От 1 юли 2024 г.: вместо регулирани цени на тока - таван за разходите на бита
Държавата официално отстранява контролираните цени на тока за бита от 1 юли 2024 година, с което отпада и ролята на НЕК като публичен снабдител на сила. Реално обаче семействата ще имат таван на разноските и ще получават обезщетения, сходно на тези, които се заплащат на бизнеса от предходната година. Целта е да се избегне рискът от борсовите цени, само че в същото време да се изпълнят условията за либерализация на пазара, тъй че да се отпушат заплащанията по Плана за възобновяване - България чака 1.5 милиарда лева до края на годината и още толкоз през идната.
Това взеха решение депутатите от енергийната комисията в Народното събрание, които. Новите текстове получиха поддръжката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, а срещу бяха Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и " Възраждане ". По всички проличава, че и при окончателното гласоподаване в пленарната зала това болшинство ще се резервира и промяната, която се дефинира като най-голямата за последното десетилетие, ще се случи. Много от детайлите в нея обаче ще бъдат конкретизирани в спомагателни актове на Министерския съвет - да вземем за пример самият размер на обезщетенията за бита, както и в наредби - за метода и периода на заплащането им.
А въпреки да не е записано категорично, този модел ще важи до началото на 2026 година, когато цените на ток би трябвало да бъдат напълно пазарни, а единствено енергийно бедните семейства да получават помощи. Какво се трансформира при тока за бита Казано най-общо, от средата на идната година контролираният пазар в актуалният си тип ще изчезне. Това значи, че КЕВР няма да дефинира контролираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни сдружения в страната (тези на " Електрохолд ", ЕВН и " Енерго-про " ). Вместо това самите снабдителни сдружения ще купуват нужната сила от борсата и всеки месец регулаторът ще дефинира отплата за покриване на част от разноските на битови крайни консуматори.
Реклама
Въпросната отплата ще се дефинира като разлика сред постигнатата приблизително претеглена цена на пазарен сегмент " Ден напред " и избраната със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа сила на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен интервал. С други думи, това би трябвало да се дефинира в бюджета за 2024 година
Сега контролираната цена на тока за бита, без мрежовите такси и Данък добавена стойност, е към 115.8 лева./мВтч. Тя се получава от избраните от КЕВР цени на АЕЦ " Козлодуй ", Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", американските централи, ВЕЦ-овете и дребните ВЕИ, понижени с отплата в размер на съвсем 70 лева./мВтч, която фондът " Сигурност на електроенергийната система " изплаща на НЕК, както и с разноските за въглеродни квоти на въглищните централи, които отново се покриват от фонда. В новия модел НЕК и квотното изкупуване на сила от избрани производители на закрепени цени отпадат и остава единствено борсата.
Това е цялостна прилика с настоящия от предходната година механизъм за компенсиране на бизнеса, при който без значение какви са цените на борсата компаниите заплащат най-вече 200 лева./мВтч. За семействата се чака този " таван " да бъде по-нисък и да е непосредствен до сегашните равнища на контролираната цена - към 120 лева./мВтч. Което значи, че контролираните цени не престават да работят - най-малко до края на 2025 година, въпреки и под друга форма.
В закона е дадена опция тези обезщетения да са за цялото или за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество електрическа сила, както и че размерът й може да бъде диференциран съгласно това какъв брой ток се използва. Това обаче по-скоро ще бъде въведено едвам през 2026 година Откъде ще дойдат парите за обезщетенията Големият въпрос при отпадането на контролираните цени е от кое място ще дойдат нужните средства, с които да се заплащат обезщетения за всички семейства. Предварителни оценки на КЕВР демонстрираха, че става дума за 1.4 милиарда лева на година при сегашните борсови стойности на тока и опазване на бъдещия таван на разноските към 120 лева./мВтч. Реално обаче за година битовите консуматори имат потребност от 12.2 млн. мВтч електрическа енергия и в случай че би трябвало да се покрие разликата сред 200 лева (колкото е междинната борсова цена в последните месеци) и тавана от 120 лева./мВтч, това прави 970 млн. лева
Реклама
Все отново сумата не е дребна. В признатите в този момент текстове се споделя, че тя ще бъде взета от фонда " Сигурност на електроенергийната система ", като КЕВР следи за наличния бюджет там и при нужда може да дефинира спомагателни вноски от участниците на енергийния пазар. Тук става дума най-много за АЕЦ " Козлодуй ", която и до момента осигуряваше ниската цена на контролирания пазар.
Идеята за таван на приходите на производителите на електрическа енергия, посредством който да се цялостни фондът, обаче отпадна.
Все още неуточнен остава въпросът с ликвидността на електроснабдителните сдружения, които ще би трябвало да купуват силата по борсови цени, да я заплащат на момента, а по-късно да чакат до 45 дни, с цел да си получат сумите по фактурите на потребителите. Грубо тук става дума за стотици милиони левове на месец. Как тъкмо ще се обезпечат средства за това би трябвало да бъде написано в специфична разпоредба за метода на погашение на обезщетенията за бита. По-скъпо или по на ниска цена В момента в България е налице парадоксът цените на дребно да са по-високи от тези на едро, които заплащат огромните потребители. Логиката е тъкмо противоположната и точно по този начин стоят нещата в цяла Европа.
Факт е, че в този момент токът за бита е доста по-евтин от преди по отношение на приходите на популацията - междинната работна заплата от август 2013 година до юли 2023 година се е нараснала със 155%, до момента в който общите разноски за ток на бита са нарастнали единствено с 42%. Ако се вземе съответно цената на електрическата енергия, която НЕК обезпечава за контролирания пазар, без мрежовите такси, повишаването е даже по-малко. През 2013 година тя е била 95 лева./мВтч, а в този момент е 115.8 лева./мВтч. Или има едвам 21% растеж в контролираната цена на електрическата енергия за десетилетие, до момента в който за този интервал пазарната, която преди време е била по-ниска от контролираната, се е утроила.
Това взеха решение депутатите от енергийната комисията в Народното събрание, които. Новите текстове получиха поддръжката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, а срещу бяха Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и " Възраждане ". По всички проличава, че и при окончателното гласоподаване в пленарната зала това болшинство ще се резервира и промяната, която се дефинира като най-голямата за последното десетилетие, ще се случи. Много от детайлите в нея обаче ще бъдат конкретизирани в спомагателни актове на Министерския съвет - да вземем за пример самият размер на обезщетенията за бита, както и в наредби - за метода и периода на заплащането им.
А въпреки да не е записано категорично, този модел ще важи до началото на 2026 година, когато цените на ток би трябвало да бъдат напълно пазарни, а единствено енергийно бедните семейства да получават помощи. Какво се трансформира при тока за бита Казано най-общо, от средата на идната година контролираният пазар в актуалният си тип ще изчезне. Това значи, че КЕВР няма да дефинира контролираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни сдружения в страната (тези на " Електрохолд ", ЕВН и " Енерго-про " ). Вместо това самите снабдителни сдружения ще купуват нужната сила от борсата и всеки месец регулаторът ще дефинира отплата за покриване на част от разноските на битови крайни консуматори.
Реклама
Въпросната отплата ще се дефинира като разлика сред постигнатата приблизително претеглена цена на пазарен сегмент " Ден напред " и избраната със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа сила на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен интервал. С други думи, това би трябвало да се дефинира в бюджета за 2024 година
Сега контролираната цена на тока за бита, без мрежовите такси и Данък добавена стойност, е към 115.8 лева./мВтч. Тя се получава от избраните от КЕВР цени на АЕЦ " Козлодуй ", Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", американските централи, ВЕЦ-овете и дребните ВЕИ, понижени с отплата в размер на съвсем 70 лева./мВтч, която фондът " Сигурност на електроенергийната система " изплаща на НЕК, както и с разноските за въглеродни квоти на въглищните централи, които отново се покриват от фонда. В новия модел НЕК и квотното изкупуване на сила от избрани производители на закрепени цени отпадат и остава единствено борсата.
Това е цялостна прилика с настоящия от предходната година механизъм за компенсиране на бизнеса, при който без значение какви са цените на борсата компаниите заплащат най-вече 200 лева./мВтч. За семействата се чака този " таван " да бъде по-нисък и да е непосредствен до сегашните равнища на контролираната цена - към 120 лева./мВтч. Което значи, че контролираните цени не престават да работят - най-малко до края на 2025 година, въпреки и под друга форма.
В закона е дадена опция тези обезщетения да са за цялото или за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество електрическа сила, както и че размерът й може да бъде диференциран съгласно това какъв брой ток се използва. Това обаче по-скоро ще бъде въведено едвам през 2026 година Откъде ще дойдат парите за обезщетенията Големият въпрос при отпадането на контролираните цени е от кое място ще дойдат нужните средства, с които да се заплащат обезщетения за всички семейства. Предварителни оценки на КЕВР демонстрираха, че става дума за 1.4 милиарда лева на година при сегашните борсови стойности на тока и опазване на бъдещия таван на разноските към 120 лева./мВтч. Реално обаче за година битовите консуматори имат потребност от 12.2 млн. мВтч електрическа енергия и в случай че би трябвало да се покрие разликата сред 200 лева (колкото е междинната борсова цена в последните месеци) и тавана от 120 лева./мВтч, това прави 970 млн. лева
Реклама
Все отново сумата не е дребна. В признатите в този момент текстове се споделя, че тя ще бъде взета от фонда " Сигурност на електроенергийната система ", като КЕВР следи за наличния бюджет там и при нужда може да дефинира спомагателни вноски от участниците на енергийния пазар. Тук става дума най-много за АЕЦ " Козлодуй ", която и до момента осигуряваше ниската цена на контролирания пазар.
Идеята за таван на приходите на производителите на електрическа енергия, посредством който да се цялостни фондът, обаче отпадна.
Все още неуточнен остава въпросът с ликвидността на електроснабдителните сдружения, които ще би трябвало да купуват силата по борсови цени, да я заплащат на момента, а по-късно да чакат до 45 дни, с цел да си получат сумите по фактурите на потребителите. Грубо тук става дума за стотици милиони левове на месец. Как тъкмо ще се обезпечат средства за това би трябвало да бъде написано в специфична разпоредба за метода на погашение на обезщетенията за бита. По-скъпо или по на ниска цена В момента в България е налице парадоксът цените на дребно да са по-високи от тези на едро, които заплащат огромните потребители. Логиката е тъкмо противоположната и точно по този начин стоят нещата в цяла Европа.
Факт е, че в този момент токът за бита е доста по-евтин от преди по отношение на приходите на популацията - междинната работна заплата от август 2013 година до юли 2023 година се е нараснала със 155%, до момента в който общите разноски за ток на бита са нарастнали единствено с 42%. Ако се вземе съответно цената на електрическата енергия, която НЕК обезпечава за контролирания пазар, без мрежовите такси, повишаването е даже по-малко. През 2013 година тя е била 95 лева./мВтч, а в този момент е 115.8 лева./мВтч. Или има едвам 21% растеж в контролираната цена на електрическата енергия за десетилетие, до момента в който за този интервал пазарната, която преди време е била по-ниска от контролираната, се е утроила.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ