Сливен под обсада: 100 км/ч вятър превърна града в декор от филм за края на света
„ При ветрец 100 км в час всичко лети “ – по този начин сбито, съвсем почтено, Valentina Alexandrova разказва протичащото се в Сливен. Снимките обаче не приказват за „ ветрец “. Те крещят.
Паднали дървета, изкоренени до основи. Стволове, преграждащи булеварди. Огънати ламарини, разпръснат строителен материал, разкъртени гаражи. Метални структури, стиропор, клони и парчета – всичко е размесено в една картина, която наподобява повече на кадър от катастрофален репортаж, в сравнение с елементарен зимен ден в български град.
На една от фотосите голямо дърво лежи косо на платното, блокирайки придвижването. На друга – иглолистно дърво е изтръгнато от корен и стоварено върху тротоар до административна постройка. В кварталите – ламаринени постройки са срутени като кибритени кутийки, а строителни боклуци са разпилени из дворове и паркинги.
Вятър със скорост към 100 км/ч не е „ лек лъх “. Това е мощ, способна да повали дървета, да раздра покриви и да трансформира всеки хлабав предмет в снаряд. И тъкмо това се вижда – всичко, което не е било добре укрепено, към този момент е на земята. Или върху нечия кола. Или на пътното платно.
Въпросът обаче не е единствено в естествената буря. Подготвени ли сме въобще? Всяка година приказваме за рискови, остарели дървета. За неизчистени клони. За краткотрайни структури, които чакат „ единствено още малко “ да бъдат отстранени. Докато не пристигна оня „ ветрец “ и не свърши работата вместо институциите.
Снимките от Сливен демонстрират не просто стихия. Те демонстрират накърнимост. Когато едно дърво пада върху пешеходна зона или върху многолюден бул., това към този момент не е просто естествен феномен – това е риск за човешки живот. Повалени стволове, разпилени материали, оголени корени, ледена киша и празни улици. Градът наподобява смълчан – като че ли е поел мирис след удар.
И въпреки в поста тонът да е подигравателен, действителността не е. Защото зад всяко „ всичко лети “ стоят вреди, боязън и въпросът: Ами в случай че някой беше минал тъкмо там?
Паднали дървета, изкоренени до основи. Стволове, преграждащи булеварди. Огънати ламарини, разпръснат строителен материал, разкъртени гаражи. Метални структури, стиропор, клони и парчета – всичко е размесено в една картина, която наподобява повече на кадър от катастрофален репортаж, в сравнение с елементарен зимен ден в български град.
На една от фотосите голямо дърво лежи косо на платното, блокирайки придвижването. На друга – иглолистно дърво е изтръгнато от корен и стоварено върху тротоар до административна постройка. В кварталите – ламаринени постройки са срутени като кибритени кутийки, а строителни боклуци са разпилени из дворове и паркинги.
Вятър със скорост към 100 км/ч не е „ лек лъх “. Това е мощ, способна да повали дървета, да раздра покриви и да трансформира всеки хлабав предмет в снаряд. И тъкмо това се вижда – всичко, което не е било добре укрепено, към този момент е на земята. Или върху нечия кола. Или на пътното платно.
Въпросът обаче не е единствено в естествената буря. Подготвени ли сме въобще? Всяка година приказваме за рискови, остарели дървета. За неизчистени клони. За краткотрайни структури, които чакат „ единствено още малко “ да бъдат отстранени. Докато не пристигна оня „ ветрец “ и не свърши работата вместо институциите.
Снимките от Сливен демонстрират не просто стихия. Те демонстрират накърнимост. Когато едно дърво пада върху пешеходна зона или върху многолюден бул., това към този момент не е просто естествен феномен – това е риск за човешки живот. Повалени стволове, разпилени материали, оголени корени, ледена киша и празни улици. Градът наподобява смълчан – като че ли е поел мирис след удар.
И въпреки в поста тонът да е подигравателен, действителността не е. Защото зад всяко „ всичко лети “ стоят вреди, боязън и въпросът: Ами в случай че някой беше минал тъкмо там?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ