Забравените деца, живеещи с продължителен COVID-19 синдром
Десетгодишната Изабел Уолтън , преди да се разболее от оронавирус, танцува и тренира гимнастика. Сега тя страда от болки и сърцетуптене и се нуждае от помощ, даже когато върви и изкачва стълби.
С тази история стартира публикацията, оповестена в британския Times и отдадена на децата във Англия с нескончаем COVID-19 синдром.
Преди година Изабел Уолтън взе участие в надпревари по танци и гимнастика и учи бойни изкуства. Сега се постанова десетгодишното момиче от Донкастър да бъде носено на ръце до леглото й всяка вечер, защото е прекомерно слаба, с цел да се качи по стълбите.
Тя е едно от над 80 000 деца в Англия, за които се счита, че страдат от изтощителни признаци, свързани с пост-COVID-синдрома. Родителите упорстват държавното управление да сътвори профилирани клиники за лекуване на „ забравените деца “, чийто естествен житейски темп е нарушен от вируса.
За първи път Изабел се разболява дружно с родителите си и по-големия си брат през октомври, само че до момента в който останалите членове на фамилията стартират да се възвръщат, нейното положение се утежнява. Майка й Катрин , на 47 години, остава с нея всяка вечер, пробвайки се да й помогне да заспи, макар сърцетуптенето и болките в стомаха.
Наскоро оповестени данни от Националната статистическа работа демонстрират, че 13 % от децата под 11 години и към 15 % от 12 до 16 годишните са съобщили за най-малко един признак пет седмици след доказана зараза с COVID-19. Националната здравна работа на Англия откри 60 клиники за битка с пост-COVID синдрома в цялата страна, само че достъпът до медицински грижи е променлив и несиметричен. За децата опциите са още по-ограничени, защото са направени доста малко клинични проучвания за характерните потребности на по-младите хора, страдащи от нескончаем COVID-19 синдром.
Катрин Уолтън споделя: „ Толкова пъти сме чували от лекари, че това не е обвързвано с Ковид. Те не биха създали тест за антитела, усещах, че те даже няма да опитат. Чувате за всички тези клиники за лекуване на пост-Ковид, само че нито едно дете не може да постъпи в тях. "
Сами Макфарланд основава онлайн групата за поддръжка на деца с нескончаем COVID-19 синдром, когато щерка й стартира да страда от трайни последствия от заболяването. Тя води акция за спомагателни проучвания и запаси по въпроса. „ Казваме, че би трябвало да отдаваме значение на това по какъв начин вирусите въздействат върху здравето на децата. Ние сме в риск да изложим цяло потомство деца на хронични здравословни проблеми “, сподели тя. „ Моят младеж ми сподели: „ ние сме полуживи, не сме умрели, само че не сме и оздравели “.
Според акцията в Англия има 80 709 деца, живеещи с нескончаем COVID-19 синдром.. Някои локални групи за въвеждане в употреба на клиники, в това число Дорсет, са разкрили педиатрични клиники за лекуване на пост-Ковид признаци заради търсенето, само че това към момента е единствено началото.
Правителството упорства, че децата не би трябвало да бъдат тествани, което значи, че има „ цяла вълна от деца, които в никакъв случай не са били диагностицирани, само че отдавна към този момент боледуват от ковид и които остават невидими за системата “, споделя един от родителите.
Други оповестяват, че медицинските служащи ги отхвърлят или гледат на тях с съмнение поради необяснимите признаци на детето им.
Изследване на деца с нескончаем COVID-19 синдром, оповестено тази седмица, разкрива, че даже безсимптомните болести могат да доведат до трайни последствия. Най-честите продължителни признаци при децата са отмалялост и уязвимост, главоболие, болки в мускулите и ставите, неразположение след натоварване и обриви. Само 10 % от децата в изследването са се върнали към предходните равнища на физическа интензивност.
16-годишната Лилиана Джаксън трябваше да постави 11 изпита, само че го сведе до девет - и не бе задоволително укрепнала, с цел да се върне в учебно заведение тази седмица. „ Определено е мъчно, това те изолира. Уморително е, когато си самичък. Мога да се разхождам до 10-20 минути, чета доста. През останалото време главно дремя “, споделя тя.
В навечерието на Коледа Лилиана изпитва толкоз мощна нервна болежка, че при досег повръща. В незабавното поделение на болничното заведение й споделят, че е „ една от късметлийките “, че има антитела и би трябвало да „ се помири с това “, споделя майка й.
И прибавя: „ Няма безусловно никакъв умствен развой към децата, инфектирани с Ковид. Преди карантината тя беше обществена, дейна тийнейджърка, бе треньор на дребни деца по плуване, излизаше с другари, а в този момент живее като човек с хронични болести. Тревожен е броят на забравените деца, които са жертви на това заболяване “.
Още:
С тази история стартира публикацията, оповестена в британския Times и отдадена на децата във Англия с нескончаем COVID-19 синдром.
Преди година Изабел Уолтън взе участие в надпревари по танци и гимнастика и учи бойни изкуства. Сега се постанова десетгодишното момиче от Донкастър да бъде носено на ръце до леглото й всяка вечер, защото е прекомерно слаба, с цел да се качи по стълбите.
Тя е едно от над 80 000 деца в Англия, за които се счита, че страдат от изтощителни признаци, свързани с пост-COVID-синдрома. Родителите упорстват държавното управление да сътвори профилирани клиники за лекуване на „ забравените деца “, чийто естествен житейски темп е нарушен от вируса.
За първи път Изабел се разболява дружно с родителите си и по-големия си брат през октомври, само че до момента в който останалите членове на фамилията стартират да се възвръщат, нейното положение се утежнява. Майка й Катрин , на 47 години, остава с нея всяка вечер, пробвайки се да й помогне да заспи, макар сърцетуптенето и болките в стомаха.
Наскоро оповестени данни от Националната статистическа работа демонстрират, че 13 % от децата под 11 години и към 15 % от 12 до 16 годишните са съобщили за най-малко един признак пет седмици след доказана зараза с COVID-19. Националната здравна работа на Англия откри 60 клиники за битка с пост-COVID синдрома в цялата страна, само че достъпът до медицински грижи е променлив и несиметричен. За децата опциите са още по-ограничени, защото са направени доста малко клинични проучвания за характерните потребности на по-младите хора, страдащи от нескончаем COVID-19 синдром.
Катрин Уолтън споделя: „ Толкова пъти сме чували от лекари, че това не е обвързвано с Ковид. Те не биха създали тест за антитела, усещах, че те даже няма да опитат. Чувате за всички тези клиники за лекуване на пост-Ковид, само че нито едно дете не може да постъпи в тях. "
Сами Макфарланд основава онлайн групата за поддръжка на деца с нескончаем COVID-19 синдром, когато щерка й стартира да страда от трайни последствия от заболяването. Тя води акция за спомагателни проучвания и запаси по въпроса. „ Казваме, че би трябвало да отдаваме значение на това по какъв начин вирусите въздействат върху здравето на децата. Ние сме в риск да изложим цяло потомство деца на хронични здравословни проблеми “, сподели тя. „ Моят младеж ми сподели: „ ние сме полуживи, не сме умрели, само че не сме и оздравели “.
Според акцията в Англия има 80 709 деца, живеещи с нескончаем COVID-19 синдром.. Някои локални групи за въвеждане в употреба на клиники, в това число Дорсет, са разкрили педиатрични клиники за лекуване на пост-Ковид признаци заради търсенето, само че това към момента е единствено началото.
Правителството упорства, че децата не би трябвало да бъдат тествани, което значи, че има „ цяла вълна от деца, които в никакъв случай не са били диагностицирани, само че отдавна към този момент боледуват от ковид и които остават невидими за системата “, споделя един от родителите.
Други оповестяват, че медицинските служащи ги отхвърлят или гледат на тях с съмнение поради необяснимите признаци на детето им.
Изследване на деца с нескончаем COVID-19 синдром, оповестено тази седмица, разкрива, че даже безсимптомните болести могат да доведат до трайни последствия. Най-честите продължителни признаци при децата са отмалялост и уязвимост, главоболие, болки в мускулите и ставите, неразположение след натоварване и обриви. Само 10 % от децата в изследването са се върнали към предходните равнища на физическа интензивност.
16-годишната Лилиана Джаксън трябваше да постави 11 изпита, само че го сведе до девет - и не бе задоволително укрепнала, с цел да се върне в учебно заведение тази седмица. „ Определено е мъчно, това те изолира. Уморително е, когато си самичък. Мога да се разхождам до 10-20 минути, чета доста. През останалото време главно дремя “, споделя тя.
В навечерието на Коледа Лилиана изпитва толкоз мощна нервна болежка, че при досег повръща. В незабавното поделение на болничното заведение й споделят, че е „ една от късметлийките “, че има антитела и би трябвало да „ се помири с това “, споделя майка й.
И прибавя: „ Няма безусловно никакъв умствен развой към децата, инфектирани с Ковид. Преди карантината тя беше обществена, дейна тийнейджърка, бе треньор на дребни деца по плуване, излизаше с другари, а в този момент живее като човек с хронични болести. Тревожен е броят на забравените деца, които са жертви на това заболяване “.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ