Денят е сряда, 13 април, годината е 2016, а часът

...
Денят е сряда, 13 април, годината е 2016, а часът
Коментари Харесай

Скъпи Коби, няма да бъдеш забравен

Денят е сряда, 13 април, годината е 2016, а часът - малко след 6 сутринта. Помним това доста ясно, тъй като станахме два часа преди нормалното за това време, с цел да гледаме оставащите три четвърти от дуела сред Лос Анджелис Лейкърс и Юта Джаз.

Причината - последният професионален мач на Коби Брайънт. Спортист и човек заслужен за почитание, въодушевил милиони деца, споделя последно довиждане на огромната си обич - баскетболът. В този мач Коби вкара 60 точки и ни накара да съжаляваме горчиво, че не сме станали с 30 минути по-рано, с цел да изгледаме всяка една секунда от дуела.

Но Коби Брайънт няма да остане в историята като един от най-великите баскетболисти, играли тази игра, единствено поради тези 60 маркирани точки. Той е легенда освен поради извоюваните оценки, измежду които са - Пет трофеи на NBA, 18 пъти подред е избиран за Мача на звездите, веднъж е печелил наградата за Най-полезен състезател през постоянния сезон и два пъти за изявите си в плейофите.
 Снимка 340108

Този човек е доста по-голям от баскетбола и потвърди, че няма невъзможни неща стига да работиш два пъти по-усърдно от всички останали. В диалог от подкаста Kobe Bryant Interviews, Коби споделя, че когато е бил на към 20 години, е схванал, че колкото и да обича играта, баскетболът ще бъде до време и би трябвало да развива и други свои гении.

Така в свободното си време, когато не е със фамилията си, стартира да написа, с цел да се упражнява, да употребява нови техники и както на корта - да става по-добър. Тази негова отдаденост е и една от аргументите все още той да е единственият баскетболист, печелил Оскар. През 2018 година късометражният филм, основан на прощалното писмо на Коби с играта - " Скъпи баскетбол " (Dear Basketball), завоюва най-престижната премия в света на киното.

В малко под четири минути Коби по изключително въздействащ метод се изяснява в обич не на брачната половинка си Ванеса, а на играта, за която е дал повече в сравнение с може би би трябвало.

В не едно или две изявленията през годините Коби Брайънт е бил питан от кое място идва мотивацията му да работи и тренира толкоз старателно. И всякога отговорът се свежда до метода му на мислене - с цел да бъде по-добър. Ето за какво през последните 20 години Staples Center е неговият втори дом и доста негови сътрудници се майтапят, че когато и да го видят, той е там и тренира.

Ето с тази отдаденост Коби стимулира, Коби зарязава всички тези деца, които желаят един ден да са като него и да бъдат по-добри.

И тази отдаденост от време на време може и да минава границите на разсъдъка, само че го води до върха. Коби Брайънт не е като всички останали спортисти, тук приказваме човек, който приказва с изключение на британски и италиански. През годините се е учил да употребява испански, френски, сръбски и словенски, с цел да се схваща по-добре с някои от съотборниците си. Както и несъмнено, да ги наскърбява, с цел да им влезе под кожата, тъй като в баскетбола, по този начин нареченият trash talk е нещо обикновено, даже наложително по време на игра.

Ето за какво не останахме сюрпризирани, когато преди няколко седмици се опита да влезе под кожата на Лука Дончич, говорейки му на словенски по време на мач. Тогава Дончич сподели, че е чул по какъв начин някой се обръща към него на родния му език и когато се е обърнал към публиката, е видял, че това е самият Коби Брайънт.

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Luka Doncic (@lukadoncic) на Яну 26, 2020 в 11:57 PST

Не е инцидентен и фактът, че почитатели и публицисти му лепват прякора Черната мамба. Защото на корта е бърз и гибелен тъкмо като най-голямата змия, обитаваща Африка. А към този момент упоменатият му метод на мислене става легендарен и кара доста хора да се опитат да бъдат като него.

Но не всеки може да има манталитета на Мамбата, тъй като не всеки е подготвен да даде всичко, безусловно всичко, с цел да реализира фантазиите си. Не всеки е подготвен да стане 4 сутринта, с цел да бъде по-добър от останалите.

За нас Коби Брайънт не е просто баскетболист, на който се възхищаваме поради триумфите му. В неговите думи не един или два пъти сме откривали мотивация, ентусиазъм, причина да станем по-рано. Ето за какво новината за гибелта му ни накара да се почувстваме като че ли освен някой ни е споделил, че наш непосредствен човек си е отишъл от този свят, само че и за похлупак ни е блъснал пестник.

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Neil Bedford (@neil_bedford) на Юни 16, 2016 в 4:31 PDT

Денят е неделя, 26 януари, годината 2020, а часът - малко след 22:30. Тогава разбрахме, че страстите са необичайно нещо. Защо човек изпитва сходни усеща, когато даже не е познавал този, за който скърби. Дори не е имал опцията да го гледа онлайн, да му вземе подпис или да се допре до него. Не знаем...

Скъпи Коби, легендите в никакъв случай не умират. Те живеят в сърцата, мозъците и спомените на милиони.
Източник: lifestyle.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР