Сусам – сплетена плитка от предания, легенди и храмове
Десетки пъти съм минавала през село Сусам и постоянно съм си задавала въпроса за какво това китно селце в Източните Родопи носи това име. Един ден се стопирах там, срещнах се с кмета на селото Колю Колев, който бе по този начин общителен да ми опише доста истории, да ми даде материали и персонално да ме разведе из баирите с параклиси. Поговорих и с локалните хора и стигнах до изходната точка, която ме глождаше от край време.
Легендата
е от преди доста години по времето на турското иго, когато в тези земи се заселва една българска махала наречена по-късно село Сусам. Започнала е ерата на кърджалийските кражби и нашествия. Властта не е била в положение да се оправи с феодалните протести, това предиздвикало българите да побегнат в поиски на нови по-спокойни места за заселване. В същото това комплицирано време, няколко рода българи християни пътували от Западните Родопи, други тръгнали чак от Самоков Софийско и от Самоков Правешко от Македония търсейки място за заселване което да е надалеч от пътища, прикрито надълбоко в гористи местности. Те пътували със стадата си – овце и кози, по няколко глави наедрял добитък, с натоварени мулета и катъри, с покъщнината си даже. Отсядали в планините, предвижвали се постепенно с цел да намерят най-подходящото място където да се открият. Пътят им минавал през пасищата познати им от годишните пътувания до Беломорието и назад. Но настоящето им предвижване било към този момент по-различно, заради обстоятелството, че няма да се върнат обратно. Овчарите пътували дружно с дамите и децата си, със старите си родители. По време на дългото им пътешестване към преселението те се изхранвали единствено с мляко, пити и качамак. Пътували дълго и постепенно и проучвали близките местности. Слезли по течението на реките Душковска и Чулфатска, траяли по река Узундере в долината сред двете планински възвишения Аида и Драгойна. Сетне намерили подобаващи земи в местността Юрте покрай Шукер и в Горно Брястово. По преданията преселницете се застояли там една-две години и траяли напред в търсене на още по-подходящо място, където да се открият за непрекъснато. В един парещ юлски ден задругата потеглила още веднъж и пристигнала в една котловина надълбоко врязана край река Узундере, заобиколена от гористи височини. Новите заселници ги кръщават на светците които почитали – на северозапад Св. Неделя, на североизток – Св. Илия и на юг – Св. Георги. Заселената земя се употребила от всички, орташки – по тази причина я наричали първоначално „ Ортаклък “, намирала се покрай извора Мълчеливата вода, бликаща от дъното на една прогнила жилка на покосено от напреднала възраст вековно дърво. След време тази вода е каптирана напълно просто – с четири дебели дървени талпи, снадени в краищата с глъбове, без гвоздеи. Изворът става чешма наречена „ Страта чешма “. Точната година на първото заселване не я знае никой, даже историците не могат да я дефинират.
Има предания, в които се приказва, че когато преселниците живеели в орташката комуна ги нападнала чума и родовете се разбягали из близките гористи местности. Едни забегнали в Узундере, други в Оровското дере, Срежниоково, Баково и в другите околни обитаеми места. След време някои от родовете се завърнали и тогава решили да създадат нещо доста забавно –
да заорът границите на селото с цел да не влиза повече чумата и други заболявания и несгоди .
Определили за този специфичен ден - една събота, при нова месечина и чисто небе. Нощта на събитието е била известена на всички селяни, които трепнели в очакване. Завардени били входните и изходните пътища, с цел да не може никой да излиза и влиза в селото. „ Никой да не види голите момци които ще обиороват селото “, по този начин разказва това събитие Вълко Грозев в книгата си „ Сусам – обиораното село “. Всички хора се били скрили по домовете си, светлините били огасени овреме и настъпило цялостно безмълвие и тишина.
Определени били орачите – двама братя близнаци юнаци
и техните волове с рало от доста крепко дърво. Плашникът бил нов направен от желязо събрано от девет околии и бил изкован нощно време в потайна доба до първи петли от двама чисто голи ковачи – братя близнаци. Старейшините, седем души, отпред със своя княз застанали на отреденото място пред Оброчния кръст на Свети Георги. Пълна тишина царяла в простора. Само луната хвърляла бледа светлина върху смълчаните къщи. Околните върхове очертавали своите силуети и като че ли чакали да видят това, което предстояло да се случи, с цел да го запаметят за поколенията. Князат безшумно наредил: „ Хайде момци, събличайте се голи, ще тръгнем на изток та отново до изток да стигнем! Не би трябвало да се бърза, само че и не би трябвало да се изостава, браздата би трябвало да се затвори преди първи петли да пропеят. Нека Бог ни помогне да обиорем селото, с цел да го защитим от чумата и от всички други заболявания и несгоди! Амин! “ Сетне всички повтаряли след старейшината – „ Амин! “ Запалели свещи, всички се прекръстили и рекли: „ Да бъде! “Единият брат гол повел юнаците, подготвени отпреди в хомот да вървят. След тях другият брат гол с ралото прокарал браздата която ще остане вечно. Тръгнали към Оброчния кръст на Свети Георги на Изток. Под селото завили на север, прекосили реката, и се насочили към връх Таушан тепе, заобиколили Кочовата поляна, завили на запад и се насочили към Бунар дере. Вървяли все на запад, минали през северната страна на Ортаклъка и от там прекосили Чатал дере, а зад Белия бряг завили на юг, минали Щерван дере и тръгнали към Вешовица с цел да минат косо към Оброчния кръст. Така селото било съвсем опасано с дълбокия трап, оставали стотина метра.
Пред колибата на Гърдевския жанр ралото блъснало на камък ,
отскочило и едното му ухо се счупва. Лоша прокоба, си помислили момците. Обеспокоени старейшините дали разпореждане на момците да не стопират никога с цел да не се наруши цялостта на браздата! Орачът натиснал с все сили ралото и съумял да стигне сполучливо там от където почнало обиораването по посока на изток. Браздата била съединена. Сусам е обиоран! На другия ден цялото село се събрало на дългата поляна до Оброчния кръст на Св. Георги. Всички моми и момци били пременени в нови одежди, окичени с красиви и скъпи украшения и цветя! Легендата гласи, че доста овни били заклани, и ги окъдили по християнски. Пременени и с огромна респект били посрещнати орачите – братята близнаци, закичени с цветя и отрупани с блага, а воловете на юнаците – близнаци били закичени със здравец. Селяните ликували, радвали се всички. Сред гълчавата и веселието внезапно се чул рев на остарялата Гърдевица, пред чиято барака се счупило ралото и предходна браздата. „ Господи, с какво толкоз съгрешихме, та ни наказа! “, плачела женицата. Знаела тя от остарели предания, че когато се обиорова нечие село, пред която къща се счупило ралото, то не било за положително на къщата и живущите в нея, нещо неприятно щяло да се им су случи. Момците успокоили бабата, рекли ѝ да не плаче, тъй като ралото не било счупено цялото, а браздада била съединена и цялото село е избавено от чумата и от всички заболявания и несгоди. Така всички вдиганил наздравица и викали – „ избавени, избавени! “ Започна ли да играят хора, настанало забавление, и плачът на Гърдевица не се чувал от шумотевицата на пиршеството. Раздали и курбар за здраве и благодат. Сетне най-красивата мома в селото поръсила всички с осветена вода и китка здравец като рекла следните думи: „ Колкото капки, толкоз хапки, толкоз овчици, толкоз козици, доста крави и телета, на всеки харман по три колиби и още по три след три години, доста дечица, до година до амина! “ След ръсенето още веднъж следвали песни и хора. На края всички кротнали на софрата. Минали години след тоз обряд. Селото растяло, родовете се множили. Гърдевци се сдобили с огромен парцел,с кошари край селото в местността „ Света Неделя “, през днешния ден Рупковски ниви, със стотици овце и кози, с десетки глави наедрял рогат допитък и с доста деца, внуци и правнуци. Хората не запомнили от дълго време плачът на остарялата Гърдевица, самата тя била към този момент забравена....Един ден един от правнуците ѝ посрещнал в дома си богат търговец на наедрял и малък добитък. Гощава го обилно и му дава заслон в най-хубавата стая.На сутринта отишли в кошарите търговеца да му види добитъка за обмен, сетне отишли в гората на лов. Вечерта момъкът се върнал самичък у дома, безмълвен и бледен. Оставил ловната си пушка зад вратата и приседнал с наведена глава. Майка му го попитала дали е съумял да продаде на добра цена добитъка. Синът премълчал...Майката усетила, че нещо не е наред и го питала дали не е сторил зло на търговеца....синът ѝ мълчал гузно, буца заседнала на гърлото му и нищо не ѝ дал отговор, само че тя схванала, че зло нещо се е случило....покрусен, синът заплакал. Тогава майка му рекла: „ Не чакай положително от тук нататък, сине! Цялото имане ще загубим.Казваше прабаба ти, че когато обиоровали селото ралото се счупило тъкмо пред нашата барака, а това не било добра прокоба....Ето, злото самичък си го сторил за пари и за злато... “ След време синът се пропил, разпродал на безценица целия парцел – ливади, ниви, добитък, домът си продал...Майка му умряла в мизерия. Останал самичък да живее в милостиня. Една снежна заран селския бикар го намира вкочанясал в яслата на бика. И до през днешния ден се предава от уста на уста нещастната орис на Гърдевци и поуката от нея е: „ Посрещай гостининът си с положително, изпращай го с още по огромно положително.
Не посягай на непознатото имане.
От краденото и богат да станеш, възмездието постоянно ще виси над душата ти и в непредвиден ден за теб или потомството ти ще те опропасти “. Така липсващ Гърдевският жанр в село Сусам. Останало селото, предпазено от оная вадичка,прекарана от младите орачи – братята близнаци и вярата на сусамци в положителното на хората, като най-голямата отбрана от злото. Това бе една от легендите, която ми раздумаха локалните сусамци и която е разказана в книгата на Вълко Грозев за Сусам.
Легендата си е легенда, преданията нямат край, те вървят от уста на уста, само че мен продължаваше да ме вълнува въпросът -
от кое място идва името на това селце – Сусам .
В наличните проучвания на историците името Сусам до края на XVIII в.не е открито.За първи път името на с. Сусам е било намерено в регистъра за събиране на налог десятък от 1848 година, като тогава селото е попадало под името Сисам и в данъчните документи било написано, че село Сисам е платило 4787 акчета. В същия лист били и близките села: с. Караагач, настоящо Брястово, с. Куручешме, в този момент Горски извор, с. Бодрово, с. Татарево, с. Караджилар, в този момент Искра, с. Дипцис мочур настоящо Езерово и така нататък Съпоставяно със прилежащите села, Сусам са платили минимален налог, което говорило, че селото било с минимум население по това време – 68 къщи. Документите гласят, че село Сусам като такова е основано в края на XVIII в.и бързо стартира да се развива през XIX в. Няколко са преданията за името на с. Сусам. „ Откак помнят старите люде, то се е наричало все с това име. Всички села в близост са прекръстени, защото са носили турски имена, обаче името на с. Сусам и до ден сегашен не е променено. Името му изясняват с това, че
през турско време в селото е имало доста хранилища за сусам .
Идвали са търговци от Одрин и Цариград с цел да търгуват със сусам “, гласят записките на Никола Ванев от 1939 година.И днешните предания за името на селото се свързват с растението сусам. Още първите заселници носели семената на сусам и го зясавали в плодородната земя на селото. Предлагали го като храна и лекарство – лек за доста заболявания. Предание гласи, че селото било кръстено по този начин от богат авторитетен турчин, чийто наследник бил тежко болен. Казали му, че в българската махала има сусамово семе, което ще излекува сина му. Дошъл турчинът в махалата, платил обилно за приготвеното от сусам лекарство, синът му го изпил и излекуван! В знак на признателност кръстили дребната християнска махала Сусам и никой не смеел да сменя името ѝ.
Друга пък легенда гласи, че името произлиза от първите заселници на тази земя, които бягат от Самоков. Наричали ги самоковски, след това самковци, и най-после – сусамци. Въпреки това, първата легенда за сусамовото чудотворно семе е преобладаваща. По това време в Хасково се е произвеждала основно коприна и сусамово семе. Сусамът бил включен в настоящите ценоразписи на цариградската борса и от панти век се знае, че най-характерното за хасково и региона било производството на сусамово масло, поминък наименуван яхнаджийство.Яханите по това време били десетина и задоволявали потребностите на локалното население и цялата местност.Така че всички исторически обстоятелства водят до едно –
през цялата си история селото е имало единствено едно име и то е Сусам,
кръстено на растението сусам , което се ширило по полетата на Хасково, Асеновград, Одрин и Цариград, само че най-големите хранилища били тъкмо тук – в китното селце Сусам. Сега към този момент е останало единствено името напомнящо за сусама, който в миналото е претърпял тук своя звезден час.
Но освен със сусама е известно селото.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/cc2/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-6.jpg
Църквите и параклисите в него са неповторими
преносители на историята и непокътнатия през епохи мощен дух на сусамци. В далечното минало всички преселници в Сусам са били надълбоко вярващи православни християни, по тази причина те оградили селото със свети места – църквичките Света Неделя, Св. Илия, височината Св.Георги и построили огромния храм в центъра на селото – Св. Атанасий. Храмът, както всички в района е трикорабен, каменен дувар. Впечатляваща е вградената мраморна плоча на пода тъкмо в средата на черквата с изображение на двуглавия орел, бабите и до през днешния ден му споделят „ Белия камень “, върху него не се стъпва, единствено се кланя.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/80f/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-3.jpg
Какво символизира той? Това е гербът на Цариградската патриаршия, само че преди този момент е бил и герб на Византия до рухването на Константинопол в ръцете на османците през 1454 година. След това става герб на Русия, която акцентира приемствеността с Източната Римска империя и покровител на православието. Двуглавия орел става знак на Цариградската патриаршия през късното Средновековие. В краката му са изобразени жезъл и жезъл-символ на светската и духовна власт, която Патриаршията упражнявала над православните нации. През Възраждането Двуглавия орел се среща и в дърворезбите на храмовете. За сходни мраморни плочи с изображение на двуглав орел е известно,че има в храмовете в Езерово, Брягово, Горно Райково, Добърско и Долен. На камъка се вижда избледнял надпис – „ Черквата Свети Атанасий, съградена на 14 май 1889 г “. На настоящето място на църквата е имало по-стара черквичка, която е датирала от 1860 година.От нея са останали непокътнати много икони и кандилото. В църквата има доста скъпи книги останали от Московската синодална типография от 1904 година, посребрено кандило с гравирана на него година 1878 година.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/dfc/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-2.jpg
Олтарните икони са надписани на кирилица и рисувани с хубави свежи бои от майсторска ръка и с надпис на зографина. Рисувани са през 1890 година. Зографинът се е подписал с буквите си „ Д.Хр. от Станимъка. Предполага се, че е Димитър Христов от Асеновград.
Църквата Свети Атанасий е строена с доброволната помощ от труд и пари на популацията., Цялата сграда, от основите до покрива, е построена с камък от локалните кариери. В градежа вземат участие мъже и дами – надълбоко вярващи в Бога, по тази причина черквата е издигната единствено за една година и 10 месеца! Майсторите зидари били локални хора. Главен занаятчия на църквата е Ванчо Тодоров от Горно Фатово, Смоленско, прочут в Сусам с прякора Дюлгер Ванчо. Идва в селото като ерген, само че шанса му бил в това село и се дами за мома сусамка от Манахиловия жанр. Останалите майстори са били от Средните Родопи и всички се задомили в Сусам. Църквата е строена с огромно предпочитание и доста любов на зидарите и на локалното население. Това предпочитание и любов е зазидано в стените на храма и макар, че църквата е стоелтница, тя е запазила непокътната своята хубост, мощ и непоклатимост извън и във вътрешната ѝ уредба. Сусамци ми описаха, че когато рушали с гърмеж остарелия стеснен мост над реката, с цел да построят нов, църквата не помръднала от взирва на моста, който бил директно до нея. Всички се учудили, мостът паднал, църквата не. Храмът Св.Атанасий е издигнат и изографисан по всички условия на канона за православен храм. Храмът е с внушителни размери за това време, стенит са дебели 80 см. Вътрешно, по средата се извисяват 6 колони, които дружно със стените носят покрива. Вътре си има както се поставя олтар, амвон и престол.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/d9a/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-4.jpg
Иконостасът е типичен, с икони на светци поставяни във всички православни хармове, само че тези икони бяха извънредно старинни, рисувани на платно и на стенописи, които с времето тук-там са избелели, само че все пак облиците на светците ясно се разпознават. На купола е Всесъздателя Бог Саваот. Сусамци си спомнят, по какъв начин преди всяка неделя всички са ходили на черква да се черкуват, даже е имало деца пеещи от балкона, където са се качвали единствено дами. Имало е и църковен хор, и това, което сусамци си спомнят, че преди постоянно в селото е служил поп. На Голяма Богородица се черкували в двора на храма. Цялото село се събирало, а чобаните носили мляко там, което варили в големи казани и раздавали на хората. В хора пеели двадесет девойки, а духовник бил поп Стойко от прилежащото село Езерово. Църквата в село Сусам е приета за архитектурен монумент и в това време е настоящ храм за днешните и идните потомство. Този храм би трябвало да се пази, обгрижва, с цел да може посредством него за се опази и отстоява християнската и българската нематериалност.
По-стар във времето е параклисът „ Св.Неделя “ който се намира в едноименната околност, северозападно от селото на по-малко от километър. Предполага се, че е строен от сусамци през 50-те години на XIX в.Размерите му са едвам 4 на 3 метра, има северна и западна врата и е ситуирана на най-високото и картинно място на местността, заобиколена от вековна гора. Всяко година на Вековна Неделя и Прясна Неделя богомолци от селото черкуват там. Носят храна и вода, палят свещи, молят се дружно и си раздават един на различен донесените блага и ястия. Параклисът се поддържа от наследниците на Панчовскидимитровите в с. Сусам. През 1996 година църквичката е била ограбена от вандали които откраднали и входните врати, остават единствено една икона, която се носи до ден сегашен по време на черкуване.
На „ Бърчината “ в другия завършек на селото има една огромна поляна, дълга и тясна, там се възвисява огромен каменен кръст. На това масто се уважава Св.Георги. Преди години на Св.Георги цялото село излизало на таз поляна на маслосвет. Били празнично облечени, а хората и празненствата продължавали три дни. Но и в този момент чудесата в село Сусам не стихват. Една жена сънувала, че на един рид видяла издигнат параклис, даже на сън го видяла по какъв начин наподобява. Жената имала съществени проблеми и откакто построила параклиса проблемите ѝ завършили. Разказала на съселяните съня си и кметството решило да събира на доброволни начала средства с цел да трансфорат съня ѝ в действителност. И по този начин сега се строи неповторимият по своята архитектура параклис Св.Георги единствено от дарения и който желае да помогне или да подари икони може да го стори с удоволствие.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/260/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-5.jpg
Много още има какво да се споделя за това извънредно по рода си село Сусам, което се отличава от прилежащите села със непокътнатата българщина и християнски дух.
Сусам за мен е една плитка от митове, предания, поверия и история, която плитка в случай че я разплетем всеки край ще ни води до друго начало, само че сплетени те образуват днешния Сусам!
Оля Ал-Ахмед
Легендата
е от преди доста години по времето на турското иго, когато в тези земи се заселва една българска махала наречена по-късно село Сусам. Започнала е ерата на кърджалийските кражби и нашествия. Властта не е била в положение да се оправи с феодалните протести, това предиздвикало българите да побегнат в поиски на нови по-спокойни места за заселване. В същото това комплицирано време, няколко рода българи християни пътували от Западните Родопи, други тръгнали чак от Самоков Софийско и от Самоков Правешко от Македония търсейки място за заселване което да е надалеч от пътища, прикрито надълбоко в гористи местности. Те пътували със стадата си – овце и кози, по няколко глави наедрял добитък, с натоварени мулета и катъри, с покъщнината си даже. Отсядали в планините, предвижвали се постепенно с цел да намерят най-подходящото място където да се открият. Пътят им минавал през пасищата познати им от годишните пътувания до Беломорието и назад. Но настоящето им предвижване било към този момент по-различно, заради обстоятелството, че няма да се върнат обратно. Овчарите пътували дружно с дамите и децата си, със старите си родители. По време на дългото им пътешестване към преселението те се изхранвали единствено с мляко, пити и качамак. Пътували дълго и постепенно и проучвали близките местности. Слезли по течението на реките Душковска и Чулфатска, траяли по река Узундере в долината сред двете планински възвишения Аида и Драгойна. Сетне намерили подобаващи земи в местността Юрте покрай Шукер и в Горно Брястово. По преданията преселницете се застояли там една-две години и траяли напред в търсене на още по-подходящо място, където да се открият за непрекъснато. В един парещ юлски ден задругата потеглила още веднъж и пристигнала в една котловина надълбоко врязана край река Узундере, заобиколена от гористи височини. Новите заселници ги кръщават на светците които почитали – на северозапад Св. Неделя, на североизток – Св. Илия и на юг – Св. Георги. Заселената земя се употребила от всички, орташки – по тази причина я наричали първоначално „ Ортаклък “, намирала се покрай извора Мълчеливата вода, бликаща от дъното на една прогнила жилка на покосено от напреднала възраст вековно дърво. След време тази вода е каптирана напълно просто – с четири дебели дървени талпи, снадени в краищата с глъбове, без гвоздеи. Изворът става чешма наречена „ Страта чешма “. Точната година на първото заселване не я знае никой, даже историците не могат да я дефинират.
Има предания, в които се приказва, че когато преселниците живеели в орташката комуна ги нападнала чума и родовете се разбягали из близките гористи местности. Едни забегнали в Узундере, други в Оровското дере, Срежниоково, Баково и в другите околни обитаеми места. След време някои от родовете се завърнали и тогава решили да създадат нещо доста забавно –
да заорът границите на селото с цел да не влиза повече чумата и други заболявания и несгоди .
Определили за този специфичен ден - една събота, при нова месечина и чисто небе. Нощта на събитието е била известена на всички селяни, които трепнели в очакване. Завардени били входните и изходните пътища, с цел да не може никой да излиза и влиза в селото. „ Никой да не види голите момци които ще обиороват селото “, по този начин разказва това събитие Вълко Грозев в книгата си „ Сусам – обиораното село “. Всички хора се били скрили по домовете си, светлините били огасени овреме и настъпило цялостно безмълвие и тишина.
Определени били орачите – двама братя близнаци юнаци
и техните волове с рало от доста крепко дърво. Плашникът бил нов направен от желязо събрано от девет околии и бил изкован нощно време в потайна доба до първи петли от двама чисто голи ковачи – братя близнаци. Старейшините, седем души, отпред със своя княз застанали на отреденото място пред Оброчния кръст на Свети Георги. Пълна тишина царяла в простора. Само луната хвърляла бледа светлина върху смълчаните къщи. Околните върхове очертавали своите силуети и като че ли чакали да видят това, което предстояло да се случи, с цел да го запаметят за поколенията. Князат безшумно наредил: „ Хайде момци, събличайте се голи, ще тръгнем на изток та отново до изток да стигнем! Не би трябвало да се бърза, само че и не би трябвало да се изостава, браздата би трябвало да се затвори преди първи петли да пропеят. Нека Бог ни помогне да обиорем селото, с цел да го защитим от чумата и от всички други заболявания и несгоди! Амин! “ Сетне всички повтаряли след старейшината – „ Амин! “ Запалели свещи, всички се прекръстили и рекли: „ Да бъде! “Единият брат гол повел юнаците, подготвени отпреди в хомот да вървят. След тях другият брат гол с ралото прокарал браздата която ще остане вечно. Тръгнали към Оброчния кръст на Свети Георги на Изток. Под селото завили на север, прекосили реката, и се насочили към връх Таушан тепе, заобиколили Кочовата поляна, завили на запад и се насочили към Бунар дере. Вървяли все на запад, минали през северната страна на Ортаклъка и от там прекосили Чатал дере, а зад Белия бряг завили на юг, минали Щерван дере и тръгнали към Вешовица с цел да минат косо към Оброчния кръст. Така селото било съвсем опасано с дълбокия трап, оставали стотина метра.
Пред колибата на Гърдевския жанр ралото блъснало на камък ,
отскочило и едното му ухо се счупва. Лоша прокоба, си помислили момците. Обеспокоени старейшините дали разпореждане на момците да не стопират никога с цел да не се наруши цялостта на браздата! Орачът натиснал с все сили ралото и съумял да стигне сполучливо там от където почнало обиораването по посока на изток. Браздата била съединена. Сусам е обиоран! На другия ден цялото село се събрало на дългата поляна до Оброчния кръст на Св. Георги. Всички моми и момци били пременени в нови одежди, окичени с красиви и скъпи украшения и цветя! Легендата гласи, че доста овни били заклани, и ги окъдили по християнски. Пременени и с огромна респект били посрещнати орачите – братята близнаци, закичени с цветя и отрупани с блага, а воловете на юнаците – близнаци били закичени със здравец. Селяните ликували, радвали се всички. Сред гълчавата и веселието внезапно се чул рев на остарялата Гърдевица, пред чиято барака се счупило ралото и предходна браздата. „ Господи, с какво толкоз съгрешихме, та ни наказа! “, плачела женицата. Знаела тя от остарели предания, че когато се обиорова нечие село, пред която къща се счупило ралото, то не било за положително на къщата и живущите в нея, нещо неприятно щяло да се им су случи. Момците успокоили бабата, рекли ѝ да не плаче, тъй като ралото не било счупено цялото, а браздада била съединена и цялото село е избавено от чумата и от всички заболявания и несгоди. Така всички вдиганил наздравица и викали – „ избавени, избавени! “ Започна ли да играят хора, настанало забавление, и плачът на Гърдевица не се чувал от шумотевицата на пиршеството. Раздали и курбар за здраве и благодат. Сетне най-красивата мома в селото поръсила всички с осветена вода и китка здравец като рекла следните думи: „ Колкото капки, толкоз хапки, толкоз овчици, толкоз козици, доста крави и телета, на всеки харман по три колиби и още по три след три години, доста дечица, до година до амина! “ След ръсенето още веднъж следвали песни и хора. На края всички кротнали на софрата. Минали години след тоз обряд. Селото растяло, родовете се множили. Гърдевци се сдобили с огромен парцел,с кошари край селото в местността „ Света Неделя “, през днешния ден Рупковски ниви, със стотици овце и кози, с десетки глави наедрял рогат допитък и с доста деца, внуци и правнуци. Хората не запомнили от дълго време плачът на остарялата Гърдевица, самата тя била към този момент забравена....Един ден един от правнуците ѝ посрещнал в дома си богат търговец на наедрял и малък добитък. Гощава го обилно и му дава заслон в най-хубавата стая.На сутринта отишли в кошарите търговеца да му види добитъка за обмен, сетне отишли в гората на лов. Вечерта момъкът се върнал самичък у дома, безмълвен и бледен. Оставил ловната си пушка зад вратата и приседнал с наведена глава. Майка му го попитала дали е съумял да продаде на добра цена добитъка. Синът премълчал...Майката усетила, че нещо не е наред и го питала дали не е сторил зло на търговеца....синът ѝ мълчал гузно, буца заседнала на гърлото му и нищо не ѝ дал отговор, само че тя схванала, че зло нещо се е случило....покрусен, синът заплакал. Тогава майка му рекла: „ Не чакай положително от тук нататък, сине! Цялото имане ще загубим.Казваше прабаба ти, че когато обиоровали селото ралото се счупило тъкмо пред нашата барака, а това не било добра прокоба....Ето, злото самичък си го сторил за пари и за злато... “ След време синът се пропил, разпродал на безценица целия парцел – ливади, ниви, добитък, домът си продал...Майка му умряла в мизерия. Останал самичък да живее в милостиня. Една снежна заран селския бикар го намира вкочанясал в яслата на бика. И до през днешния ден се предава от уста на уста нещастната орис на Гърдевци и поуката от нея е: „ Посрещай гостининът си с положително, изпращай го с още по огромно положително.
Не посягай на непознатото имане.
От краденото и богат да станеш, възмездието постоянно ще виси над душата ти и в непредвиден ден за теб или потомството ти ще те опропасти “. Така липсващ Гърдевският жанр в село Сусам. Останало селото, предпазено от оная вадичка,прекарана от младите орачи – братята близнаци и вярата на сусамци в положителното на хората, като най-голямата отбрана от злото. Това бе една от легендите, която ми раздумаха локалните сусамци и която е разказана в книгата на Вълко Грозев за Сусам.
Легендата си е легенда, преданията нямат край, те вървят от уста на уста, само че мен продължаваше да ме вълнува въпросът -
от кое място идва името на това селце – Сусам .
В наличните проучвания на историците името Сусам до края на XVIII в.не е открито.За първи път името на с. Сусам е било намерено в регистъра за събиране на налог десятък от 1848 година, като тогава селото е попадало под името Сисам и в данъчните документи било написано, че село Сисам е платило 4787 акчета. В същия лист били и близките села: с. Караагач, настоящо Брястово, с. Куручешме, в този момент Горски извор, с. Бодрово, с. Татарево, с. Караджилар, в този момент Искра, с. Дипцис мочур настоящо Езерово и така нататък Съпоставяно със прилежащите села, Сусам са платили минимален налог, което говорило, че селото било с минимум население по това време – 68 къщи. Документите гласят, че село Сусам като такова е основано в края на XVIII в.и бързо стартира да се развива през XIX в. Няколко са преданията за името на с. Сусам. „ Откак помнят старите люде, то се е наричало все с това име. Всички села в близост са прекръстени, защото са носили турски имена, обаче името на с. Сусам и до ден сегашен не е променено. Името му изясняват с това, че
през турско време в селото е имало доста хранилища за сусам .
Идвали са търговци от Одрин и Цариград с цел да търгуват със сусам “, гласят записките на Никола Ванев от 1939 година.И днешните предания за името на селото се свързват с растението сусам. Още първите заселници носели семената на сусам и го зясавали в плодородната земя на селото. Предлагали го като храна и лекарство – лек за доста заболявания. Предание гласи, че селото било кръстено по този начин от богат авторитетен турчин, чийто наследник бил тежко болен. Казали му, че в българската махала има сусамово семе, което ще излекува сина му. Дошъл турчинът в махалата, платил обилно за приготвеното от сусам лекарство, синът му го изпил и излекуван! В знак на признателност кръстили дребната християнска махала Сусам и никой не смеел да сменя името ѝ.
Друга пък легенда гласи, че името произлиза от първите заселници на тази земя, които бягат от Самоков. Наричали ги самоковски, след това самковци, и най-после – сусамци. Въпреки това, първата легенда за сусамовото чудотворно семе е преобладаваща. По това време в Хасково се е произвеждала основно коприна и сусамово семе. Сусамът бил включен в настоящите ценоразписи на цариградската борса и от панти век се знае, че най-характерното за хасково и региона било производството на сусамово масло, поминък наименуван яхнаджийство.Яханите по това време били десетина и задоволявали потребностите на локалното население и цялата местност.Така че всички исторически обстоятелства водят до едно –
през цялата си история селото е имало единствено едно име и то е Сусам,
кръстено на растението сусам , което се ширило по полетата на Хасково, Асеновград, Одрин и Цариград, само че най-големите хранилища били тъкмо тук – в китното селце Сусам. Сега към този момент е останало единствено името напомнящо за сусама, който в миналото е претърпял тук своя звезден час.
Но освен със сусама е известно селото.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/cc2/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-6.jpg
Църквите и параклисите в него са неповторими
преносители на историята и непокътнатия през епохи мощен дух на сусамци. В далечното минало всички преселници в Сусам са били надълбоко вярващи православни християни, по тази причина те оградили селото със свети места – църквичките Света Неделя, Св. Илия, височината Св.Георги и построили огромния храм в центъра на селото – Св. Атанасий. Храмът, както всички в района е трикорабен, каменен дувар. Впечатляваща е вградената мраморна плоча на пода тъкмо в средата на черквата с изображение на двуглавия орел, бабите и до през днешния ден му споделят „ Белия камень “, върху него не се стъпва, единствено се кланя.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/80f/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-3.jpg
Какво символизира той? Това е гербът на Цариградската патриаршия, само че преди този момент е бил и герб на Византия до рухването на Константинопол в ръцете на османците през 1454 година. След това става герб на Русия, която акцентира приемствеността с Източната Римска империя и покровител на православието. Двуглавия орел става знак на Цариградската патриаршия през късното Средновековие. В краката му са изобразени жезъл и жезъл-символ на светската и духовна власт, която Патриаршията упражнявала над православните нации. През Възраждането Двуглавия орел се среща и в дърворезбите на храмовете. За сходни мраморни плочи с изображение на двуглав орел е известно,че има в храмовете в Езерово, Брягово, Горно Райково, Добърско и Долен. На камъка се вижда избледнял надпис – „ Черквата Свети Атанасий, съградена на 14 май 1889 г “. На настоящето място на църквата е имало по-стара черквичка, която е датирала от 1860 година.От нея са останали непокътнати много икони и кандилото. В църквата има доста скъпи книги останали от Московската синодална типография от 1904 година, посребрено кандило с гравирана на него година 1878 година.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/dfc/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-2.jpg
Олтарните икони са надписани на кирилица и рисувани с хубави свежи бои от майсторска ръка и с надпис на зографина. Рисувани са през 1890 година. Зографинът се е подписал с буквите си „ Д.Хр. от Станимъка. Предполага се, че е Димитър Христов от Асеновград.
Църквата Свети Атанасий е строена с доброволната помощ от труд и пари на популацията., Цялата сграда, от основите до покрива, е построена с камък от локалните кариери. В градежа вземат участие мъже и дами – надълбоко вярващи в Бога, по тази причина черквата е издигната единствено за една година и 10 месеца! Майсторите зидари били локални хора. Главен занаятчия на църквата е Ванчо Тодоров от Горно Фатово, Смоленско, прочут в Сусам с прякора Дюлгер Ванчо. Идва в селото като ерген, само че шанса му бил в това село и се дами за мома сусамка от Манахиловия жанр. Останалите майстори са били от Средните Родопи и всички се задомили в Сусам. Църквата е строена с огромно предпочитание и доста любов на зидарите и на локалното население. Това предпочитание и любов е зазидано в стените на храма и макар, че църквата е стоелтница, тя е запазила непокътната своята хубост, мощ и непоклатимост извън и във вътрешната ѝ уредба. Сусамци ми описаха, че когато рушали с гърмеж остарелия стеснен мост над реката, с цел да построят нов, църквата не помръднала от взирва на моста, който бил директно до нея. Всички се учудили, мостът паднал, църквата не. Храмът Св.Атанасий е издигнат и изографисан по всички условия на канона за православен храм. Храмът е с внушителни размери за това време, стенит са дебели 80 см. Вътрешно, по средата се извисяват 6 колони, които дружно със стените носят покрива. Вътре си има както се поставя олтар, амвон и престол.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/d9a/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-4.jpg
Иконостасът е типичен, с икони на светци поставяни във всички православни хармове, само че тези икони бяха извънредно старинни, рисувани на платно и на стенописи, които с времето тук-там са избелели, само че все пак облиците на светците ясно се разпознават. На купола е Всесъздателя Бог Саваот. Сусамци си спомнят, по какъв начин преди всяка неделя всички са ходили на черква да се черкуват, даже е имало деца пеещи от балкона, където са се качвали единствено дами. Имало е и църковен хор, и това, което сусамци си спомнят, че преди постоянно в селото е служил поп. На Голяма Богородица се черкували в двора на храма. Цялото село се събирало, а чобаните носили мляко там, което варили в големи казани и раздавали на хората. В хора пеели двадесет девойки, а духовник бил поп Стойко от прилежащото село Езерово. Църквата в село Сусам е приета за архитектурен монумент и в това време е настоящ храм за днешните и идните потомство. Този храм би трябвало да се пази, обгрижва, с цел да може посредством него за се опази и отстоява християнската и българската нематериалност.
По-стар във времето е параклисът „ Св.Неделя “ който се намира в едноименната околност, северозападно от селото на по-малко от километър. Предполага се, че е строен от сусамци през 50-те години на XIX в.Размерите му са едвам 4 на 3 метра, има северна и западна врата и е ситуирана на най-високото и картинно място на местността, заобиколена от вековна гора. Всяко година на Вековна Неделя и Прясна Неделя богомолци от селото черкуват там. Носят храна и вода, палят свещи, молят се дружно и си раздават един на различен донесените блага и ястия. Параклисът се поддържа от наследниците на Панчовскидимитровите в с. Сусам. През 1996 година църквичката е била ограбена от вандали които откраднали и входните врати, остават единствено една икона, която се носи до ден сегашен по време на черкуване.
На „ Бърчината “ в другия завършек на селото има една огромна поляна, дълга и тясна, там се възвисява огромен каменен кръст. На това масто се уважава Св.Георги. Преди години на Св.Георги цялото село излизало на таз поляна на маслосвет. Били празнично облечени, а хората и празненствата продължавали три дни. Но и в този момент чудесата в село Сусам не стихват. Една жена сънувала, че на един рид видяла издигнат параклис, даже на сън го видяла по какъв начин наподобява. Жената имала съществени проблеми и откакто построила параклиса проблемите ѝ завършили. Разказала на съселяните съня си и кметството решило да събира на доброволни начала средства с цел да трансфорат съня ѝ в действителност. И по този начин сега се строи неповторимият по своята архитектура параклис Св.Георги единствено от дарения и който желае да помогне или да подари икони може да го стори с удоволствие.
https://cdn4.focus.bg/fakti/photos/original/260/susam-spletena-plitka-ot-predania-legendi-i-hramove-5.jpg
Много още има какво да се споделя за това извънредно по рода си село Сусам, което се отличава от прилежащите села със непокътнатата българщина и християнски дух.
Сусам за мен е една плитка от митове, предания, поверия и история, която плитка в случай че я разплетем всеки край ще ни води до друго начало, само че сплетени те образуват днешния Сусам!
Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ