Държавата се кани да тегли нов дълг за 2.2 милиарда лева
Държавата се кани през идната година да поеме двойно по-голям нов дълг от тазгодишния от 1 милиард лв.. В оповестения неотдавна за публично разискване проектозакон за държавния бюджет за 2020 година се планува таван от 2.2 милиарда лв. за издаване на нов държавен дълг, в това число и на външни пазари. В закона за бюджета за тази година бе написан таван за държавния дълг от 1 милиард лв., само че единствено на вътрешния пазар. Този предел бе доближат в края на септември, като парите бяха предопределени за заплащане на новите американски изтребители.
Решението за вдишване на нов дълг е изненадващо, защото за 2020 година бюджетът най-сетне е разчетен без недостиг. Такива са оповестените планове на финансовото министерство и за бюджетите за идващите две години. Не се и очакват големи еднократни разноски от рода на тези за изтребителите.
В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 година е планувана опция за вдишване на нов държавен дълг на пазара на държавни скъпи бумаги в размери, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия интервал. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 милиарда лева към края на 2022 година Те би трябвало да осигурят необходимите средства за погасяване при започване на 2023 година на издадените през 2016 година еврооблигации (2.2 милиарда лева.).
За първи път от доста години насам бюджетът за 2020 година е разчетен без недостиг или остатък. Планирано е да се съберат и да се изхарчат 46.827 милиарда лева Сумата е с към 3 милиарда повече от предстоящите доходи за тази година, като 2.8 милиарда лева са от по-големи данъчно-осигурителни приходи. Те основно идват от растеж на заплатите в сферите, които се финансират от бюджета, и от по-високото ползване.
Така да вземем за пример след повдигането на минималната заплата с 50 лева до 610 лева от началото на 2020 година се чака повишаване на приходите от социалноосигурителните вноски с 216.9 млн., а на подоходните налози - със 70 млн. 10-процентният растеж на бюджетните заплати, включително и 17-процентното нарастване за възнагражденията на учителите, ще обезпечи повишаване на социалноосигурителните вноски с 297.2 млн. лева и на подоходните налози с 88.6 млн. лева.
От тол такси следващата година се плануват приходи за 450 млн. лева, само че същата сума е разказана и като разход. Вероятно повода е, че кабинетът към този момент даде обещание авансово съвсем 1 милиарда лева от бъдещите приходи на тол таксите за строителство на пътища. За поредна година в приходната част на бюджета са заложени и приходи от бъдещата концесия на летище София - за 2020 година са планирани 660 млн. лева, а през идващите две години се чакат по още 200 млн. лева
В съпоставяне с тазгодишния бюджет разходната част през 2020 година ще нарасне по-скромно. Над 1 милиард лева е резултатът от повишените бюджетни заплати, а 300 млн. лева са изместени разноски, неосъществени през 2019 година
10-процентният растеж на бюджетните заплати и нарастването на минималната работна заплата ще костват 624 млн. лева спомагателни разноски в бюджета. Увеличението на учителските заплати със 17% ще добави 360 млн. лева Като цяло разноските за обучение следващата година нарастват с 610 млн. лева За здравеопазване са планувани 500 млн. лева повече. Държавата ще заплаща 98 млн. лева повече и за здравни вноски за възпитаници, студенти и пенсионери и 47 млн. лева повече за социални помощи.
Планираните финансови вложения в държавния бюджет са за 2.8 милиарда лева. - колкото тази година, в случай че се изключи капиталовият разход от 1.8 милиарда лева за договорката за изтребителите, поради която бе обновен бюджет 2019, а дефицитът бе повишен от 0.5% на 2.1%.
Както към този момент е известно от есенната макроикономическа прогноза, следващата година се чака стопански напредък от 3.3%, което значи 8.144 милиарда лева по-голям Брутният вътрешен продукт до 126.8 милиарда лева За поредна година главен мотор на този напредък се чака да бъде нарасналото вътрешно ползване и обвързваният с това засилен импорт.
ТРАНСФЕРИ
Догодина общините ще получат 456.8 млн. лева повече от държавния бюджет. По-голямата част от тази сума (418.8 млн.) ще отиде за делегираните от страната действия, т.е. за покриване на увеличените заплати на общинските чиновници. Изравнителната дотация ще нарасне с 13 млн. лева, парите за снегопочистване и зимно поддържане на общинските пътища - с 5 млн. лева, а за финансови разноски - с 20 млн. лева. Променя се досегашният метод на систематизиране на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за снегопочистване. Премахва се изравнителният съставен елемент, който отчиташе субсидията, получена през миналата година. Без този съставен елемент към този момент действително ще се вземат поради индикаторите на всяка съответна община, преди да се реши каква дотация да бъде отпусната.
Решението за вдишване на нов дълг е изненадващо, защото за 2020 година бюджетът най-сетне е разчетен без недостиг. Такива са оповестените планове на финансовото министерство и за бюджетите за идващите две години. Не се и очакват големи еднократни разноски от рода на тези за изтребителите.
В обясненията на средносрочната бюджетна прогноза, която съпътства проектозакона за бюджета, е записано, че за 2020-2022 година е планувана опция за вдишване на нов държавен дълг на пазара на държавни скъпи бумаги в размери, по-големи от погашенията по държавния дълг за същия интервал. Целта е във фискалния резерв да се наберат около 1.8 милиарда лева към края на 2022 година Те би трябвало да осигурят необходимите средства за погасяване при започване на 2023 година на издадените през 2016 година еврооблигации (2.2 милиарда лева.).
За първи път от доста години насам бюджетът за 2020 година е разчетен без недостиг или остатък. Планирано е да се съберат и да се изхарчат 46.827 милиарда лева Сумата е с към 3 милиарда повече от предстоящите доходи за тази година, като 2.8 милиарда лева са от по-големи данъчно-осигурителни приходи. Те основно идват от растеж на заплатите в сферите, които се финансират от бюджета, и от по-високото ползване.
Така да вземем за пример след повдигането на минималната заплата с 50 лева до 610 лева от началото на 2020 година се чака повишаване на приходите от социалноосигурителните вноски с 216.9 млн., а на подоходните налози - със 70 млн. 10-процентният растеж на бюджетните заплати, включително и 17-процентното нарастване за възнагражденията на учителите, ще обезпечи повишаване на социалноосигурителните вноски с 297.2 млн. лева и на подоходните налози с 88.6 млн. лева.
От тол такси следващата година се плануват приходи за 450 млн. лева, само че същата сума е разказана и като разход. Вероятно повода е, че кабинетът към този момент даде обещание авансово съвсем 1 милиарда лева от бъдещите приходи на тол таксите за строителство на пътища. За поредна година в приходната част на бюджета са заложени и приходи от бъдещата концесия на летище София - за 2020 година са планирани 660 млн. лева, а през идващите две години се чакат по още 200 млн. лева
В съпоставяне с тазгодишния бюджет разходната част през 2020 година ще нарасне по-скромно. Над 1 милиард лева е резултатът от повишените бюджетни заплати, а 300 млн. лева са изместени разноски, неосъществени през 2019 година
10-процентният растеж на бюджетните заплати и нарастването на минималната работна заплата ще костват 624 млн. лева спомагателни разноски в бюджета. Увеличението на учителските заплати със 17% ще добави 360 млн. лева Като цяло разноските за обучение следващата година нарастват с 610 млн. лева За здравеопазване са планувани 500 млн. лева повече. Държавата ще заплаща 98 млн. лева повече и за здравни вноски за възпитаници, студенти и пенсионери и 47 млн. лева повече за социални помощи.
Планираните финансови вложения в държавния бюджет са за 2.8 милиарда лева. - колкото тази година, в случай че се изключи капиталовият разход от 1.8 милиарда лева за договорката за изтребителите, поради която бе обновен бюджет 2019, а дефицитът бе повишен от 0.5% на 2.1%.
Както към този момент е известно от есенната макроикономическа прогноза, следващата година се чака стопански напредък от 3.3%, което значи 8.144 милиарда лева по-голям Брутният вътрешен продукт до 126.8 милиарда лева За поредна година главен мотор на този напредък се чака да бъде нарасналото вътрешно ползване и обвързваният с това засилен импорт.
ТРАНСФЕРИ
Догодина общините ще получат 456.8 млн. лева повече от държавния бюджет. По-голямата част от тази сума (418.8 млн.) ще отиде за делегираните от страната действия, т.е. за покриване на увеличените заплати на общинските чиновници. Изравнителната дотация ще нарасне с 13 млн. лева, парите за снегопочистване и зимно поддържане на общинските пътища - с 5 млн. лева, а за финансови разноски - с 20 млн. лева. Променя се досегашният метод на систематизиране на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за снегопочистване. Премахва се изравнителният съставен елемент, който отчиташе субсидията, получена през миналата година. Без този съставен елемент към този момент действително ще се вземат поради индикаторите на всяка съответна община, преди да се реши каква дотация да бъде отпусната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ