Тези, които имат привилегията да знаят, имат и задължението да действат
Демографски напън, хронични болести, достъп до нововъведения, нужда от управление на здравния запас – всички тези трендове дефинират развиването на опазването на здравето. От друга страна, въпреки и ясни на всички, тези трендове се развиват прекомерно бързо. Толкова бързо, че имаме потребност от нови, нереални и неуместни решения. Това показа в презентацията си пред аудиторията на петия народен Бизнес Форум Фарма Светослав Ценов, кънтри управител на Astellas България. Ето какво още сподели той.
Бюджетът за здраве е функционалност от Брутният вътрешен продукт, резултат от здравните цели. Ясно е също по този начин, че нововъведенията стават все по-ресурсоемки, само че пък въпреки това е ясно, че животът продължава.
Здравните системи отделят към този момент над 10% от Брутният вътрешен продукт за надзор на хроничните болести, които са директно разследване на възходящата дълготрайност на живота. При избрани популации този % надвишава 20-25. Как да се оправим с тази наклонност? Един от главните проблеми е, че цената на нововъведенията пораства. Факт е обаче, че тази по-висока цена е обвързвана с по-висок резултат, който би трябвало да се научим да измерваме – не като фарма, а като общество.
Тенденцията за увеличението на продължителността на живота е реалност даже и в България, въпреки и да сме последни в Европа по този индикатор. Една от модерните тематики в последно време в тази връзка е онкологията – и като нахлуване на нововъведения, и като разход и инвестиция. Това е област, в която нововъведенията протичат с гневна скорост. Само преди пет години говорехме за персонализирана медицина и какъв брой хубаво ще бъде тя да стигне и до България. Сега това е реалност. Почти няма град в страната, в който да не се употребява персонализирана медицина.
Новите трендове са генна терапия, геномно секвениране – неща, които до преди 2-3 години бяха незнайни. Сега са факт, само че костват доста сериозна инвестиция. Когато става дума за здраве, добре е да приказваме постоянно за вложения, а не за разноски. Защото значимото е какъв ще бъде резултатът и по какъв начин ще бъде измерен той. В онкологията да вземем за пример, петгодишната преживяемост към този момент е достигнала 54%. А прекосяването на границата от пет години приравнява едно онкозаболяване към следените хронични болести. Десетгодишната преживяемост при рак на гърдата към този момент е 77%, а е била 25%. Какво е неприятното в теди числа? Че е лишило 60 години, с цел да бъде измерено. Имаме ли 60 години, с цел да измерим резултата от някаква нова терапия или нов метод, който е влезнал тази година? Ето за какво, тук би трябвало да търсим новите решения. Едно от тях е фокус върху резултата от лекуване при усъвършенстване на разхода.
Последните две години се заприказва за нов модел, така наречен обществен бизнес. Модел, който навлезе в други бизнеси, в този момент навлиза самоуверено и във фарма промишлеността. По същността си той предствлява идентифициране на основен проблем и работа върху този проблем за по-добър достъп на пациента до терапия и до възстановяване на резултатите като цяло при обещано заболяване. Фарма промишлеността се превръще от ден на ден не просто в провайдър на лекарствена терапия, а в бизнес, който обезпечава интегрирани решения. Това е решението и за развиването на опазването на здравето – сложни старания от страна на всеки един участник в тази система, само че освен в тясната област, в която работи. Малко би трябвало да разтеглим мисленето и обсега на това, с което се занимаваме. Айнщайн е споделил: „ Тези, които имат привилегията да знаят, имат и задължението да работят. ”
Бюджетът за здраве е функционалност от Брутният вътрешен продукт, резултат от здравните цели. Ясно е също по този начин, че нововъведенията стават все по-ресурсоемки, само че пък въпреки това е ясно, че животът продължава.
Здравните системи отделят към този момент над 10% от Брутният вътрешен продукт за надзор на хроничните болести, които са директно разследване на възходящата дълготрайност на живота. При избрани популации този % надвишава 20-25. Как да се оправим с тази наклонност? Един от главните проблеми е, че цената на нововъведенията пораства. Факт е обаче, че тази по-висока цена е обвързвана с по-висок резултат, който би трябвало да се научим да измерваме – не като фарма, а като общество.
Тенденцията за увеличението на продължителността на живота е реалност даже и в България, въпреки и да сме последни в Европа по този индикатор. Една от модерните тематики в последно време в тази връзка е онкологията – и като нахлуване на нововъведения, и като разход и инвестиция. Това е област, в която нововъведенията протичат с гневна скорост. Само преди пет години говорехме за персонализирана медицина и какъв брой хубаво ще бъде тя да стигне и до България. Сега това е реалност. Почти няма град в страната, в който да не се употребява персонализирана медицина.
Новите трендове са генна терапия, геномно секвениране – неща, които до преди 2-3 години бяха незнайни. Сега са факт, само че костват доста сериозна инвестиция. Когато става дума за здраве, добре е да приказваме постоянно за вложения, а не за разноски. Защото значимото е какъв ще бъде резултатът и по какъв начин ще бъде измерен той. В онкологията да вземем за пример, петгодишната преживяемост към този момент е достигнала 54%. А прекосяването на границата от пет години приравнява едно онкозаболяване към следените хронични болести. Десетгодишната преживяемост при рак на гърдата към този момент е 77%, а е била 25%. Какво е неприятното в теди числа? Че е лишило 60 години, с цел да бъде измерено. Имаме ли 60 години, с цел да измерим резултата от някаква нова терапия или нов метод, който е влезнал тази година? Ето за какво, тук би трябвало да търсим новите решения. Едно от тях е фокус върху резултата от лекуване при усъвършенстване на разхода.
Последните две години се заприказва за нов модел, така наречен обществен бизнес. Модел, който навлезе в други бизнеси, в този момент навлиза самоуверено и във фарма промишлеността. По същността си той предствлява идентифициране на основен проблем и работа върху този проблем за по-добър достъп на пациента до терапия и до възстановяване на резултатите като цяло при обещано заболяване. Фарма промишлеността се превръще от ден на ден не просто в провайдър на лекарствена терапия, а в бизнес, който обезпечава интегрирани решения. Това е решението и за развиването на опазването на здравето – сложни старания от страна на всеки един участник в тази система, само че освен в тясната област, в която работи. Малко би трябвало да разтеглим мисленето и обсега на това, с което се занимаваме. Айнщайн е споделил: „ Тези, които имат привилегията да знаят, имат и задължението да работят. ”
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ