Защо се разпада демокрацията в Италия
Десните партии в Италия събират огромно утвърждение - даже " Италиански братя ", считана от мнозина са неофашистка. Лидерката Джорджа Мелони дава обещание на разочарованите италианци всеки да получи това, което му се поставя.
Италианката Ана-Лиза ще гласоподава за Джорджа Мелони – крайнодясната политичка, която мнозина в Италия назовават „ неофашистка “. Ана-Лиза вижда друго: „ Тя е прецизна, знае какво желае и постоянно е добре готова. На нея може да се разчита, тя не се отклонява от курса си “.
„ Готови сме “
Ана-Лиза взе участие в протест, на който Джорджа Мелони съобщи, че водачите на страната са изгубили контакт с елементарните хора и даде обещание да беседва с тези, който ежедневно страдат от проблемите в страната. „ Готови сме “ е предизборният девиз на партията „ Италиански братя “, която води в допитванията и има положителни шансове да победи на изборите на 25 септември дружно с другите десни - партиите на Салвини и Берлускони.
Джорджа Мелони си построява точно имиджа, който ѝ приписва Ана-Лиза: прагматична политичка, която знае какво желаят хората, благонадеждна и пробивна. В същото време – женствена, а и остро сериозна към левите, които не познавали живота на елементарния италианец. Мелони споделя, че обществото се нуждае от оздравителната мощ на персоналния триумф и разказва една Италия, в която всеки получава това, което заслужава.
Чужденците, които мамели Италия
Личният триумф: при Мелони тази либерално-консервативна тематика се смесва с някои отчетливи крайнодесни акценти. Например укриването на налози, което практикували най-много чужденците в Италия. Мелони има поради практиката на страната да организира данъчни инспекции чак две години и половина след старта на избран бизнес. А до тогава мнозина чужденци от страни отвън Европейски Съюз просто приключвали с бизнеса, изпарявали се и не плащали нито едно евро налози, твърди Мелони. Според нея таман заради това страната натоварвала с огромно данъчно задължение честните италиански бизнесмени, чийто бизнес е забележим за всички.
Е, доказателства за тези си изказвания Мелони не дава, само че по тази причина пък има рецепта за справяне с „ казуса “: отсега нататък всички чужденци от страни отвън Европейски Съюз трябвало да предплащат налози, още преди да са почнали бизнеса си.
От трибуната на митинга Мелони упреква лявоцентристките партии, че с демократичната си миграционна политика притеглят в Италия единствено наркомани и проститутки. В същото време тя не отронва нито дума за възможната си бъдеща европейска политика или пък за Владимир Путин и войната му против Украйна. В други свои речи обаче тя постоянно подлага на критика глобализацията и Европейски Съюз – въпреки че не упорства Италия да напусне Общността.
Неофашистки хрумвания?
В отговор на въпроса за неофашистките корени на партията ѝ Мелони се пробва да се измъкне с шеговитото пояснение, че гледа да не реагира на провокациите – вместо това медитирала, правела йога и ходела на сауна. Неофашистката предистория на партията ѝ „ Италиански братя “ явно основава огромни главоболия на Джорджа Мелони: след митинга нейният представител отхвърли поканите за изявление, тъй като публицистите питали младежите в партията по отношение на мнението им за фашизма.
В младостта си Джорджа Мелони в действителност е била активистка на неофашистка партия, само че след това съществено се дистанцира от нейните хрумвания. Много италианци обаче през днешния ден търсят нещо сходно: водач със здрава ръка, който да реши структурните проблеми на страната и да преодолее по някакъв метод тежката раздробеност на политическия пейзаж, водеща до нестабилни държавни управления.
Скандалите унищожиха доверието
Италианците изгубиха огромна част от доверието си в политическата класа след големия корупционен скандал при започване на 1990-те години, който безусловно срути цялата партийно-политическа система в страната. После пък пристигна Силвио Берлускони със своите секс кавги, а след него още веднъж се заредиха кавги с корумпирани политици…
Хората в страната изпитват съмнение освен към политиците, само че и към медиите. Едва 13% от интервюираните считат, че медиите са самостоятелни от политиците. За съпоставяне: в Германия 40% от интервюираните имат вяра, че медиите са самостоятелни от политиката.
Италианката Ана-Лиза ще гласоподава за Джорджа Мелони – крайнодясната политичка, която мнозина в Италия назовават „ неофашистка “. Ана-Лиза вижда друго: „ Тя е прецизна, знае какво желае и постоянно е добре готова. На нея може да се разчита, тя не се отклонява от курса си “.
„ Готови сме “
Ана-Лиза взе участие в протест, на който Джорджа Мелони съобщи, че водачите на страната са изгубили контакт с елементарните хора и даде обещание да беседва с тези, който ежедневно страдат от проблемите в страната. „ Готови сме “ е предизборният девиз на партията „ Италиански братя “, която води в допитванията и има положителни шансове да победи на изборите на 25 септември дружно с другите десни - партиите на Салвини и Берлускони.
Джорджа Мелони си построява точно имиджа, който ѝ приписва Ана-Лиза: прагматична политичка, която знае какво желаят хората, благонадеждна и пробивна. В същото време – женствена, а и остро сериозна към левите, които не познавали живота на елементарния италианец. Мелони споделя, че обществото се нуждае от оздравителната мощ на персоналния триумф и разказва една Италия, в която всеки получава това, което заслужава.
Чужденците, които мамели Италия
Личният триумф: при Мелони тази либерално-консервативна тематика се смесва с някои отчетливи крайнодесни акценти. Например укриването на налози, което практикували най-много чужденците в Италия. Мелони има поради практиката на страната да организира данъчни инспекции чак две години и половина след старта на избран бизнес. А до тогава мнозина чужденци от страни отвън Европейски Съюз просто приключвали с бизнеса, изпарявали се и не плащали нито едно евро налози, твърди Мелони. Според нея таман заради това страната натоварвала с огромно данъчно задължение честните италиански бизнесмени, чийто бизнес е забележим за всички.
Е, доказателства за тези си изказвания Мелони не дава, само че по тази причина пък има рецепта за справяне с „ казуса “: отсега нататък всички чужденци от страни отвън Европейски Съюз трябвало да предплащат налози, още преди да са почнали бизнеса си.
От трибуната на митинга Мелони упреква лявоцентристките партии, че с демократичната си миграционна политика притеглят в Италия единствено наркомани и проститутки. В същото време тя не отронва нито дума за възможната си бъдеща европейска политика или пък за Владимир Путин и войната му против Украйна. В други свои речи обаче тя постоянно подлага на критика глобализацията и Европейски Съюз – въпреки че не упорства Италия да напусне Общността.
Неофашистки хрумвания?
В отговор на въпроса за неофашистките корени на партията ѝ Мелони се пробва да се измъкне с шеговитото пояснение, че гледа да не реагира на провокациите – вместо това медитирала, правела йога и ходела на сауна. Неофашистката предистория на партията ѝ „ Италиански братя “ явно основава огромни главоболия на Джорджа Мелони: след митинга нейният представител отхвърли поканите за изявление, тъй като публицистите питали младежите в партията по отношение на мнението им за фашизма.
В младостта си Джорджа Мелони в действителност е била активистка на неофашистка партия, само че след това съществено се дистанцира от нейните хрумвания. Много италианци обаче през днешния ден търсят нещо сходно: водач със здрава ръка, който да реши структурните проблеми на страната и да преодолее по някакъв метод тежката раздробеност на политическия пейзаж, водеща до нестабилни държавни управления.
Скандалите унищожиха доверието
Италианците изгубиха огромна част от доверието си в политическата класа след големия корупционен скандал при започване на 1990-те години, който безусловно срути цялата партийно-политическа система в страната. После пък пристигна Силвио Берлускони със своите секс кавги, а след него още веднъж се заредиха кавги с корумпирани политици…
Хората в страната изпитват съмнение освен към политиците, само че и към медиите. Едва 13% от интервюираните считат, че медиите са самостоятелни от политиците. За съпоставяне: в Германия 40% от интервюираните имат вяра, че медиите са самостоятелни от политиката.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ