Къщите за гости оставят на държавата ...студената вода
Държавната хазна още веднъж е сложена в поза сутерен. Вече десетина дни никой не може да даде логичен отговор на въпроса, кой ще дава отговор за правните пропуски, позволени от държавен фонд „ Земеделие “ при установяване на методиката за налагане на наказания на неизрядни бенефициенти. След като преди седмица петчленен състав на Върховния административен съд дефинитивно разгласи за оскъдна Методиката за установяване на глобите след заплащане по планове по Програмата за развиване на селските региони 2007 – 2013 година.
На процедура с това решение висшите съдии споделиха, че наказания за милиони, свързани с нарушаванията с къщите за посетители, както и доста други нарушавания по програмата, би трябвало да бъдат покрити от данъкоплатците.
След като гръмна абсурдът, както от разплащателната Агенция, по този начин и от министерството на земеделието се пробваха да успокоят обществото, че въпреки всичко глобите ще бъдат за сметка на нарушителите. Само, че положителните им планове по никакъв начин не се връзват със същината на правния парадокс сътворен от служителите във фонда. Именно те докараха нещата до там, че незаконосъобразната методиката да бъде одобрена от Изпълнителния шеф на Държавен фонд "Земеделие ", който съгласно Върховния административен съд не е имал делегирани права да одобри сходен акт.
Въпреки напъните на сегашната администрация да замаже казуса, той лъсна доста ясно в изявлението на някогашния министър на земеделието Мирослав Найденов. Той изясни с думи елементарни, че при сегашната обстановка, макар че Държавен фонд "Земеделие " е постановил, че някой от бенефициентите е неизряден и е определил размера на глобата, която би трябвало да бъде заплатена поради нарушаванията, тези пари няма по какъв начин да се съберат.
Найденов уточни, че тази методика е написана през 2016-а от тогавашния началник на фонда и към този момент някогашен аграрни министър Румен Порожанов. Найденов дефинира това недомислие не като съзнателно деяние, а по-скоро ставало въпрос за юридически пропуск. Разбира се Найденов побърза да посочи, че не желае да оправдава Порожанов, само че изясни че подписът му е бил положен след най-малко 10 други подписа.
Смятам, че това е законодателен пропуск - не можеш да дадеш изключителни права на Държавен фонд "Земеделие " и да не му разпишеш едно главно право - да издава нормативни актове, уточни някогашният министър.
Само, че и до ден сегашен никой нито задава въпроса, кой „ специалисти “ са сътворили този недомислен акт, чии са подписите, които са предхождали този на Порожанов и какви са били правните „ причини “ за правенето на сходен документ. Не е мъчно това да стане обществено известно, тъй като по този начин или другояче служителите във фонда не са незнайни, всички те си имат имена и се подписват с тях на държавните си заплати...
Какво обаче ще последва отсега нататък? Точно този въпрос зададе и Найденов, като подсети, че Комисията по земеделие в Народното събрание незабавно е подхванала ремонти в Закона за подкрепяне на земеделските производители, с които да упълномощи шефа на Държавен фонд „ Земеделие “ да може да издава тази разпоредба, като поправката би трябвало да влезе със задна дата и по този метод всички извършители да могат да бъдат глобени.
Това е следващият опит да се вкара закон със задна дата, което на процедура си е юридически парадокс. Дори депутатите ни да гласоподават сходен текст, е доста подозрително, той да се разтълкува като нарушаване на закона. Освен това Найденов изрази и подозрения, че съществува опцията група депутати да сезират Конституционния съд или президентът да наложи несъгласие на на процедура скалъпеното в миг на суматоха законодателство.
Да не приказваме, че недобросъвестни бенефициенти могат да се извърнат и към Съда за правата на индивида в Страсбург, където сигурно ще завоюват делата. Тогава за следващ път, страната, или всички ние ще платим всички тези разходи.
За следващ път „ Банкеръ “ задава въпроса кои са специалистите, чиито подписи стоят под този документ?
Припомняме, че до експлоадирането на абсурда с къщите за гостите на „ привилигированите “, Държавен фонд "Земеделие " беше направил инспекции едвам на към 18% от всички къщи, финансирани с европейски средства. По това време тогавашният земеделският министър Порожанов уточни, че риск анализът е посочил, че става дума за към 5 на 100 от тях.
В същото време стана ясно, че през остарелия програмен интервал (2007-2013-) са издигнати 746 такива къщи. Те са финансирани с до 200 000 евро. След като работата към някои „ бенефициенти “, напълно се размириса, стана ясно че Европейският съюз към този момент е наложил на страната ни наказания за 11 млн. евро, а настрана от това Фонд "Земеделие " е спретнал санкции от 10 милиона лв.. Колко от тях обаче фактически ще бъдат върнати, никой не може да знае.
Експерти не престават да настояват, че решението ще послужи за претекст на санкционираните да си върнат парите, а България да заплати санкцията от Европейски Съюз от държавния си бюджет.
Самият Порожанов също беше много безапелационен, когато сподели, че в случай че законодателството не се промени, тези пари надали ще бъдат събрани.
И още веднъж стигаме освен до тази емблематична за нашенската реалност приказка за „ студената вода “ и за още една – тази в която се споделя „ който ял, ял “.
На процедура с това решение висшите съдии споделиха, че наказания за милиони, свързани с нарушаванията с къщите за посетители, както и доста други нарушавания по програмата, би трябвало да бъдат покрити от данъкоплатците.
След като гръмна абсурдът, както от разплащателната Агенция, по този начин и от министерството на земеделието се пробваха да успокоят обществото, че въпреки всичко глобите ще бъдат за сметка на нарушителите. Само, че положителните им планове по никакъв начин не се връзват със същината на правния парадокс сътворен от служителите във фонда. Именно те докараха нещата до там, че незаконосъобразната методиката да бъде одобрена от Изпълнителния шеф на Държавен фонд "Земеделие ", който съгласно Върховния административен съд не е имал делегирани права да одобри сходен акт.
Въпреки напъните на сегашната администрация да замаже казуса, той лъсна доста ясно в изявлението на някогашния министър на земеделието Мирослав Найденов. Той изясни с думи елементарни, че при сегашната обстановка, макар че Държавен фонд "Земеделие " е постановил, че някой от бенефициентите е неизряден и е определил размера на глобата, която би трябвало да бъде заплатена поради нарушаванията, тези пари няма по какъв начин да се съберат.
Найденов уточни, че тази методика е написана през 2016-а от тогавашния началник на фонда и към този момент някогашен аграрни министър Румен Порожанов. Найденов дефинира това недомислие не като съзнателно деяние, а по-скоро ставало въпрос за юридически пропуск. Разбира се Найденов побърза да посочи, че не желае да оправдава Порожанов, само че изясни че подписът му е бил положен след най-малко 10 други подписа.
Смятам, че това е законодателен пропуск - не можеш да дадеш изключителни права на Държавен фонд "Земеделие " и да не му разпишеш едно главно право - да издава нормативни актове, уточни някогашният министър.
Само, че и до ден сегашен никой нито задава въпроса, кой „ специалисти “ са сътворили този недомислен акт, чии са подписите, които са предхождали този на Порожанов и какви са били правните „ причини “ за правенето на сходен документ. Не е мъчно това да стане обществено известно, тъй като по този начин или другояче служителите във фонда не са незнайни, всички те си имат имена и се подписват с тях на държавните си заплати...
Какво обаче ще последва отсега нататък? Точно този въпрос зададе и Найденов, като подсети, че Комисията по земеделие в Народното събрание незабавно е подхванала ремонти в Закона за подкрепяне на земеделските производители, с които да упълномощи шефа на Държавен фонд „ Земеделие “ да може да издава тази разпоредба, като поправката би трябвало да влезе със задна дата и по този метод всички извършители да могат да бъдат глобени.
Това е следващият опит да се вкара закон със задна дата, което на процедура си е юридически парадокс. Дори депутатите ни да гласоподават сходен текст, е доста подозрително, той да се разтълкува като нарушаване на закона. Освен това Найденов изрази и подозрения, че съществува опцията група депутати да сезират Конституционния съд или президентът да наложи несъгласие на на процедура скалъпеното в миг на суматоха законодателство.
Да не приказваме, че недобросъвестни бенефициенти могат да се извърнат и към Съда за правата на индивида в Страсбург, където сигурно ще завоюват делата. Тогава за следващ път, страната, или всички ние ще платим всички тези разходи.
За следващ път „ Банкеръ “ задава въпроса кои са специалистите, чиито подписи стоят под този документ?
Припомняме, че до експлоадирането на абсурда с къщите за гостите на „ привилигированите “, Държавен фонд "Земеделие " беше направил инспекции едвам на към 18% от всички къщи, финансирани с европейски средства. По това време тогавашният земеделският министър Порожанов уточни, че риск анализът е посочил, че става дума за към 5 на 100 от тях.
В същото време стана ясно, че през остарелия програмен интервал (2007-2013-) са издигнати 746 такива къщи. Те са финансирани с до 200 000 евро. След като работата към някои „ бенефициенти “, напълно се размириса, стана ясно че Европейският съюз към този момент е наложил на страната ни наказания за 11 млн. евро, а настрана от това Фонд "Земеделие " е спретнал санкции от 10 милиона лв.. Колко от тях обаче фактически ще бъдат върнати, никой не може да знае.
Експерти не престават да настояват, че решението ще послужи за претекст на санкционираните да си върнат парите, а България да заплати санкцията от Европейски Съюз от държавния си бюджет.
Самият Порожанов също беше много безапелационен, когато сподели, че в случай че законодателството не се промени, тези пари надали ще бъдат събрани.
И още веднъж стигаме освен до тази емблематична за нашенската реалност приказка за „ студената вода “ и за още една – тази в която се споделя „ който ял, ял “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ