по-интересен и от най-заплетения авантюристичен разказ.
Роден на 12 юни 1844 година в Ню Лексингтън, Охайо, той бил дете на ирландски преселници. От напълно млад почнал да сътрудничи на разнообразни издания и неговата изключителна храброст да приема и най-предизвикателните задания незабавно провокирали възхищението на читателите.
На 26 години Макгахан бил измежду първите публицисти, които отразили Френско-пруската война. Година по-късно бил на барикадите на Парижката комуна. След това отпътувал за Азия, с цел да наблюдава похода на съветската войска в Узбекистан. През 1874 година отразил войната в Испания, а на идната година се присъединил в арктическата експедиция “Пандора ”. Всичките му репортажи от този интервал са написани с доста ентусиазъм и топлина, които ги разграничават внезапно от преобладаващите сухи и протоколни кореспонденции. Такива са и публикациите му за България.
Макгахан бил един от първите задгранични кореспонденти, които пристигнали в България след разгрома на Априлското въстание. Като специфичен делегат на лондонския вестник “Дейли нюз ” в началото е трябвало единствено да направи анкета за закононарушенията във въстаналите региони дружно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и съветския представител княз Алексей Церетелев. Но когато видял трагичното състояние в страната, той не се задоволил единствено със статистическите обстоятелства. Макгахан направил притежание на цялата международна общност зверствата, осъществявани от турските управляващи. Въпреки очевидните компликации той обиколил Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. При това съумял да направи нещо извънредно мъчно: да се пребори с дипломацията на Британската империя, отпред с министър-председателя Дизраели. Подкрепящ целостта на Османската империя, британският министър председател твърдял, че обстоятелствата за зверствата са мощно пресилени.
“В очите на господин Дизраели – писал Макгахан – огромното закононарушение не е това, че са убити хиляди и хиляди души почтен народ, а това, че във вестниците е оповестена цифрата 30 000 убити, когато тя показвала единствено 25 000. Оскърбителната неточност не била в посичането на хиляди дребни деца, а в това, че за тях било писано да са хиляда, когато в реалност те били 999… ”
В битката си против тенденциозната външна политика на Англия Макгахан бил подкрепян и от други последователи на справедливостта – лидера на Либералната партия Уилям Гладстон, консула в Цариград Юджийн Скайлер, френските журналисти Иван дьо Вестин, Емил Жирарден, Камий Пельотан, Франсоа Бианкони, мнозина известни писатели като Юго, Достоевски и Тургенев.
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани манифестации, на които били гласувани повече от 500 резолюции в поддръжка на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до държавното управление.
“Гледано от нашето място, Батак подсещаше нещо сходно с руините на Херкулан или Помпей – написал Макгахан. – Не беше оживял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от отломки, измежду които се издигаше и доближаваше до нас бездънен, оплакващ вопъл, сходен на недоволството, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше дребната котловина и се възнасяше във писък. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този тон. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са дребни и че частите облекло, смесени сред тях и пръснати в близост, бяха елементи от женски такъми. Тогава всички те са били дами и девойки.
От седлото на коня преброих над 100 черепа без да включвам тези, скрити под другите кости на страхотната камара, нито тези, разпилени далеко из нивите. Почти всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, съвсем всички скелети бяха без глави. Тези дами до една са били обезглавени… ”
Макгахан не се поколебал да опише и потресаващата картина, посрещнала го в черковния двор.
“Това беше ужасяващо представление – представление, което ще ни преследва цялостен живот… дребни бебешки ръчички, протегнати, като че ли молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия искра на сабята и алените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали… Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи дотам. Върнахме се назад, отровени и убити, с виене на свят, удовлетворени да излезем още веднъж на улицата и да напуснем страшния дом на чумата… ”
Освен покъртителни свидетелства на зверствата, Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на огромна част от европейската общественост.
“Аз мисля, че хората в Англия и въобще в Европа имат много неправилна визия за българите. Винаги чувах да се приказва за тях като за елементарни диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не доста от дълго време, не бях надалеч от поддържането на същото мнение.
Аз бях изумен и имам вяра, че множеството от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че съвсем няма българско село без учебно заведение. Тези учебни заведения там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо положение. Те се устоят чрез непринуден налог, с който българите се самооблагат освен без да бъдат принудени от държавното управление, само че и на инат на всички пречки, създавани от корумпираните турски управляващи. Образованието, което се дава в тях, е гратис и всички – небогати и богати – се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и написа.
И най-после, процентът на грамотните в България е толкоз огромен, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които приказват, че българите били диваци, са известени за тези обстоятелства? ”
Заради своята изключителна неустрашимост Макгахан се трансформирал в един от най-уважаваните общественици в Европа. Със своите публикации той съумял фрапантно да преобърне мнението на международната общественост. Дори се записал като доброволец в Руско-турската война и минал Стара планина, с цел да отразява от близко хода на събитията. Именно неговите репортажи от тези години изиграли забележителна роля в политическите полемики по отношение на ориста на поробените нации. Но Макгахан не могъл дълго време да се радва на свободата, извоювана за българите.
Макгахън умрял малко след подписването на Санстефанския кротичък контракт, на 9 юни 1878 година, откакто се заразил с тифус. За своя 34-годишен живот Макгахан съумял да направи повече, в сравнение с мнозина български държавници за цялото си битие. Затова ненапразно на гроба му написа “Освободителят на България ”.
Паметникът на МакГахан в град Елена.
Автор: Людмила Габровска
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1844_McGahan/index.htm
В тях той отразил Френско-пруската война, Парижката комуна и походите на ген. Скобелев. Във вестник “Дейли нюз ” той по извънредно въздействащ (и предопределен за България начин) отразил турските зверства и нещастието на Априлското въстание в България през 1876 година.
Руско-турската война от 1877-1878 година и подписването на мирния контракт в Сан Стефано са едни от най-значимите събития освен в българската, само че и в европейската история през последните десетилетия на XIX век. Те освен трансформират съотношенията на силите в Югоизтока, само че и притеглят вниманието на международните политически кръгове. За това принос имат освен военните дейности, само че и десетките другари на страната, които се пробват да провокират публичния интерес в интерес на България, изключително в интервала след Априлското въстание.
Сред първите чужденци, които разкрили на света кървавите изстъпления, бил американският публицист Джанюариъс Макгахан. По времето, когато дошъл в страната, той към този момент бил обиколил света, описвайки десетки политически драми. Но нищо не можело да се съпостави с изумлението му, когато видял изпепелена България през 1876 година Неговите кореспонденции от този интервал са своебразен връх в международната публицистика. Макгахан извършил задачата си ослепително. Всъщност животът му е по-интересен и от най-заплетения авантюристичен разказ.
Роден на 12 юни 1844 година в Ню Лексингтън, Охайо, той бил дете на ирландски преселници. От напълно млад почнал да сътрудничи на разнообразни издания и неговата изключителна храброст да приема и най-предизвикателните задания незабавно провокирали възхищението на читателите.
На 26 години Макгахан бил измежду първите публицисти, които отразили Френско-пруската война. Година по-късно бил на барикадите на Парижката комуна. След това отпътувал за Азия, с цел да наблюдава похода на съветската войска в Узбекистан. През 1874 година отразил войната в Испания, а на идната година се присъединил в арктическата експедиция “Пандора ”. Всичките му репортажи от този интервал са написани с доста ентусиазъм и топлина, които ги разграничават внезапно от преобладаващите сухи и протоколни кореспонденции. Такива са и публикациите му за България.
Макгахан бил един от първите задгранични кореспонденти, които пристигнали в България след разгрома на Априлското въстание. Като специфичен делегат на лондонския вестник “Дейли нюз ” в началото е трябвало единствено да направи анкета за закононарушенията във въстаналите региони дружно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и съветския представител княз Алексей Церетелев. Но когато видял трагичното състояние в страната, той не се задоволил единствено със статистическите обстоятелства. Макгахан направил притежание на цялата международна общност зверствата, осъществявани от турските управляващи. Въпреки очевидните компликации той обиколил Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. При това съумял да направи нещо извънредно мъчно: да се пребори с дипломацията на Британската империя, отпред с министър-председателя Дизраели. Подкрепящ целостта на Османската империя, британският министър председател твърдял, че обстоятелствата за зверствата са мощно пресилени.
“В очите на господин Дизраели – писал Макгахан – огромното закононарушение не е това, че са убити хиляди и хиляди души почтен народ, а това, че във вестниците е оповестена цифрата 30 000 убити, когато тя показвала единствено 25 000. Оскърбителната неточност не била в посичането на хиляди дребни деца, а в това, че за тях било писано да са хиляда, когато в реалност те били 999… ”
В битката си против тенденциозната външна политика на Англия Макгахан бил подкрепян и от други последователи на справедливостта – лидера на Либералната партия Уилям Гладстон, консула в Цариград Юджийн Скайлер, френските журналисти Иван дьо Вестин, Емил Жирарден, Камий Пельотан, Франсоа Бианкони, мнозина известни писатели като Юго, Достоевски и Тургенев.
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани манифестации, на които били гласувани повече от 500 резолюции в поддръжка на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до държавното управление.
“Гледано от нашето място, Батак подсещаше нещо сходно с руините на Херкулан или Помпей – написал Макгахан. – Не беше оживял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от отломки, измежду които се издигаше и доближаваше до нас бездънен, оплакващ вопъл, сходен на недоволството, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше дребната котловина и се възнасяше във писък. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този тон. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са дребни и че частите облекло, смесени сред тях и пръснати в близост, бяха елементи от женски такъми. Тогава всички те са били дами и девойки.
От седлото на коня преброих над 100 черепа без да включвам тези, скрити под другите кости на страхотната камара, нито тези, разпилени далеко из нивите. Почти всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, съвсем всички скелети бяха без глави. Тези дами до една са били обезглавени… ”
Макгахан не се поколебал да опише и потресаващата картина, посрещнала го в черковния двор.
“Това беше ужасяващо представление – представление, което ще ни преследва цялостен живот… дребни бебешки ръчички, протегнати, като че ли молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия искра на сабята и алените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали… Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи дотам. Върнахме се назад, отровени и убити, с виене на свят, удовлетворени да излезем още веднъж на улицата и да напуснем страшния дом на чумата… ”
Освен покъртителни свидетелства на зверствата, Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на огромна част от европейската общественост.
“Аз мисля, че хората в Англия и въобще в Европа имат много неправилна визия за българите. Винаги чувах да се приказва за тях като за елементарни диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не доста от дълго време, не бях надалеч от поддържането на същото мнение.
Аз бях изумен и имам вяра, че множеството от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че съвсем няма българско село без учебно заведение. Тези учебни заведения там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо положение. Те се устоят чрез непринуден налог, с който българите се самооблагат освен без да бъдат принудени от държавното управление, само че и на инат на всички пречки, създавани от корумпираните турски управляващи. Образованието, което се дава в тях, е гратис и всички – небогати и богати – се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и написа.
И най-после, процентът на грамотните в България е толкоз огромен, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които приказват, че българите били диваци, са известени за тези обстоятелства? ”
Заради своята изключителна неустрашимост Макгахан се трансформирал в един от най-уважаваните общественици в Европа. Със своите публикации той съумял фрапантно да преобърне мнението на международната общественост. Дори се записал като доброволец в Руско-турската война и минал Стара планина, с цел да отразява от близко хода на събитията. Именно неговите репортажи от тези години изиграли забележителна роля в политическите полемики по отношение на ориста на поробените нации. Но Макгахан не могъл дълго време да се радва на свободата, извоювана за българите.
Макгахън умрял малко след подписването на Санстефанския кротичък контракт, на 9 юни 1878 година, откакто се заразил с тифус. За своя 34-годишен живот Макгахан съумял да направи повече, в сравнение с мнозина български държавници за цялото си битие. Затова ненапразно на гроба му написа “Освободителят на България ”.
Паметникът на МакГахан в град Елена.
Автор: Людмила Габровска
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1844_McGahan/index.htm
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ