Държавите от Западните Балкани се преструват, че провеждат реформи, за

Държавите от Западните Балкани се преструват, че организират промени, с цел да изпълнят изискванията за прогрес към участие в Европейския съюз, а Европа се преструва, че ще ги одобри, написа сараевският всекидневник Dnevni Avaz в материал, показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Така може да се опише настоящото положение на процеса на разширение, който на практика е влезнал в задънена улица. Някои страни от Европейски Съюз, най-много Нидерландия и Франция, с наслада биха декларирали, че няма да има бъдещо разширение. Но не могат, защото знаят, че такова обръщение може да провокира ново напрежение в района на Западните Балкани, където чакат да имат общо бъдеще с Европейски Съюз, без значение какъв брой е надалеч това, което се назовава „ европейска вероятност “, се споделя в разбор на EurActiv.
Това, което се случи през последните дни по отношение на приемането на заключенията за процеса на разширение на съвещанието на Съвета по общи въпроси, е най-хубавият образец за това до каква степен разширението е нежелана тематика.
Дипломати в работни групи, непрекъснати представители на държавите-членки и по-късно министри с дни се съветваха по какъв начин да отхвърлят предлагането за започване на договаряния със Северна Македония и Албания, без да това да се пояснява като отвод. По този метод майсторите на езикова акробатика, с каквито е цялостно в Европейски Съюз, имаха задачата да покажат на обществеността, че това НЕ значи МОЖЕ БИ, и МОЖЕ БИ да бъде разбрано като ДА. А и за двете страни Европейската комисия съобщи, че са изпълнили нужните условия за отваряне на договаряния.
За Северна Македония , която промени името си, с цел да получи правото да стартира договаряния, това е десетата година, в която Комисията предлага започване на договаряния. Досега като опрощение това да не се случи се използваше гръцката обсада. Гърция към този момент не се противи, защото съглашението за решение на разногласието към името към този момент влиза в действие. Но в този момент отварянето на договаряния бе блокирано от Франция благодарение на Холандия и безмълвната поддръжка на Германия.
Трудно е да се каже дали е правилно, че държавните управления на Холандия и Франция просто са споделили изрично, че са срещу, или за решението е виновна Германия, която употребява нуждата да завършат процедурите в Бундестага, с цел да откаже. Холандците постоянно са казвали, че имат „ непоколебим, само че обективен метод “, само че в този момент се оказа, че от това е останал единствено „ строгият метод “. Доколко тази страна е срещу разширението на Европейски Съюз се демонстрира и от образеца на Украйна, която влезе във война, единствено и единствено с цел да се приближи до Европейския съюз, само че жителите на Холандия гласоподаваха на даже против Споразумението за асоцииране, което няма нищо общо с вероятното участие в Европейски Съюз.
Вместо за решението, страните-членки Европейски Съюз отделиха най-вече време на договаряния за това, по какъв начин да отсрочат това решение и по какъв начин да формулират отхвърли. Дали, когато слагат нов период за взимане на решение да посочат просто есента, септември или октомври, или нищо. Дали да вземат „ положително “ или „ сдържано “ решение. Холандия, Франция и Германия умно използваха Европейската комисия, която им оказа помощ да отсрочат решението. Първо желаеха от нея да отсрочи приемането на пакета за решение до завършването на европейските избори.
Така, вместо през април, пакетът бе пуснат в края на май. Сега споделят, че времето е прекомерно малко и че ще се „ върнем на този въпрос след... “. Най-смешно е, когато се твърди, че скептицизмът във връзка с разширението на Европейски Съюз в държавите-членки се дължи на поддръжката за крайната десница. А най-големите спънки пред разширението слагат държавни управления, които са либерали (Холандия и Франция), както и християндемократи и социалдемократи (Германия). Европейски Съюз не е откровен по отношение на разширението и би било по-добре да престане да се преструва. Германия е ненапълно отворена за продължаването на процеса, само че откакто Ангела Меркел напусне държавното управление, нещата могат да се трансформират в тази страна, защото там няма доста другари на разширението. А повече от 60% от жителите на Германия, както и на Франция, към този момент са срещу приемането на нови страни в Европейски Съюз.
От друга страна и водачите на страните в Западните Балкани , от които някои са предплатени на длъжността и към този момент са доживотни водачи, не са толкоз доста загрижени за някакво същинско „ европейско бъдеще “, да не приказваме за осъществяването на изискванията в битката с корупцията, проведената престъпност, непотизма, осъждането на военните закононарушения и деполитизация на правосъдната власт. Може би някои от тези водачи в района са прави, когато споделят, че такива прояви има на всички места, даже и в Европейски Съюз, само че това не им оказва помощ. Защото, наред с други неща, неприятният опит с някои от страните, които преди този момент са били признати в Европейски Съюз, се употребява като причина за възпрепятстване на тези, които чакат реда в процеса на разширение.
При такива условия Хърватия ще бъде в неловко състояние, когато по време на председателството на Европейски Съюз през идната година ще се опита да съживи процеса на разширение на специфична среща на върха в Загреб. Защото Франция, Германия и Холандия могат да имат изцяло противоположни проекти, с цел да забавят процеса или да изградят някаква опция за тези страни, която не би означавала пълноправно участие.