Димитър Пеев е главен асистент в катедра Кирило-методиевистика на Софийския

Димитър Пеев е основен помощник в катедра " Кирило-методиевистика " на Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Завършил е и компетентност " Индология " в Санкт Петербург. Преди няколко години заед-но с двама свои сътрудници той преведе " История славянобългарска " по поръчка на Зографския манастир дружно с мнения под текста.
Паисий твори в различен културен код, той е понятен, в случай че на децата се даде подтекст Никой в Германия не е седнал да коментира езика на Гьоте, споделя Димитър Пеев
- След превода на " История славянобългарска " на акад. Петър Динеков Вие сте първият екип, който прави нов превод. По какво се отличава Вашият текст?

- Преводът на акад. Петър Динеков е най-популярният превод на " История славянобългарска ", това е преводът, който се учи в учебно заведение. В момента той е най-разпространен, тъй като над него няма авторски права - всеки може да го копира и да го възпроизведе. Аз нямам нищо срещу да се копира и възпроизвежда и преводът, който сме създали ние в съдействие със Зографския манастир, само че хората евентуално се ръко-водят от това, че първо би трябвало да попитат.

Вазов образува културния код на модерна България, предходна през Просвещението

А особеното е, че преводът на Петър Динеков в действителност е един доста идеологически превод, освен това с изразните средства на социалистическия натурализъм, където отвред прозира класовата битка. Ние се опи-тахме да създадем един безпристрастен превод, който да е освободен от злободневните трендове на времето. Поради това бе добре и към текста да се даде един обстоен коментар, който направихме взаимно с ко-легата Александър Николов. В този коментар са изяснени неща от подтекста, неща, които не са ясни в съвре-менната културна обстановка и които са били разнообразни по времето на Паисий.

- Бихте ли дали образец?

- Да, да вземем за пример в коментара се разяснява какво значи думата " политика " в езика на Паисий. В нашия превод на актуален език тя от време на време се превежда като " изтънченост ", а в други случаи като " еластичност ", за разлика от другите преводи, където е оставено Паисиевото " политика ". Проблемът е, че " политика " през днешния ден никога не значи еластичност и още по-малко изтънченост, както е било по времето на Паисий. В пре-вода ние сме се управлявали постоянно от подтекста, вместо да превеждаме една и съща дума с едно и също по-нятие. В това отношение, като се изключи че преводът е по-различен, тъй като е по-адекватен, коментарът коментира живия подтекст - по какъв начин го е споделил или какво е имал поради Паисий, когато е избрал избрана дума, тъй като това е въпрос и на мислене, и на културен код. В този смисъл нашият превод преследва една повсеместност - той може да бъде употребен от всеки образован и мислещ човек.

На децата през днешния ден не им е ясно за какво тогавашният човек се е срамувал да се назовава българин

Той не е ориентиран главно към учените, макар че това е първата ни мисъл, като забележим коментар, а към всеки, който си задава въпроси и желае да разбере какво е желал да каже Паисий.

- Запазили сте обръщението " О, неразумне и юроде ", въпреки и с разяснение - поради известността му ли?

- Да, тъй като считам, че ще бъде неуместно да се пробвам да трансформира или да изкова по-адекватно съответ-ствие за тази трансформирала се в митологема фраза. Това са неща, които са вкоренени толкоз надълбоко в наше-то схващане, че всеки опит да се трансформират е надали не посягане върху нашата еднаквост.

- Споменахте, че културният код, в който твори Паисий, е различен. Неотдавна се появи един " превод " на " Под игото ", който бе доста коментиран. Трябва ли съгласно Вас да се превежда " Под игото "?

- Според мен Вазов не би трябвало да се превежда. И незабавно ще ви кажа за какво - Паисий твори в културния код на 18-и век. В този интервал културата към момента носи отпечатъка на обичайния традиционен живот, на ходенето на черква всяка неделя, живот, в който църковните празници са главно залегнали в съзнанието на българина - Паисий споделя, примерно, когато показва обещано историческо събитие - по Димитровден, Малка Богородица, Голяма Богородица. Докато Вазов образува културния код на модерна България, на Бълга-рия, предходна през Просвещението. Той не твори в друг от нашия културен код, просто има малко повече " разнообразни " думи. Но архаизмите, които в действителност са и живата връзка с традицията, преди време на нас ни ги обясняваха майките и бащите ни. И е печално, че актуалните майки и татковци не са подготвени или не са способ-ни да обяснят на децата си тези думи.

- А учителите?

- Учителят има избран брой часове, а задачата да прочетеш " Под игото " е задача, която се извършва у дома. Тя е доста по-мащабна. Училището е факторът, който те насочва, който ти споделя " Сега е времето да я прочетеш ", само че дали ще го направиш, дали това изобщо е значимо, това е въпрос на фамилно образование.

- Когато Паисий отпадна преди време в плана на една образователна стратегия за шести клас и го размени " Ро-бинзон Крузо ", имаше много бурни реакции. Всъщност понятен ли е Паисий за един шестокласник?

- В уроците по литература дали това, което се учи, е разбираемо, зависи извънредно от учителя. Паисий не е мъчно понятен, само че би трябвало на учениците да се даде малко подтекст. Когато прочетем " О, неразумне и юроде, заради что се срамиш да се наречеш българин? ", дайте си сметка, че на едно модерно дете не му е ясно за какво оня, тогавашният човек, се е срамувал да се назовава българин. То би трябвало да научи повече за ис-торическата обстановка и за това какво се е случвало тогава, когато културните центрове са били доминирани от гръцки търговци и хората, които са живеели там, са считали гръцкия за по-престижен. Когато човек разяс-ни тези неща на децата, към този момент не е комплицирано. Но когато просто го прочете, детето си споделя " Какви са тези глу-пости, нямам проблем да се нарека българин ".

- Подготвяте ли превод на други наши остарели текстове?

- Не, това бе задача, която ми сложи тогава Зографският манастир. Те желаеха да създадат издание на Па-исий, каквото в България не е имало. И ние преценихме, че изданието на истинския Паисиев текст с пре-вод на актуален език и богат историко-филологически коментар е нещото, което липсва. Както към този момент спо-менах, Паисий е част от мита " България ", националния мит, който се гради главно на Паисий, Ботев и Лев-ски. Въпросът е, че когато чуем тази митологема, ние не знаем за какво Паисий е популярен. Най-честият отговор, който съм получавал на този въпрос, е " Ами тъй като той първи е събудил българите ". Но от какво ги е събу-дил, за какво и по какъв начин ги е събудил, за какво е трябвало да бъдат събудени... Тези неща би трябвало да бъдат ясни и човек да може да види очертанията на действителната персона Паисий. Защото един мит работи и спомага за формира-нето на една здрава еднаквост единствено когато го разбираш. И още нещо. Другата огромна разлика сред Ва-зов и Паисий е, че когато Паисий написа своята книга, той е в търсене на литературен език. Той взема познатите му модели, които са на църковнославянски език, който е по-близо до съветския. Вазов твори в парадигмата на към този момент построения литературен език. Той избира стилистично по-изискани думи, сплотява разнообразни диалекти и постанова концепцията за езика, която към този момент съществува. Това е огромната разлика - ние живеем в парадигмата на литературен език, която се ражда преди Вазов и която той утвърждава.

Старият превод на " История славянобългарска " е прекомерно идеологически

И да го превеждаме е, простете за думата, безумие. Никой в Германия не е седнал да превежда Гьоте, а разликата сред Гьоте и Вазов е съвсем век в интерес на Вазов. Нима немският не се е развивал?!