Истинският проблем на свободната търговия
Джаяти Гош* е професор по стопанска система в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи и е член на Независимата комисия за промяна на интернационалната корпоративна данъчна система. Текстът е оповестен в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
За множеството критици на глобализацията, търговията е злодеят, виновен за растящото неравноправие и повишаващата се икономическа неустановеност измежду служащите. Това е логиката, която движи поддръжката за митата на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Защо тогава това обръщение резонира надалеч отвън границите на Щатите, и даже на развитите стопански системи, с цел да доближи служащите в разрастващите се страни, които нормално са представяни като най-облагодетелстваните от глобализацията?
Свеободната търговия надалеч не е единствената - или изобщо главната - причина за неравенството и несигурността по света. Изненадващо, аргументите е един продължаващ проблем, който предизвика надалеч по-малко неодобрение измежду обществото - финансите не престават да преобладават международната стопанска система, генерирайки неустойчивост и опасности, като тези, които доведоха до рецесията от 2008 година
Нещо повече, страните не престават да гонят фискални ограничавания, вместо да изпълнят бюджетите си, като, да вземем за пример, подхващат ограничения против неплащането на налози от огромните компании и богатите физически лица.
Някои настояват, че свободната търговия е доминизирана просто тъй като хората не могат да схванат кое е в техен интерес. Но това е и снизходително, и прекомерно опростено. Дори и свободната търговия в последна сметка да носи изгоди за всички, остава фактът, че колкото по-свободна става тя, толкоз повече се утежнява неравенството.
Една съществена причина по тази причина е, че сегашните международни правила разрешиха на няколко големи компании да завземат все по-голям дял от добавената стойност от търговията. Конкретно, разпространяването на международните вериги разрешиха на мощните интернационалните компании да управляват дизайна, производството и дистрибуцията на търгуваните артикули и услуги, макар че част от дейностите се аутсорсват на по-малки компании.
Тези компании получават изгодите от монопола на интелектуалната благосъстоятелност, подсилени от споразуменията за свободна търговия, направени тъй че да засилят корпоративната мощност. Те им разрешават да получата големи средства, изключително преди производството (включително дизайна) и след него (маркетинга и брандинга), където има най-вече добавена стойност и се генерира облага.
В същото време растящата конкуренция на равнище произвеждане движи цените надолу, тъй че същинските производители - дали работодатели или чиновници - получават намаляващ част от облагата.
Последиците от тази система е, че доста разрастващи се страни, които трябваше да се възползват от глобализацията, остават приковани към нископродуктивни действия, от които се извлича минимална икономическа стойност.
Идващият отчет Trade and Development 2018 от Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване демонстрира по какъв начин най-големите компании непрекъснато усилват каузи си при общия експорт и в този момент преобладават международната търговия. Иронично, тази наклонност се ускори след финансовата рецесия от 2008 година, която хвърли светлина върху непропорционалната пазарна власт на няколко и облагите, отиващи към най-богатия 1%.
Изследването демонстрира още, че и за разрастващите се, и за развитите страни, интеграцията в тези вериги на произвеждане съответствува със спад на добавената стойност в износа.
Една евентуална причина е, че с фрапантното увеличение на международното предложение на работна ръка, икономическата интеграция на страните с огромно население като Китай и Индия усилиха силата на капитала в договарянията.
Единственото доста изключение от тази наклонност е Китай, която е направила по този начин законите си, че да усили делът на добавената стойност и да усъвършенства изискванията за служащите. Иронично, тъкмо тези ограничения оказват помощ да бъдат обезщетени някои от отрицателните резултати на международната търговия, която Тръмп осъжда, преследвайки политики, които няма да защитят служащите.
Но проблемите от позволяването на няколко големи международни корпорации да придобият такава пазарна власт стигат и по-далеч. От една страна, съсредоточената икономическа мощност прави индустриализирането на страните по-трудно, защото локалните компании не могат да чакат да се състезават с интернационалните колоси. От друга, тя пречи на разрастващите се страни да се възползват от изгодите на повишаващите се цени на суровините, макар че при техен спад те нямат отбрана.
Възможността на корпорациите да подкопава цената на естествените запаси води и до прекалено им извличване, замърсяване и цялостна деградация на околната среда - нещо, което те цинично назовават " цената на развиването ".
Потребителите също страдат. Да, големите интернационалните компании могат да предложат по-ниски цени. Но огроманта им пазарна власт оставя потребителите да разчитат на милосърдието им във всички сфери - от производството до финансовите услуги и цифровите технологии.
Колкото повече власт имат тези компании, толкоз повече могат и да получат, употребявайки въздействието си да оформят регулаторни системи, стопански политики и даже данъчните режими. Резултатът е слаба страна, която служи на ползите на малко, вместо да пази множеството.
Тези, които настояват, че редистрибуцията може съответно да реши казуса, би трябвало да вземат поради обстоятелството, че " губещите " от международната търговия са получили прекомерно дребна, в случай че изобщо някаква, отплата.
Хулещите глобализацията са прави, че международната търговия основава несъответствия. Но комерсиалната война не цели вярно. Проблемът не е, че международната търговия е донесла прекалено много конкуренция, а че разреши на няколко компании да си обезпечат монопол. Което основава големи неравенства. Само с решаването на тези проблеми изгодите от международната търговия могат да бъдат увеличени и разграничени поравно. /money.bg
За множеството критици на глобализацията, търговията е злодеят, виновен за растящото неравноправие и повишаващата се икономическа неустановеност измежду служащите. Това е логиката, която движи поддръжката за митата на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Защо тогава това обръщение резонира надалеч отвън границите на Щатите, и даже на развитите стопански системи, с цел да доближи служащите в разрастващите се страни, които нормално са представяни като най-облагодетелстваните от глобализацията?
Свеободната търговия надалеч не е единствената - или изобщо главната - причина за неравенството и несигурността по света. Изненадващо, аргументите е един продължаващ проблем, който предизвика надалеч по-малко неодобрение измежду обществото - финансите не престават да преобладават международната стопанска система, генерирайки неустойчивост и опасности, като тези, които доведоха до рецесията от 2008 година
Нещо повече, страните не престават да гонят фискални ограничавания, вместо да изпълнят бюджетите си, като, да вземем за пример, подхващат ограничения против неплащането на налози от огромните компании и богатите физически лица.
Някои настояват, че свободната търговия е доминизирана просто тъй като хората не могат да схванат кое е в техен интерес. Но това е и снизходително, и прекомерно опростено. Дори и свободната търговия в последна сметка да носи изгоди за всички, остава фактът, че колкото по-свободна става тя, толкоз повече се утежнява неравенството.
Една съществена причина по тази причина е, че сегашните международни правила разрешиха на няколко големи компании да завземат все по-голям дял от добавената стойност от търговията. Конкретно, разпространяването на международните вериги разрешиха на мощните интернационалните компании да управляват дизайна, производството и дистрибуцията на търгуваните артикули и услуги, макар че част от дейностите се аутсорсват на по-малки компании.
Тези компании получават изгодите от монопола на интелектуалната благосъстоятелност, подсилени от споразуменията за свободна търговия, направени тъй че да засилят корпоративната мощност. Те им разрешават да получата големи средства, изключително преди производството (включително дизайна) и след него (маркетинга и брандинга), където има най-вече добавена стойност и се генерира облага.
В същото време растящата конкуренция на равнище произвеждане движи цените надолу, тъй че същинските производители - дали работодатели или чиновници - получават намаляващ част от облагата.
Последиците от тази система е, че доста разрастващи се страни, които трябваше да се възползват от глобализацията, остават приковани към нископродуктивни действия, от които се извлича минимална икономическа стойност.
Идващият отчет Trade and Development 2018 от Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване демонстрира по какъв начин най-големите компании непрекъснато усилват каузи си при общия експорт и в този момент преобладават международната търговия. Иронично, тази наклонност се ускори след финансовата рецесия от 2008 година, която хвърли светлина върху непропорционалната пазарна власт на няколко и облагите, отиващи към най-богатия 1%.
Изследването демонстрира още, че и за разрастващите се, и за развитите страни, интеграцията в тези вериги на произвеждане съответствува със спад на добавената стойност в износа.
Една евентуална причина е, че с фрапантното увеличение на международното предложение на работна ръка, икономическата интеграция на страните с огромно население като Китай и Индия усилиха силата на капитала в договарянията.
Единственото доста изключение от тази наклонност е Китай, която е направила по този начин законите си, че да усили делът на добавената стойност и да усъвършенства изискванията за служащите. Иронично, тъкмо тези ограничения оказват помощ да бъдат обезщетени някои от отрицателните резултати на международната търговия, която Тръмп осъжда, преследвайки политики, които няма да защитят служащите.
Но проблемите от позволяването на няколко големи международни корпорации да придобият такава пазарна власт стигат и по-далеч. От една страна, съсредоточената икономическа мощност прави индустриализирането на страните по-трудно, защото локалните компании не могат да чакат да се състезават с интернационалните колоси. От друга, тя пречи на разрастващите се страни да се възползват от изгодите на повишаващите се цени на суровините, макар че при техен спад те нямат отбрана.
Възможността на корпорациите да подкопава цената на естествените запаси води и до прекалено им извличване, замърсяване и цялостна деградация на околната среда - нещо, което те цинично назовават " цената на развиването ".
Потребителите също страдат. Да, големите интернационалните компании могат да предложат по-ниски цени. Но огроманта им пазарна власт оставя потребителите да разчитат на милосърдието им във всички сфери - от производството до финансовите услуги и цифровите технологии.
Колкото повече власт имат тези компании, толкоз повече могат и да получат, употребявайки въздействието си да оформят регулаторни системи, стопански политики и даже данъчните режими. Резултатът е слаба страна, която служи на ползите на малко, вместо да пази множеството.
Тези, които настояват, че редистрибуцията може съответно да реши казуса, би трябвало да вземат поради обстоятелството, че " губещите " от международната търговия са получили прекомерно дребна, в случай че изобщо някаква, отплата.
Хулещите глобализацията са прави, че международната търговия основава несъответствия. Но комерсиалната война не цели вярно. Проблемът не е, че международната търговия е донесла прекалено много конкуренция, а че разреши на няколко компании да си обезпечат монопол. Което основава големи неравенства. Само с решаването на тези проблеми изгодите от международната търговия могат да бъдат увеличени и разграничени поравно. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ