Нова държавна офанзива за бъдеще на замиращите въглищни централи
Държавата има намерение да рекапитализира закъсалата финансово Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 ". Наред с това държавното управление има проекти да резервира централите от Маришкия басейн като гръбнак на енергетиката най-малко до 2030 година, да не кажем до 2050-а. Това стана ясно след последната среща на енергийния министър Теменужка Петкова със синдикатите.
На брифинг в Раднево тези дни министърът на енергетиката изнесе притеснителни данни, пробвайки се освен това да внесе и известна доза позитивизъм към държавното сдружение. Петкова чака до края на октомври Европейската комисия да се произнесе по настояването на нашата страна да усили капитала на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 ". Сумата, която страната счита да отпусне на централата, е в размер на 600 млн. лв., колкото са и отговорностите й към Българския енергиен холдинг. Те бяха насъбрани през последните години, защото въглеродните излъчвания, нужни за работата на държавното дружество, бяха закупени от БЕХ. Въпреки очертаващите се вероятности обаче ситуацията му не е по никакъв начин розово. Към края на август неговите загуби са 180 милиона лв., при все това понижават от 235 милиона лв..
За да даде "зелена светлина " за рекапитализацията на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 ", Еврокомисията желае да разбере по какъв начин във времето централата ще възвърне парите. Аргументите на българското държавно управление са, че по този начин би постъпил всеки вложител в изискванията на пазарна стопанска система и че не става дума за противозаконна държавна помощ. Средствата нямало да се дадат безплатно и сдружението щяло да ги възвърне за избран интервал от време. Но подробен проект за "операцията " още не е показан.
Заедно с това българските управляващи стартират атака и за самото произвеждане на електрическа енергия от въглища. Петкова е изпратила писмо до еврокомисарите, с което уведомява, че България ще употребява механизъм за потенциал, с който да поддържа съществуването на топлоелектрическите централи и обвързвания с тях въгледобив. Такава алтернатива съществува, без значение от направените промени в европейското законодателство. Последни нововъведения са, че въглищните централи би трябвало да бъдат извадени от употреба към 2030 година. Ако обаче страна член на Европейския съюз желае да удължи живота на въглищните си мощности, ще е належащо да направи няколко неща. На първо място е правенето на национална оценка за адекватността на ресурсите, която да съпътства и добавя оценката на ресурсите в Европейски Съюз. В националната би трябвало да са потвърдени по безапелационен метод рисковете пред сигурността на снабдяването с електрическа енергия, които да бъдат измерени посредством ясни, контролируеми и обективно избрани индикатори или стандарти за надеждност. Паралелно с оценката на адекватността се изисква и проект за осъществяване, в който да се плануват ограничения за премахване на съществуващи недостатъци на пазара. В него би трябвало да се изясни, за какво откакто се чака дефицит на сила вложителите не желаят да поддържат мощностите или да изградят нови. Въпросният проекта е належащо до се разгласява, да се дискутира със заинтригуваните страни, след което да се показа в Брюксел и в период до 4 месеца Еврокомисията да излезе със мнение по него. Накрая се минава към подготовката на механизмите за потенциал, които като форма на държавна помощ също се утвърждават от Европейски Съюз и се вкарват като краткотрайна мярка, до момента в който пазарът не проработи по-адекватно.
В момента интернационален съветник прави разбор на адекватността на системата, който да послужи като основа за създаването на механизма и изпращането му в комисията.
Иначе главните терзания, несъмнено, са свързани с заплахата цели региони да останат без занаят. В нашата страна прекъсването на централите ще е пагубно за регионите на Стара Загора и Хасково. На процедура там половината население работи в термичните централи. Щом бъдат затворени ТЕЦ-овете, ще спрат да работят и държавните "Мини Марица-изток ", тъй като ще останат без купувачи на добиваните въглищата. Това пък безусловно ще съсипе градове като Раднево и Гълъбово, които разчитат главно на мините и централите за своето прехранване.
Но и замърсяването би трябвало да се ограничи. В края на краищата посредством точно на Брюксел разбрахме, че никоя институция у нас не мери какви количества живак бълват в атмосферата комините на нашите топлоелектрически централи. Дружествата от сектора свенливо замълчаха по тематиката, като управлението на единствено едно от тях се изрече за напълно унищожаване на пределните правила за живака, които Европейски Съюз желае да вкара. Отдавна е известно, че добиваните у нас въглища не са с положително качество и мръсотиите при изгарянето им дишат освен хората в Раднево и Гълъбово.
Друг аспект от проблема е до каква степен рентабилни са държавните вложения в ТЕЦ-овете. Според Европейската комисия производството на електрическа енергия от тези мощности ще става все по-скъпо за сметка на силата, създавана от възобновимите източници. "Въглищните централи няма да получават държавна дотация, в случай че въглеродните им излъчвания надвишават 250 грама на киловатчаса. Освен това новите въглищни централи въобще няма да получават държавна помощ. По този метод след няколко години възобновимите източници ще стават все по-конкурентоспособни и ще създават по-евтина сила. Сега тече преход към нисковъглеродна стопанска система и в бъдеще възобновимите източни ще заемат все по-важна роля. През ноември ще бъде показана тактика за декарбонизация до 2050 година ", известно изясни наскоро еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете
На брифинг в Раднево тези дни министърът на енергетиката изнесе притеснителни данни, пробвайки се освен това да внесе и известна доза позитивизъм към държавното сдружение. Петкова чака до края на октомври Европейската комисия да се произнесе по настояването на нашата страна да усили капитала на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 ". Сумата, която страната счита да отпусне на централата, е в размер на 600 млн. лв., колкото са и отговорностите й към Българския енергиен холдинг. Те бяха насъбрани през последните години, защото въглеродните излъчвания, нужни за работата на държавното дружество, бяха закупени от БЕХ. Въпреки очертаващите се вероятности обаче ситуацията му не е по никакъв начин розово. Към края на август неговите загуби са 180 милиона лв., при все това понижават от 235 милиона лв..
За да даде "зелена светлина " за рекапитализацията на Топлоелектрическа централа "Марица изток 2 ", Еврокомисията желае да разбере по какъв начин във времето централата ще възвърне парите. Аргументите на българското държавно управление са, че по този начин би постъпил всеки вложител в изискванията на пазарна стопанска система и че не става дума за противозаконна държавна помощ. Средствата нямало да се дадат безплатно и сдружението щяло да ги възвърне за избран интервал от време. Но подробен проект за "операцията " още не е показан.
Заедно с това българските управляващи стартират атака и за самото произвеждане на електрическа енергия от въглища. Петкова е изпратила писмо до еврокомисарите, с което уведомява, че България ще употребява механизъм за потенциал, с който да поддържа съществуването на топлоелектрическите централи и обвързвания с тях въгледобив. Такава алтернатива съществува, без значение от направените промени в европейското законодателство. Последни нововъведения са, че въглищните централи би трябвало да бъдат извадени от употреба към 2030 година. Ако обаче страна член на Европейския съюз желае да удължи живота на въглищните си мощности, ще е належащо да направи няколко неща. На първо място е правенето на национална оценка за адекватността на ресурсите, която да съпътства и добавя оценката на ресурсите в Европейски Съюз. В националната би трябвало да са потвърдени по безапелационен метод рисковете пред сигурността на снабдяването с електрическа енергия, които да бъдат измерени посредством ясни, контролируеми и обективно избрани индикатори или стандарти за надеждност. Паралелно с оценката на адекватността се изисква и проект за осъществяване, в който да се плануват ограничения за премахване на съществуващи недостатъци на пазара. В него би трябвало да се изясни, за какво откакто се чака дефицит на сила вложителите не желаят да поддържат мощностите или да изградят нови. Въпросният проекта е належащо до се разгласява, да се дискутира със заинтригуваните страни, след което да се показа в Брюксел и в период до 4 месеца Еврокомисията да излезе със мнение по него. Накрая се минава към подготовката на механизмите за потенциал, които като форма на държавна помощ също се утвърждават от Европейски Съюз и се вкарват като краткотрайна мярка, до момента в който пазарът не проработи по-адекватно.
В момента интернационален съветник прави разбор на адекватността на системата, който да послужи като основа за създаването на механизма и изпращането му в комисията.
Иначе главните терзания, несъмнено, са свързани с заплахата цели региони да останат без занаят. В нашата страна прекъсването на централите ще е пагубно за регионите на Стара Загора и Хасково. На процедура там половината население работи в термичните централи. Щом бъдат затворени ТЕЦ-овете, ще спрат да работят и държавните "Мини Марица-изток ", тъй като ще останат без купувачи на добиваните въглищата. Това пък безусловно ще съсипе градове като Раднево и Гълъбово, които разчитат главно на мините и централите за своето прехранване.
Но и замърсяването би трябвало да се ограничи. В края на краищата посредством точно на Брюксел разбрахме, че никоя институция у нас не мери какви количества живак бълват в атмосферата комините на нашите топлоелектрически централи. Дружествата от сектора свенливо замълчаха по тематиката, като управлението на единствено едно от тях се изрече за напълно унищожаване на пределните правила за живака, които Европейски Съюз желае да вкара. Отдавна е известно, че добиваните у нас въглища не са с положително качество и мръсотиите при изгарянето им дишат освен хората в Раднево и Гълъбово.
Друг аспект от проблема е до каква степен рентабилни са държавните вложения в ТЕЦ-овете. Според Европейската комисия производството на електрическа енергия от тези мощности ще става все по-скъпо за сметка на силата, създавана от възобновимите източници. "Въглищните централи няма да получават държавна дотация, в случай че въглеродните им излъчвания надвишават 250 грама на киловатчаса. Освен това новите въглищни централи въобще няма да получават държавна помощ. По този метод след няколко години възобновимите източници ще стават все по-конкурентоспособни и ще създават по-евтина сила. Сега тече преход към нисковъглеродна стопанска система и в бъдеще възобновимите източни ще заемат все по-важна роля. През ноември ще бъде показана тактика за декарбонизация до 2050 година ", известно изясни наскоро еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ