Методите за скоростно четене на някои знаменитости
Диагоналният способ на четене на Максим Горки
По думите на специалистите, четенето диагонално е един от ефикасните способи на четене. Според възпоменанията на близки на Максим Горки, той просто е плъзгал погледа си страница по страница и като резултат е успявал да „ изяде ” един книжовен вестник единствено за няколко минутки. По този метод мозъкът на Горки за малко време е прочитал голяма купчина от списания.
Прийомите на скоростното четене на монаха Раймонд Лулий
Жител на Средновековието, италианският духовник Лулий еизработил своя лична система за скоростно четене, позволяваща да се чете бързо и продуктивно, само че която не намира поддръжка измежду националните маси, така простичкия народ е бил необразован, а мислителите и политическите фигури по тези времена не са били по този начин положителни, че да извърнат внимание на неговите находки. Въпреки това, в неговите рекомендации са се вслушали такива велики деятели като О. Балзак, Наполеон Бонапарт, А.С. Пушкин, В. И. Ленин, Дж. Кенеди.
Методите на четене на Сталин
«Бащата на народите» е имал достъп до голяма библиотека, където са били събрани шедьоврите на международната класика, творбите на съветски, руски създатели, събрани произведения и определени издания. Сталин доста е харесвал Пушкин и на драго сърце е чел възпоменанията на съвремениците за великия стихотворец. Освен това, на негово разположение са били всичките руски енциклопедични издания, всевъзможни справочници и речници, историческа и художествена литература.
Естествено не е било допустимо всичко това да се прочете, по тази причина Сталин, деликатно е прочитал единствено обособени книги, а по-голямата част от библиотеката просто я е преглеждал. Но това не му е пречило да познава наличието на книгите и умело да разсъждава за творбата и създателят му. А тези книги, които най-вече са интересували вождът, Сталин е чел с молив в ръка, правейки бележки по полетата и наблягайки цели абзаци. Така той е изучавал по няколко книги дневно, а дневната му норма е била 500 страници дневно.
Карл Маркс и отношението му към книгите
Основоположникът на марксизма-ленинизма не е щадил книгите, а любовно ги е наричал свои „ плебеи ”. Той безпощадно е прегъвал страници им, а полетата били задачите в негови мемоари.
Франклин Рузвелт и неговата пристрастеност към скоростното четене
Едва ли в историята ще се откри друга такава политическа фигура, която толкоз да е обичала да чете. Всяка една книга този човек е прочитал от началото до края, както се споделя, на един мирис, без никакви почивки. Рузвелт постоянно се е интересувал от методите на скоростното четене и не е преставал да усъвършенства личните си способи в това направление. В своите желания той е стигнал до там, че е усвоявал наличието на един цялостен абзац единствено с незадълбочен взор.
Оноре де Балзак и неговите способи за скоростно четене
По признанията на самия публицист, неговите качества за незадълбочено четене са били в действителност феноменални. Той мигновено е усвоявал информацията на порции по 7-8 реда и неговият мозък е работил със същата скорост с каквато и очите му, които непрекъснато тичали по редовете. Той, като никой различен е умеел да откри основното и да махне непотребното.
Николай Чернишевски и неговите качества за скоростно четене
За този човек е било нещо нормално да диктува на секретаря си някаква публикация, като по едно и също време с това да се занимава с превод от непознат език. Известният съветски психиатър Бехтерев е отнасял тази му дарба към неповторимите свойства на мозъка на този публичен деятел, който е бил кадърен да поддържа по едно и също време два центъра на възбуждане в мозъка си.
Адолф Хитлер и неговите способи за скоростно четене
Хитлер доста е обичал да чете. Обикновено времето за това обичано занимание не му е достигало, само че всяка свободна минута той на драго сърце е четял без да сортира – политическа, художествена, научно-популярна или техническа литература. Представлява интерес това по какъв начин той е преценявал книгата: първо Хитлер е прелиствал книгата, започвайки от края й. И в случай че беглото ревизиране на наличието го устройвало, то тогава той е прочитал творбата съществено.
По принцип, в книгите той е търсел удостоверение на своите витални убеждения. Както и да е, само че девизът на този невероятен четец е бил – нито ден без книга. Хитлер е бил много чудноват човек, който е учел единствено това, което самият той е признавал. Според свидетелства на персоналният му секретар, библиотеката на Хитлер не е съдържала книги в които основните герои са били човечни, хуманни или духовни. Затова този човек е имал най-вече политическа и научно-техническа литература.
В.И. Ленин и книгите
Отново по възпоменания на околните му, Ленин е имал феноменална памет. Дори прочитайки една страничка диагонално, той е могъл да възпроизведе наличието й оптимално покрай текста. Благодарение на тази му дарба, която Ленин получава по рождение, той съумява да прочете голямо количество книги, журнали и публикации.
Степента на напрежение на умствения уред на Ленин по време на четене била в действителност феноменална. Той е запомнял на практика на 100 % от прочетеното, на няколко езика, с еднакъв триумф.
Джон Кенеди и неговите привички за скоростно четене
Този политически активист също е оставил дълбока диря в историята, като една от аргументите е, че му се е носела славата на виртуозен скоростен четец. Приближавайки компанията за президентски избори Кенеди взема решение да усъвършенства навиците си на четене и покачва скоростта си от 280 думи в минута до 1000 думи в минута. При това той ловко е управлявал скоростта на четене, обръщайки най-много внимание на значимите материали, изискващи по-щателно проучване.
Ако се интересувате от тематиката – можете да намерите повече информация в публикацията Известните персони употребяващи техниките на мнемониката.
