Представят книгата „възможната свобода“ на д-р Деян Статулов в библиотека „Зора”
Дебютната книга " (Не)възможната независимост “ на кинокритикад-р Деян Статулов ще бъде показана в сливенската библиотека " Зора " на 29 ноември, вторник, от 17.30 часа.
Книгатаразглежда главните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в интервала 1948–1989.
Тя е резултат от дългогодишно проучване върху механизмите и средствата, посредством които се реализира надзор над кинопроизводството по време на социализма в България.
Идеологическият надзор на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия интервал на социалистическото филмопроизводство. Това е годно даже когато създателите и техните филми не са наранени директно. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към полезностите на социалистическото общество.
В текста е изработен къс исторически преглед на цензурата по света, а в частност – на седмото изкуство. Като главен акцент на проучването е прегледан казусът с генезиса и действието на механизмите за надзор и цензура в българското кино в този интервал. Описани са доста новооткрити документи, които потвърждават съществуването на репресивна интервенция над творчеството на родните кинотворци. Представени са в детайли случаите с два емблематични български кино лентата – „ Кратко слънце “ на Людмил Кирков и „ Една жена на 33 “ на Христо Христов.
В книгата е оповестен и истинският протокол от съвещанието на Съвета по художествено-творчески въпроси за разискване на кино лентата „ Една жена на 33 “ като значимо и любопитно приложение.
„ (Не)възможната независимост ” на Деян Статулов следва да има място измежду наложителната литература по история на българската просвета. Не единствено заради несъмнено приносните си директни резултати, само че и поради изследователския способ, допускащ откриване на действителните мрежи на цензорските практики и закононарушения против надарената просвета в пустинята на българския тоталитаризъм ”.
проф. Георги Каприев
„ Става пределно ясно от книгата, че желязната хватка на властта за налагане на социалистическия натурализъм в България е била по този начин замислена, че никой да не може да я преодолее. Фактите, разкрити и изследвани от създателя, са голям културен и исторически принос в българското кинознание “.
проф. Иво Драганов
„ Най-значимият принос и достолепие на обсъжданата монография е нейният капацитет да предизвика своите читатели да се замислят върху казуса за идеологическата цензура освен в минало, само че и в настоящо време, тъй като тя в никакъв случай не изчезва, а единствено се трансформира според от конюнктурата и условията на сегашното. “
Доц. Гергана Дончева
Деян Статулов е лекар по кинознание и основен помощник в Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН). Има над 300 изявления в региона на филмовата история и рецензия (изследвания, рецензии, изявленията и др.). Като професионална реализация е бил сценарист и редактор на телевизионни излъчвания и формати, основен редактор на фестивалния вестник на „ Международен София Филм Фест “ и „ Златна роза “, както и програмен шеф на „ Дом на киното “ в София (2013–2015). Хоноруван учител е във Факултета по публицистика и всеобща връзка към СУ „ Св. Климент Охридски “, магистърска стратегия „ Продуцентство и изобретателна промишленост “. Съсценарист е на телевизионното предаване за кино „ Като на кино “ (bTV Cinema) и кино наблюдаващ на предаването „ Преди обед “ (bTV). Издател и основен редактор е на уеб страницата за кино просвета kinoto.bg. През 2022 година получава премията на СБФД „ Васил Гендов “ за оперативна рецензия.
Книгатаразглежда главните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в интервала 1948–1989.
Тя е резултат от дългогодишно проучване върху механизмите и средствата, посредством които се реализира надзор над кинопроизводството по време на социализма в България.
Идеологическият надзор на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия интервал на социалистическото филмопроизводство. Това е годно даже когато създателите и техните филми не са наранени директно. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към полезностите на социалистическото общество.
В текста е изработен къс исторически преглед на цензурата по света, а в частност – на седмото изкуство. Като главен акцент на проучването е прегледан казусът с генезиса и действието на механизмите за надзор и цензура в българското кино в този интервал. Описани са доста новооткрити документи, които потвърждават съществуването на репресивна интервенция над творчеството на родните кинотворци. Представени са в детайли случаите с два емблематични български кино лентата – „ Кратко слънце “ на Людмил Кирков и „ Една жена на 33 “ на Христо Христов.
В книгата е оповестен и истинският протокол от съвещанието на Съвета по художествено-творчески въпроси за разискване на кино лентата „ Една жена на 33 “ като значимо и любопитно приложение.
„ (Не)възможната независимост ” на Деян Статулов следва да има място измежду наложителната литература по история на българската просвета. Не единствено заради несъмнено приносните си директни резултати, само че и поради изследователския способ, допускащ откриване на действителните мрежи на цензорските практики и закононарушения против надарената просвета в пустинята на българския тоталитаризъм ”.
проф. Георги Каприев
„ Става пределно ясно от книгата, че желязната хватка на властта за налагане на социалистическия натурализъм в България е била по този начин замислена, че никой да не може да я преодолее. Фактите, разкрити и изследвани от създателя, са голям културен и исторически принос в българското кинознание “.
проф. Иво Драганов
„ Най-значимият принос и достолепие на обсъжданата монография е нейният капацитет да предизвика своите читатели да се замислят върху казуса за идеологическата цензура освен в минало, само че и в настоящо време, тъй като тя в никакъв случай не изчезва, а единствено се трансформира според от конюнктурата и условията на сегашното. “
Доц. Гергана Дончева
Деян Статулов е лекар по кинознание и основен помощник в Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН). Има над 300 изявления в региона на филмовата история и рецензия (изследвания, рецензии, изявленията и др.). Като професионална реализация е бил сценарист и редактор на телевизионни излъчвания и формати, основен редактор на фестивалния вестник на „ Международен София Филм Фест “ и „ Златна роза “, както и програмен шеф на „ Дом на киното “ в София (2013–2015). Хоноруван учител е във Факултета по публицистика и всеобща връзка към СУ „ Св. Климент Охридски “, магистърска стратегия „ Продуцентство и изобретателна промишленост “. Съсценарист е на телевизионното предаване за кино „ Като на кино “ (bTV Cinema) и кино наблюдаващ на предаването „ Преди обед “ (bTV). Издател и основен редактор е на уеб страницата за кино просвета kinoto.bg. През 2022 година получава премията на СБФД „ Васил Гендов “ за оперативна рецензия.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ