Козунакът - сладкото удоволствие на Великден
Дърветата се разлистват, слънцето стартира да топли, дъждовете са къси и… скоро на всички места ще замирише на великденски козунак. Любимо време, в което човек на драго сърце и без скрупули може да се наслаждения на този неповторим великденски сладкиш.
Всички го обичат, тъй като той е празник, тъй като събира, носи мемоари и тъй като е по този начин изкусително сладостен и апетитен.
Козунакът е фиктивен във Франция, само че през днешния ден е великденският ритуален самун в доста страни по света. В Румъния той също се споделя cozonac, в Гърция е Цуреки, в Италия е Панетоне, в Русия - Кулич. Смята се, че той символизира тялото на Исус Христос, както алените великденски яйца символизират кръвта му.
Всъщност произходът на козунака е надалеч по-прозаичен, най-малко съгласно легендата. Според френски пекари той се е появил през 17 век. Хлебарите от това време имали доста работа и малко работна ръка. Затова търсели метод да намерят опция на известния по това време самун на плитка, която да изисква по-малко работа.
Първоначално пробвали да префасонират тестото за козунак в кръгла питка и даже му дали име - неделен самун. Но не се получило, неделният самун не се радвал на никакъв триумф и “плитката ” се върнала в кулинарния пейзаж на Франция. И тогава пекарите решили да я вършат единствено в избран интервал от годината - Великден. Така неделният самун станал великденски самун и почнал да се радва на огромен триумф поради асоциацията му с великото събитие.
В България козунакът навлиза относително късно, някъде при започване на 20 век, към 1915-1920 година. Преди това нашите прабаби са месели Колак, Пармак и Кравай.
Днес той от дълго време не е единствено набожен знак, а сладкиш за всяко време на годината. Но, несъмнено, Великден е неговата власт! Тогава феновете на кулинарните прекарвания прекарват дълги часове в кухнята, с цел да подготвят своя козунак. Рецептите са все по-разнообразни и привлекателни - с шоколад, с праскови, козунак със стафиди… Но същинският ключ към хубавия козунак, споделят, е дългото месене на тестото. Месене, месене, месене…
За тези, които не са подготвени на това, да живеят хлебарниците! Онези, които разпръскват аромата на печено козуначено тесто и карамелизирана захар през девет улици на десета. Но, внимавайте, предизвестяват експертите, както с доста други неща, по този начин и тук, е цялостно с копия на оригинала.
Има няколко елементарни знаци, че козунакът, който сте купили, е същински. Истинският козунак се прави от брашно, квас, яйца, захар и прясно мляко. Можете да го познаете по характерните конци в тестото и жълтия му цвят.
Ако козунакът е съвсем бял и наподобява на кекс, значи това не е вашият великденски самун. Със сигурност ще го намерите, даже и да ви отнеме повече търсене. Но след това ще си заслужава поради усета на същинския козунак.
