Чака ни бум на сривовете на интернет през 2019 г.
DDoS офанзивите посредством ботнет мрежи, климатичните промени и дейностите на някои държавни управления са основите закани за „ здравето “ на световната мрежа в идните години
Все повече са страните по света, които „ стягат ” контрола над интернет в границите на своите граници (източник: CC0 Public Domain)
Трябва да сме подготвени да станем очевидци на многочислени сривове на интернет през 2019 година, предизвестиха в последните дни анализатори. За това са налице минимум две причини…
От една страна, някои страни са склонни съзнателно да „ изключват ” интернет в границите на своите граници, изключително по отношение на съответни събития – да вземем за пример избори. От друга, хакери нападат разнообразни сегменти от интернет посредством разпределени офанзиви вид DDoS.
Към всичко това следва да се добави и смяната на климата на планетата, която води до рискови метеорологични събития и усилва вероятността някои инфраструктурни детайли от световната мрежа ненадейно да се окажат под вода.
Държави стопират интернет
Все по-често виждаме, че някои държавни управления съзнателно прекъсват интернет връзките в своята страна. През 2004 година да вземем за пример малдивското държавно управление провокира спиране на интернет, когато жителите стачкуваха против президента. Непал провокира срив скоро по-късно.
През 2007 година държавното управление на Бирма наподобява прекъсна подводния интернет кабел, с цел да „ устои на потока от фотоси и послания от протестиращите, стигащи до външния свят “. През 2011 година Египет приключи интернет връзките и клетъчните услуги в страната, защото държавното управление се опитваше да озапти митингите против тогавашния президент Хосни Мубарак. Либия направи същото по време на размириците в страната.
През 2014 година Сирия прекъсна интернет по отношение на гражданската война в страната. През 2018 година Мавритания бе напълно офлайн в продължение на два дни, откакто подводни подводни интернет кабели бяха прекратени. Приблизително по същото време срив имаше и в Сиера Леоне и не липсват догатки, че това е работа на държавното управление.
Все повече са страните по света, които „ стягат ” контрола над интернет в границите на своите граници. В множеството случаи става дума за една или друга форма на цензура.
През 2019 година можем да чакаме някои държавни управления, където интернет инфраструктурата е релативно централизирана, безусловно да откъснат вътрешните си интернет мрежи от световната. Особено евентуално е това да се случва по време на вътрешни безредици или други произшествия.
DDoS офанзиви
Mожем да чакаме и нарастване на DDoS (Distributed Denial of Service) офанзивите против интернет инфраструктурите – това е целеустремено претоварване със поръчки на сървърите, обслужващи дадена уеб-услуга, вследствие на което тя се оказва недостъпна за потребителите.
Предпоставка за сходни офанзиви е фактът, че от ден на ден и по-разнообразни устройства биват свързани към интернет. Доскоро уеб беше мрежа единствено за компютри, само че в този момент онлайн има и видеокамери, термостати, хладилници, датчици за водно налягане.
През 2016 година по този начин нареченият ботнет Mirai пое контрола над стотици хиляди свързани устройства, публикувани по голям брой континенти, и ги употребява за засипване с трафик на сървърите на американската интернет компания Dyn. По това време това беше най-голямата DDoS офанзива на Земята. Паднаха Twitter, Spotify, SoundCloud, Reddit и редица други уеб сайтове.
Тенденцията ще се ускорява, резултат от напъните на фирмите да наложат интернет на нещата (IoT). А както към този момент се знае, устройствата, свързани в интернет на нещата, нормално имат доста слаби защитни функционалности. Казано по различен метод, не е мъчно да се хакнат. Те елементарно могат да станат елементи от някой ботнет – войска от атакуващи устройства, които могат да съборят много сегменти от интернет, насочвайки колосално количество трафик към дадена услуга.
Природни бедствия
Когато мислим за термини като „ киберпространство “ и „ интернет “, си представяме неразбираем дигитален свят, който не можем да докоснем физически. Но интернет си има своята физическа инфраструктура: той се състои от кабели, сървъри, климатици и други Ако тези физически детайли престанат да действат, било то поради разкъсан кабел или развалено зареждане или пък измокрен сървър, интернет бива обиден.
А това е все по-вероятно да се случва и на от ден на ден места по света. Времето става все по-екстремно. Огромни, невиждани количества превалявания падат тук-там, където хората и оборудванията просто не са подготвени да се оправят с огромните естествени стихии на новия климат – да вземем за пример, цели градове ненадейно се озовават под вода.
Вече има съответни разбори, които демонстрират, че някои крайбрежни градове неизбежно ще пострадат от вода и това ще засегне и центровете за данни, които се явяват опорна мрежа за интернет. Климатолозите са на мнение, че това ще се случи не по-късно от 2035 година, само че не трябва да сме сюрпризирани, в случай че сходно събитие ни сполети още през 2019 година
Перспективи
В значително страни по света интернет става все по-централизиран. Особено мощно това важи за властническите държавни управления. Там, където управляващите желаят да управляват построяването на интернет инфраструктурите, където конкуренцията е слаба, където има блян към цензура – интернет е все по-вероятно да бъде лимитиран.
Ако прибавим към всичко това растежа на ботнет мрежите и климатичните промени, видно е, че и демократичните страни няма да останат незасегнати. Щетите ще са огромни, тъй като – наред с инфраструктурните проблеми и финансовите загуби – сходни произшествия подкопават фундаменталната убеденост и доверие към цифровата стопанска система.
Все повече са страните по света, които „ стягат ” контрола над интернет в границите на своите граници (източник: CC0 Public Domain)
Трябва да сме подготвени да станем очевидци на многочислени сривове на интернет през 2019 година, предизвестиха в последните дни анализатори. За това са налице минимум две причини…
От една страна, някои страни са склонни съзнателно да „ изключват ” интернет в границите на своите граници, изключително по отношение на съответни събития – да вземем за пример избори. От друга, хакери нападат разнообразни сегменти от интернет посредством разпределени офанзиви вид DDoS.
Към всичко това следва да се добави и смяната на климата на планетата, която води до рискови метеорологични събития и усилва вероятността някои инфраструктурни детайли от световната мрежа ненадейно да се окажат под вода.
Държави стопират интернет
Все по-често виждаме, че някои държавни управления съзнателно прекъсват интернет връзките в своята страна. През 2004 година да вземем за пример малдивското държавно управление провокира спиране на интернет, когато жителите стачкуваха против президента. Непал провокира срив скоро по-късно.
През 2007 година държавното управление на Бирма наподобява прекъсна подводния интернет кабел, с цел да „ устои на потока от фотоси и послания от протестиращите, стигащи до външния свят “. През 2011 година Египет приключи интернет връзките и клетъчните услуги в страната, защото държавното управление се опитваше да озапти митингите против тогавашния президент Хосни Мубарак. Либия направи същото по време на размириците в страната.
През 2014 година Сирия прекъсна интернет по отношение на гражданската война в страната. През 2018 година Мавритания бе напълно офлайн в продължение на два дни, откакто подводни подводни интернет кабели бяха прекратени. Приблизително по същото време срив имаше и в Сиера Леоне и не липсват догатки, че това е работа на държавното управление.
Все повече са страните по света, които „ стягат ” контрола над интернет в границите на своите граници. В множеството случаи става дума за една или друга форма на цензура.
През 2019 година можем да чакаме някои държавни управления, където интернет инфраструктурата е релативно централизирана, безусловно да откъснат вътрешните си интернет мрежи от световната. Особено евентуално е това да се случва по време на вътрешни безредици или други произшествия.
DDoS офанзиви
Mожем да чакаме и нарастване на DDoS (Distributed Denial of Service) офанзивите против интернет инфраструктурите – това е целеустремено претоварване със поръчки на сървърите, обслужващи дадена уеб-услуга, вследствие на което тя се оказва недостъпна за потребителите.
Предпоставка за сходни офанзиви е фактът, че от ден на ден и по-разнообразни устройства биват свързани към интернет. Доскоро уеб беше мрежа единствено за компютри, само че в този момент онлайн има и видеокамери, термостати, хладилници, датчици за водно налягане.
През 2016 година по този начин нареченият ботнет Mirai пое контрола над стотици хиляди свързани устройства, публикувани по голям брой континенти, и ги употребява за засипване с трафик на сървърите на американската интернет компания Dyn. По това време това беше най-голямата DDoS офанзива на Земята. Паднаха Twitter, Spotify, SoundCloud, Reddit и редица други уеб сайтове.
Тенденцията ще се ускорява, резултат от напъните на фирмите да наложат интернет на нещата (IoT). А както към този момент се знае, устройствата, свързани в интернет на нещата, нормално имат доста слаби защитни функционалности. Казано по различен метод, не е мъчно да се хакнат. Те елементарно могат да станат елементи от някой ботнет – войска от атакуващи устройства, които могат да съборят много сегменти от интернет, насочвайки колосално количество трафик към дадена услуга.
Природни бедствия
Когато мислим за термини като „ киберпространство “ и „ интернет “, си представяме неразбираем дигитален свят, който не можем да докоснем физически. Но интернет си има своята физическа инфраструктура: той се състои от кабели, сървъри, климатици и други Ако тези физически детайли престанат да действат, било то поради разкъсан кабел или развалено зареждане или пък измокрен сървър, интернет бива обиден.
А това е все по-вероятно да се случва и на от ден на ден места по света. Времето става все по-екстремно. Огромни, невиждани количества превалявания падат тук-там, където хората и оборудванията просто не са подготвени да се оправят с огромните естествени стихии на новия климат – да вземем за пример, цели градове ненадейно се озовават под вода.
Вече има съответни разбори, които демонстрират, че някои крайбрежни градове неизбежно ще пострадат от вода и това ще засегне и центровете за данни, които се явяват опорна мрежа за интернет. Климатолозите са на мнение, че това ще се случи не по-късно от 2035 година, само че не трябва да сме сюрпризирани, в случай че сходно събитие ни сполети още през 2019 година
Перспективи
В значително страни по света интернет става все по-централизиран. Особено мощно това важи за властническите държавни управления. Там, където управляващите желаят да управляват построяването на интернет инфраструктурите, където конкуренцията е слаба, където има блян към цензура – интернет е все по-вероятно да бъде лимитиран.
Ако прибавим към всичко това растежа на ботнет мрежите и климатичните промени, видно е, че и демократичните страни няма да останат незасегнати. Щетите ще са огромни, тъй като – наред с инфраструктурните проблеми и финансовите загуби – сходни произшествия подкопават фундаменталната убеденост и доверие към цифровата стопанска система.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ