Празнуваме Зимния Кръстовден. Тази нощ се сбъдват всички молитви!
Ден преди Богоявление, на 5 януари, означаваме Зимния Кръстовден, който се назовава още Попова Коледа, Кръстци и Водокръщи. Това е последният ден от Мръсните дни, почнали след Коледа – 25 декември.
Днес християните се приготвят за огромния празник – Йордановден, който следва на следващия ден. В църквата се отслужват ритуали със светена вода, в която се потапя кръст. След това с кръста се обикаля по домовете.
Вярва се, че с този акт се гони злото и заболяванията от домовете на хората. В знак на признателност стопаните би трябвало да слагат паричка в менчето на свещеника.
Вярва се, че на Зимния Кръстовден всички зли сили като караконджули, вещици, вампири, таласъми, които се появяват след Коледа, към този момент са прогонени.
Когато ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Казва се, че в нощта на 5 януари се сбъдват всички стремежи. В деня против Йордановден небето се отваря и Бог чува всички наши молебствия, само че извършва фантазиите единствено на праведните.
Вярва се още, че на Зимния Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци стопират да текат за момент, с цел да се прочистят, преди водата да бъде кръстена на 6 януари.
Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината съгласно националните поверия.
Трапезата на Попова Коледа е постна. На масата се поставят фасул, зеле, сарми, плодове. На някои места в страната, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Снимка: Таня Левенова Празникът се назовава и Водокръщи, тъй като на този ден се прави воден ритуал, както на Йордановден и Ивановден. В Родопите считат, че на този ден ветровете се бият между тях.
На днешния ден имен ден честват Кръстьо, Кътьо, Кръстена, Кристина, Кръстина, Кънчо, Кръстан.
