Липсата на чувство за цел може да е ранен признак на деменция
Деменцията е ужасяващо заболяване, което трансформира човек до неразбираемост. Често пъти предразположените към него демонстрират ранни признаци, само че нито те самите, нито околните им виждат това. Понякога признаците могат да бъдат комплицирани с депресивни положения и неправилно да се счита, че индивидът просто е паднал духом заради отмалялост или несполуки.
Един от ранните признаци е загубата на възприятието за цел и смисъл в живота, написа CNN.
Това е доста характерно и мъчно може да бъде разказано в една категория. Най-общо казано става дума за самостоятелното чувство на всеки, че би трябвало да върви към някаква цел, да се пробва да реализира нещо и да има смисъл в живота си. Без такова чувство качеството на живот понижава, настояват учени. Това важи с огромна мощ за зрялата възраст и старостта на един човек.
Всъщност чувството за смисъл е основата на положителното психологично здраве, показва се в проучването, представено от CNN. То е извършено измежду 22 668 души в Съединени американски щати и резултатите му бяха оповестени неотдавна.
„ Хората с деменция постоянно показват, че са изгубили мотивацията си да се занимават с неща, които по-рано са им носели задоволство. А хората, които имат чувство за цел и са съгласни да вземат участие в разнообразни действия за трениране на паметта, запомняне на думи, демонстрират по-малък когнитивен спад в по-късните години от живота си “, написа в изследването.
Според доктор Анджелина Сютин от университета във Флорида то не е единственото с сходни резултати. По-ранни изследвания сочат, че хората, намиращи смисъл в живота си, по-рядко се разболяват от Алцхаймер или някакъв тип деменция.
Как се стига до тези резултати?
Учените събират данни за десетки хиляди хора от две огромни изследвания, извършени в границите на 15 години. Участниците са оценени по няколко пъти в този интервал като е търсена взаимозависимост сред утежняване на положението им и чувството за цел в живота.
Установява се, че и преди диагностицирането доста от хората показват, че към този момент не намират смисъл в близост. С развиването на заболяването това чувство се ускорява неимоверно. Тази наклонност също не е изнендваща поради обстоятелството, че от дълго време се знае, че умственото здраве се утежнява внезапно след разкриване на заболяването.
Може ли да се помогне?
Усещането за смисъл е строго самостоятелно и универсална рецепта не може да бъде дадена. Но е доста значимо, че живот на другия полюс – в незаинтересованост – е доста по-лошият вид.
Дори диагностицираните към този момент със заболяване би трябвало да поставят старания да се усещат добре със себе си. Хората към тях, дали медицнски служащи или семейство и близки, също не трябва да не помнят това. Важно е болният да бъде зает с нещо. В този смисъл прекомерната грижа може да му навреди. Затова е добре да бъде оставян самичък да прави някои неща, стига да може.
Грижата за болния не би трябвало да е ориентирана единствено към следствията от болестта, споделят експертите. Това е един сложен развой, който би трябвало да бъде ориентиран към личността му и да се направи опит той да резервира връзката със личната си еднаквост.
Един от ранните признаци е загубата на възприятието за цел и смисъл в живота, написа CNN.
Това е доста характерно и мъчно може да бъде разказано в една категория. Най-общо казано става дума за самостоятелното чувство на всеки, че би трябвало да върви към някаква цел, да се пробва да реализира нещо и да има смисъл в живота си. Без такова чувство качеството на живот понижава, настояват учени. Това важи с огромна мощ за зрялата възраст и старостта на един човек.
Всъщност чувството за смисъл е основата на положителното психологично здраве, показва се в проучването, представено от CNN. То е извършено измежду 22 668 души в Съединени американски щати и резултатите му бяха оповестени неотдавна.
„ Хората с деменция постоянно показват, че са изгубили мотивацията си да се занимават с неща, които по-рано са им носели задоволство. А хората, които имат чувство за цел и са съгласни да вземат участие в разнообразни действия за трениране на паметта, запомняне на думи, демонстрират по-малък когнитивен спад в по-късните години от живота си “, написа в изследването.
Според доктор Анджелина Сютин от университета във Флорида то не е единственото с сходни резултати. По-ранни изследвания сочат, че хората, намиращи смисъл в живота си, по-рядко се разболяват от Алцхаймер или някакъв тип деменция.
Как се стига до тези резултати?
Учените събират данни за десетки хиляди хора от две огромни изследвания, извършени в границите на 15 години. Участниците са оценени по няколко пъти в този интервал като е търсена взаимозависимост сред утежняване на положението им и чувството за цел в живота.
Установява се, че и преди диагностицирането доста от хората показват, че към този момент не намират смисъл в близост. С развиването на заболяването това чувство се ускорява неимоверно. Тази наклонност също не е изнендваща поради обстоятелството, че от дълго време се знае, че умственото здраве се утежнява внезапно след разкриване на заболяването.
Може ли да се помогне?
Усещането за смисъл е строго самостоятелно и универсална рецепта не може да бъде дадена. Но е доста значимо, че живот на другия полюс – в незаинтересованост – е доста по-лошият вид.
Дори диагностицираните към този момент със заболяване би трябвало да поставят старания да се усещат добре със себе си. Хората към тях, дали медицнски служащи или семейство и близки, също не трябва да не помнят това. Важно е болният да бъде зает с нещо. В този смисъл прекомерната грижа може да му навреди. Затова е добре да бъде оставян самичък да прави някои неща, стига да може.
Грижата за болния не би трябвало да е ориентирана единствено към следствията от болестта, споделят експертите. Това е един сложен развой, който би трябвало да бъде ориентиран към личността му и да се направи опит той да резервира връзката със личната си еднаквост.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ