Данните на ООН показват, че до 2050 г. населението на

Данните на Организация на обединените нации демонстрират, че до 2050 година популацията на България ще намалее от 7,2 млн. души сега до 5,2 млн. души. Това написа английският The Economist. Този отблъскващ ритъм дефинира България като най-бързо губещата своето население страна в света, дружно с още девет страни, също от Източна Европа. Тази демографска злополука, чието проявяване се следи най-много в провинциалните райони, има и своите " първенци ".

Такъв е Северозападът на България, най-бедният район в най-бедната страна в Европейския съюз. Всяка година един в миналото преуспяващ град като Враца, някогашен промишлен център, понижава с към 2 000 души. Работодателите настояват, че не могат да намерят квалифицирани работници; локалните хора споделят, че няма работа.

Хората тук са по-бедни, нещастни и е доста по-вероятно да изоставен родните си места, в сравнение с където и да е другаде в България. Това признават и ръководещите - Калин Каменов, кмет на Враца, знае, че без вложения и държавна поддръжка неговият град ще бъде съвсем липсващ след 10 години.

България демонстрира може би най-крайния случай на обезлюдяване, което опустошава огромна част от Източна Европа. Посткомунистическият преход беше изключително травматичен за хората тук; през 90-те години раждаемостта спада и стотици хиляди младежи се насочат да търсят работа в богатите страни от Западна Европа, оставяйки по-възрастните и по-малко квалифицираните в родината си.

Днес над 1 милион българи живеят в чужбина, към 700 000 от тях са в страните от Европейски Съюз. И страни като Германия, имат застаряващо население, само че дърпащата ги напред стопанска система им дава опция да потърсят разновидности и по тази причина те внасят имигранти. Докато в България, където съвсем 60% от пенсионерите са под линията на бедността, избрана от държавното управление на 321 лв. ($ 196) на месец, това не се прави.

Сменящите се през годините държавни управления са приели доста на брой тактики за ограничение на демографския срив, само че нито една не е помогнала за това. Единственото изключение е София, където популацията се усилва.

Говорейки за демографския взрив в София, вицепремиерът Валери Симеонов, отговарящ за демографската политика, обрисува проекти да запълни дефицита на работна ръка посредством привличане на задгранични служащи. Но не на последно място най-много от близки страни с българските малцинства като Украйна или Молдова.

Няколко хиляди от тези хора към този момент работят на плажовете и ски курортите по време на туристически сезони. Правителството готви и законови промени за привличане на такива хора за по-дълго време. След осем месеца работа в тази посока, Симеонов се гордее, че днешното държавно управление прави повече за възстановяване на демографските вероятности на страната, в сравнение с всички негови прародители.

Но той отхвърля изцяло приемането на мигранти отвън българските малцинства, нещо, което е типично за разбиранията на извънредно десния Национален фронт за избавление на България, който той управлява. Той дефинира сирийците и иракчаните като " авантюристи ", които се пробват да се наместят на топло в богатите европейски страни.

Това не е единствено негово мнение. Истерията против бежанците от Изток бе подхваната и от Румен Радев, новоизбраният социалистически президент, който даде обещание да защищити страната си да стане " гето на бежанците ". Дори най-бедният и изчезващ регион- Врачанският- забрани с решение на общинския си съвет през 2016 година основаването на бежански центрове на територията на региона.

Това, както и издигнатата гранична ограда на границата с Турция, охранявана от хора с известност на жестоки и безмилостни пазачи, накара потокът от бежанци да заобиколи България и да се насочи през 2015-2016 година към Гърция и оттова към Европа. Някои политици на Запад виждат подигравка във враждебността на страдащите от демографски срив източноевропейските страни за приемане на бежанци от Изток. Други виждат ясна политическа логичност.

" За българите, застанали на острия борд на пропастта от обезлюдяване, идването на мигрантите алармира за излизането им от историята и това е мъчително ", написа политологът Иван Кръстев.

България не е заинтригувана да добави към интеграционните си проблеми, които има задоволително със своето циганско малцинство и тези от бежанците. Това споделя вицепремиерът Валери Симеонов, който преди няколко години изрече обидни думи за ромите, за които бе даден под съд. Въпросът за бежанците обаче до известна степен е изкуствено преекспониран, тъй като малко на брой биха желали да останат във враждебна, нископлатена страна, в която хората имат друга вяра и нрав, когато богатите европейски страни оферират доста повече благоприятни условия и са толкоз близо.

През последните години емиграцията на българите на открито се забави и повече българи се връщат, макар че заради ниската си раждаемост - частично разследване на предходното изселване на младежите - страната не може да се измъкне от блатото на демографската рецесия.

Тази наклонност е обща за Източна Европа. Добре ръководена Естония, която, откакто се освободи от руско ръководство, загуби17% от популацията си, в последно време се радва на дребен чист приток в противоположна посока. Полша, която одобри стотици хиляди украинци, с цел да обслужва процъфтяващата си стопанска система, също е различен модел.

За благополучие, България в последно време се оправя добре с стопанската система - процентът на претовареност е по-висок от години и обществените финанси са постоянни. Но корупцията (България е оценена като най-корумпираната страна в Европейски Съюз от " Трансперънси интернешънъл " ), голямата администрация, неприятната просветителна система и мутренските времена с насилия и убийства към момента са бодил в очите на задграничните вложители.