Дементните състояния, най-честа от които е болестта на Алцхаймер, са

Дементните положения, най-честа от които е заболяването на Алцхаймер, са прогресиращи болести на мозъка, които последователно понижават способността на човек да се грижи самичък за себе си, инвалидизират и водят с изключение на до загуба наизуст, само че и до заличаване на идентичността на засегнатия, чувството му за принадлежност към нормалната му среда, която има наклонността да става с времето все по-чужда и неразбираема.

Медицината не е разкрила ефикасен метод за повлияването на тези болести. Всички лекарства, които се изписват, имат за цел да облекчат или подтиснат избрана симптоматика в началните стадии на заболяването.

Какво следва на диагностицирания с деменция?

Деменцията прогресира с разнообразни темпове. Първо се виждат паметови, речеви и мисловни промени. С времето признаците се задълбочават. Много постоянно болните от деменция могат да не разпознаят членове на фамилията, да изпитват усложнения при писане и четене. Обикновени рутинни дейности като миене на зъби, обличане или ресане могат да основат усложнение, заради забравяне на последователността на дейностите. Всички тези особености на болестта генерира мощен стрес на фамилията, изключително на членовете, които би трябвало да се грижат за тях, тъй като ежедневните провокации могат да са доста и разнообразни. Едно от тях е оправянето с раздразнението и експанзията на болния - положение, което съпътства болния и околните му.

В ранните стадии на заболяването множеството наранени си дават сметка какво се случва с тях и това нормално им основава възприятие на неизбежност, боязън от незнайното и доста горест. От друга страна измененията в мозъка доста постоянно водят до меланхолия, несъразмерна нервност, бодърствуване или хиперактивност. Много мъчно могат да се отдиференцират тези положения и да се даде оценка дали те се дължат на естествения ход на заболяването или са прояви на прочувствената реакция на осъзнати събития. При всички случаи резултатите наподобяват по един и същи метод. Разликата е в метода и в упования резултат на тези, които се грижат.

Кои са най-честите аргументи за експанзия или нервност при хората с деменция?

Болката и страхът са най-класическите тригери за смяна в психическия тонус и нормално са източник на изтощително вътрешно напрежение, което в някакъв миг се показва като неспокойствие, безпокойство, безпричинна паника, чести експлоадирания. Когато тези положения не престават дълго време, елементарно минават в меланхолия.

Депресията, както и раздразнителността, преминаваща в епизоди на гневни прояви могат да са породени от редовно разстройство на съня . Недостатъчната отмора и честите събуждания през нощта ускоряват отрицателните прояви.

Стомашният дискомфорт и възприятието за тежест в абдоминалната област, породени от констипация (запек), са доста постоянно съпътстващи проблеми на хората с Алцхаймер и други дементни положения. Намаленият надзор върху отделителните функционалности в по-напредналите стадии на болестта са добър мотив за слагане на памперс. От друга страна, памперсът би трябвало постоянно да бъде проверяван и подменян, тъй като дискомфортът, който може да аргументи, когато е цялостен, може да е причина за внезапна смяна на настроението и демонстрация на яд, без да е съзнателен действителният дразнител.

Едни от най-смущаващите признаци на болестта са загубата наизуст и дезориентацията . Внезапната комплициране от неразпознаването на дома, движимостите, рутината или хората могат да са причина за внезапни промени в настроението, демонстрация на боязън, даже положение на ступор.

Гневът може да бъде породен от последователното лишаване на свободата болният да прави действия, които преди е правил без да търси позволение, като шофиране, извършване на покупки, излизане на разходка, посещаване на близки и другари. Заболяването не настава внезапно и доста постоянно страдащият от деменция изпитва възприятие на загуба - не схваща за какво му се лишават права да прави рутинни дейности. В някой миг той може да спомага, а в различен - да се пробва да възвърне автономността си по нападателен метод или просто, като откаже да се подчини.

Шумът и мощните звуци са различен дразнител, който може да е причина за отрицателни реакции. Струпването на доста хора в стаята на болния, шумното говорене, увеличеният тон на тв приемник, радио са все неща, с които би трябвало индивидът, който се грижи за болен с деменция, да се преценява.

От друга страна, възприятието за самотност и ограничението на обществените контакти , които естествено съпътстват тези хора също могат да доведат до разнообразни положения - меланхолия, горест, обезсърчение, прибързаност и нервност, както и яд.

Тъй като деменцията най-често се демонстрира в напреднала и в старческа възраст, би трябвало да се има поради, че пострадалите от нея са живели живота си в построена от тях рутина и всяко вмешателство в нея може да е източник на напрежение, отрицание и яд. Дори да е явно, че човек с напреднало заболяване няма по какъв начин да извърши самичък хигиеничната си рутина, да вземем за пример, подканването и насилственото вкарване в банята нормално се посрещат с митинг. Трудно е да се каже дали това е съзнателен акт или съзнанието дотам е замъглено от заболяването, че тези хигиенични действия наподобяват ненужни, безсмислени и телесно неприятни.

И не на последно място по значимост, прочувственото положение на остро неспокойствие и експанзия може да е породено от въздействието на медикаментите , както и от обстоятелството, че би трябвало да се одобряват, без индивидът да е наясно даже, че е болен.

Очаквайте идващ материал по тематиката, който ще даде съвет Как да се оправят с експанзията и раздразнението хората, които се грижат за болните с деменция ?