Летният сезон е на прага, но туристите все още са илюзия
Държавното ръководство отива на тежък изправителен изпит. Този към този момент безспорен факт повлича след себе си и десетки бизнеси, чието оцеляване продължава да се крепи на косъм. Сред тях е и туризмът.
Сред дребното неща, които управниците у нас не могат да прекроят по личен обичай, са годишните времена, и с тях или без тях лятото си наближава. А с него и сезонът за морските ни курорти. Отсега обаче се вижда, че напъните на досегашната власт да подава спасителки сламки към един от най-засегнатите от пандемията сектори, мъчно ще дадат резултат.
Очакванията на експертите надалеч не са оптимистични. Повечето от огромните ни хотели по Черноморието са изправени пред алтернативата
дали въобще да отворят порти,
защото постоянните до преди години туристи, на процедура се изпариха. Гостите от Европа понижават с фрапантни темпове, а да се разчита директно преди сезона на прекрояването на пазара главно към руснаците е извънредно нереално. Туристическият бранш от дълго време упорства за договарянето на ясни и облекчени откъм визовия режим правила за тях и всяко управление на Министерството на туризма дава обещание да свърши работа, само че резултатите са мъчно забележими.
Допълнителни затруднения в това отношение сътвори коронавирус рецесията. Сега към така и така буксуващите облекчения за съветските туристи, се прибавиха и новите здравно-осигурителни стандарти. Вицепремиерът и министър на туризма в оставка Марияна Николова направи някакъв опит да притегли вниманието на първия заместител началник на Федералната организация по туризъм на Руската федерация - Елена Лисенкова, с информация за опциите за влизане на руснаците в България. В края на предишния месец в българското посолство в Москва беше проведена и среща с всички упълномощени туроператори, работещи с нашата страна, с цел да им бъдат разяснени разпоредбите за безвредно пътешестване. Но и на учениците им е ясно, че тези неща не се вършат в последния миг.
Усилията на туристическото ведомство бяха ориентирани и към
започването на рекламна акция
под надпис „ Безопасно Лято 2021 “. По-конкретно към изработването на рекламни видеа на четири езика – български, британски, немски и иврит, които да бъдат популяризирани по главните информационни канали допълнително от 18 предпочитани пазара, български посолства и туристически представителства, с концепцията да стигнат до допустимо максимален кръг от хора. С други думи, за следващ път ще се изсипят милиони за разпространяването на рекламни клипове със подозрително качество и още по-съмнителен резултат.
Иначе всекидневно сме облъчвани със заклинанията, че България подхваща всички нужни ограничения за най-висока сигурност, тъй че гостите да се усещат предпазени и спокойни по време на престоя си у нас. Впрочем спазването на санитарно-хигиенните наставления е едно от основните условия да запазим зеления щемпел за сигурност и хигиена (Safety and hygiene travel stamp), публикуван от Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Какви обаче ще са изгодите?
Според анализатори на процесите туристическото министерство
отново е не запомнило за правилото на планираност
в туризма и предприеманите в този момент ограничения са повече от закъснели. Държавите по света от дълго време оповестиха своите правила за посрещане и обслужване на туристите. Повечето от тях отстраниха рестриктивните мерки за тези, които са се ваксинирали, а за останалите остава условието за тест. Някои овреме и на най-високо равнище направиха и своите договорености за посрещане на съветски туристи по техните курорти, до момента в който у нас напредъкът в тази тенденция е много подозрителен. Поне такава бе позицията на Бургаската районна туристическа камара по време на последния сякаш Консултативен съвет по туризъм.
Липсата на ясни хрумвания и разнопосочните сигнали от отрасловото министерство не оказват помощ, а пречат на бизнеса в неговата преценка по какъв начин да работи в очакване на втори за него тежък сезон. Обвиненията на хотелиерите са, че няма тактика, няма идея и единственото, което е налице, е безпорядък.
Между другото и министърът на туризма в оставка не крие терзанията си, че потокът на туристи от чужбина през този сезон ще бъде слаб, като се надява най-малко да бъдат реализирани резултатите от предходната година. Тези очаквания се крепят най-много на упованието да се привлекат в нашите курорти повече българи, които обичайно почиват в чужбина. Марияна Николова приказва за относително огромен интерес в страната към дребните курорти, както и към морския и СПА туризъм. Прогнозите са, че българите все по-често ще търсят места за настаняване с дребен потенциал, като къщи за посетители и къмпинги.
Темата за жалкото равнище на българския туризъм ,
несъмнено, се заобикаля, при все това тъкмо то е в основата на всичко. Основните проблеми за Николова пред „ лято 2021 -а “ ще са късният старт на резервациите, засечките при всеобщата имунизация, по-малкото потребление на въздушния превоз в света... Наред с тях остават неуредиците с визите и " безконечният " дефицит на квалифицирани фрагменти.
Сред предложенията, оповестени тези дни от бизнеса, с които да се подтикват младежите да остават на работа в бранша в България (защо ли тези дни?), е да се усилят индустриалните практики, като разноските по тях се покриват от страната и да има просветителна рамка, създадена в партньорство сред сектора и образованието. Освен това в стратегиите на висшите учебни заведения по туризъм да има повече часове за проучване на задгранични езици, бизнесът да открие гимназии по туризъм и навътре в страната и да ги подкрепи с съоръжение, експерти и т. н.
Последна към този момент анкета на Националния статистически институт измежду шефовете на местата за настаняване, направена през март, демонстрира, че в кратковременен проект 43 на 100 от ръководителите в бранша считат да продължат да работят, 41.9 % са на същото мнение, само че като понижат размера на работа, 10.9 % имат намерение да преустановят активността си, а 2.8 на 100 - да я прекратят. Тези резултати не трябва да ни изненадват откакто също през март статистиката регистрира, че пътуванията на български жители в чужбина са 251 500, или с 9 на 100 над записаните през същия месец на 2020-та, когато за първи път беше въведено изключително състояние заради разпространяването на COVID-19. Съвсем не е такава обаче картинката при визитите на чужденци в България - те са били 287 900, или с 8 на 100 по-малко спрямо март година по-рано, а при пътуванията за " отмора и екскурзия " е регистриран срив от цели 56.8 на 100.
.
Сред дребното неща, които управниците у нас не могат да прекроят по личен обичай, са годишните времена, и с тях или без тях лятото си наближава. А с него и сезонът за морските ни курорти. Отсега обаче се вижда, че напъните на досегашната власт да подава спасителки сламки към един от най-засегнатите от пандемията сектори, мъчно ще дадат резултат.
Очакванията на експертите надалеч не са оптимистични. Повечето от огромните ни хотели по Черноморието са изправени пред алтернативата
дали въобще да отворят порти,
защото постоянните до преди години туристи, на процедура се изпариха. Гостите от Европа понижават с фрапантни темпове, а да се разчита директно преди сезона на прекрояването на пазара главно към руснаците е извънредно нереално. Туристическият бранш от дълго време упорства за договарянето на ясни и облекчени откъм визовия режим правила за тях и всяко управление на Министерството на туризма дава обещание да свърши работа, само че резултатите са мъчно забележими.
Допълнителни затруднения в това отношение сътвори коронавирус рецесията. Сега към така и така буксуващите облекчения за съветските туристи, се прибавиха и новите здравно-осигурителни стандарти. Вицепремиерът и министър на туризма в оставка Марияна Николова направи някакъв опит да притегли вниманието на първия заместител началник на Федералната организация по туризъм на Руската федерация - Елена Лисенкова, с информация за опциите за влизане на руснаците в България. В края на предишния месец в българското посолство в Москва беше проведена и среща с всички упълномощени туроператори, работещи с нашата страна, с цел да им бъдат разяснени разпоредбите за безвредно пътешестване. Но и на учениците им е ясно, че тези неща не се вършат в последния миг.
Усилията на туристическото ведомство бяха ориентирани и към
започването на рекламна акция
под надпис „ Безопасно Лято 2021 “. По-конкретно към изработването на рекламни видеа на четири езика – български, британски, немски и иврит, които да бъдат популяризирани по главните информационни канали допълнително от 18 предпочитани пазара, български посолства и туристически представителства, с концепцията да стигнат до допустимо максимален кръг от хора. С други думи, за следващ път ще се изсипят милиони за разпространяването на рекламни клипове със подозрително качество и още по-съмнителен резултат.
Иначе всекидневно сме облъчвани със заклинанията, че България подхваща всички нужни ограничения за най-висока сигурност, тъй че гостите да се усещат предпазени и спокойни по време на престоя си у нас. Впрочем спазването на санитарно-хигиенните наставления е едно от основните условия да запазим зеления щемпел за сигурност и хигиена (Safety and hygiene travel stamp), публикуван от Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Какви обаче ще са изгодите?
Според анализатори на процесите туристическото министерство
отново е не запомнило за правилото на планираност
в туризма и предприеманите в този момент ограничения са повече от закъснели. Държавите по света от дълго време оповестиха своите правила за посрещане и обслужване на туристите. Повечето от тях отстраниха рестриктивните мерки за тези, които са се ваксинирали, а за останалите остава условието за тест. Някои овреме и на най-високо равнище направиха и своите договорености за посрещане на съветски туристи по техните курорти, до момента в който у нас напредъкът в тази тенденция е много подозрителен. Поне такава бе позицията на Бургаската районна туристическа камара по време на последния сякаш Консултативен съвет по туризъм.
Липсата на ясни хрумвания и разнопосочните сигнали от отрасловото министерство не оказват помощ, а пречат на бизнеса в неговата преценка по какъв начин да работи в очакване на втори за него тежък сезон. Обвиненията на хотелиерите са, че няма тактика, няма идея и единственото, което е налице, е безпорядък.
Между другото и министърът на туризма в оставка не крие терзанията си, че потокът на туристи от чужбина през този сезон ще бъде слаб, като се надява най-малко да бъдат реализирани резултатите от предходната година. Тези очаквания се крепят най-много на упованието да се привлекат в нашите курорти повече българи, които обичайно почиват в чужбина. Марияна Николова приказва за относително огромен интерес в страната към дребните курорти, както и към морския и СПА туризъм. Прогнозите са, че българите все по-често ще търсят места за настаняване с дребен потенциал, като къщи за посетители и къмпинги.
Темата за жалкото равнище на българския туризъм ,
несъмнено, се заобикаля, при все това тъкмо то е в основата на всичко. Основните проблеми за Николова пред „ лято 2021 -а “ ще са късният старт на резервациите, засечките при всеобщата имунизация, по-малкото потребление на въздушния превоз в света... Наред с тях остават неуредиците с визите и " безконечният " дефицит на квалифицирани фрагменти.
Сред предложенията, оповестени тези дни от бизнеса, с които да се подтикват младежите да остават на работа в бранша в България (защо ли тези дни?), е да се усилят индустриалните практики, като разноските по тях се покриват от страната и да има просветителна рамка, създадена в партньорство сред сектора и образованието. Освен това в стратегиите на висшите учебни заведения по туризъм да има повече часове за проучване на задгранични езици, бизнесът да открие гимназии по туризъм и навътре в страната и да ги подкрепи с съоръжение, експерти и т. н.
Последна към този момент анкета на Националния статистически институт измежду шефовете на местата за настаняване, направена през март, демонстрира, че в кратковременен проект 43 на 100 от ръководителите в бранша считат да продължат да работят, 41.9 % са на същото мнение, само че като понижат размера на работа, 10.9 % имат намерение да преустановят активността си, а 2.8 на 100 - да я прекратят. Тези резултати не трябва да ни изненадват откакто също през март статистиката регистрира, че пътуванията на български жители в чужбина са 251 500, или с 9 на 100 над записаните през същия месец на 2020-та, когато за първи път беше въведено изключително състояние заради разпространяването на COVID-19. Съвсем не е такава обаче картинката при визитите на чужденци в България - те са били 287 900, или с 8 на 100 по-малко спрямо март година по-рано, а при пътуванията за " отмора и екскурзия " е регистриран срив от цели 56.8 на 100.
.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ