Емине Садкъ и нейният Керван за гарвани, който пътува между Лудогорието и Амстердам
Дебютният разказ на 27-годишната Емине Садкъ е преиздаван към този момент два пъти. Родената в Исперих писателка счита, че за възродителния развой би трябвало да се приказва, а управляващите дължат публично опрощение за този неприличен епизод от най-новата ни история. Садкъ желае да направи Музей на измамата в България.
" Мъж пътувал 46 години във времето, само че никой не знае дали напред или обратно, тъй като живеел в Делиормана " - по този начин стартира дебютният разказ " Керван за гарвани " (2021 г.) на Емине Садкъ. Тя е единствено на 27 години, само че към този момент притегли вниманието към книгата и гения си със пресен жанр и възприятие за комизъм. Срещаме се в София, където Емине каца, откакто е представяла изчерпаното второ издание на романа си в Берлин (третото излезе преди броени дни). Цяло знамение е, че я пипвам за изявление, тъй като тя живее ту в Амстердам, ту в село Гарван или в родния си Исперих.
Прави куп неща едновременно - оказва помощ за маркетинга и мърчендайза на американо-нидерландската група Jaya the Cat, обикаля с тях и по турнета, в това време написа публикации, а понякога се занимава и с професионално готвене за събития и провежда фестивал за модерно изкуство " В шепите на Демир Баба ". Няма потребност да я запитвам по какъв начин смогва - буйната ѝ чуплива коса подскача, до момента в който споделя за пътуването и виждам, че цялата кипи от сила.
Реклама
През 2019 година Емине печели националния студентски книжовен конкурс " Боян Пенев ", премията е издаване на книга. Тогава е на 23 години, учи " Връзки с обществеността " във Велико Търново, само че стартира коронавирус пандемията, всичко в града е затворено и тя взема решение да сбъдне мечата си да живее на село, купува си остаряла къща в село Гарван с 40 лешникови дървета, с цел да написа романа си, до момента в който я реставрира . Там Емине се изолира и живее без телефон, интернет и обществени мрежи - " превъзпитах си сетивата и започнах да чувствам света по друг метод, рестартирах всичките си първоначални настройки ". Вместо със скролване в мрежата се занимава с тежък физически труд на двора и ремонтни действия. " Бях под огромен стрес, тъй като имах период за написване на книгата и се усещах все едно се провалях, дори си мислех да върна премията, тъй като не ми вървеше писането ", споделя Емине Садкъ.
През това време единственият ѝ контакт с външния свят е посредством писма , последователно се опознава и със съселяните си. Два месеца, откакто си изключва телефона, не престават да ѝ се причуват звуци от вести (notifications). " Имах рефлекса да си диря телефона, изпитвах тревога, трябваше да вдишвам надълбоко, с цел да се успокоя, че няма нищо ужасно, че хората са там, няма потребност всеки ден да си пишем и всичко да си споделяме , някои другари ми бяха ядосани, тъй като взеха решение, че съм ги блокирала и бяха в потрес ". Тактиката ѝ на отшелничество проработва, тъй като резултатът е извънредно добър - " Керван за гарвани " съумява да задълбае в съществени модерни проблеми, до момента в който разсмива и изненадва читателите, без да ги потиска и смачква. Същевременно счупва доста табута и предубеждения със размах и без капка страх : от женската половост - сцената, в която Бинназ мастурбира е написана майсторски, до бохемските празненства на " културния хайлайф " с доста опиати и общуване на другите етноси в България. Любовната история и екшънът, като от филм на Емир Кустурица, вървят ръка за ръка с алкохолизма, хазарта и домашното принуждение. Напрежението в книгата доближава върха си на митингите на " Орлов мост " и по време на директното включване в телевизионните вести.
В книгата четем за странстването из България на учителя по география Николай Тодоров, както и за ексцентричните занимания на Мила Кръстева, която избавя редки движимости от изоставени къщи и ги разгласява в обществените мрежи с GPS координати, за село " Ало-ало " и барона на телефонните измами и съвсем във всяка глава откриваме вдъхновението от село Гарван. Емине споделя, че не е изпитвала боязън да живее сама в селото, по-скоро я е било боязън да се оправи с изолацията, на фона на бурния студентски живот в Търново, с който е привикнала. Гарван се намира на р. Дунав, покрай резервата " Сребърна ", архитектурата на къщите е извънредно забавна, поради румънското въздействие. " Всъщност през времето, което бях там нямах никакви проблеми, не са ме ограбвали да вземем за пример, в този момент за пръв път в живота си станах жертва на кражба и то по време на турнето на Jaya The Cat ", разрушават им буса в Нидерландия и открадват преносимия компютър ѝ. " В Гарван хората са доста демократични и отворени към непознатите - в селото има гей двойка - двама чернокожи англичани и всички селяни са им другари ", споделя Емине. Според нея обяснението е обвързвано с историята на мястото - били са риболовци и са привикнали да има непознати хора в селото през вековете.
Един ден, до момента в който живее в това забавно, само че изолирано село, на вратата ѝ досажда съсед, който любознания какво прави младо момиче в тази остаряла къща. " Уцели ми болното място и му се сопнах, че пиша за един подобен човек като него, който не напуща родното си място ". Тя в действителност употребява за първообраз другари и познати от Исперих, които са хора на 40-50 години и не престават да живеят в дребния град, който в никакъв случай не се трансформира. " Те заслужават да видят свят и светът заслужава да ги види, желаех да изведа Лудогорието като роман, да опиша за нашия край " , споделя Емине Садкъ. Когато е търсила художествена литература за този регион не намира безусловно нищо. В нейния роден Исперих - огромна част от жителите са етнически турци, които живеят в остарелия град " Джам махале " дружно с македонци, в панелните блокове живеят българите, инженери, учители и лекари, пристигнали в града по времето на комунизма, третата част от града е ромската махала. През последните 10 години обаче всичко се трансформира фрапантно, от една страна, с помощта на пари от гастербайтерите, въпреки това, точно поради телефонните измами, които Емине разказва в книгата си през историята за Барона, буйната му и интелигентна сестра Биннез и село " Ало-ало ".
Реклама
Ако гледате в профил градът наподобява добре - " само че гръбнакът на стопанската система е строшен от дълго време, тези културни явления съгласно мен са доста значими, тъй като разместват пластовете в обществото , в този момент няколко ромски семейства, замогнали се с телефонни измами са фактор, с който кметът би трябвало да се преценява ". В центъра се издига огромната постройка " Кара тюфек сайти " - Кара Тюфек е прототипът на Барона, желали са да напишат city на британски език, само че вместо това през днешния ден на огромна табела се вижда грешката. Хем е смешно, хем това, което написа, въпреки и с неточност е правилно - " градът на Черната пушка ". Ромите в техния край са билингви и владеят турски, който усъвършенстват, а главните им жертви са самотни мъже в Турция, с които дамите си поддържат връзка по телефон и от които желаят пари.
" Майка ми е една от известните фризьорки в града и тези дами идват при нея постоянно да се изрусяват, тъй като турците си падат по европейски изглеждащи русокоски ", споделя Емине. Докато седят на фризьорския стол пред тях подреждат по седем телефона със залепени листчета с името на индивида, който им звъни на тях. Те имат седем разнообразни истории за седем разнообразни мъже. " Освен че владеят по няколко езика са и доста изобретателни ", изяснява писателката. Веднъж един от излъганите не устоя на напрежението и споделя на възлюбената си, че идва да я прибере в Турция, постанова се да инсценират, че я блъска кола и да създадат подправено заравяне, в което индивидът се включва посредством онлайн връзка. Друг пък упорства непременно избраницата на живота му да пристигна при него в Истанбул и тя инсценира, че я стопират на границата и даже се включват със специфични резултати със звуци от полицейски хеликоптери - тенджера в сешоар . В един миг управляващите в Турция се усещат и стартират акция и репортажи с излъганите, с цел да предотвратят повече обири, сега цялата скица се е пренесла към Испания и Гърция. В България към този момент не може да се купи сим карта без да се записва на име и по тази причина последователно и самите измамници изместват дейнсотта си от места, където могат да купят такива карти. " Много желая да направя музей на измамата в България , тъй като това е част от манталитета ни - хората не имат вяра, че нещо може да се промени към по-добро в страната ни, само че имат вяра, че могат да завоюват джакпота ", споделя Емине.
В " Керван за гарвани " Бенназ, която владее съвършено няколко езика е принудена от брат си да се занимава с телефонни измами, тя се пробва да избяга няколко пъти. Читателите стават очевидци на домашно принуждение, на което е подложена - " в България домашното принуждение е в доста разнообразни измерения, а дамите в етносите са жертви на културно принуждение, тъй като патриархатът е преобладаващ ", споделя Емине Садкъ. Тя добавя, че сигурно има девойки, които желаят да избягат, само че са захласнати от средата. " Отношението към дамите у нас е доста непочтително, а и мъжете постоянно липсват, съвсем не познавам хора, които са израснали с бащите си ".
Бащата на Емине също отпътува да работи в Германия, когато тя е дребна и е привикнала да живее без него. Родителите ѝ са етнически турци, татко ѝ е бил възпитаник по време на насилствената промяна на турските имена и асимилационната политика на България по отношение на турското малцинство. " Той беше толкоз афектиран на страната, че даже след рухването на комунистическия режим не искаше да се върне тук, до неотдавна не познавах татко си, предпочиташе да живее в Германия в заточение ".
" Мъж пътувал 46 години във времето, само че никой не знае дали напред или обратно, тъй като живеел в Делиормана " - по този начин стартира дебютният разказ " Керван за гарвани " (2021 г.) на Емине Садкъ. Тя е единствено на 27 години, само че към този момент притегли вниманието към книгата и гения си със пресен жанр и възприятие за комизъм. Срещаме се в София, където Емине каца, откакто е представяла изчерпаното второ издание на романа си в Берлин (третото излезе преди броени дни). Цяло знамение е, че я пипвам за изявление, тъй като тя живее ту в Амстердам, ту в село Гарван или в родния си Исперих.
Прави куп неща едновременно - оказва помощ за маркетинга и мърчендайза на американо-нидерландската група Jaya the Cat, обикаля с тях и по турнета, в това време написа публикации, а понякога се занимава и с професионално готвене за събития и провежда фестивал за модерно изкуство " В шепите на Демир Баба ". Няма потребност да я запитвам по какъв начин смогва - буйната ѝ чуплива коса подскача, до момента в който споделя за пътуването и виждам, че цялата кипи от сила.
Реклама
През 2019 година Емине печели националния студентски книжовен конкурс " Боян Пенев ", премията е издаване на книга. Тогава е на 23 години, учи " Връзки с обществеността " във Велико Търново, само че стартира коронавирус пандемията, всичко в града е затворено и тя взема решение да сбъдне мечата си да живее на село, купува си остаряла къща в село Гарван с 40 лешникови дървета, с цел да написа романа си, до момента в който я реставрира . Там Емине се изолира и живее без телефон, интернет и обществени мрежи - " превъзпитах си сетивата и започнах да чувствам света по друг метод, рестартирах всичките си първоначални настройки ". Вместо със скролване в мрежата се занимава с тежък физически труд на двора и ремонтни действия. " Бях под огромен стрес, тъй като имах период за написване на книгата и се усещах все едно се провалях, дори си мислех да върна премията, тъй като не ми вървеше писането ", споделя Емине Садкъ.
През това време единственият ѝ контакт с външния свят е посредством писма , последователно се опознава и със съселяните си. Два месеца, откакто си изключва телефона, не престават да ѝ се причуват звуци от вести (notifications). " Имах рефлекса да си диря телефона, изпитвах тревога, трябваше да вдишвам надълбоко, с цел да се успокоя, че няма нищо ужасно, че хората са там, няма потребност всеки ден да си пишем и всичко да си споделяме , някои другари ми бяха ядосани, тъй като взеха решение, че съм ги блокирала и бяха в потрес ". Тактиката ѝ на отшелничество проработва, тъй като резултатът е извънредно добър - " Керван за гарвани " съумява да задълбае в съществени модерни проблеми, до момента в който разсмива и изненадва читателите, без да ги потиска и смачква. Същевременно счупва доста табута и предубеждения със размах и без капка страх : от женската половост - сцената, в която Бинназ мастурбира е написана майсторски, до бохемските празненства на " културния хайлайф " с доста опиати и общуване на другите етноси в България. Любовната история и екшънът, като от филм на Емир Кустурица, вървят ръка за ръка с алкохолизма, хазарта и домашното принуждение. Напрежението в книгата доближава върха си на митингите на " Орлов мост " и по време на директното включване в телевизионните вести.
В книгата четем за странстването из България на учителя по география Николай Тодоров, както и за ексцентричните занимания на Мила Кръстева, която избавя редки движимости от изоставени къщи и ги разгласява в обществените мрежи с GPS координати, за село " Ало-ало " и барона на телефонните измами и съвсем във всяка глава откриваме вдъхновението от село Гарван. Емине споделя, че не е изпитвала боязън да живее сама в селото, по-скоро я е било боязън да се оправи с изолацията, на фона на бурния студентски живот в Търново, с който е привикнала. Гарван се намира на р. Дунав, покрай резервата " Сребърна ", архитектурата на къщите е извънредно забавна, поради румънското въздействие. " Всъщност през времето, което бях там нямах никакви проблеми, не са ме ограбвали да вземем за пример, в този момент за пръв път в живота си станах жертва на кражба и то по време на турнето на Jaya The Cat ", разрушават им буса в Нидерландия и открадват преносимия компютър ѝ. " В Гарван хората са доста демократични и отворени към непознатите - в селото има гей двойка - двама чернокожи англичани и всички селяни са им другари ", споделя Емине. Според нея обяснението е обвързвано с историята на мястото - били са риболовци и са привикнали да има непознати хора в селото през вековете.
Един ден, до момента в който живее в това забавно, само че изолирано село, на вратата ѝ досажда съсед, който любознания какво прави младо момиче в тази остаряла къща. " Уцели ми болното място и му се сопнах, че пиша за един подобен човек като него, който не напуща родното си място ". Тя в действителност употребява за първообраз другари и познати от Исперих, които са хора на 40-50 години и не престават да живеят в дребния град, който в никакъв случай не се трансформира. " Те заслужават да видят свят и светът заслужава да ги види, желаех да изведа Лудогорието като роман, да опиша за нашия край " , споделя Емине Садкъ. Когато е търсила художествена литература за този регион не намира безусловно нищо. В нейния роден Исперих - огромна част от жителите са етнически турци, които живеят в остарелия град " Джам махале " дружно с македонци, в панелните блокове живеят българите, инженери, учители и лекари, пристигнали в града по времето на комунизма, третата част от града е ромската махала. През последните 10 години обаче всичко се трансформира фрапантно, от една страна, с помощта на пари от гастербайтерите, въпреки това, точно поради телефонните измами, които Емине разказва в книгата си през историята за Барона, буйната му и интелигентна сестра Биннез и село " Ало-ало ".
Реклама
Ако гледате в профил градът наподобява добре - " само че гръбнакът на стопанската система е строшен от дълго време, тези културни явления съгласно мен са доста значими, тъй като разместват пластовете в обществото , в този момент няколко ромски семейства, замогнали се с телефонни измами са фактор, с който кметът би трябвало да се преценява ". В центъра се издига огромната постройка " Кара тюфек сайти " - Кара Тюфек е прототипът на Барона, желали са да напишат city на британски език, само че вместо това през днешния ден на огромна табела се вижда грешката. Хем е смешно, хем това, което написа, въпреки и с неточност е правилно - " градът на Черната пушка ". Ромите в техния край са билингви и владеят турски, който усъвършенстват, а главните им жертви са самотни мъже в Турция, с които дамите си поддържат връзка по телефон и от които желаят пари.
" Майка ми е една от известните фризьорки в града и тези дами идват при нея постоянно да се изрусяват, тъй като турците си падат по европейски изглеждащи русокоски ", споделя Емине. Докато седят на фризьорския стол пред тях подреждат по седем телефона със залепени листчета с името на индивида, който им звъни на тях. Те имат седем разнообразни истории за седем разнообразни мъже. " Освен че владеят по няколко езика са и доста изобретателни ", изяснява писателката. Веднъж един от излъганите не устоя на напрежението и споделя на възлюбената си, че идва да я прибере в Турция, постанова се да инсценират, че я блъска кола и да създадат подправено заравяне, в което индивидът се включва посредством онлайн връзка. Друг пък упорства непременно избраницата на живота му да пристигна при него в Истанбул и тя инсценира, че я стопират на границата и даже се включват със специфични резултати със звуци от полицейски хеликоптери - тенджера в сешоар . В един миг управляващите в Турция се усещат и стартират акция и репортажи с излъганите, с цел да предотвратят повече обири, сега цялата скица се е пренесла към Испания и Гърция. В България към този момент не може да се купи сим карта без да се записва на име и по тази причина последователно и самите измамници изместват дейнсотта си от места, където могат да купят такива карти. " Много желая да направя музей на измамата в България , тъй като това е част от манталитета ни - хората не имат вяра, че нещо може да се промени към по-добро в страната ни, само че имат вяра, че могат да завоюват джакпота ", споделя Емине.
В " Керван за гарвани " Бенназ, която владее съвършено няколко езика е принудена от брат си да се занимава с телефонни измами, тя се пробва да избяга няколко пъти. Читателите стават очевидци на домашно принуждение, на което е подложена - " в България домашното принуждение е в доста разнообразни измерения, а дамите в етносите са жертви на културно принуждение, тъй като патриархатът е преобладаващ ", споделя Емине Садкъ. Тя добавя, че сигурно има девойки, които желаят да избягат, само че са захласнати от средата. " Отношението към дамите у нас е доста непочтително, а и мъжете постоянно липсват, съвсем не познавам хора, които са израснали с бащите си ".
Бащата на Емине също отпътува да работи в Германия, когато тя е дребна и е привикнала да живее без него. Родителите ѝ са етнически турци, татко ѝ е бил възпитаник по време на насилствената промяна на турските имена и асимилационната политика на България по отношение на турското малцинство. " Той беше толкоз афектиран на страната, че даже след рухването на комунистическия режим не искаше да се върне тук, до неотдавна не познавах татко си, предпочиташе да живее в Германия в заточение ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ