Разузнавателните операции на инките
Държавата на инките се образувала към един век преди да нахлуят испанските завоеватели – в 1438 година. Наричали я Тауантинсую, което на езика кечуа значи „ Четирите направления на света “.
Всъщност, целият народ бил наименуван „ инки “ от испанците за по-лесно. Иначе, в самата страна „ инки “ се наричал само родът на владетеля. Цялата земя принадлежала на Върховния инка, чиято власт била свещена, а първият митичен цар – инката Манко Капак, бил уважаван като наследник на Слънцето.
Постепенно посредством обширни завоевания през ХVІ век инките към този момент владеели северната част на днешно Чили, съвсем цяла Боливия, северната част на Аржентина, елементи от Перу, Колумбия и Еквадор. Населението на империята варирало сред 8 и 15 милиона души.
Както всяка развита страна, империята на инките не можелаа да съществува без добре проведени специфични служби – разузнаване и контраразузнаване. Техният шеф – „ Главният компетентен на инката “, бил директно зависещ на Върховния инка. Друго длъжностно лице бил държавният контрольор „ Токрикока “ – без да има нито правосъдна, нито изпълнителна власт, неговата работа била да записва закононарушения и да рапортува за тях. А правото и задължението да арестува нарушителите били поверени на така наречен „ Слуга на инката “. Токрикока и Слугата на инката явно представлявали контраразузнаването.
Главният компетентен имал обширна мрежа от сътрудници, които работили както на територията на страната, по този начин и отвън нея. Няма данни, че инките са внедрявали свои хора във висшите ръководещи кръгове на прилежащи страни. Обикновено сътрудниците се маскирали като търговци, разносвачи на артикули, просяци. Скромни, без да притеглят вниманието, те издирвали тайните на своите съседи.
При подготовката на завоевателните войни инките провеждали разследващи интервенции, с цел да преценяват терена, благосъстоянието на страната и вероятната опозиция.
Ето какво написа, към този момент след рухването на империята, покръстеният инка Гарсиласо де ла Вега за една такава интервенция: „ Инка Юпанки решил да извърши ново завладяване – завладяването на друга провинция, наречена Чиривана, която се намира в Андите на изток от Чарка. Тъй като до тогава земята била незнайна, той изпратил там шпиони, с цел да изследват всичко с огромно внимание и нерешителност за тази земя и нейните поданици, та да се планува какво е належащо за похода. Когато шпионите се върнали, съобщили, че земята е отвратителна, с непристъпни планини, блата и тресавища, и доста малко от нея е подобаваща за посеви и обработка “.
След завладяването на тази безлюдна земя, инката Юпанки решил да извърши делото на живота си – да завладее богатото царство Чили.
„ И като оставил в царския двор опитни министри да ръководят и раздават правораздаване, той стигнал чак до Атакама, която била последната провинция, заселена и покорена, и присъединена към империята по посока Чили. Тук спрял, с цел да разпали завоевателния огън по-наблизо, защото нататък се намирала голяма пустиня, която трябвало да бъде прекосена, с цел да се стигне до Чили … “
Инката изпратил още веднъж „ бегачи и съгледвачи да преминат през тази пустиня и да намерят подходи към Чили и да отбележат компликациите по пътя, с цел да да се знаят и да бъдат планувани “.
Разузнавачите били единствено инки, тъй като толкоз значими задания Върховният инка поверявал само на хора от своя жанр. За помощници – водачи и куриери, им били придадени индианци от Атакама и Тукми, от които преди този момент получили информация за царството Чили. Помощниците доставяли известия за това, което разузнавачите-инки откривали.
Де ла Вега написа по-нататък, че помощниците на разузнавачите сновели напред-назад, сходно на мравки по изминатия маршрут, като носели отчети за откритото и доставяли храна на разузнавачите.
Когато от съгледвачите се събрали задоволително отчети, с цел да бъде формирана обща картина, Върховният инка Юпанки подготвил своите воини за похода.
Интересно е, че преди поход против враговете си инките постоянно ги предупреждавали за това. Дали това била демонстрация на рицарство или имало друго, прикрито значение? По-скоро е второто. Инките изхождали от обстоятелството, че след приемане на формалното предизвестие, врагът или ще се причисли към тях, или ще стартира да се приготвя за защита. В този случай всички локални поданици изоставяли домовете си и се втурвали да се крият в столичната цитадела.
Това било преференциално за инките. Те превземали цялата обезлюдена околност и започвали дълга блокада на крепостта. Заникъде не бързали, крепостта рано или късно се предавала.
През 1532-1536 година испанските завоеватели, водени от Ф. Писаро и Д. Алмагро, завладели страната на инките, които станали част от народа кечуа. Така империята на инките била сполетяна от ориста на всяка империя, претендираща за районно или международно владичество, и рухнала в дълбините на историята.
–
