Бюджет 2023 отвори кутията на Пандора
Дефицит от 3%, стесняване на разноските, нови данъчни закони – това са главните цели в плана за Бюджет 2023, който министерството на финансите показа през вчерашния ден (15 март). Разчетите демонстрират, че при опазване на признатите през 2022 година политики от Народното събрание дефицитът ще доближи близо 7%, по тази причина новата рамка залага ограничения като смяна на налозите и орязване на разноски.
Така показаните параметри отвориха кутията на Пандора в отрасловото ведомство. Още преди новата финансова рамка да бъде публично показана, в общественото пространство беше публикуван отчет от министъра на финансите, който някои анализатори дефинираха като апокалипсис. Други обявиха, че съгласно данните в него, приемането в еврозоната може да се трансформира в „ задача невъзможна “, а трети непосредствено сложиха точка на полемиките с ужасяващите пет букви „ банкрут “.
Темата разяснява пред публицисти и вицепрезидентът Илияна Йотова. „ България не е пред банкрут, няма потребност да се взема нов заем от Международния валутен фонд, нито да се трансформира съглашението, както и да се тегли нов дълг. “, съобщи тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Надявам се още в първите дни, когато проработи новото Народно заседание, този бюджет да бъде признат, сподели Йотова и добави, че цялата страна има потребност от това.
Без суматоха
Ако за миг оставим настрани мрачните прогнози и се фокусираме върху действителните обстоятелства, можем да създадем следния извод: да, в сметките на страната има огромен проблем и той не е нито в това, че някои бизнеси отново ще би трябвало да заплащат „ положителното остаряло “ Данък добавена стойност, нито в действителната вероятност да имаме усложнения в тегленето на нов външен дълг.
„ Няма нищо изключително във всичко това. Дебатът е по какъв начин да се направи бюджет, който е с доста невисок недостиг “, изясни пред bTV икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Той настоя васлужебното държавно управление да внесе план на бюджет с по-нисък недостиг и с по-ниско харчене.
„ В момента пазарите се възстановиха, нещата вървят към естествена обстановка и би трябвало да имаме обикновено бюджетно ръководство, а не да се вкарва екзотика в бюджетната рамка “, добави Богданов.
Той дефинира предлагането за смяна на курса лев-евро като безконтролно и като нещо, с което България няма да може да влезе в Еврозоната. Това ще е тест за всички партии в Народното събрание.
„ Как партиите ще желаят България да влезе в еврозоната, като са подготвени да гласоподават бюджет с 6% недостиг, в сравнение с с 3% “, недоумява Богданов, съгласно който нямаме безвъзмездни пари, с цел да взимаме непрекъснато заеми.
Приходите, а не разноските са казусът
" Няма смисъл всички да се таксуват със свръхпечалби. Трябва да се мисли малко преди да се вършат такива оферти ", съобщи икономистът Евгений Кънев пред bTV. Според него, от всичко казано от служебния финансов министър, липсва слонът в стаятa – няма грам дума за приходите в бюджета.
Трябва да се сменят управленията на изпълнителните организации, с цел да се усъвършенства събирането на приходите в страната, настоя икономистът. Той добави, че единственият аршин, който може да се покрие за преодоляване на инфлацията, са обществените вложения.
Проектобюджетът, който Министерство на финансите ще входира в първите дни на новия парламент, е жертван на крах, счита икономистът Михаил Кръстев. Той посочи, че процесът за влизане на България в еврозоната зависи и от финансирането на обществените разноски. Министерството не може да имитира дълг по метода, по който му се желае, добави още той.
„ Сметката демонстрира сред 8 и 9 милиарда най-малко недостиг, а би трябвало да бъде най-много към 5,5 милиарда 3% е дефицитът, към който би трябвало да се стремим, в случай че е над тази граница, зачертаваме еврозоната за идващите 3-4 години. “, разяснява пред Нова тв финансистът Любомир Дацов.
Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите към този момент. Ако продължи тази наклонност с настоящи разноски, а и с упования скок на финансовите разноски поради изплащането на евросредства, ще има спомагателна тежест на недостига, добави той.
" Никъде не е казано, нито се загатва думата " банкрут " на България. Валутният курс също няма да се сменя, споделя се, че в дълготраен проект бюджетът, изведен от баланс, ще води до дефицити. Бюджетът има структурни проблеми. Нивото на пенсиите, заплатите и обезщетенията са измежду тях ", разяснява още Дацов.
По думите му, дефицитът значи, че непрестанно, с цел да си плащаш сметките, би трябвало да теглиш заеми.
" Ще пристигна неизбежно миг, в който ще спрат да дават заеми и ще би трябвало да се преструктурира методът на живот, същото нещо е и за бюджета. Европейска комисия ще ни вкара в процедура за свръхдефицит, в случай че продължаваме с тази бюджетна посока ", счита той.
Според него до края на април би трябвало да бъде изпратена конвергентната стратегия - 3-годишната бюджетна прогноза за координиране на политиките.
" Няма по какъв начин да я направиш без базов бюджет за тази година. МФ завърши работата на база периодите от Европейски Съюз и демонстрира посоката. Бюджетът би трябвало да откри 4 милиарда, с цел да балансира нещата до края на годината. В идната година ще би трябвало да има ограничаваща политика - преструктуриране и унищожаване на енергийната помощ ", уточни Дацов.
Валутният ръб не е в заплаха
Опасност от банкрут на страната няма, в случай че дефицитът не скочи до 6% - 7%, разясниха тематиката пред Нова тв стопански специалисти.
Икономистът Георги Ангелов е безапелационен, че заплаха за валутния ръб няма, тъй като Българска народна банка „ има рекордни валутни запаси, тъй че има задоволително евро за всички ”.
В изявлението на финансовия министър Росица Велков посредством публикувания в общественото пространство отчет на Министерството на финансите, в който се споделя, че страната ни е изправена пред банкрут, Ангелов и икономистът Георги Вулджев заподозряха съзнателно „ всяване на суматоха ”.
„ Такива изявления са доста рискови и безотговорни. Когато излезе финансов министър и съобщи, че даже теоретично има риск за валутния курс, то това незабавно основава предпоставки за финансовите пазари. Министърът би трябвало това да го знае доста добре. Съмнително е за какво изобщо за какво го прави и приказва толкоз непосредствено за такива неща ”, разяснява Вулджев.
В отчета финансистът Левон Хампарцумян заподозря присъединяване в предизборната акция.
„ Този отчет на мен ми наподобява на един дърварски избирателен документ. Думата „ банкрут ” в професионални документи не се употребява. Един подобен документ, който разказва всевъзможни опасности, които съществуват, само че не дава вероятността тези опасности да се осъществят ”, сподели финансистът.
Сбъдването на най-големите опасности би било допустимо, в случай че новото държавно управление заложи на по-големи разноски и нарастване на пенсиите. А за това икономистите предизвестяват още отпреди година.
„ За тези фискални опасности предизвестяваме доста икономисти още отпреди година, когато се разискаха доста огромни разноски и нараствания на пенсии. МФ го знае. Под въпрос е за какво като бяха наясно за тези опасности, се отхвърлиха да предложат техен бюджет още есента ”, сподели Вулджев. „ Ако отново се гласоподават толкоз рекордни нараствания на разноски, както предходната година, става в действителност рисково ”, добави той.
„ Необоснованото повдигане на приходите помпа инфлацията. В един миг не е значимо какъв брой ти е пенсията, а какво ще можеш да купиш с нея ”, уточни и Хампарцумян.
Според Ангелов, най-големият разход са обезщетенията за бизнеса. „ Огромният масраф бяха тези 5 млн.лв., които отидоха за обезщетения за тока на бизнеса, които непосредствено отидоха в наливане на свръхпечалба ”, сподели той.
Икономистите пресмятат, че е реалистично дефицитът да падне до 3%, каквото е условието за влизането ни в еврозоната. Докато те желаят още орязване на разноските, синдикатите видяха риск в новите ограничения - най-много за работещите и пенсионерите.
Синдикатите са подготвени за стачка
" Не митинги, нашите хора са подготвени за стачка ", предизвести пред БНР Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ.
" Искаме постоянен бюджет за цялата година, в който да се види ясна политика по приходите. Такъв бюджет нямаше. Сега се оказва даже, по думите на властимащите, че надали не обществените заплащания са довели до изпразване на хазната. Виждаме всякаква липса на политика по приходите. Напротив - ще има заледяване на приходите в администрацията. Няма по какъв начин да се съгласим с това ", изясни той и уточни, че е сюрпризиран от чутото от финансовото министерство.
Според него без да сме обезпечили парите за съответна политика по приходите, не може да се преследва единствено недостиг под 3%. Той акцентира, че в бюджетите на половината страни в еврозоната има заложен недостиг по-голям от 3%. По думите му, рискът е заледяване на приходите и обществените заплащания.
Относно данъчните оферти вицепрезидентът на КНСБ изрази убеденост, че това ще докара още веднъж до увеличение на цените на горивата и тока. В тази връзка всичките оферти на Европейска комисия, които да дадат непоклатимост в цените на електрическата енергия, в действителност няма да имат никакъв смисъл.
Връщане на Данък добавена стойност за горивата и тока пък съгласно него значи, че ще се върнем на равнищата на цените, на които бяха подготвени всички да стачкуват.
" Убеден съм, че в страната има задоволително запаси. Не бива да се концентрират единствено върху този недостиг от 3% ", счита Огнян Атанасов. Той означи, че ние сме безспорни първенци по индикатора дълг по отношение на БВП.
И бизнесът не хареса бюджета
Работодателите също видяха риск да понесат удар поради препоръчаните планове.
„ Идеите на държавното управление са бизнесът да заплати сметката за политическия популизъм, с което бизнесът, несъмнено, не е склонен. Правителството по-добре да си затегне фискалната дисциплинираност, защото има доста обществени ведомства с припокриващи се функционалности, доста непотребни щатове, държавната администрация не е съответна към размера на популацията ”, съобщи Щерьо Ножаров от БСК, представен от Нова тв.
На 3 април Бюджет влиза на публично разискване, в това число в Тристранния съвет. Целта е проектобюджетът да бъде прегледан от Министерския съвет на 26 април и в законовоустановения период да бъде импортиран в Народното събрание, прецизираха от МФ.
Така показаните параметри отвориха кутията на Пандора в отрасловото ведомство. Още преди новата финансова рамка да бъде публично показана, в общественото пространство беше публикуван отчет от министъра на финансите, който някои анализатори дефинираха като апокалипсис. Други обявиха, че съгласно данните в него, приемането в еврозоната може да се трансформира в „ задача невъзможна “, а трети непосредствено сложиха точка на полемиките с ужасяващите пет букви „ банкрут “.
Темата разяснява пред публицисти и вицепрезидентът Илияна Йотова. „ България не е пред банкрут, няма потребност да се взема нов заем от Международния валутен фонд, нито да се трансформира съглашението, както и да се тегли нов дълг. “, съобщи тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Надявам се още в първите дни, когато проработи новото Народно заседание, този бюджет да бъде признат, сподели Йотова и добави, че цялата страна има потребност от това.
Без суматоха
Ако за миг оставим настрани мрачните прогнози и се фокусираме върху действителните обстоятелства, можем да създадем следния извод: да, в сметките на страната има огромен проблем и той не е нито в това, че някои бизнеси отново ще би трябвало да заплащат „ положителното остаряло “ Данък добавена стойност, нито в действителната вероятност да имаме усложнения в тегленето на нов външен дълг.
„ Няма нищо изключително във всичко това. Дебатът е по какъв начин да се направи бюджет, който е с доста невисок недостиг “, изясни пред bTV икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Той настоя васлужебното държавно управление да внесе план на бюджет с по-нисък недостиг и с по-ниско харчене.
„ В момента пазарите се възстановиха, нещата вървят към естествена обстановка и би трябвало да имаме обикновено бюджетно ръководство, а не да се вкарва екзотика в бюджетната рамка “, добави Богданов.
Той дефинира предлагането за смяна на курса лев-евро като безконтролно и като нещо, с което България няма да може да влезе в Еврозоната. Това ще е тест за всички партии в Народното събрание.
„ Как партиите ще желаят България да влезе в еврозоната, като са подготвени да гласоподават бюджет с 6% недостиг, в сравнение с с 3% “, недоумява Богданов, съгласно който нямаме безвъзмездни пари, с цел да взимаме непрекъснато заеми.
Приходите, а не разноските са казусът
" Няма смисъл всички да се таксуват със свръхпечалби. Трябва да се мисли малко преди да се вършат такива оферти ", съобщи икономистът Евгений Кънев пред bTV. Според него, от всичко казано от служебния финансов министър, липсва слонът в стаятa – няма грам дума за приходите в бюджета.
Трябва да се сменят управленията на изпълнителните организации, с цел да се усъвършенства събирането на приходите в страната, настоя икономистът. Той добави, че единственият аршин, който може да се покрие за преодоляване на инфлацията, са обществените вложения.
Проектобюджетът, който Министерство на финансите ще входира в първите дни на новия парламент, е жертван на крах, счита икономистът Михаил Кръстев. Той посочи, че процесът за влизане на България в еврозоната зависи и от финансирането на обществените разноски. Министерството не може да имитира дълг по метода, по който му се желае, добави още той.
„ Сметката демонстрира сред 8 и 9 милиарда най-малко недостиг, а би трябвало да бъде най-много към 5,5 милиарда 3% е дефицитът, към който би трябвало да се стремим, в случай че е над тази граница, зачертаваме еврозоната за идващите 3-4 години. “, разяснява пред Нова тв финансистът Любомир Дацов.
Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите към този момент. Ако продължи тази наклонност с настоящи разноски, а и с упования скок на финансовите разноски поради изплащането на евросредства, ще има спомагателна тежест на недостига, добави той.
" Никъде не е казано, нито се загатва думата " банкрут " на България. Валутният курс също няма да се сменя, споделя се, че в дълготраен проект бюджетът, изведен от баланс, ще води до дефицити. Бюджетът има структурни проблеми. Нивото на пенсиите, заплатите и обезщетенията са измежду тях ", разяснява още Дацов.
По думите му, дефицитът значи, че непрестанно, с цел да си плащаш сметките, би трябвало да теглиш заеми.
" Ще пристигна неизбежно миг, в който ще спрат да дават заеми и ще би трябвало да се преструктурира методът на живот, същото нещо е и за бюджета. Европейска комисия ще ни вкара в процедура за свръхдефицит, в случай че продължаваме с тази бюджетна посока ", счита той.
Според него до края на април би трябвало да бъде изпратена конвергентната стратегия - 3-годишната бюджетна прогноза за координиране на политиките.
" Няма по какъв начин да я направиш без базов бюджет за тази година. МФ завърши работата на база периодите от Европейски Съюз и демонстрира посоката. Бюджетът би трябвало да откри 4 милиарда, с цел да балансира нещата до края на годината. В идната година ще би трябвало да има ограничаваща политика - преструктуриране и унищожаване на енергийната помощ ", уточни Дацов.
Валутният ръб не е в заплаха
Опасност от банкрут на страната няма, в случай че дефицитът не скочи до 6% - 7%, разясниха тематиката пред Нова тв стопански специалисти.
Икономистът Георги Ангелов е безапелационен, че заплаха за валутния ръб няма, тъй като Българска народна банка „ има рекордни валутни запаси, тъй че има задоволително евро за всички ”.
В изявлението на финансовия министър Росица Велков посредством публикувания в общественото пространство отчет на Министерството на финансите, в който се споделя, че страната ни е изправена пред банкрут, Ангелов и икономистът Георги Вулджев заподозряха съзнателно „ всяване на суматоха ”.
„ Такива изявления са доста рискови и безотговорни. Когато излезе финансов министър и съобщи, че даже теоретично има риск за валутния курс, то това незабавно основава предпоставки за финансовите пазари. Министърът би трябвало това да го знае доста добре. Съмнително е за какво изобщо за какво го прави и приказва толкоз непосредствено за такива неща ”, разяснява Вулджев.
В отчета финансистът Левон Хампарцумян заподозря присъединяване в предизборната акция.
„ Този отчет на мен ми наподобява на един дърварски избирателен документ. Думата „ банкрут ” в професионални документи не се употребява. Един подобен документ, който разказва всевъзможни опасности, които съществуват, само че не дава вероятността тези опасности да се осъществят ”, сподели финансистът.
Сбъдването на най-големите опасности би било допустимо, в случай че новото държавно управление заложи на по-големи разноски и нарастване на пенсиите. А за това икономистите предизвестяват още отпреди година.
„ За тези фискални опасности предизвестяваме доста икономисти още отпреди година, когато се разискаха доста огромни разноски и нараствания на пенсии. МФ го знае. Под въпрос е за какво като бяха наясно за тези опасности, се отхвърлиха да предложат техен бюджет още есента ”, сподели Вулджев. „ Ако отново се гласоподават толкоз рекордни нараствания на разноски, както предходната година, става в действителност рисково ”, добави той.
„ Необоснованото повдигане на приходите помпа инфлацията. В един миг не е значимо какъв брой ти е пенсията, а какво ще можеш да купиш с нея ”, уточни и Хампарцумян.
Според Ангелов, най-големият разход са обезщетенията за бизнеса. „ Огромният масраф бяха тези 5 млн.лв., които отидоха за обезщетения за тока на бизнеса, които непосредствено отидоха в наливане на свръхпечалба ”, сподели той.
Икономистите пресмятат, че е реалистично дефицитът да падне до 3%, каквото е условието за влизането ни в еврозоната. Докато те желаят още орязване на разноските, синдикатите видяха риск в новите ограничения - най-много за работещите и пенсионерите.
Синдикатите са подготвени за стачка
" Не митинги, нашите хора са подготвени за стачка ", предизвести пред БНР Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ.
" Искаме постоянен бюджет за цялата година, в който да се види ясна политика по приходите. Такъв бюджет нямаше. Сега се оказва даже, по думите на властимащите, че надали не обществените заплащания са довели до изпразване на хазната. Виждаме всякаква липса на политика по приходите. Напротив - ще има заледяване на приходите в администрацията. Няма по какъв начин да се съгласим с това ", изясни той и уточни, че е сюрпризиран от чутото от финансовото министерство.
Според него без да сме обезпечили парите за съответна политика по приходите, не може да се преследва единствено недостиг под 3%. Той акцентира, че в бюджетите на половината страни в еврозоната има заложен недостиг по-голям от 3%. По думите му, рискът е заледяване на приходите и обществените заплащания.
Относно данъчните оферти вицепрезидентът на КНСБ изрази убеденост, че това ще докара още веднъж до увеличение на цените на горивата и тока. В тази връзка всичките оферти на Европейска комисия, които да дадат непоклатимост в цените на електрическата енергия, в действителност няма да имат никакъв смисъл.
Връщане на Данък добавена стойност за горивата и тока пък съгласно него значи, че ще се върнем на равнищата на цените, на които бяха подготвени всички да стачкуват.
" Убеден съм, че в страната има задоволително запаси. Не бива да се концентрират единствено върху този недостиг от 3% ", счита Огнян Атанасов. Той означи, че ние сме безспорни първенци по индикатора дълг по отношение на БВП.
И бизнесът не хареса бюджета
Работодателите също видяха риск да понесат удар поради препоръчаните планове.
„ Идеите на държавното управление са бизнесът да заплати сметката за политическия популизъм, с което бизнесът, несъмнено, не е склонен. Правителството по-добре да си затегне фискалната дисциплинираност, защото има доста обществени ведомства с припокриващи се функционалности, доста непотребни щатове, държавната администрация не е съответна към размера на популацията ”, съобщи Щерьо Ножаров от БСК, представен от Нова тв.
На 3 април Бюджет влиза на публично разискване, в това число в Тристранния съвет. Целта е проектобюджетът да бъде прегледан от Министерския съвет на 26 април и в законовоустановения период да бъде импортиран в Народното събрание, прецизираха от МФ.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ