Донка Симеонова: Нашата цел е професията учител да получи обществено признание и уважение
Декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ по случай Международния ден на учителя По самодейност на ЮНЕСКО, от 1994 г, на 5 октомври се отбелязва Международният ден на учителя. Идеята за празника се заражда през 1966 година, когато в Париж се организира междуправителствена конференция, на която е подписан документът „ Препоръки, засягащи статута на учителя “. Международният ден на учителя е още един мотив за търсене на отговори по световни въпроси, свързани с задачата на учителската специалност.
Още от далечни времена, учителят постоянно е заемал значимо място в обществото. Именно, тъй като без хора, които да образоват, едно общество не би могло да съществува. По време на Възраждането в България учителите са измежду пионерите, сложили основите за възобновяване на националното ни съзнание. Едни от най-великите наши исторически персони са били и учители – Неофит Рилски, Петър Берон, Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Йордан Йовков, братя Миладинови. Всеки от нас помни своя първи образователен ден и своя първи преподавател. Всеки от нас има преподавател, който е оказал значима роля в живота му, тъй като с изключение на знанията, той му е дал и цялата си обич, научил го е да мисли независимо, да търси и намира отговори, да се съмнява, да проучва, да прави разлика сред положително и зло. Основните фактори, които дефинират качеството на образованието са: положително заплащане; положително обучение; благоприятни условия за професионално и кариерно развитие; висока конкуренция за образование и работни места; авторитет на специалността. Какво се случва в България? През последните десетилетия страната и обществото разрушават престижа на учителя и принизяват специалността му.
Свидетели сме на смело, невъзпитано и нападателно държание на част от учениците към техните учители. Защо, не е вродено, нали? Защото учебното заведение отразява това, което се случва в страната – липса на полезности, безсърдечие, надменност, корупция. Вече сме общество, в което образованието е престанало да бъде полезност и приоритет. Разходите, които прави страната за образованието в България през 1900 година са такива, че България заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански и редица други страни. Тази година, въпреки още веднъж да е оповестено за приоритет, за обучение се отделят едвам 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като приблизително за Европейския съюз, съгласно Евростат, този % е 5,3%. Въпреки че към този момент са направени първите стъпки за повишение на възнагражденията на учителите, учителите в България към момента са с едни от най-ниските приходи в Европа. Разбираемо е, при ниските заплати на учителите, надлежно и техните пенсии са на най-ниското ходило. Ако през 1896 година, малко след Освобождението, минималната учителска пенсия е 219 лева, то след повече от век през 2016 година междинната учителска пенсия е 270 лева Днес тази учителска гр.София, ул. “Позитано ” 20 тел/факс 8107234 e-mail: [email protected] пенсия е надалеч под прага на физическото оцеляване и следващото доказателство- какво е публичното самопризнание и престижът на българския преподавател в модерна България. Педагогиката, като компетентност, продължава да бъде с най-нисък приемен бал в университетите и това има своите последици. Често квалификацията не е съобразена с желанието на учителите, а с избрани стопански ползи на частни обучителни институции. Ограничени са опциите за креативен метод на учителя и заради претрупаното образователно наличие, и поради идеологически осакатените образователни стратегии. През 2016 година влезе в действие новият Закон за предучилищното и учебното обучение и сложи на тестване учителите и ръководителите на просветителни институции. Държавни просветителни стандарти написани, поправени, отменяни и дописвани, утвърдиха просветителната система, в която за жалост: не ученикът, не учителят, а документите е най-важна. Система, която ограничи правата на учителя в класната стая и му забрани да отстранява възпитаници от час, разреши на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да минават в идващия клас без даже да са постигнали нужния учебен най-малко и даже - без да са грамотни. Система, в която броя на учениците е движеща мощ, а от време на време оцеляването на едно учебно заведение зависи от няколко ученика. Система, която трансформира учителя в служител, който прекарва по-голяма част от времето си в писане на информации и показване на от време на време ненужна информация. Съвсем разумно е тогава, че последните данни на Евростат за България демонстрират, че тя е измежду страните от Европейския съюз, в които казусът със застаряването на учителите и феминизацията на учителската специалност е най-остър.
Страната ни е на второ място в Европейския съюз и по застаряване на учителите – към 48% от учителите в България са на възраст над 50 година, а младите учители до 35 година към 13%. Като резултат - постоянно учителят е без самочувствие, все по-малко са тези, които желаят да станат учители и да одобряват специалността като предопределение. Но в България има повече от 90 000 учители! Това са хората, които всекидневно са оценени и следени от най- сериозната и взискателна аудитория-децата и учениците. Изискванията към учителя са големи. Той би трябвало съвършено да познава материята, която преподава, да предизвика интереса и да задържи вниманието, да има мощно зрение, бързи реакции, да бъде добър психолог, оратор, актьор, да има забележително хладнокръвие, да има възприятие за комизъм, да знае по какъв начин да работи в изключителни обстановки, с цел да опази живота и здравето на учениците, като същински преподавател да намира метод към всяко дете, да му оказва помощ да разкрие гения си и най-хубавите си качества. Затова със угриженост и мисъл за бъдещето, Българска социалистическа партия предложи един надпартиен, отворен план, който има за цел да показа съответни решения по стратегически за страната ни въпроси и най-много в областта на образованието- „ Визия за България “.
Предлагаме образованието да е държавен приоритет и обект на извънреден надзор от страната. Да създадем налично и модерно учебно заведение, стимулирани и мислещи възпитаници и тук още веднъж на ход е учителят– „ учителят на бъдещето “. Българска социалистическа партия предлага одобряване на учителската гр.София, ул. “Позитано ” 20 тел/факс 8107234 e-mail: [email protected] специалност като контролирана специалност с висока социална значителност, сложена под контрола и протекция на страната. Предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна подготовка на учителите, периодически заплатен отпуск за подготовка, тласъци за високата подготовка. Предлагаме усъвършенствана осведомителна система за преустановяване на безкрайната бумащина в учебно заведение. Ще отстояваме възнаграждение на учителския труд над междинната работна заплата и стимулиране на положителните резултати, творчеството и работата при сложни условия. Възпитанието и националните полезности да залегнат надълбоко в просветителния развой. Целта: специалността преподавател да получи публично самопризнание и почитание, а учителят да се усеща свободен да осъществя концепциите си, с цел да я има България! С любовта и търпението, с които той води за ръка бъдещето на България, българският преподавател продължава да бъде будителят на нашето време - най- борбеният, най-вдъхновеният, най-ревностният страж на българските национални полезности и независимост!
Още от далечни времена, учителят постоянно е заемал значимо място в обществото. Именно, тъй като без хора, които да образоват, едно общество не би могло да съществува. По време на Възраждането в България учителите са измежду пионерите, сложили основите за възобновяване на националното ни съзнание. Едни от най-великите наши исторически персони са били и учители – Неофит Рилски, Петър Берон, Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Йордан Йовков, братя Миладинови. Всеки от нас помни своя първи образователен ден и своя първи преподавател. Всеки от нас има преподавател, който е оказал значима роля в живота му, тъй като с изключение на знанията, той му е дал и цялата си обич, научил го е да мисли независимо, да търси и намира отговори, да се съмнява, да проучва, да прави разлика сред положително и зло. Основните фактори, които дефинират качеството на образованието са: положително заплащане; положително обучение; благоприятни условия за професионално и кариерно развитие; висока конкуренция за образование и работни места; авторитет на специалността. Какво се случва в България? През последните десетилетия страната и обществото разрушават престижа на учителя и принизяват специалността му.
Свидетели сме на смело, невъзпитано и нападателно държание на част от учениците към техните учители. Защо, не е вродено, нали? Защото учебното заведение отразява това, което се случва в страната – липса на полезности, безсърдечие, надменност, корупция. Вече сме общество, в което образованието е престанало да бъде полезност и приоритет. Разходите, които прави страната за образованието в България през 1900 година са такива, че България заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански и редица други страни. Тази година, въпреки още веднъж да е оповестено за приоритет, за обучение се отделят едвам 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като приблизително за Европейския съюз, съгласно Евростат, този % е 5,3%. Въпреки че към този момент са направени първите стъпки за повишение на възнагражденията на учителите, учителите в България към момента са с едни от най-ниските приходи в Европа. Разбираемо е, при ниските заплати на учителите, надлежно и техните пенсии са на най-ниското ходило. Ако през 1896 година, малко след Освобождението, минималната учителска пенсия е 219 лева, то след повече от век през 2016 година междинната учителска пенсия е 270 лева Днес тази учителска гр.София, ул. “Позитано ” 20 тел/факс 8107234 e-mail: [email protected] пенсия е надалеч под прага на физическото оцеляване и следващото доказателство- какво е публичното самопризнание и престижът на българския преподавател в модерна България. Педагогиката, като компетентност, продължава да бъде с най-нисък приемен бал в университетите и това има своите последици. Често квалификацията не е съобразена с желанието на учителите, а с избрани стопански ползи на частни обучителни институции. Ограничени са опциите за креативен метод на учителя и заради претрупаното образователно наличие, и поради идеологически осакатените образователни стратегии. През 2016 година влезе в действие новият Закон за предучилищното и учебното обучение и сложи на тестване учителите и ръководителите на просветителни институции. Държавни просветителни стандарти написани, поправени, отменяни и дописвани, утвърдиха просветителната система, в която за жалост: не ученикът, не учителят, а документите е най-важна. Система, която ограничи правата на учителя в класната стая и му забрани да отстранява възпитаници от час, разреши на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да минават в идващия клас без даже да са постигнали нужния учебен най-малко и даже - без да са грамотни. Система, в която броя на учениците е движеща мощ, а от време на време оцеляването на едно учебно заведение зависи от няколко ученика. Система, която трансформира учителя в служител, който прекарва по-голяма част от времето си в писане на информации и показване на от време на време ненужна информация. Съвсем разумно е тогава, че последните данни на Евростат за България демонстрират, че тя е измежду страните от Европейския съюз, в които казусът със застаряването на учителите и феминизацията на учителската специалност е най-остър.
Страната ни е на второ място в Европейския съюз и по застаряване на учителите – към 48% от учителите в България са на възраст над 50 година, а младите учители до 35 година към 13%. Като резултат - постоянно учителят е без самочувствие, все по-малко са тези, които желаят да станат учители и да одобряват специалността като предопределение. Но в България има повече от 90 000 учители! Това са хората, които всекидневно са оценени и следени от най- сериозната и взискателна аудитория-децата и учениците. Изискванията към учителя са големи. Той би трябвало съвършено да познава материята, която преподава, да предизвика интереса и да задържи вниманието, да има мощно зрение, бързи реакции, да бъде добър психолог, оратор, актьор, да има забележително хладнокръвие, да има възприятие за комизъм, да знае по какъв начин да работи в изключителни обстановки, с цел да опази живота и здравето на учениците, като същински преподавател да намира метод към всяко дете, да му оказва помощ да разкрие гения си и най-хубавите си качества. Затова със угриженост и мисъл за бъдещето, Българска социалистическа партия предложи един надпартиен, отворен план, който има за цел да показа съответни решения по стратегически за страната ни въпроси и най-много в областта на образованието- „ Визия за България “.
Предлагаме образованието да е държавен приоритет и обект на извънреден надзор от страната. Да създадем налично и модерно учебно заведение, стимулирани и мислещи възпитаници и тук още веднъж на ход е учителят– „ учителят на бъдещето “. Българска социалистическа партия предлага одобряване на учителската гр.София, ул. “Позитано ” 20 тел/факс 8107234 e-mail: [email protected] специалност като контролирана специалност с висока социална значителност, сложена под контрола и протекция на страната. Предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна подготовка на учителите, периодически заплатен отпуск за подготовка, тласъци за високата подготовка. Предлагаме усъвършенствана осведомителна система за преустановяване на безкрайната бумащина в учебно заведение. Ще отстояваме възнаграждение на учителския труд над междинната работна заплата и стимулиране на положителните резултати, творчеството и работата при сложни условия. Възпитанието и националните полезности да залегнат надълбоко в просветителния развой. Целта: специалността преподавател да получи публично самопризнание и почитание, а учителят да се усеща свободен да осъществя концепциите си, с цел да я има България! С любовта и търпението, с които той води за ръка бъдещето на България, българският преподавател продължава да бъде будителят на нашето време - най- борбеният, най-вдъхновеният, най-ревностният страж на българските национални полезности и независимост!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ