Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и е-тротинетки
Данните безпорно са нужни, с цел да е взимат умни решения за градовете, само че е значимо да се мисли по какъв начин да се съхраняват, без да се нарушава свободата на жителите им - това беше главно обръщение по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, проведена от фондация " Фридрих Науман ".
© Цветелина Белутова В момента половината международно население живее в градовете, а до 2050 година ще доближи до две трети.Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от положителните вести, които идват с нововъведенията в умните градове. Камери наблюдават нашите придвижвания, разпознават ни единствено по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите даже в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от терзанията, които вървят ръка за ръка с положителните страни.
На фона на позитивните вести за умни решения, посредством които да се усъвършенства качеството на живот в градовете, се обрисуват и проблеми. Опитът с нови технологии споделиха представители от градове в Австрия, Германия и Сърбия по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, проведена от фондация " Фридрих Науман ". И се оказа, че и най-напредналите в това отношение към момента търсят решения на остарели проблеми или се сблъскват с нови. Виена, годишно определяна за най-хубавия град за живеене в света и посочена за образец за " интелигентен град ", да вземем за пример занапред ще проучва въпросите с електрическите тротинетки, а тематиката за това какъв брой данни да се събират за жителите и по какъв начин да се пази тяхната дискретност се оказа изключително гореща.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Под погледа на Големия брат
Умните градове са присъщи с това и че събират данни по всевъзможни способи и по този начин могат да се приготвят сполучливо за бъдещето. Някои практики могат да улеснят процесите съществено, да се употребяват за разбор и бъдещи решения, само че други могат да са притеснителни.
Тази година сръбските управляващи оповестиха план дружно с китайския телекомуникационен колос Huawei, в границите на който в Белград да се разположат 1000 камери на компанията, които да наблюдават жителите и да разпознават лицата им, както към този момент се прави в Китай. Правозащитни организации в Сърбия настояват, че софтуерът за различаване на физиономии нарушава персоналните права и свободи на жителите, защото колекционира биометрични данни, които към момента не е ясно по какъв начин ще се съхраняват, написа Foreign Policy.
В тази връзка модераторът на панела Миодраг Глушевич от сръбското съдружие на градове и общини слага въпроса дали би трябвало частния бранш да борави с персоналната информация на жителите и по какъв начин да се контролират отворените данни.
Марко Кадец, президент на Сръбската комерсиална камара, прецизира, че би трябвало да се търси баланс. " Хората са все по-склонни да споделят данните си, тъй като в подмяна получават нещо ", казвва той, визирайки нововъведенията в градовете.
Глушевич подсети, че хората са обезпокоени от това. Той попита и дали държавното управление може да включи жителите повече в тези решения и какво още могат да създадат институциите по въпроса. " Можем ли да създадем повече - да, би трябвало ли - да. Всички тези проблеми още не са решени, това е развой в развиване за всички нас ", дава отговор Ненад Паунович, шеф на екипа по предприемачество към кабинета на премиера на Сърбия. Той прибавя, че планът е още в самото начало. " Определено въпросът за поверителността, който попада под по-голямата тематика за данните, стои - кой ще я има и пази ", прибавя той.
Михаел Лобек, немски старши специалист по градско развиване и умни градове подсети, че данните би трябвало да се съхраняват деликатно и да са " деперсонализирани ", с цел да се резервира поверителността им. Според Франсин Пикъп, представител на United Nations Development Programme в Сърбия, жителите би трябвало да имат присъединяване в решенията по какъв начин данните им се съхраняват и употребяват. Другото основно изискване за сполучливото въвеждане на нововъведенията със събиране на информация е доверието, отбелязва Ненад Митошевич от датското посолство в Сърбия.
Борбата с трафика и непредвидения резултат на скутерите
Друга основна тематика, несъмнено, са тапите и решенията по какъв начин да " поумнее " подвижността.
По време на полемиката стана дума и за един наболял и в София въпрос от края на лятото - електрическите тротинетки. Компании за скутери започнаха да работят, Столичната община им обезпечи паркоместа, а към момента не е помислено за правилник за придвижване по пътищата.
Във Виена всяка компания има право на най-много 1500 скутера и са въведени регулации по отношение на поддържането им и за тези, които са зле паркирани по тротоарите, споделя Мартин Блум от Агенцията по подвижност във Виена, като добави, че в австрийската столица имат " смесени усеща " по отношение на този вид превоз. " Сега измерваме резултата им ", разяснява той. Според него от една страна има положително въздействие върху усещанията на хората за споделената подвижност и може да е стъпка напред към шерването на коли. От друга обаче, не е ясно какъв брой са устойчиви скутерите, защото след няколко месеца ползване се изхвърлят, а и блокират тротоари в градските центрове.
Данните във Виена даже показвали, че хората употребяват електрическите тротинетки вместо да вървят пешком, което не е от изгода нито за хората, нито за градската среда.
Михаел Лобек пък изяснява, че работата по транспортните проекти в Германия е почнала още през 80-те години на предишния век, като никой не е знаел кое ще е сполучливата мярка, само че било значимо да се поеме риск. " За велоалеите да вземем за пример е нужна политическа воля и кураж ", споделя той, като прибавя, че е нужно време, с цел да се открие вярното решение за един град.
Решението в Копенхаген пък е налози за колите и годишно понижаване на местата за паркиране с 5%, като това не се отнася за електрическите автомобили или платформите за шерване на коли. " Така подтикваме хората да взимат несъмнено решение ", споделя Ненад Митошевич.
© Цветелина Белутова В момента половината международно население живее в градовете, а до 2050 година ще доближи до две трети.Повече електрически коли, интернет на нещата, разделно събиране на отпадъците. Това са част от положителните вести, които идват с нововъведенията в умните градове. Камери наблюдават нашите придвижвания, разпознават ни единствено по физиономия, а електрически тротинетки хвърчат по тротоарите даже в София и са предизвикателство за регулаторите - това едно от терзанията, които вървят ръка за ръка с положителните страни.
На фона на позитивните вести за умни решения, посредством които да се усъвършенства качеството на живот в градовете, се обрисуват и проблеми. Опитът с нови технологии споделиха представители от градове в Австрия, Германия и Сърбия по време на конференцията Smart Cities Festival в Белград, проведена от фондация " Фридрих Науман ". И се оказа, че и най-напредналите в това отношение към момента търсят решения на остарели проблеми или се сблъскват с нови. Виена, годишно определяна за най-хубавия град за живеене в света и посочена за образец за " интелигентен град ", да вземем за пример занапред ще проучва въпросите с електрическите тротинетки, а тематиката за това какъв брой данни да се събират за жителите и по какъв начин да се пази тяхната дискретност се оказа изключително гореща.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Под погледа на Големия брат
Умните градове са присъщи с това и че събират данни по всевъзможни способи и по този начин могат да се приготвят сполучливо за бъдещето. Някои практики могат да улеснят процесите съществено, да се употребяват за разбор и бъдещи решения, само че други могат да са притеснителни.
Тази година сръбските управляващи оповестиха план дружно с китайския телекомуникационен колос Huawei, в границите на който в Белград да се разположат 1000 камери на компанията, които да наблюдават жителите и да разпознават лицата им, както към този момент се прави в Китай. Правозащитни организации в Сърбия настояват, че софтуерът за различаване на физиономии нарушава персоналните права и свободи на жителите, защото колекционира биометрични данни, които към момента не е ясно по какъв начин ще се съхраняват, написа Foreign Policy.
В тази връзка модераторът на панела Миодраг Глушевич от сръбското съдружие на градове и общини слага въпроса дали би трябвало частния бранш да борави с персоналната информация на жителите и по какъв начин да се контролират отворените данни.
Марко Кадец, президент на Сръбската комерсиална камара, прецизира, че би трябвало да се търси баланс. " Хората са все по-склонни да споделят данните си, тъй като в подмяна получават нещо ", казвва той, визирайки нововъведенията в градовете.
Глушевич подсети, че хората са обезпокоени от това. Той попита и дали държавното управление може да включи жителите повече в тези решения и какво още могат да създадат институциите по въпроса. " Можем ли да създадем повече - да, би трябвало ли - да. Всички тези проблеми още не са решени, това е развой в развиване за всички нас ", дава отговор Ненад Паунович, шеф на екипа по предприемачество към кабинета на премиера на Сърбия. Той прибавя, че планът е още в самото начало. " Определено въпросът за поверителността, който попада под по-голямата тематика за данните, стои - кой ще я има и пази ", прибавя той.
Михаел Лобек, немски старши специалист по градско развиване и умни градове подсети, че данните би трябвало да се съхраняват деликатно и да са " деперсонализирани ", с цел да се резервира поверителността им. Според Франсин Пикъп, представител на United Nations Development Programme в Сърбия, жителите би трябвало да имат присъединяване в решенията по какъв начин данните им се съхраняват и употребяват. Другото основно изискване за сполучливото въвеждане на нововъведенията със събиране на информация е доверието, отбелязва Ненад Митошевич от датското посолство в Сърбия.
Борбата с трафика и непредвидения резултат на скутерите
Друга основна тематика, несъмнено, са тапите и решенията по какъв начин да " поумнее " подвижността.
По време на полемиката стана дума и за един наболял и в София въпрос от края на лятото - електрическите тротинетки. Компании за скутери започнаха да работят, Столичната община им обезпечи паркоместа, а към момента не е помислено за правилник за придвижване по пътищата.
Във Виена всяка компания има право на най-много 1500 скутера и са въведени регулации по отношение на поддържането им и за тези, които са зле паркирани по тротоарите, споделя Мартин Блум от Агенцията по подвижност във Виена, като добави, че в австрийската столица имат " смесени усеща " по отношение на този вид превоз. " Сега измерваме резултата им ", разяснява той. Според него от една страна има положително въздействие върху усещанията на хората за споделената подвижност и може да е стъпка напред към шерването на коли. От друга обаче, не е ясно какъв брой са устойчиви скутерите, защото след няколко месеца ползване се изхвърлят, а и блокират тротоари в градските центрове.
Данните във Виена даже показвали, че хората употребяват електрическите тротинетки вместо да вървят пешком, което не е от изгода нито за хората, нито за градската среда.
Михаел Лобек пък изяснява, че работата по транспортните проекти в Германия е почнала още през 80-те години на предишния век, като никой не е знаел кое ще е сполучливата мярка, само че било значимо да се поеме риск. " За велоалеите да вземем за пример е нужна политическа воля и кураж ", споделя той, като прибавя, че е нужно време, с цел да се открие вярното решение за един град.
Решението в Копенхаген пък е налози за колите и годишно понижаване на местата за паркиране с 5%, като това не се отнася за електрическите автомобили или платформите за шерване на коли. " Така подтикваме хората да взимат несъмнено решение ", споделя Ненад Митошевич.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ