Промяната като добре забравено ляво
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Всичко ново е добре забравено ляво. Поне що се отнася до икономическите политики у нас.
През последните дни се появиха някои тревожни сигнали по отношение на политиките на проекто държавното управление в региона на стопанската система и финансите. Това би трябвало да ни подсеща, че от 1997 година насам България не е имала същинско ляво ръководство. Не, че държавните управления до момента бяха кой знае какъв брой десни, само че най-малко не залитаха до дъно в левичарски безумия. За близо четвърт век съвсем непрестанен стопански напредък някак си забравихме, че в стопанската система може да се ползват и леви безобразия. Просто свикнахме с това, че страната, в случай че и да не основава оптимални условия за бизнес и предприемачество, най-малко не прави тежки нелепости с дълготрайни и мъчителни последствия (както беше да вземем за пример при кабинета „ Виденов “).
Кабинетът „ Костов “ (и преди него служебният на Стефан Софиянски) организираше дясна икономическа политика – извършена бе приватизация, която разреши в последна сметка да имаме настояща пазарна стопанска система, и най-много стартира промяна на публичните настройки към пазарни „ релси “ (например, в случай че неизбежните тогава съкращения на работни места бяха обезщетени с по 1 милион неденоминирани лв. на скъсен служащ, то при показване на бизнес проект за частна самодейност страната даваше по 3 милиона лева). Но ръководството въпреки всичко бе „ непредпазливо “ дясно, поради крещящата нужда от промени, а не тъй като болшинството от хората бяха с такива убеждения.
Управлението на Национална движение „Симеон Втори" също може да се назова дясно, въпреки това да идваше най-много от финансовите спекулации като договорката за външния дълг. При „ тройната коалиция “, макар наличието на Българска социалистическа партия, ръководството не беше ляво – Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи съумяха да наложат „ плоския налог “, който си е дясна мярка, стимулираща работливите и предприемчивите. Правителствата, доминирани от ГЕРБ (особено първото, с финансов министър Симеон Дянков) водеха строга фискална дисциплинираност (безспорно дясна мярка), само че икономическото им държание бе в най-голяма степен центристко – пазарна стопанска система, частна благосъстоятелност, само че когато някое дружество закъса, страната (разбирай, персонално Бойко Борисов) се намесва и го избавя. Впрочем, такава е философията на огромна част от тези българи, които не са соцносталгици.
А какво се задава в този момент?
Един обезпокоителен сигнал бе изказванието на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков, че следващата година бюджетния недостиг ще бъде 4%. Това към този момент минава без реакции, а не би трябвало, най-малкото тъй като нарушава Маастрихтските критерии, които България би трябвало да покрива, с цел да бъде призната в еврозоната (допустимият най-много е 3%). И които България до момента покриваше, в резултат на което бе задвижена процедурата за ERM II. Да, и други страни са го нарушавали, само че за какво би трябвало да се водим по неприятните образци, изключително в случай че ние самите до момента сме били положителния образец? А тези 4% са в композиция с амбициозните изявления, че бъдещото ръководство ще увеличи събираемостта на налозите. А в случай че не успее? 4-те % стават повече… Но нейсе, явно настройките са да се разхлабва дисциплината.
Далеч по-смущаващото в тази ситуация е друго. Ето какво написа някогашният финансов министър Симеон Дянков във Facebook:
„ Нещо съществено е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лв. (първо заяви 12, след това се поправи на 10). Имаме изплащания на настоящ дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е недостиг от 2.9 % от Брутният вътрешен продукт. Да приемем Брутният вътрешен продукт от 140 милиарда лв. (при 120 милиарда през 2020), което значи недостиг от 4.06 милиарда.
Губят се сред 5 и 7 милиарда лв., не дребна сума. “
Тук няма потребност от коментар.
Друг притеснителен миг е желанието да се вдигне оптималния застрахователен приход – от Политическа партия желаят той да се актуализира и постоянно да е еднакъв 2.3 междинни заплати, а Българска социалистическа партия настояваше въобще да бъде отстранен. В реалност, повдигането на оптималния застрахователен приход е плюнка в лицето на всеки, който се пробва да реализира повече в икономическо отношение - за себе си, за фамилията си и в последна сметка за всички нас като общество. Хората, които ще бъдат наранени от мярката, получават високи заплати, тъй като са вложили време и старания (а и пари) да придобият някакво особено умеене, което ги прави " скъпи " на трудовия пазар. Някои може да им завиждат за парите, които получават, само че истината е, че те първо би трябвало да " избият " инвестицията, вложена в тях самите. Тоест, нагла левичарска скотщина.
Отгоре на всичко, МОД неотдавна бе вдигнат от кабинета „ Борисов 3 “. Което допуска да се изчака няколко години с тази мярка, в случай че въобще е належащо да бъде прилагана. Чест прави на „ Демократична България “, че се опълчва. А при съдружно ръководство нормално минават единствено тези политики, за които има консенсус. Но все пак…
В бъдещия кабинет ни чака и едно изобретение – министерство на държавните предприятия. Само по себе си, има логичност страната управлява своята благосъстоятелност, само че това се правеше и до момента. Тук неизбежно се сещам за програмната декларация на кабинета „ Виденов “, в чиято икономическа част за държавните предприятия се говореше три пъти повече, в сравнение с за частния бранш и мъчително нужната тогава приватизация. Краят на това ръководство го помним. А, неточност - най-младите гласоподаватели (включително на 4-те договарящи политически сили) не го помнят. И познайте на коя партия (засега) се пада това министерство? Да, тъкмо по този начин.
Освен класическите леви простотии, в желанията на четворната проекто коалиция влизат и някои „ съвременни “. Например – вицепремиер по климатичните промени. Да, разбираме желанието им да са „ в крайник с времето “, само че е значимо да се напомни главната теза на климатичния алармизъм, а точно: климатичните промени са в следствие (най-вече) от човешката активност, обвързвана както с повишения брой на популацията, по този начин и с увеличените произвеждане и ползване. Или най-големите виновници за измененията в климата са страните с най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Да, но България към момента сензитивно изостава от водачите в това отношение – Западна Европа, Северна Америка, някои страни в Източна Азия и Близкия изток… Изоставаме даже спрямо страни като Чехия и Полша, с които преди 3 десетилетия тръгнахме от почти еднообразно (ниско) равнище. Е, от какъв напън да се бутаме при тези, които са достигнали стадий на свръхпотребление и едно ограничение няма да им навреди изключително, до момента в който при нас нежният ни към момента стандарт (който е заплашен и от справедливи фактори като коронавирус пандемията и цените на тока) да бъде в допълнение срутен и поради желанието на всякакви капризни инфантили (каквито са най-вече на Запад, само че към този момент се навъдиха и у нас) да се усещат публично потребни?
Също по този начин, да не забравяме и екстравагантната концепция за „ еко войска “ (каквото и да значи това).
В стопанската система има два пътя – десен и неверен. Казала го е лейди Маргарет Тачър, която за 11 години преобрази стопански страната си по метод, който граничи с чудото. Едва ли е нужно да прецизирам по кой път наподобява, че ще поемем ние…
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Всичко ново е добре забравено ляво. Поне що се отнася до икономическите политики у нас.
През последните дни се появиха някои тревожни сигнали по отношение на политиките на проекто държавното управление в региона на стопанската система и финансите. Това би трябвало да ни подсеща, че от 1997 година насам България не е имала същинско ляво ръководство. Не, че държавните управления до момента бяха кой знае какъв брой десни, само че най-малко не залитаха до дъно в левичарски безумия. За близо четвърт век съвсем непрестанен стопански напредък някак си забравихме, че в стопанската система може да се ползват и леви безобразия. Просто свикнахме с това, че страната, в случай че и да не основава оптимални условия за бизнес и предприемачество, най-малко не прави тежки нелепости с дълготрайни и мъчителни последствия (както беше да вземем за пример при кабинета „ Виденов “).
Кабинетът „ Костов “ (и преди него служебният на Стефан Софиянски) организираше дясна икономическа политика – извършена бе приватизация, която разреши в последна сметка да имаме настояща пазарна стопанска система, и най-много стартира промяна на публичните настройки към пазарни „ релси “ (например, в случай че неизбежните тогава съкращения на работни места бяха обезщетени с по 1 милион неденоминирани лв. на скъсен служащ, то при показване на бизнес проект за частна самодейност страната даваше по 3 милиона лева). Но ръководството въпреки всичко бе „ непредпазливо “ дясно, поради крещящата нужда от промени, а не тъй като болшинството от хората бяха с такива убеждения.
Управлението на Национална движение „Симеон Втори" също може да се назова дясно, въпреки това да идваше най-много от финансовите спекулации като договорката за външния дълг. При „ тройната коалиция “, макар наличието на Българска социалистическа партия, ръководството не беше ляво – Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи съумяха да наложат „ плоския налог “, който си е дясна мярка, стимулираща работливите и предприемчивите. Правителствата, доминирани от ГЕРБ (особено първото, с финансов министър Симеон Дянков) водеха строга фискална дисциплинираност (безспорно дясна мярка), само че икономическото им държание бе в най-голяма степен центристко – пазарна стопанска система, частна благосъстоятелност, само че когато някое дружество закъса, страната (разбирай, персонално Бойко Борисов) се намесва и го избавя. Впрочем, такава е философията на огромна част от тези българи, които не са соцносталгици.
А какво се задава в този момент?
Един обезпокоителен сигнал бе изказванието на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков, че следващата година бюджетния недостиг ще бъде 4%. Това към този момент минава без реакции, а не би трябвало, най-малкото тъй като нарушава Маастрихтските критерии, които България би трябвало да покрива, с цел да бъде призната в еврозоната (допустимият най-много е 3%). И които България до момента покриваше, в резултат на което бе задвижена процедурата за ERM II. Да, и други страни са го нарушавали, само че за какво би трябвало да се водим по неприятните образци, изключително в случай че ние самите до момента сме били положителния образец? А тези 4% са в композиция с амбициозните изявления, че бъдещото ръководство ще увеличи събираемостта на налозите. А в случай че не успее? 4-те % стават повече… Но нейсе, явно настройките са да се разхлабва дисциплината.
Далеч по-смущаващото в тази ситуация е друго. Ето какво написа някогашният финансов министър Симеон Дянков във Facebook:
„ Нещо съществено е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лв. (първо заяви 12, след това се поправи на 10). Имаме изплащания на настоящ дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е недостиг от 2.9 % от Брутният вътрешен продукт. Да приемем Брутният вътрешен продукт от 140 милиарда лв. (при 120 милиарда през 2020), което значи недостиг от 4.06 милиарда.
Губят се сред 5 и 7 милиарда лв., не дребна сума. “
Тук няма потребност от коментар.
Друг притеснителен миг е желанието да се вдигне оптималния застрахователен приход – от Политическа партия желаят той да се актуализира и постоянно да е еднакъв 2.3 междинни заплати, а Българска социалистическа партия настояваше въобще да бъде отстранен. В реалност, повдигането на оптималния застрахователен приход е плюнка в лицето на всеки, който се пробва да реализира повече в икономическо отношение - за себе си, за фамилията си и в последна сметка за всички нас като общество. Хората, които ще бъдат наранени от мярката, получават високи заплати, тъй като са вложили време и старания (а и пари) да придобият някакво особено умеене, което ги прави " скъпи " на трудовия пазар. Някои може да им завиждат за парите, които получават, само че истината е, че те първо би трябвало да " избият " инвестицията, вложена в тях самите. Тоест, нагла левичарска скотщина.
Отгоре на всичко, МОД неотдавна бе вдигнат от кабинета „ Борисов 3 “. Което допуска да се изчака няколко години с тази мярка, в случай че въобще е належащо да бъде прилагана. Чест прави на „ Демократична България “, че се опълчва. А при съдружно ръководство нормално минават единствено тези политики, за които има консенсус. Но все пак…
В бъдещия кабинет ни чака и едно изобретение – министерство на държавните предприятия. Само по себе си, има логичност страната управлява своята благосъстоятелност, само че това се правеше и до момента. Тук неизбежно се сещам за програмната декларация на кабинета „ Виденов “, в чиято икономическа част за държавните предприятия се говореше три пъти повече, в сравнение с за частния бранш и мъчително нужната тогава приватизация. Краят на това ръководство го помним. А, неточност - най-младите гласоподаватели (включително на 4-те договарящи политически сили) не го помнят. И познайте на коя партия (засега) се пада това министерство? Да, тъкмо по този начин.
Освен класическите леви простотии, в желанията на четворната проекто коалиция влизат и някои „ съвременни “. Например – вицепремиер по климатичните промени. Да, разбираме желанието им да са „ в крайник с времето “, само че е значимо да се напомни главната теза на климатичния алармизъм, а точно: климатичните промени са в следствие (най-вече) от човешката активност, обвързвана както с повишения брой на популацията, по този начин и с увеличените произвеждане и ползване. Или най-големите виновници за измененията в климата са страните с най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Да, но България към момента сензитивно изостава от водачите в това отношение – Западна Европа, Северна Америка, някои страни в Източна Азия и Близкия изток… Изоставаме даже спрямо страни като Чехия и Полша, с които преди 3 десетилетия тръгнахме от почти еднообразно (ниско) равнище. Е, от какъв напън да се бутаме при тези, които са достигнали стадий на свръхпотребление и едно ограничение няма да им навреди изключително, до момента в който при нас нежният ни към момента стандарт (който е заплашен и от справедливи фактори като коронавирус пандемията и цените на тока) да бъде в допълнение срутен и поради желанието на всякакви капризни инфантили (каквито са най-вече на Запад, само че към този момент се навъдиха и у нас) да се усещат публично потребни?
Също по този начин, да не забравяме и екстравагантната концепция за „ еко войска “ (каквото и да значи това).
В стопанската система има два пътя – десен и неверен. Казала го е лейди Маргарет Тачър, която за 11 години преобрази стопански страната си по метод, който граничи с чудото. Едва ли е нужно да прецизирам по кой път наподобява, че ще поемем ние…
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ