Навиците на хората със скрита депресия
Депресията е доста съществено психологично заболяване, което може да минава неусетно години наред. На хората, придружени от меланхолия се постанова да се борят с вътрешните си демони напълно сами. Те рядко споделят страданията си и не желаят да обременяват близките. За множеството хора, раните, които носят, не са нещо за което могат да приказват намерено. Всички имаме податливост да запечатваме страданията в себе си, постоянно преструвайки се, че не ги виждаме. Щом четете това, евентуално подозирате, че имате непосредствен със скрита меланхолия или евентуално се съмнявате, че вие самите имате такава. Кои са най-често срещаните признаци на скритата меланхолия:
Sorrowing old man ( " At Eternity's Gate " ), 1890 ~ Vincent Willem van Gogh
Много известни хора са страдали от душевен болести и това страдалчество е придавало дълбочина на страстите им. Ако се замислите, тези болести под някаква форма са източникът на тяхното великолепие. Въпреки че може и да не го забележите при контакт със самата персона, техните вътрешни битки са отразени в творбите им. Творците са хора, които са в положение да трансфорат в нещо красиво мрака, който ги гълтам.
Всички имаме потребност от цел в живота си. Иска ни се да знаем, че под някаква форма вършим смислени неща. Хората, страдащи от скрита меланхолия не са освободени от това. Те също желаят да знаят повода за съществуването си. Много по-податливи са от другите на положения като некомпетентност и безпокойствие, което ги принуждава да търсят нещо, което като че ли в никакъв случай не намират в мозъка си.
Много постоянно единственото, от което се нуждаем е поддръжка. Когато не чакаме, че някой се усеща слаб или съкрушен, не чуваме виковете му за помощ. Но в случай че съумеете да чуете подобен човек, в случай че имате очи да видите, ще съумеете да създадете доверие, което ще постави началото на една смислена и пълноценна връзка.
Хората, страдащи от меланхолия доста интензивно мислят за живота и гибелта, постоянно се сблъскват със личната си смъртност в моменти на обезсърчение и търсят отговори на най-дълбоките житейски въпроси. Склонни са да минават от един апокалиптичен метод на мислене към различен. Разбира се, не всички депресивни хора се занимават с мисли за самоубийство, само че някои интензивно го вършат.
Хората с меланхолия имат неприятни хранителни привички – ядат малко или изобщо не се хранят, когато се усещат на дъното. Други пък в най-тежките си моменти прекаляват с храната. Навиците им за сън и бодърстване също са ненормални. Често спят прекомерно дълго или пък будуват безусловно с денонощия. Сънят на моменти е неосъществим, а различен път е единственото допустимо положение, в което могат да си показват да се намират.
Ако се е случвало да ви изоставят, като дете или като възрастен, сте наясно какъв брой извънредно прекарване е това. Когато значим за вас човек излезе от живота ви това може да е опустошително, само че на хората, склонни към меланхолия това се отразява по-тежко, в сравнение с другите хора. Кара ги да бъдат потайни в възприятията си и да живеят в постянен боязън, че ще бъдат изоставени от околните си.
Страдащите от скрита меланхолия са майстори в съставянето на комплицирани, само че правдоподобни извинения за ужаса, през който минават. Например, когато пропуснат да се явят на планувана среща или решат да не дават отговор на позвъняванията ви с дни. Те елементарно сменят тематиката, в случай че пожелаете да говорите с тях за случилото се, тъй като това ги кара да обръщат внимание на болката си. За злощастие, потиснатите страсти не умират. Те са заставени да мълчат и ни влияят от вътрешната страна.
Хората, страдащи от меланхолия се учат на подправени настроения. Те постоянно се преструват на щастливи и естествени, тъй като желаят да наподобяват такива в очите на близките. Когато вътрешните им битки стартират да стават забележими и да излизат на открито, те имат възприятието, че стартират да влачат другите надолу със себе си.
Хората със скрита меланхолия не крият своята меланхолия, тъй като са нечестни, те просто желаят да защитят сърцето си. Всъщност желаят да бъдат обичани и признати като всички останали. Освен това страдат от сериозна неспособност да изключват мозъците си. Те обработват всичко протичащо се в живота им на по-бърза скорост от другите. Свърханализират и положителното и неприятното и това оказва съществено въздействие върху тях. Мозъците им са като гъби, попиващи всичко, което се изпречи на пътя им.
Когато са очевидци на болката на другите, това още повече усилва тяхната. Възможно е в такива моменти да се почувстват и душевно осакатени.
В главата им постоянно е допустимо най-лошият „ сюжет “. Това е стресиращо, само че може да бъде и потребно понякога. Високата просветеност наподобява директно се свързва с депресията, и те постоянно се приготвят да реагират на всичко неприятно, което може да застане на пътя им. Това ги прави положителни в решаването на проблемите, когато се появят, само че е допустимо и сами да провокират с отрицателните си упования неприятните обстановки в живота си.
Ако подозирате, че вие самият или ваш непосредствен страда от скрита форма на меланхолия, проявете схващане и приемане, след което се пробвайте да извършите нещо за излизането от това извънредно неприятно положение. И въпреки всичко не забравяйте думите на Фройд: „ Задачата, хората да бъдат щастливи, не е включена в проекта за сътворението на света “. Тази задача в действителност е строго самостоятелна и е единствено и само ваша.
По материали на social-consciousness.com
Картини: Vincent Willem van Gogh (1853 ~ 1890)
