Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв.
Депозитите не престават да нарастват с ритъм към нормалния: за април покачването е с 658 млн. лева, което идва главно от семействата - 561 млн. лева
© Юлия Лазарова Отчетената от банките облага за маркирания от изключително състояние и начало на рецесията април е 59.5 млн. лева, което е с над 85 млн. лева под постигнатото през същия месец на 2019 година Сумарно за четирите месеца от началото на 2020 година резултатът е 355.6 млн. лева, което е с 98 млн. лева или 21.7% под този за аналогичния интервал на миналата година.
Засега понижението не се дължи толкоз на неприятни заеми в резултат на пандемията или започващата криза - въпреки да има растеж на разноските за амортизация, за слабия резултат способстват и други фактори.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Анатомия на облагата
Един от факторите, влияещи за спада, е потиснатата кредитна интензивност. Досега растящите портфейли от отпуснати заеми успяваха да компенсират свиващите се лихвени маржове и да усилват чистия лихвен приход. Втори следващ месец обаче той се свива леко и в номинално изражение.
Отделно за април банковата система регистрира и сензитивно по-ниски доходи от такси и комисиони 71.7 млн. лева при 90 млн. лева през март и над 96 млн. лева през април 2019 година Това също може да се отдаде на стагнацията към ограниченията против вируса, които блокираха доста бизнеси и доведоха до по-малко банкови и картови разплащания. По-малкото ново кредитиране, което е придружено с доста еднократни такси, също способства, като и по-принцип от края на предходната година банковите доходи по еврови преводи бяха административно намалени. Резултатът е най-ниско равнище на месечни доходи от такси за системата от началото на 2016 година
Все отново забележителен принос за спада имат разноските за обезценки, които за четирите месеца до края на април са 191 млн. лева при 110 млн. лева преди една година. За първото тримесечие Уникредит Булбанк регистрира загуба, ненапълно обяснена точно с множеството хранителни запаси поради влошаващата се макроикономическа вероятност.
Най-видимият резултат
Ако някъде ясно личат първите проявления на рецесията, то е в данните за потребителското кредитиране от лихвената статистика на Българска народна банка. Лихвите по новоотпуснати левови потребителски заеми скачат с над два процентни пункта от 7.66 на 9.72%. А в случай че се гледа годишният % на разноските, където се регистрират и всички съпътстващи такси и разноски резултатът е още по-значим - от 9 на 12.09%. По принцип лихвените равнища в този сегмент са волатилни и движени от промоции и акции, само че чак такива аплитуди са необичайност. Сходни равнища за последно статистиката регистрира през 2015 година
Ръстът на лихвите е придружен с внезапен спад на размерите - за месец април графата " нов бизнес " при левовите потребителски заеми демонстрира едвам 219 млн. лева при 438 млн. лева за март. А средномесечните новоотпуснати заеми през 2019 година са за над 480 млн. лева
Обясненията за внезапните придвижвания при потребителските заеми могат да се търсят по няколко линии. От една страна разумно при задаваща се рецесия, растяща неустановеност за приходите и увеличаваща се безработица банките калкулират тези опасности в цената. А те са изключително изявени при потребителските заеми, които в голямата си част са необезпечени и надлежно като станат необслужвани носят най-големи загуби. Затова и рационалната консервативана политика допуска повече внимание при одобряването на нови заеми.
А въпреки това не е загадка и че потребителските заеми всеобщо бяха употребявани от някои банки за дофинансиране на жилищни заеми. Добрата процедура изисква при ипотека клиентът да финансира част от парцела със лични средства, само че при неналичието на спестявания за самоучастие до момента беше допустимо и цялата покупка да се заплати с композиция от жилищен и потребителски заем. Сега поради предстоящото изстудяване на имотния пазар и множеството опасности евентуално доста банки приключват тази процедура и това води до спад на размерите потребителски заеми.
Иначе при жилищните заеми също има спад на новите контракти, само че много по сдържан - от 319 млн. лева през март на 261 млн. лева през април. Лихвите тук обаче не се повишават, а даже леко падат до ново рекордно дъно - 2.85%, както и най-ниско исторически регистрирано ГПР 3.13%. При фирмените също има спад на размерите, само че не отвън нормалните граници, като там постоянно съмненията са основни, движени от единични огромни покупко-продажби, тъй че от обособен месец още по-трудно могат да се вадят изводи.
Депозитно успокоение
От другата страна на банковите салда към този момент няма тревожни индикации. Депозитите не престават да нарастват с ритъм към нормалния. Конкретно за април покачването е с 658 млн. лева, което идва главно от семействата - 561 млн. лева За банките това е добра вест, защото в идващите месеци рецесията и оповестеният кредитен мораториум ще доведат до спад на лихвените приходи и това ще почне да изяжда от ликвидността им. Засега обаче не наподобява по тази линия да се обрисуват терзания - регулаторно следеното отношение на ликвидно покритие на банковата система се усилва през месеца от 261% до 291.8%. По правилник за всяка банка то не трябва да пада под 100%, само че поради невъзможността на Българска народна банка да работи като заемодател от последна инстанция в България обичайно се поддържат много по-високи равнища.
В резултат от привлечените депозити и от постигнатата облага активите се повишават с 683 млн. лева на месечна база до 115.8 милиарда лева.
© Юлия Лазарова Отчетената от банките облага за маркирания от изключително състояние и начало на рецесията април е 59.5 млн. лева, което е с над 85 млн. лева под постигнатото през същия месец на 2019 година Сумарно за четирите месеца от началото на 2020 година резултатът е 355.6 млн. лева, което е с 98 млн. лева или 21.7% под този за аналогичния интервал на миналата година.
Засега понижението не се дължи толкоз на неприятни заеми в резултат на пандемията или започващата криза - въпреки да има растеж на разноските за амортизация, за слабия резултат способстват и други фактори.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Анатомия на облагата
Един от факторите, влияещи за спада, е потиснатата кредитна интензивност. Досега растящите портфейли от отпуснати заеми успяваха да компенсират свиващите се лихвени маржове и да усилват чистия лихвен приход. Втори следващ месец обаче той се свива леко и в номинално изражение.
Отделно за април банковата система регистрира и сензитивно по-ниски доходи от такси и комисиони 71.7 млн. лева при 90 млн. лева през март и над 96 млн. лева през април 2019 година Това също може да се отдаде на стагнацията към ограниченията против вируса, които блокираха доста бизнеси и доведоха до по-малко банкови и картови разплащания. По-малкото ново кредитиране, което е придружено с доста еднократни такси, също способства, като и по-принцип от края на предходната година банковите доходи по еврови преводи бяха административно намалени. Резултатът е най-ниско равнище на месечни доходи от такси за системата от началото на 2016 година
Все отново забележителен принос за спада имат разноските за обезценки, които за четирите месеца до края на април са 191 млн. лева при 110 млн. лева преди една година. За първото тримесечие Уникредит Булбанк регистрира загуба, ненапълно обяснена точно с множеството хранителни запаси поради влошаващата се макроикономическа вероятност.
Най-видимият резултат
Ако някъде ясно личат първите проявления на рецесията, то е в данните за потребителското кредитиране от лихвената статистика на Българска народна банка. Лихвите по новоотпуснати левови потребителски заеми скачат с над два процентни пункта от 7.66 на 9.72%. А в случай че се гледа годишният % на разноските, където се регистрират и всички съпътстващи такси и разноски резултатът е още по-значим - от 9 на 12.09%. По принцип лихвените равнища в този сегмент са волатилни и движени от промоции и акции, само че чак такива аплитуди са необичайност. Сходни равнища за последно статистиката регистрира през 2015 година
Ръстът на лихвите е придружен с внезапен спад на размерите - за месец април графата " нов бизнес " при левовите потребителски заеми демонстрира едвам 219 млн. лева при 438 млн. лева за март. А средномесечните новоотпуснати заеми през 2019 година са за над 480 млн. лева
Обясненията за внезапните придвижвания при потребителските заеми могат да се търсят по няколко линии. От една страна разумно при задаваща се рецесия, растяща неустановеност за приходите и увеличаваща се безработица банките калкулират тези опасности в цената. А те са изключително изявени при потребителските заеми, които в голямата си част са необезпечени и надлежно като станат необслужвани носят най-големи загуби. Затова и рационалната консервативана политика допуска повече внимание при одобряването на нови заеми.
А въпреки това не е загадка и че потребителските заеми всеобщо бяха употребявани от някои банки за дофинансиране на жилищни заеми. Добрата процедура изисква при ипотека клиентът да финансира част от парцела със лични средства, само че при неналичието на спестявания за самоучастие до момента беше допустимо и цялата покупка да се заплати с композиция от жилищен и потребителски заем. Сега поради предстоящото изстудяване на имотния пазар и множеството опасности евентуално доста банки приключват тази процедура и това води до спад на размерите потребителски заеми.
Иначе при жилищните заеми също има спад на новите контракти, само че много по сдържан - от 319 млн. лева през март на 261 млн. лева през април. Лихвите тук обаче не се повишават, а даже леко падат до ново рекордно дъно - 2.85%, както и най-ниско исторически регистрирано ГПР 3.13%. При фирмените също има спад на размерите, само че не отвън нормалните граници, като там постоянно съмненията са основни, движени от единични огромни покупко-продажби, тъй че от обособен месец още по-трудно могат да се вадят изводи.
Депозитно успокоение
От другата страна на банковите салда към този момент няма тревожни индикации. Депозитите не престават да нарастват с ритъм към нормалния. Конкретно за април покачването е с 658 млн. лева, което идва главно от семействата - 561 млн. лева За банките това е добра вест, защото в идващите месеци рецесията и оповестеният кредитен мораториум ще доведат до спад на лихвените приходи и това ще почне да изяжда от ликвидността им. Засега обаче не наподобява по тази линия да се обрисуват терзания - регулаторно следеното отношение на ликвидно покритие на банковата система се усилва през месеца от 261% до 291.8%. По правилник за всяка банка то не трябва да пада под 100%, само че поради невъзможността на Българска народна банка да работи като заемодател от последна инстанция в България обичайно се поддържат много по-високи равнища.
В резултат от привлечените депозити и от постигнатата облага активите се повишават с 683 млн. лева на месечна база до 115.8 милиарда лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ