Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора в

Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора в ...

Доклад на ЕК: Все по-малко деца напускат училище, учителите - недобре подготвени.

Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора в България намалява спрямо 2009 г. - от 14,7% на 12,7%, но все още е над средните за ЕС - 10,6%.

Не всички деца - 84% от всички, получават образование и грижи в ранна възраст, а близо половината от 15-годишните български ученици имат слаби резултати по четивна грамотност /41,5 процента/ и по математика /42,1 процента/.

Престижът на преподавателската професия е нисък, а средната възраст на учителите - висока. Възрастните, които продължават ученето си, са пренебрежимо малко /2,5 процента/.

Това са част от основните изводи за България, представени на годишния форум за образование, иницииран от еврокомисаря за образованието Тибор Наврачич, в Брюксел на 26 септември.

На него беше представен годишният обзор на Европейската комисия за образованието и обучението в ЕС, който включва отделни доклади за всяка страна членка, се посочва в становище от фондацията "Заедно в час" по основните изводи от доклада на ЕК за България, предаде БТА.

Българските учители са недостатъчно и недобре подготвени

Докладът на ЕК поставя силен акцент върху работещите в образованието. Експертите напомнят, че почти половината от българските учители са на възраст над 50 години и е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в следващите десет години. "Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи", пише в доклада, а с най-голям дефицит се посочват учителите в детските градини, началните учители, тези по чужди езици, информационни технологии, математика и физика. Недостатъчни са и ресурсните учители, училищните психолози и логопедите, които играят ключова роля в това всеки ученик да получи грижа и образование според индивидуалните си нужди.

Едновременно с това престижът на преподавателската професия все още е нисък и според данните в доклада само 60 процента от завършилите програми за обучение на учители започват да работят като такива. Като причини се посочват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и недостатъчните възможности за професионално развитие.

Освен недостатъчно като брой, българските учители не са и достатъчно добре подготвени, сочи докладът. В България е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на преподавателите - и то по отношение на реални практически умения като конкретни педагогически компетенции и дигитални умения.
Според последното издание на международното изследване TALIS голяма част от българските учители споделят, че им е трудно да овладяват случващото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и липсата на умения за преподаване с мисъл за индивидуалните нужди на всеки ученик, могат много бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до напускане на професията, така и до некачествено образование за децата.

Достатъчни ли са заплатите на българските учители?

Основните усилия на Министерството на образованието и науката през последните няколко години бяха за увеличение на заплатите - особено на младите учители, приоритизирането на педагогическите специалности в университетите и включването на някои социални придобивки за преподаватели, покриващи разходи за транспорт и настаняване.

МОН инициира и програма, чрез която да се стимулират учители, които искат да преподават в трудни райони на страната, както и да се осигури по-гъвкав достъп до учителската професия за хора от други професионални сфери, които искат да се развиват в училище. Тази политика все още набира сили и от качественото й изпълнение зависи дали наистина в образованието ще може да се влее свеж ресурс от мотивирани учители.

Недостигът на учители действително е в "радара" на държавните политики и това е положителна тенденция. За да има успех обаче, са нужни още усилия и забързване на вече предприетите реформи. Ключово е да се обърне внимание на качеството на подготовката на учителите - както на тази в университетите, така и на продължаващата след влизане в училище. Ако преподавателите имат възможност сами да формулират нуждите си за допълнителни квалификации и да избират в кои програми да се включат по обективни критерии, това може да отсее качествените продължаващи обучения и да ги направи полезни за работата на учителите.

Образованието в България все още не е за всички

Друг важен извод от доклада на ЕК е, че въпреки усилията на държавата, преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. Ранното напускане е концентрирано в социални слоеве и райони на страната, където бедността е на по-високи равнища. Това означава, че образованието не успява да помогне на децата да излязат от цикъла на бедността, предопределен им по рождение. Това се отразява както на техните възможности за бъдещо развитие, така и на икономиката и обществото на страната.
България въведе междуинституционален механизъм за привличане обратно към училище на напуснали системата ученици, който отчете висок брой на върнати деца през последната година. Това е успех, но след него идва по-трудното - да се направи така, че училището да може и да задържи учениците - чрез адекватни учебни програми, чрез отговаряне на нуждите и индивидуалните им характеристики, чрез ефективна работа с родителите им.

Препоръките са "да се увеличи скоростта" на започналите реформи в образованието в България

Резултатите от мониторинга и предприетите през последните години политики в България показват нещо ключово - реформите са в правилна посока, но се случват твърде бавно. "Българското образование трябва да включи веднага на по-висока предавка, за да отговори на изискванията на днешните ученици, да благоприятства икономическото развитие на страната и да бъде адекватно на бъдещето на света", се препоръчва в доклада.

Отварянето на учителската професия към мотивирани да преподават хора от други сфери, повишаването на качеството на подбора и подготовката на учителите, и полезната продължаваща квалификация трябва да вървят и с истинска свобода за преподавателите. Свобода да разгърнат потенциала си, да изберат адекватни за техните ученици методи и програми, да изпробват нови стратегии за учене. И в тази си свобода те трябва да бъдат подкрепени - от родителите, от експертите в регионалните управления на образованието, от ментори и наставници на терен, от обществото като цяло, а не да са поставени в постоянен страх от критика, се обобщава в обзора. /БТА

Източник: dnesplus.bg