Работа има, но не за хора: AI и призрачните позиции срещу кандида...
През 2024 година към 40% от фирмите по света са разгласили така наречен „ призрачни “ разгласи – реклами за несъществуващи позиции. Целта им не е наемане, а основаване на заблуда за напредък, непоклатимост и корпоративен триумф.
Това е относително елементарен метод да се симулира развиване. И съвсем без риск.
Кой регулатор следи дали обявите за работа са действителни?
На процедура – никой. В резултат всяка компания може да организира подправена акция за асортимент без съществени последствия, отбелязва TechNews.
Но даже когато позицията е действителна, претендентите се сблъскват с втори, не по-малко сериозен филтър – AI логаритмите за асортимент на личен състав. Хиляди работодатели към този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да отсяват автобиографии и мотивационни писма още преди те да доближат до човешки взор.
Тук пораждат сложните въпроси.
Как тъкмо AI прави оценка една кандидатура? Може ли логаритъмът да разграничи основна неточност от незначителна? Или да реши дали ексцентричен кариерен път е минус или капацитет?
Паралелно с това обществените мрежи и професионалните конгреси са цялостни със препоръки по какъв начин да се „ надхитрят “ ботовете – посредством основни думи, шаблони и вярна конструкция на CV-то.
Както обобщава The Atlantic в своя публикация по-рано тази година:
„ Младите хора употребяват ChatGPT, с цел да пишат кандидатурите си; HR употребява изкуствен интелект, с цел да ги чете; никой не трябва нает. “
А даже кандидатурата да премине през автоматизираните филтри, идната стъпка все по-често е интервю… още веднъж с бот.
Все повече хора, търсещи работа, споделят, че преди няколко години най-малко са стигали до диалог с жив човек. Днес процесът е описван като демотивиращ, уморителен и безмълвен – без противоположна връзка, без отвод, без пояснение.
Така се оформя парадоксът на актуалния трудов пазар:
* от една страна, работните места наподобяват недостижими,
* от друга – работодателите не престават да се оплакват от липса на „ подобаващи фрагменти “.
Между тях стои система, блокирана сред фантомни позиции и логаритми, които филтрират освен несъответствуващите, само че и евентуално скъпите претенденти – до момента в който работата остава… налична, само че недостъпна.
Това е относително елементарен метод да се симулира развиване. И съвсем без риск.
Кой регулатор следи дали обявите за работа са действителни?
На процедура – никой. В резултат всяка компания може да организира подправена акция за асортимент без съществени последствия, отбелязва TechNews.
Но даже когато позицията е действителна, претендентите се сблъскват с втори, не по-малко сериозен филтър – AI логаритмите за асортимент на личен състав. Хиляди работодатели към този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да отсяват автобиографии и мотивационни писма още преди те да доближат до човешки взор.
Тук пораждат сложните въпроси.
Как тъкмо AI прави оценка една кандидатура? Може ли логаритъмът да разграничи основна неточност от незначителна? Или да реши дали ексцентричен кариерен път е минус или капацитет?
Паралелно с това обществените мрежи и професионалните конгреси са цялостни със препоръки по какъв начин да се „ надхитрят “ ботовете – посредством основни думи, шаблони и вярна конструкция на CV-то.
Както обобщава The Atlantic в своя публикация по-рано тази година:
„ Младите хора употребяват ChatGPT, с цел да пишат кандидатурите си; HR употребява изкуствен интелект, с цел да ги чете; никой не трябва нает. “
А даже кандидатурата да премине през автоматизираните филтри, идната стъпка все по-често е интервю… още веднъж с бот.
Все повече хора, търсещи работа, споделят, че преди няколко години най-малко са стигали до диалог с жив човек. Днес процесът е описван като демотивиращ, уморителен и безмълвен – без противоположна връзка, без отвод, без пояснение.
Така се оформя парадоксът на актуалния трудов пазар:
* от една страна, работните места наподобяват недостижими,
* от друга – работодателите не престават да се оплакват от липса на „ подобаващи фрагменти “.
Между тях стои система, блокирана сред фантомни позиции и логаритми, които филтрират освен несъответствуващите, само че и евентуално скъпите претенденти – до момента в който работата остава… налична, само че недостъпна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ