Животните, които мислят като нас
Делфини и маймуни демонстрират признаци на рефлективно схващане, което контролира усещанията и паметта. Сред учените стартира да се обрисува консенсус, че при животните съществува функционален паралел на човешкото метапознание, с други думи – способността ни да рефлектираме върху личните си душевни процеси, да ги ръководим и подобряваме, написа Science Daily.
Серия от писания в региона на сравнителната логика на психиката, дело на Дейвид Смит, професор от Департамента по логика на психиката на Университета в Бъфало в съавторство с учени от други университети, удостоверяват напредъка в тази тенденция.
Една от изявленията проучва критериите за проучване на мисловната активност при животните и метода, по който са прилагани в историята на науката.
Оксфордският алманах „ Компаративното знание: пробни проучвания на животинския разсъдък ” разкрива повече за тази дисциплинираност, чието начало е сложено през 1995 с проучване върху делфин от типа афала.
Делфинът можел вярно да преценя по кое време му се дават прекомерно сложни задания и отказвал да ги извърши. Той показвал в държанието си отличителни признаци на съмнение, неустановеност и паника, когато дилемите били прекомерно сложни. Когато дилемите били лесни, той се втурвал към осъществяването им по този начин бързо, че създавал към себе си големи талази, които заплашвали да залеят деликатната електроника на учените.
Дейвид Смит и неговите сътрудници изследвали метакогнитивните качества на тренирани с джойстик макаци. Тези маймуни реагират по характерен метод, с цел да покажат неустановеност в паметта си.
Те могат да подадат сигнал, че не са сигурни , с цел да завоюват подсещане от експериментаторите за това какво да създадат. Те подават подобен сигнал, даже когато спомените им са изтрити посредством магнитна стимулация. Статията приключва със заключението, че животните имат сходни с нашите метапознавателни качества.
„ Във всеки случай способността им да осъзнават несигурността си и да дават отговор адаптивно на нея демонстрира сходство с аналогичния развой при хората ” , уверен е Смит.
За разлика от изследваните азиатски и африкански маймуни, южноамериканските типове, които екипът му изследвал, не показват такива качества. „ Това евентуално е видова разлика с завладяващи следствия, които касаят възникването на рефлективно схващане при човекоподобните маймуни и хората ”, заключава ученият.
