Какви са невидимите рискове от дигиталния стрес за служителите
Дигиталните принадлежности стават имат все по-голямо значение на работното място и служат като медиатори сред чиновници, ръководители и обособени компании.
Те обаче носят и риск от " цифров стрес ", написа Euronews и цитира неотдавнашно изследване, съгласно което 31% от чиновниците са изложени на хиперсвързаност.
" Тези принадлежности, като имейли, телеконференции, вътрешни известия, достъп до интернет и така нататък, нарушават естествения ни темп на живот ", изяснява епидемиологът и здравен специалист професор Уилям Даб, по време на конференция за рисковете от цифровия стрес.
" Възможно ли е тези принадлежности, или по-точно методите, по които ги използваме, да се извърнат против нас? ", пита той риторично.
" Това, което намирам за предизвикателство, изключително след пандемията и локдауните, е увеличението на каналите за връзка до такава степен, в която не знаем от кое място идва цялата ни информация ", споделя Адриен Дебре, корпоративен юрист, пред AFP. " Това затруднява ръководството на осведомителния поток. Та е като набор от матрьошки, които би трябвало да бъдат отворени ", добавя той.
При работата от разстояние и все по-децентрализираните организации " ние сме пред екраните си по през целия ден ", склонен е с тезата Жером, управител в банковия бранш, който избира да не посочва семейството си.
Дори и в офиса видео срещите са " необятно публикувани ", което е изтощително ", прибавя той.
За " цифров стрес " може да приказваме, когато количеството налична информация, която би трябвало да обработим, надвишава потенциала ни - събитие, обозначавано още като " осведомително претоварване ", " цифрови компликации " или " технострес ", изяснява още проф. Даб.
Според него, централното събитие е " свръхсвързаността ", която може да докара до " психическо претоварване ".
Той показва " циничен кръг с непрестанен напън, който ни кара да прескачаме от един източник на информация на различен ", и чувството в избран миг за " загуба на надзор ". Това е обстановка на стрес, " чиято последна форма е прегарянето ".
" Като доктор проучвам това като нова форма на пристрастяване ", чиито последствия към момента не са добре проучени, макар че последствията от напрежението са известни на всички ни ", добавя проф. Даб.
По думите му, тези последствия са освен психологични, само че и свързани с " увеличение на сърдечносъдовите опасности, метаболитните опасности " и " имунните резултати ".
Освен това, стресът понижава работоспособността, а цифровите принадлежности, въпреки да отварят благоприятни условия за работа от разстояние, ни слагат и в обстановка на изолираност.
" Накратко, тези принадлежности, които са толкоз потребни за нас, могат също по този начин да влошат здравето и качеството на професионалния живот ", сподели той.
Професорът цитира изследване, оповестено в средата на май и извършено от Обсерваторията за осведомително претоварване и цифрово съдействие. То е осъществено посредством разбор на имейли от близо 9000 души, изпращани непрестанно в продължение на две години.
Въпреки че изследването не претендира за статистическа стойност заради дребния размер на извадката от компании (10), то демонстрира, че 31% от чиновниците са изложени на хиперсвързаност, като са изпращали имейли след 20 ч. повече от 50 вечери в годината (117 вечери за ръководителите).
Освен това над 50% от имейлите получават отговор за по-малко от час и тези известия генерират " доста дигитален звук ", като 25% от него се дължи на " отговаряне на всички ".
Проучването мери и интервалите на " цялостна централизация " (един час без изпращане на имейли). При ръководителите техният седмичен дял е единствено 11% (24% за мениджърите и 42% за служителите). Това значи " загуба на смисъл, успеваемост и дълбочина на разбора " за епидемиолога.
" Може би доближаваме предел на токсичност. Но можем да създадем нещо по въпроса ", твърди той: посредством ограничение на информацията до " това, което е в действителност значително ", посредством поддържане на " слотове от време, в което дисплеят е затворен ", или посредством физически интензивности или релаксиращи действия.
В последна сметка става въпрос за това да не се оставяме да бъдем захласнати от цифровите принадлежности и да развием взаимозависимост към тях, сходна на тази към наркотичните субстанции, поучава в умозаключение професорът.
Те обаче носят и риск от " цифров стрес ", написа Euronews и цитира неотдавнашно изследване, съгласно което 31% от чиновниците са изложени на хиперсвързаност.
" Тези принадлежности, като имейли, телеконференции, вътрешни известия, достъп до интернет и така нататък, нарушават естествения ни темп на живот ", изяснява епидемиологът и здравен специалист професор Уилям Даб, по време на конференция за рисковете от цифровия стрес.
" Възможно ли е тези принадлежности, или по-точно методите, по които ги използваме, да се извърнат против нас? ", пита той риторично.
" Това, което намирам за предизвикателство, изключително след пандемията и локдауните, е увеличението на каналите за връзка до такава степен, в която не знаем от кое място идва цялата ни информация ", споделя Адриен Дебре, корпоративен юрист, пред AFP. " Това затруднява ръководството на осведомителния поток. Та е като набор от матрьошки, които би трябвало да бъдат отворени ", добавя той.
При работата от разстояние и все по-децентрализираните организации " ние сме пред екраните си по през целия ден ", склонен е с тезата Жером, управител в банковия бранш, който избира да не посочва семейството си.
Дори и в офиса видео срещите са " необятно публикувани ", което е изтощително ", прибавя той.
За " цифров стрес " може да приказваме, когато количеството налична информация, която би трябвало да обработим, надвишава потенциала ни - събитие, обозначавано още като " осведомително претоварване ", " цифрови компликации " или " технострес ", изяснява още проф. Даб.
Според него, централното събитие е " свръхсвързаността ", която може да докара до " психическо претоварване ".
Той показва " циничен кръг с непрестанен напън, който ни кара да прескачаме от един източник на информация на различен ", и чувството в избран миг за " загуба на надзор ". Това е обстановка на стрес, " чиято последна форма е прегарянето ".
" Като доктор проучвам това като нова форма на пристрастяване ", чиито последствия към момента не са добре проучени, макар че последствията от напрежението са известни на всички ни ", добавя проф. Даб.
По думите му, тези последствия са освен психологични, само че и свързани с " увеличение на сърдечносъдовите опасности, метаболитните опасности " и " имунните резултати ".
Освен това, стресът понижава работоспособността, а цифровите принадлежности, въпреки да отварят благоприятни условия за работа от разстояние, ни слагат и в обстановка на изолираност.
" Накратко, тези принадлежности, които са толкоз потребни за нас, могат също по този начин да влошат здравето и качеството на професионалния живот ", сподели той.
Професорът цитира изследване, оповестено в средата на май и извършено от Обсерваторията за осведомително претоварване и цифрово съдействие. То е осъществено посредством разбор на имейли от близо 9000 души, изпращани непрестанно в продължение на две години.
Въпреки че изследването не претендира за статистическа стойност заради дребния размер на извадката от компании (10), то демонстрира, че 31% от чиновниците са изложени на хиперсвързаност, като са изпращали имейли след 20 ч. повече от 50 вечери в годината (117 вечери за ръководителите).
Освен това над 50% от имейлите получават отговор за по-малко от час и тези известия генерират " доста дигитален звук ", като 25% от него се дължи на " отговаряне на всички ".
Проучването мери и интервалите на " цялостна централизация " (един час без изпращане на имейли). При ръководителите техният седмичен дял е единствено 11% (24% за мениджърите и 42% за служителите). Това значи " загуба на смисъл, успеваемост и дълбочина на разбора " за епидемиолога.
" Може би доближаваме предел на токсичност. Но можем да създадем нещо по въпроса ", твърди той: посредством ограничение на информацията до " това, което е в действителност значително ", посредством поддържане на " слотове от време, в което дисплеят е затворен ", или посредством физически интензивности или релаксиращи действия.
В последна сметка става въпрос за това да не се оставяме да бъдем захласнати от цифровите принадлежности и да развием взаимозависимост към тях, сходна на тази към наркотичните субстанции, поучава в умозаключение професорът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ