Декемврийското изследване на АФИС“ потвърди два контрастни тренда: броят на

Декемврийското проучване на „ АФИС “ удостовери два контрастни тренда: броят на хората, чието материално състояние е облекчено, нараства, само че в това време чувството за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж.

Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно – на 10%.

Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена. Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и, колкото и ненадейно да звучи, при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.

Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори. Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).

Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето. В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем. Това демонстрира, че плодовете на растежа не се разпределят отмерено.

От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в нараснало доверие към политическата надстройка.

Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след м. март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%. Аналогично пораства и настройката за основаване на нов кабинет в границите на настоящето Народно заседание.

Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%. Това се изяснява не толкоз с визията за съществуване на различна политика и неин притежател, колкото със заразителния резултат на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по съответно от ГЕРБ във връзка на корупционните разкрития и тематиката за приватизацията по време на прехода.
Най-голямо е недоверието в правосъдната власт / БГНЕС
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.

Най-голямо е недоверието в правосъдната власт – 80.7%, на второ място по съмнение са синдикатите, а на трето Народното събрание с 77.7% неодоверие.

И Нинова, и Борисов стоят устойчиво отпред на своите партии. Въпреки усещането за вътрешно напрежение Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Борисов е още по-стабилен: 95% от гласоподавателите на ГЕРБ му имат вяра. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.

Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.

Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с разобличенията от серията „ Суджукгейт “, хвърляща обществена светлина върху клиентелистката мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с неочакван триумф – с предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си концепцията за проверка на този прелом среща благосклонности: 67% я утвърждават, а 17% – не. Въпросът е, че Българска социалистическа партия не тематизира вътрешното несъгласие в ангажимента, че порочните покупко-продажби не се анулират, корумпираните служители ще се санкционират, само че не и тези които са корумпирали.

Българска социалистическа партия не долови хумора в сходен коренно ляв план на една дясна партия и реагира със смъртна съвестност, влизайки в режим на пояснения пред обществото и вътре в управлението си. Ако Българска социалистическа партия притежаваше и представяше ясна положителна стратегия с необятна чуваемост, да вземем за пример тази за отбраната на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да употребява „ тефлонова отбрана “ против отрицателната агитация на ГЕРБ и множеството медии. В противоположен случай последователите на ръководещи и съпротива реагират автоматизирано, до момента в който електоралните периферии заради слабия интерес към политическите сюжети изясняват рецензиите като нападки, целящи да скрият личната неплатежоспособност.

Заради, въпреки и дребна, само че положителна идея – нежелателността да се вихрят кавги в навечерието на Председателството на България в Европейски Съюз – ГЕРБ резервира остатъците от сходна тефлонова отбрана. Максимата „ да не се изложим пред чужденците “ въпреки всичко има известна тежест за публичното мнение: 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си в този интервал, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни / БГНЕС
Като междинна равносметка на битката за привличане на публичното доверие, може да се каже, че дуелът „ ГЕРБ-БСП “ продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е явен знак, че главната политическа конспирация ще се резервира за относително дълъг интервал от време. Електоралният капацитет на основните политически сили на практика резервира статуквото от изборите.

Ако избори се организираха в този момент, ГЕРБ би получил 27%, Българска социалистическа партия 23%, Движение за права и свободи 8%, Оперативна програма 6%. Партия „ Воля “ би се озовала още веднъж на прага на Народното събрание с малко под 3% от всички гласоподаватели. И още веднъж двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на съдружен сътрудник.

Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.

Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш – Реформаторски блок, „ Да, България “ и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта. /БГНЕС

---------------------------------------

[i]Проучването е осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление „ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права на територията на страната. Проучването е направено със лични средства в рамките натрадиционната изследователска стратегия на АФИС. [/i]