Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg Провеждането на две противоположни

Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg Провеждането на две противоположни събития в един и същи съботен ден – „ София прайд “ и  Шествие за обичайното християнско семейство – още веднъж изведоха на дневен ред в публичното пространство въпроси, които през години стават обект на все по-интензивен спор. Този спор е по едно и също време политически, обществен, поколенчески и не на последно място юридически. Защо и юридически? Защото, с цел да стане действителност, едно публично искане няма по какъв начин да не бъде облечено в правна форма. Защо пък и парламентарен? Защото една от страните в дебата упорства за изменние на самата тъкан на конституционната система в лицето на нейни съществени институти – брак и семейство. Разбира се, водено от настройката, че дефиницията на брака по някакъв метод е морално остаряла, с липса на „ инклузивност “, неотговаряща на съвремието. Тук следва да се съобщи ясно – бракът сред мъж и жена не е изключение, не е отживялост, не е някаква останка от предишното. Той даже не е елементарен юридически институт. Тук ще изразя и противоречие с една от налаганите тези, че той е „ просто контракт и единствено контракт “ или „ цивилен церемониален контракт “. Бракът не е контракт по смисъла на облигационното право и аналогията е неприемлива. Договорът в облигационното право има друга функционалност и цел – той служи да задоволява материални ползи в гражданския оборот. Бракът основава трайна фамилна общественост. Встъпващите в брак не могат да се преглеждат като контрахенти – самата им мотивация е друга от тази на сключващите договорка. Брачните връзки имат собствен юридически режим, който не е режима на покупко-продажбите. Бракът също по този начин е институция с хилядолетна история, смисъл и значение. Първият бракоразводен закон е признат още по времето на Октавиан Август. Той поставя дефиницията „ сред мъж и жена “ такава, каквато тя съществува и до през днешния ден, съпътствала Западната цивилизация през най-значимата част от нейната история до този миг. „ Nuptiae sunt coniunctio maris et feminae, consortium omnis vitae, divini et humani iuris communicatio. “ – „ бракът е съюз сред мъж и жена, обединяване за цялостен живот, общение в божественото и човешкото право “. Това са думи на Модестин от преди съвсем две хилядолетия. През 2015 година въпросът за еднополовите бракове стигна до Върховния съд на Съединените щати в границите на делото „ Обергефел против Ходжес “. И до момента в който болшинството съдии взе решение, че възбраната за еднополовите бракове нарушава Четиринадесетата корекция на американската конституция, то извънредно мощно усещане направи особеното мнение на арбитър Самюъл Алито – дебатът „ за “ или „ срещу “ еднополовите бракове не е привършил и той е подобен, че не може да бъде завършен от „ девет юристи “ посредством узурпиране на непознати пълномощия. Желанието на обособените щати да запазят обичайна дефиниция на брака е всичко друго, само че не и безразсъдно – имайки поради голямата историческа стойност на обичайната брак като институт. За страдание и сходно събитие не е изключение в това число и в Европа – правосъдни решения отварят вратите към съществени конституционни промени, само че до каква степен те показват волята на болшинството, а не са артикул на натиска на несъмнено малцинство? Как, пита арбитър Алито, ще се защитят демокрацията и републиканската форма на ръководство в такава обстановка, откакто едно правосъдно решение може да инвалидира директно изразената воля на гласоподавателите посредством референдум – решението на съда по делото „ Обергефел против Ходжес “ обезсилва щатски референдуми, които са дефинира обичайния брак като щатски конституционно наличие. В настоящата българска конституция дефицинията е спестовна, само че извънредно ясна – „ бракът е непринуден съюз сред мъж и жена “. Индиректно и не толкоз от дълго време Конституционният съд взе отношение по този мотив в границите на РКС № 13/2018 година Според съда конституционната уредба на брака е построена върху разбирането за съществуването на два биологично избрани пола – мъжки и женски. Определяйки брака като непринуден съюз сред мъж и жена, Конституцията издига другия биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба. Приведените дотук причини демонстрират, че бракът сред мъж и жена не е изключение. Той има характера на освен това от елементарен юридически институт. Той е институция – трайно открита и призната форма с история, която няма единствено народен, а цивилизационен темперамент. И, в случай че някой желае да урежда свои в действителност връзки, произличащи от форма на общуване, то това по никакъв метод не минава през смяната на смисъла на брака. Нито пък поражда нужда от такава смяна. Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.