Санстефанска България и Санстефански мирен договор
Датата 3 март 1878 година е толкоз значима за България, че се е трансформирала в народен празник. На тази дата се вършат първите стъпки към основаване на самостоятелна българска страна.
В резултат на победната руско-турска война, България се връща на картата на Европа. Това е колкото популярен и възхитен, толкоз и сложен развой, чиито подмолни сделки остават скрити за необятната аудитория. За българите това е краят на дълъг път до възвръщане на националната еднаквост. Еуфорията обаче скрива добре от народа желанията на всички участници в процеса, наименуван Санстефански кротичък контракт.
На 3 март в Сан Стефано, на 12 километра от Истанбул, в контракта, уреждащ статута на християните на Балканския полуостров, в точки от 6 до 11 са залегнали въпросите, свързани с българския народ.
Предвижда се България да бъде без значение княжество, което обаче заплаща налог на султана. Княжеството би трябвало да се ръководи от християнин и да има войска от локалното население.
Границите на Санстефанска България се припокриват с тези на българската екзархия. Те са уредени 8 години по-рано със султански ферман. Включват Северна България, без северна Добруджа, дадена на Румъния, цялата Тракийска област без региона на Одрин и Македония, без Солун и Халкидическия полуостров.
В последния миг тайните договорености на съветската дипломация трансформират тези планове. На мирния контракт е даден темперамент на прелиминарен протокол, който може да бъде изменен. Австрия, която възразява против контракта, получава опция да свика обща европейска конференция, която да уреди дефинитивно въпроса.
Очевидно Русия е била наясно с концепцията за делене на България и не е възразявала против нея. Само приготвя изискванията за проверка посредством статута на контракта от Сан Стефано.
За Русия Санстефанският мир е дипломатически ход, който реализира задачите на войната. С победоносната война Русия дава доказателства на българите за волята си да бъдат свободни и си печели дълбоката признателност към Освободителката.
Фактът, че това е контракт, предстоящ на неизбежна проверка, остава прикрит за народа ни. Последиците от всичко, което е заложено в статута на първия кротичък контракт, са възприети от българския народ като интервенция на Великите сили и недоволството се насочва към тях, а ореолът на Освободителката Русия се утвърждава.
Така Русия получава въздействието над балканските страни, към което постоянно се е стремяла, а признателната към нея и гневна на Великите сили България е политически плацдарм на съветските ползи на Балканите.
Може да се каже, че договорът в Сан Стефано е единствено един детайл от пъзела на огромната игра сред Англия и Русия, извоюван от съветската дипломация.
За нас Санстефанският контракт е началото на съграждането на Трета независима българска страна.
