Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg В трите седмици от

Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg В трите седмици от провеждането на предварителните парламентарни избори от 11 юли 2021 година партията на Слави Трифонов „ ИТН “ съумя да сложи самобитен връх по претенденти за министър-председатели – цели трима. Обявеният, само че скоропостижно отдръпнат Николай Василев, апокрифният Петър Илиев, чиято кандидатура вкара Има Такъв Народ в комплициран спор с „ Демократична България “ и „ Изправи се! Ние идваме! “, както и актуалният Пламен Николов, звучащ като човек, който е схванал два часа по-рано, че е номинация за министър-председател, а не две седмици по-рано, както твърди Слави Трифонов, бележат нов миг от политическата рецесия в страната, която стартира да взема исторически темперамент, на миг с много трагикомични оттенъци. Никога до момента, най-малко от възникването на конституционализма в България, номинацията за министър-председател не е била крита по този метод от политическата общественост и от обществото. Пък и в никакъв случай до момента претендентът за министър-председател не е бил селекциониран на кастинг за политици шеф на компания с 14 души личен състав. Разбира се, шоуто си е шоу и политическата ни система към този момент е на седмата осма от него. Но на дневен ред остава въпросът – ще има ли подобен министър председател? Конституционната процедура след връчването на първия изследователски мандат дава седемдневен период да бъде показан проектокабинет на президента. Ако това изискване е осъществяването, проучвателният мандат се възприема за сполучлив и президентът издава декрет, с който предлага на Народното събрание да избере оферти министър-председател. Не е изключено във времето от отправянето на предлагането до Народно събрание до провеждането на избора да се наложа промени в показания на президента състава на държавното управление. В РКС № 20 от 1992 година Конституционният съд преглежда и въпроса дали претендентът за министър-председател е задължен да уведоми Народното събрание за състава и структурата на държавното управление, което има желание да предложи, в случай че бъде определен. „ Такова условие не е планувано категорично от Конституцията и не може да се смята, че то може да бъде извлечено по логиката на процедурата “, установи Конституционният съд, като оставя уведомяването за състава напълно на политическите и прагматични съображения на настоящите лица. Как биха дали своят вот да вземем за пример подкрепящите лустрацията „ Демократична България “, в случай че за министър на вътрешните работи или вицепремиер по сигурността бъде препоръчан Николай Радулов, който е бил офицер от комунистическата „ Държавна сигурност “? Или в случай че се издигне някакво изцяло недопустимо за Българска социалистическа партия или ИБНИ име? Това единствено по себе си минира самата процедура по желание на държавно управление и даже Пламен Николов да бъде определен за министър председател на първото гласоподаване, то неизбирането на оферти от него състав на кабинет значи, че първият мандат е завършил несполучливо. Под каква форма ще „ показа “ той проектокабинета си пред президента Радев – ще вкара претендентите за министри през задния вход, ще изчете имената от листче или ще донесе видеоклип, където те ще бъдат изчетени от холограмния водач на политическата му партия? Извън кръга на шегата, какво би се случи, в случай че „ ИТН “ се окажат под президентски напън да анонсират обществено проектокабинета или самият президент го направи с оглед публичната значителност? Въпросителните към процедурното стичане на събитията са не по-малко от въпросителните, които засягат претендента за министър-председател Пламен Николов. Участието му в „ Панорама “ по Българска национална телевизия сложи редица въпроси, а точно има ли той нужната подготовка, познания и визия да заеме длъжността? На този стадий знаем, че той не прави разлика сред Договора за добросъседство сред България и Северна Македония и Преспанския контракт сред Гърция и Северна Македония. По негови думи решенията нямало да се вземат от него, а обясненията му по какъв начин на този стадий продължава работа в американската компания, за която работи, даже на пръв взор повдигат въпроса спазени ли са условия на Правилника за организацията и активността на Народното събрание по отношение на трудоустрояването и приходите на народните представители. Анонсираната от Пламен Николов „ проверка “ на профилираното правораздаване при съблюдаване на „ европейската рамка “ от своя страна настрои отрицателно представители на „ Демократична България “, които виждат в това отдръпване от безапелационната до този миг позиция на Има Такъв Народ за закриване на профилирания съд и прокуратура. Комуникацията сред трите субекта – Има Такъв Народ, Демократична България и ИБНИ – е даже и по-лоша. Техните политическите представители си приказват през медиите и не наподобяват неспособни да реализират някакъв консенсус. А даже и да го реализиран, какъв брой време ще продължи той? Интервюто на Пламен Николов при Бойко Василев до една степен подсети на изявлението, което Сара Пейлин даде през 2008 година на Кейти Кърик в качеството ѝ на претендент за вицепрезидент на починалия към този момент Джон Маккейн. След него се сложи заключението – да, в действителност множеството хора не могат да назоват името на значимо дело, което се е водило пред Върховния съд на Съединените щати. Но множеството хора не са претенденти на избори за вицепрезидент. Сходно и в този момент. Наистина, множеството хора надали вършат разлика сред двата контракта или са чували за тях. Но множеството хора не са претенденти за министър-председател на републиката. Преди въобще да стартира да се води политическият диалог за състав на държавното управление и с каква парламентарна поддръжка и болшинство ще се употребява то, би трябвало да се организира диалогът дали Пламен Николов е квалифициран да бъде министър председател. И в последна сметка това е човек, който не познаваме. Каква е неговата позиция по отношение на АЕЦ „ Белене “, Маришкия басейн и „ Зелената договорка “? Къде стои той по въпроса на глобите против Русия? Подкрепя ли промени в Конституцията във връзка с правосъдната система? Готов ли е да води договаряния с властнически водачи като Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин? И още доста ресори, където има въпроси – битка с корупцията, обучение, опазване на здравето, обществена сфера. Подкрепя ли да вземем за пример приватизацията на държавни и общински лечебни заведения? Пламен Николов е човек, който е чужд освен на политическата система и нейните представители. Той е чужд на цялото българско общество. Въпросът „ Ще има ли подобен министър председател? “ напълно разумно и закономерно се прелива във въпроса „ Какъв би трябвало да бъде идващият министър председател? “. За по-малко от месец партията, която получи първия мандат за сформиране на кабинет, смени трима. Ако прибавим Антоанета Стефанова след априлските избори, претендентите стават четирима. Доколко това ерозира поддръжката в една политическа партия си личи на идни избори. Но е несъмнено, че това ерозира цялата система на представителна народна власт в България, тъй като обратно на желанието на Слави Трифонов и неговите сценаристи, ръководството на страната не е вечерно шоу. Няма и да бъде. Подходът на „ ИТН “ не е нито виновен, нито е рецепта за устойчиво ръководство с ясни цели, виновни позиции и познати и мощни персони. Той е рецепта за безпорядък и задълбочаване на политическа рецесия, при която прогнозата за трети парламентарни избори в границите на актуалната година или напролет на идната, стават все по-реална. *** Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.