Доклад на ЕК: Все по-малко деца напускат училище, учителите - недобре подготвени
Делът на прибързано напусналите образованието възпитаници и младежи в България понижава по отношение на 2009 година - от 14,7% на 12,7%, само че към момента е над междинните за Европейски Съюз - 10,6%.
Не всички деца - 84% от всички, получават обучение и грижи в ранна възраст, а близо половината от 15-годишните български възпитаници имат слаби резултати по четивна просветеност /41,5 процента/ и по математика /42,1 процента/.
Престижът на преподавателската специалност е невисок, а междинната възраст на учителите - висока. Възрастните, които не престават ученето си, са пренебрежимо малко /2,5 процента/.
Това са част от главните заключения за България, показани на годишния конгрес за обучение, иницииран от еврокомисаря за образованието Тибор Наврачич, в Брюксел на 26 септември.
На него беше показан годишният преглед на Европейската комисия за образованието и образованието в Европейски Съюз, който включва обособени отчети за всяка страна членка, се показва в мнение от фондацията " Заедно в час " по главните заключения от отчета на Европейска комисия за България, съобщи Българска телеграфна агенция.
Българските учители са незадоволително и недобре готови
Докладът на Европейска комисия слага мощен акцент върху работещите в образованието. Експертите припомнят, че съвсем половината от българските учители са на възраст над 50 години и е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в идващите 10 години. " Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи ", написа в отчета, а с максимален недостиг се показват учителите в детските градини, началните учители, тези по непознати езици, осведомителни технологии, математика и физика. Недостатъчни са и ресурсните учители, учебните психолози и логопедите, които играят основна роля в това всеки възпитаник да получи грижа и обучение съгласно самостоятелните си потребности.
Едновременно с това престижът на преподавателската специалност към момента е невисок и съгласно данните в отчета единствено 60 % от приключилите стратегии за образование на учители стартират да работят като такива. Като аргументи се показват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване.
Освен незадоволително като брой, българските учители не са и задоволително добре готови, сочи отчетът. В България е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на преподавателите - и то във връзка с действителни на практика умения като съответни педагогичен пълномощия и цифрови умения.
Според последното издание на интернационалното проучване TALIS огромна част от българските учители споделят, че им е мъчно да овладяват протичащото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и неналичието на умения за преподаване с мисъл за самостоятелните потребности на всеки възпитаник, могат доста бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до овакантяване на специалността, по този начин и до некачествено обучение за децата.
Достатъчни ли са заплатите на българските учители?
Основните старания на Министерството на образованието и науката през последните няколко години бяха за нарастване на заплатите - изключително на младите учители, приоритизирането на педагогическите специалности в университетите и включването на някои обществени придобивки за преподаватели, покриващи разноски за превоз и настаняване.
МОН инициира и стратегия, посредством която да се подтикват учители, които желаят да преподават в сложни региони на страната, както и да се обезпечи по-гъвкав достъп до учителската специалност за хора от други професионални сфери, които желаят да се развиват в учебно заведение. Тази политика към момента набира сили и от качественото й осъществяване зависи дали в действителност в образованието ще може да се влее пресен запас от стимулирани учители.
Недостигът на учители фактически е в " радара " на държавните политики и това е позитивна наклонност. За да има триумф обаче, са нужни още старания и забързване на към този момент подхванатите промени. Ключово е да се обърне внимание на качеството на подготовката на учителите - както на тази в университетите, по този начин и на продължаващата след влизане в учебно заведение. Ако преподавателите имат опция сами да формулират потребностите си за спомагателни квалификации и да избират в кои стратегии да се включат по справедливи критерии, това може да отсее качествените продължаващи образования и да ги направи потребни за работата на учителите.
Образованието в България към момента не е за всички
Друг значим извод от отчета на Европейска комисия е, че макар напъните на страната, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. Ранното овакантяване е съсредоточено в обществени пластове и региони на страната, където бедността е на по-високи нива. Това значи, че образованието не съумява да помогне на децата да излязат от цикъла на бедността, съдбоносен им по рождение. Това се отразява както на техните благоприятни условия за бъдещо развиване, по този начин и на стопанската система и обществото на страната.
България вкара междуинституционален механизъм за привличане назад към учебно заведение на напуснали системата възпитаници, който регистрира висок брой на върнати деца през последната година. Това е триумф, само че след него идва по-трудното - да се направи по този начин, че учебното заведение да може и да задържи учениците - посредством съответни образователни стратегии, посредством отговаряне на потребностите и самостоятелните им характерности, посредством ефикасна работа с родителите им.
Препоръките са " да се усили скоростта " на почналите промени в образованието в България
Резултатите от мониторинга и подхванатите през последните години политики в България демонстрират нещо основно - промените са в вярна посока, само че се случват прекомерно постепенно. " Българското обучение би трябвало да включи незабавно на по-висока предавка, с цел да отговори на условията на днешните възпитаници, да благоприятства икономическото развиване на страната и да бъде съответно на бъдещето на света ", се предлага в отчета.
Отварянето на учителската специалност към стимулирани да преподават хора от други сфери, повишението на качеството на подбора и подготовката на учителите, и потребната продължаваща подготовка би трябвало да вървят и с същинска независимост за преподавателите. Свобода да разпрострат капацитета си, да изберат съответни за техните възпитаници способи и стратегии, да тестват нови тактики за учене. И в тази си независимост те би трябвало да бъдат подкрепени - от родителите, от специалистите в районните ръководства на образованието, от ментори и наставници на терен, от обществото като цяло, а не да са сложени в непрекъснат боязън от рецензия, се обобщава в обзора. /БТА
Не всички деца - 84% от всички, получават обучение и грижи в ранна възраст, а близо половината от 15-годишните български възпитаници имат слаби резултати по четивна просветеност /41,5 процента/ и по математика /42,1 процента/.
Престижът на преподавателската специалност е невисок, а междинната възраст на учителите - висока. Възрастните, които не престават ученето си, са пренебрежимо малко /2,5 процента/.
Това са част от главните заключения за България, показани на годишния конгрес за обучение, иницииран от еврокомисаря за образованието Тибор Наврачич, в Брюксел на 26 септември.
На него беше показан годишният преглед на Европейската комисия за образованието и образованието в Европейски Съюз, който включва обособени отчети за всяка страна членка, се показва в мнение от фондацията " Заедно в час " по главните заключения от отчета на Европейска комисия за България, съобщи Българска телеграфна агенция.
Българските учители са незадоволително и недобре готови
Докладът на Европейска комисия слага мощен акцент върху работещите в образованието. Експертите припомнят, че съвсем половината от българските учители са на възраст над 50 години и е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в идващите 10 години. " Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи ", написа в отчета, а с максимален недостиг се показват учителите в детските градини, началните учители, тези по непознати езици, осведомителни технологии, математика и физика. Недостатъчни са и ресурсните учители, учебните психолози и логопедите, които играят основна роля в това всеки възпитаник да получи грижа и обучение съгласно самостоятелните си потребности.
Едновременно с това престижът на преподавателската специалност към момента е невисок и съгласно данните в отчета единствено 60 % от приключилите стратегии за образование на учители стартират да работят като такива. Като аргументи се показват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване.
Освен незадоволително като брой, българските учители не са и задоволително добре готови, сочи отчетът. В България е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на преподавателите - и то във връзка с действителни на практика умения като съответни педагогичен пълномощия и цифрови умения.
Според последното издание на интернационалното проучване TALIS огромна част от българските учители споделят, че им е мъчно да овладяват протичащото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и неналичието на умения за преподаване с мисъл за самостоятелните потребности на всеки възпитаник, могат доста бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до овакантяване на специалността, по този начин и до некачествено обучение за децата.
Достатъчни ли са заплатите на българските учители?
Основните старания на Министерството на образованието и науката през последните няколко години бяха за нарастване на заплатите - изключително на младите учители, приоритизирането на педагогическите специалности в университетите и включването на някои обществени придобивки за преподаватели, покриващи разноски за превоз и настаняване.
МОН инициира и стратегия, посредством която да се подтикват учители, които желаят да преподават в сложни региони на страната, както и да се обезпечи по-гъвкав достъп до учителската специалност за хора от други професионални сфери, които желаят да се развиват в учебно заведение. Тази политика към момента набира сили и от качественото й осъществяване зависи дали в действителност в образованието ще може да се влее пресен запас от стимулирани учители.
Недостигът на учители фактически е в " радара " на държавните политики и това е позитивна наклонност. За да има триумф обаче, са нужни още старания и забързване на към този момент подхванатите промени. Ключово е да се обърне внимание на качеството на подготовката на учителите - както на тази в университетите, по този начин и на продължаващата след влизане в учебно заведение. Ако преподавателите имат опция сами да формулират потребностите си за спомагателни квалификации и да избират в кои стратегии да се включат по справедливи критерии, това може да отсее качествените продължаващи образования и да ги направи потребни за работата на учителите.
Образованието в България към момента не е за всички
Друг значим извод от отчета на Европейска комисия е, че макар напъните на страната, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. Ранното овакантяване е съсредоточено в обществени пластове и региони на страната, където бедността е на по-високи нива. Това значи, че образованието не съумява да помогне на децата да излязат от цикъла на бедността, съдбоносен им по рождение. Това се отразява както на техните благоприятни условия за бъдещо развиване, по този начин и на стопанската система и обществото на страната.
България вкара междуинституционален механизъм за привличане назад към учебно заведение на напуснали системата възпитаници, който регистрира висок брой на върнати деца през последната година. Това е триумф, само че след него идва по-трудното - да се направи по този начин, че учебното заведение да може и да задържи учениците - посредством съответни образователни стратегии, посредством отговаряне на потребностите и самостоятелните им характерности, посредством ефикасна работа с родителите им.
Препоръките са " да се усили скоростта " на почналите промени в образованието в България
Резултатите от мониторинга и подхванатите през последните години политики в България демонстрират нещо основно - промените са в вярна посока, само че се случват прекомерно постепенно. " Българското обучение би трябвало да включи незабавно на по-висока предавка, с цел да отговори на условията на днешните възпитаници, да благоприятства икономическото развиване на страната и да бъде съответно на бъдещето на света ", се предлага в отчета.
Отварянето на учителската специалност към стимулирани да преподават хора от други сфери, повишението на качеството на подбора и подготовката на учителите, и потребната продължаваща подготовка би трябвало да вървят и с същинска независимост за преподавателите. Свобода да разпрострат капацитета си, да изберат съответни за техните възпитаници способи и стратегии, да тестват нови тактики за учене. И в тази си независимост те би трябвало да бъдат подкрепени - от родителите, от специалистите в районните ръководства на образованието, от ментори и наставници на терен, от обществото като цяло, а не да са сложени в непрекъснат боязън от рецензия, се обобщава в обзора. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ